Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№447

гр. Габрово, 21.11.2019г.

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  двадесет и четвърти октомври през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

                    Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№1949 по  описа  за  2018год.  и  за  да  се произнесе взе  предвид следното:

        

        Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.9, ал.1 от  ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и по  чл.33,ал.1 от ЗПК във  вр. с  чл.99,ал.1 от  ЗЗД.

        Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си  молба, че на 08.09.2017 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г. сключен между „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ********* и ,Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на „Банка ДСК” ЕАД срещу ответника, произтичащо от Договор за стоков кредит №245118/05.02.2017г. било прехвърлено в собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 08.09.2017 г. към Допълнително споразумение от 08.09.2017г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД, с изх. № УПЦ-С-ДСК/245118 от 27.08.2018г. посредством куриерска фирма „Лео Експрес”, с обратна разписка към товарителница №67969986, което писмо се  е върнало в цялост с отбелязване „Получателят не живее на посочения адрес”.

         Съгласно раздел 5, чл. 10, ал. 4 от Общите условия /ОУ/ към Договора за кредит /Договора/, Кредитополучателят се задължил да уведоми кредитора си при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора, страните били договорили, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на последния посочен от Кредитополучателя адрес, се считали за връчени. Ищецът счита, че уведомлението за цесията е получено от ответника на 10.01.2018 г., като се позовава и на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността”.

         Към исковата молба ищецът прилага заверено копие от уведомленията за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД, с изх. № УПЦ-С-ДСК/245118  от  27.08.2018г.., като моли съда да връчи на ответника същите, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о. съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

         Процесното вземане произтичало от сключен на 05.02.2017г. между „Банка ДСК” ЕАД /кредитодател/ и ответника С.К.  К./кредитополучател/ Договор за стоков кредит №245118, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора кредитополучателят заявил, че му е била предоставена своевременно пред договорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит /т. 9 от Договора/. Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на  2 204.13 лв. за закупуването от „Технополис България” ЕАД /Търговец/ на следните стоки: телевизор JVC32 VH53В-1бр. с  цена 419лв.; високоговорители /аудио система/ SONY SHAKE 3-1бр. с  цена  1 279лв.; кафемашина SAECO HD 8425- 1бр.  с  цена 255лв. и  GARANCIO с цена  49.00лв., както и за сключване на застраховка „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в  размер  на  202.13лв.

           В  т. 3 от Договора, кредитополучателят се съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоката да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. Извършването на плащанията по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на плащането търговецът издал Фактура №**********/05.02.2017г., в която бил посочен начин на плащане с ДСК кредит, а застрахователят издал Сертификат с № 245118. Погасителните вноски, които кредитополучателят се задължил да изплаща на Кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включвал лихви и такси, които кредитополучателят дължал на кредитора. Страните били постигнали съгласие в т. 6 от Договора, за срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 34.72 %, като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 604.30 лв., а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2 808.43лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок от 18месеца или до 05.08.2018г. на 17бр. месечни погасителни вноски в размер  на  158.82лв., а последната  е  в  размер  на   108.49лв.

        Съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежната й дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер на 141.86 лв. за периода от 21.02.2017г. до датата на подаване на  исковата  молба  в  съда.

         До  датата на подаване  на исковата молба, ответникът  не е  извършвал  плащания по дължимия паричен заем  към  кредитора  си.

        ИСКА СЕ, съдът  да осъди  ответника  да  заплати на ищеца следните  суми:

        -2 204.13лв.- неизплатената главница по месечните вноските за периода  от  20.02.2017г.  до  05.08.2018г.;

      - 604.30лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017г. до 05.08.2018г.;

       - 141.86лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда;

       - законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.09.2018 г./ до окончателно погасяване на дълга.

         Ищецът  претендира  да му бъдат заплатени  направените  разноски по делото.

         В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. З.  К., назначена за особен представител на ответника, която заявява, че  оспорва предявените искове. Излага  възражения за не надлежно  съобщаване  на договора за цесия на длъжника, както  и във връзка с  определянето и заплащането  на застрахователната  премия. Възразява  срещу размера  на   претендираната лихва  за  забава.

        Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа  страна следното:

        От представените по делото договор за стоков кредит №245118 от 05.02.2017г. (л.7-8 от делото), дубликат  на служебен  бон  от 05.02.2017г. (л.17-18), издадена от „Технополис България“ ЕАД и от съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучатели по стокови кредити от 05.02.2017г., както и сертификат за това (л. 19 и сл. от делото) се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ответника С.К.  К. заемна сума в размер на  2 204.13лв.  за  закупуването от „Технополис България” ЕАД /Търговец/ на: телевизор JVC32 VH53В-1бр. с  цена 419лв.; високоговорители /аудио система/ SONY SHAKE 3-1бр. с  цена  1 279лв.; кафемашина SAECO HD 8425- 1бр.  с  цена 255лв. и  GARANCIO с цена  49.00лв., както и за сключване на застраховка „Стандарт +" за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 202.13лв., при годишен процент на разходите 40.87%, годишен лихвен процент 34.72 %, с краен срок на договора 23.08.2019 г.. Представен и е погасителния план към договора, в който са отразени падежите на вноските и размерите на вземанията, включени във всяка отделна вноска. (л.9). Приложени са Общите условия, които съгласно договора са неразделна част от него.

         Видно от рамков договор от 20.04.2017г. за продажба на вземания, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания задължения“ ЕАД и от  Допълнително  споразумение към него от 08.09.2017г., вземането на Банката, произтичащо от договор за стоков кредит с кредитополучател- ответника, е било прехвърлено на ищеца. Банка ДСК” ЕАД е упълномощила „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД в качеството си на цесионер по горепосочения договор от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от пълномощно, на л.40 от делото. По делото са представени два броя уведомления от ответника, изхождащи от Банката, чрез „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД, за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

        На ответника  е било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД, с изх. № УПЦ-С-ДСК/245118 от 27.08.2018г. посредством куриерска фирма „Лео Експрес”, с обратна разписка към товарителница №67969986, което писмо се  е върнало в цялост с отбелязване „Получателят не живее на посочения адрес”.

        От заключението на съдебно– икономическата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по делото се установява, че  на 05.02.2017г. автоматично е усвоена  на POS- кредит  сумата от  2002лв.  от  „Технополис България” ЕАД. На  05.02.2017г. автоматично е усвоена  на POS–кредит  от „Групама застраховане” ЕАД сума в  размер на  202.13лв.. Кредиторът  е изпаднал  в  забава  на  21.02.2017г.. По  задължението  не  е  погасена  нито  една вноска.

         В. лице е изчислило, че размерът  на   дължимите   и незаплатени  суми за главница, договорна  лихва  и лихва  за  забава, съгласно   клаузите  на  договора  са, както следва:  главница в  размер  на 2 204.13лв.;  договорна  лихва  в  размер на  604.30лв.  за периода  21.02.2017г.-05.08.2018г. и  лихва за забава  в  размер на  428.19лв..

         При така установената фактология, съдът  намира от  правна  страна следното:

         От  представените по делото писмени доказателства и от заключението на СИЕ по безспорен начин се установява възникналото заемно правоотношение между Банката, като кредитор и ответника, като кредитополучател, както и предаването на сумата по кредита, чрез извършени парични преводи на 05.02.2017г.- превод на сумата от  2002лв. по банковата сметка на „Технополис България“ ЕАД -  и превод на сумата от 202.13лв. по банковата сметка на застрахователя „Групама Застраховане” ЕАД, или общо сумата  от  2 204.13лева.

         Ангажирани са от ищеца доказателства, че е правоприемник на първоначалния цесионер, както и, че ответникът е бил редовно уведомен за извършената цесия от ищеца –цесионер.

         По отношение на извършената цесия на процесните вземания, съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение 156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е  и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на уведомлението  в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено  на особения представител на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена (решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС).

        От заключението на вещото лице по СИЕ, се установява, че по горепосочения договор, ответникът не е заплатил нито една погасителна вноска  към  настоящия  момент, както  и  какъв  е размера  на  всяка всяка от дължимите суми, съгласно  клаузите  на  договора.

         От доказателствата по делото се обосновава несъмнен извод, че претенцията за главницата в размер на  2 204.13лева  е основателна и доказана  и  следва  да  бъде  уважена  в  цялост. 

         С  оглед горното и като изходи от изчисленията, направени от вещото лице по СИЕ, съдът намира, че  сумата от  604.30лв. е дължима, като договорна /възнаградителна/ лихва, за периода от 21.02.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска- 05.08.2018г.. 

         Претенциите за лихви са за акцесорни задължения, спрямо главните задължения и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви. След изтичане на  падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения, поради което дължи  сумата от  141.86лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.02.2017г. до  12.09.2018г.- датата на подаване на  исковата молба  в  съда.

         Предвид гореизложеното, следва, че ответникът следва  да  бъде осъден  да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2 204.13лв. - представляваща неизплатената главница по договор за стоков кредит №245118 от 05.02.2017г., сумата 604.30лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.02.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до  05.08.2018г.  и  сумата 141.86лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.02.2017г. до  12.09.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2018г. до окончателното й погасяване.

         С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в общ размер на 1088.17лв., от които: д.такса -188.17лв.;  адвокатско възнаграждение за особен  представител на ответника -300лв.; депозит  за в.лице- 250лв. и  възнаграждение за  юрисконсулт- 350лв..

         Воден  от  горното, съдът 

 

                                    Р      Е      Ш      И:

        ОСЪЖДА С.К.  К., ЕГН**********,***, настоящ  адрес:***»*******» №22,ет.2,  с особен  представител: адвокат  З.К. *** да заплати на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните  директори  Николина Тодорова  С. и  Мартин  Деспов Деспов, с пълномощник: юрисконсулт И.  С.  С., сумата от 2 204.13лв./две хиляди  двеста и четири лева и тринадесет ст./ - представляваща неизплатената главница по договор за стоков кредит №245118 от  05.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от  13.09.2018г.  до  окончателното  й  изплащане, на  основание чл. чл.9, ал.1 от  ЗПК  във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА  С.К.  К., ЕГН**********,***, настоящ адрес:***»*******» №22,ет.2,  с особен  представител: адвокат  З.К. *** да заплати на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните  директори  Николина Тодорова  С. и  Мартин  Деспов Деспов, с пълномощник: юрисконсулт И.  С.  С., сумата от  604.30лв./шестотин  и четири  лева и тридесет ст./, представляваща  договорна  лихва, дължима за периода  21.02.2017г. -  05.08.2018г., на  основание чл. чл.9, ал.1 от  ЗПК във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА  С.К.  К., ЕГН**********,***, настоящ  адрес:***»*******» №22,ет.2,  с особен  представител: адвокат  З.К. *** да заплати на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните  директори  Николина Тодорова  С. и  Мартин  Деспов Деспов, с пълномощник: юрисконсулт И.  С.  С., сумата от 141.86лв./сто  четиридесет  и един  лева  и осемдесет  и шест  ст./, представляваща  лихва за  забава  за периода  21.02.2017г.- 12.09.2018г., на  основание чл. чл.33, ал.1 от  ЗПК във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД.

         ОСЪЖДА  С.К.  К., ЕГН**********,***, настоящ  адрес:***»*******» №22,ет.2,  с особен  представител: адвокат  З.К. *** да заплати на «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано  поотделно от  Изпълнителните  директори  Николина Тодорова  С. и  Мартин  Деспов Деспов, с пълномощник: юрисконсулт И.  С.  С., направените  разноски  по делото  в  размер  на 1088.17лв./хиляда  осемдесет и осем  лева и седемнадесет  ст./, на  основание чл.78,ал.1 от ГПК.

        Решението  подлежи  на въззивно обжалване  пред Габровски  окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването   му  на  страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: