Р Е Ш Е Н И Е №261624
10.12.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16924/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор.
Искова молба на „Първа инвестиционна банка „
АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. „Драган
Цанков“ № 37, депозирана против двама ответници, чиято солидарна отговорност се
ангажира за неизпълнение на договор: Н.В.К., ЕГН **********,***, и С.Г.К., ЕГН**********,
с адрес ***.
Фактите в исковата молба :
Между „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК
*********, от една страна, и от друга - съпрузите Н.В.К. и С.Г.К., бил сключен договор № ********** от 02.05.2007
година. По силата на договора, ищецът, банкова финансова институция,
предоставил на ответниците ипотечен банков кредит за текущи нужди на стойност
от 40 000 лв., с краен срок на
погасяване 31.05.2017 година. Кредитът
бил усвоен изцяло на 30.05.2007 г., като било договорено, че ще бъде върнат
ведно с възнаградителна лихва, и кредитора приел разсрочено на общо 120 месечни
вноски плащане; 119 от вноските са с размер от 502.01 лева , последната -с
размер от 502.23 лева.
Ответниците погасили част от дължимите суми,
след което, считано от 10.03.2014г, изпаднали в забава. На крайния падеж на
договора, 31.05.2017г., останали за плащане 18559.50 лв. непогасена главница,
2834.65 лв. непогасена възнаградителна лихва; 12232.01 лева просрочена
наказателна лихва за период от 10.03.2014г (датата на забавата) до
21.04.2019г., и сума от 220.20 лв.
разноски за подновяване на ипотека съгласно т.9.3 от договора. За тези суми банката
се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417
от ГПК, като против така издадената по
ч. гр. дело № 6513/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с.,
заповед, длъжниците са възразили в срока по чл. 414 от ГПК. Банката ,на която е
даден срок по чл. 422 от ГПК, иска от съда да постанови решение, с което да
признае, че вземането в горните размери
съществува , и да присъди в нейна полза направените по делото разноски.
Ответниците оспорват иска. Прави се довод,
че същият е неоснователен, тъй като ищецът не е уведомил ответниците за
настъпило частно правоприемство от страна на кредитора по договора, съобразно
самия договор (включително защото не е спазено изискването за уведомяване по
точно посочени в договора адреси).
Твърди се обективна невъзможност за
изпълнение от страна на ответниците, за която те не отговарят: затворен бил
клона на банката, в който те изпълнявали носимото си задължение. Горното
съставлявало и забава на кредитора, довело до отпадане на последиците на
забавата на ответниците, и в тази връзка се оспорва и начисляването на обезщетението за забава.
Възразено е че за част от вземането е
изтекла погасителна давност; моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се
присъдят направените за защита разноски.
Вещото
лице по проведената за структурата на дълга дава заключение, че сумата от 40000 лева е усвоена съобразно
договора от банковата сметка на кредитополучателя; платени са 21440.50 лева от
главницата и 18292.26 лева от възнаградителната лихва. Остават за плащане 18559.50 лева от главницата, 2834.65
лева от договореното възнаграждение , 220.20 лева дължими такси и разноски и
12232.01 лева обезщетение за забава, начислено за период от 10.03.2014г до
21.04.2019г., при лихвен процент от 18.65 % на годишна база.
Допустими
като установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД,
чл. 79 и чл. 86 от същия закон. Исковете са допустими: за вземането си
кредиторът се е снабдил със заповед за плащане , против която е възразено , и
са спазени сроковете по чл. 422 и 414 от ГПК. Има идентичност между вземането,
както е описано в заявлението за издаване на заповед за плащане, и това ,
предмет на исковата молба.
При тези факти и
доказателства, и с оглед исканията на страните, съдът съобрази следното:
Копие от процесния договор за кредит под
№ ******* от 02.05.2007 година е представено на л. 8 от делото, и по
доказателствената му годност страните не спорят. Договорът е сключен с „МКБ Юнионбанк“ АД , чийто универсален правоприемник се явява
ищеца, и от него личи, че ответниците са получили назаем, при условие на
солидарна отговорност, сума от 40 000
лева; получаването на сумата не се оспорва от тях. Договорено е сумата да бъде
върната на 120 месечни погасителни вноски – 119 от по 502.01 лева и една последна от 502.23 лева,
при лихва за първата година от 8.65 % , и променлив лихвен процент за останалия
период на договора – сбор на тримесечен SOFIBOR и фиксирана надбавка от 4.44 пункта , но не по – малко от
8.65 % на годишна база. Договорено е и обезщетение при евентуална забава в
плащанията, равно на сумата на възнаградителната лихва (8.65 % ) и допълнителни десет пункта, отново
изчислени на годишна база; така , стойността на обезщетението се изчислява като
еквивалент на 18.65 % процента от непогасената главница годишно. Подписания на
дата 29.12.2011г анекс към договора не променя тази начин на изчисляване.
Предвид реалния характер на договора за заем,
съдът не отрича сключването му; оттам – има възникнало за ответниците солидарно
задължение да платят вземането на банката. Плащания в пълен размер длъжниците
не доказват и съдът приема, че те са в забава да платят от датата 10.03.2014г.
Няма изискване в закона или договора ответниците да бъдат уведомявани за
настъпило универсално правоприемство на страната на кредитора под формата на
вливане в друго дружество, доколкото не се касае за договор по смисъла на чл.
99 от ЗЗД; чл. 9 от анекс № 1 към договора не създава такова задължение за
кредитора. Съдът приема , че офиса на банката на адрес ул. „Христо Г. Данов“ № 24 е преустановил
дейността си, но паричните задължения са носими в рамките на населеното място,
и ако длъжника бе положил грижа на добър стопанин, по всяко време би могъл да
се снабди с адрес на друг клон на банката и да изпълни точно. Няма данни за
забава на банката като кредитор, затварянето на един от множество клонове или
неуведомлението за сливане или друго правоприемство не се приравнява на такова.
На следващо място, кредиторовата забава не е правопогасяващо вземането за
главница или възнаградителна лихва възражение,
то само – ако беше основателно- би освободило длъжника от последиците на неговата забава и той не би
дължал обезщетението, начислено на основание чл. 6.2 от договора. В търговския
регистър е вписано на дата 04.03.2014г. универсалното правоприемство, настъпило между кредитодателя
и ищеца, легитимирайки надлежно последната банка като носител на материалното
право, а чл. 9 от анекс № 1 към договора в никой случай не следва да се тълкува, че има
задължение за изрично уведомление за това до длъжниците.
Предсрочна изискуемост на всички вземания не
е релевирана, банката черпи правата си от крайния срок на договора.
Към дата
02.05.2007 година не е още приложимо право Закона за потребителския кредит; той
е в сила от 12.10.2010 ,
след датата на сключването на договора, което го прави неприложим в отношенията
между страните.
Прилага се обаче Закона за защита на
потребителите, в редакцията на този закон съгласно ДВ, изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., доколкото кредитополучателите
са потребители по смисъла на § 13 т. 1
от същия.
Неравноправни клаузи в договора не се откриха. Принципно, неравноправна
е такава клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; договорено
е в конкретния случай обезщетение за забавата в размер от 18.65 % върху
невърнатите суми, което не може да се разглежда като прекомерно , макар банката
да има обезпечение на дадения кредит. Размера на обезщетението за забава не
надхвърля двойния размер на законната лихва; макар банката да има договорна
възможност да го промени едностранно , той не е променян в рамките на договора
(вещото лице
по проведената експертиза дава заключение, че обезщетението за забавата е
изчислявано винаги като лихва от 18.65 %
процента). С аналогична аргументация , няма как да се
приеме , че не отговаря на правилата за потребителската защита и договорено
възнаграждение на кредитора в размер от 8.65 % годишно, което не е променяно.
Правено
е и възражение за изтекла в полза на длъжниците погасителна давност. Основен
въпрос по него е този за началната дата на давността: дали такава тече за всяка
от вноските поотделно , от датата на падежа, или от датата ,на която действието
на договора е изтекло ( обичайно, датата на падеж на последната вноска);
вземанията по договора не са обявявани за предсрочно изискуеми от кредитора. В
практиката на съдилищата са застъпени и двете становища. Настоящият състав
споделя виждането на ВКС (обективирано в решения №№
45/17.06.2020г, постановено по търг. дело N 237 по описа за 2019г., ВКС , ТК,
Второ т.о., и № 191/28.08.2012 г., № 460/2010 г., и др. под.), според което давност тече за
всяка вноска поотделно, от датата на договорения й падеж. Мотивите за такова
решение са следните: Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо; няма причина
този постулат да не важи и тогава, когато кредиторът е приел плащане на части.
Следва да се отбележи, че ако вземането е изискуемо, но длъжникът е в забава да
плати на падежа, кредиторът има при всички положения право да иска от
неплатежоспособния си длъжник плащане на вземането в пълния му размер – чл. 71
от ЗЗД. С оглед изложеното и след като кредиторът е приел плащане на части,
принципната неделимост на задължението по
чл. 66 от ЗЗД не може да служи
като достатъчен довод да се приеме , че давност тече от датата на изтичането на
срока на договора. Затова съдът приема, че при разсрочено плащане на отпуснатия
кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния
падеж; банката не може да черпи права от
бездействието си да обяви вземанията си за изискуеми преди срока им,
след като такава нейна възможност е изрично предвидена в договора ( чл. 15 ).
Заявлението за издаване на заповед за плащане обаче е подадено в съда на
22.04.2019г, при което погасени по давност са падежиралите преди повече от 5
години преди тази дата ( тоест, преди 22.04.2014г.) вноски по главницата, и
вноските с настъпил преди 22.04.2016г. падеж – за възнаградителната лихва ,
доколкото същите се погасяват с изтичането на кратката давност на
самостоятелното основание по чл. 111
буква „б“ от ЗЗД. Не се касае за
периодични плащания , тоест, по отношение на вземанията за главница, кратката
давност не е приложима (вж. и
сочената касателно началната дата
практика на ВКС, където е застъпено същото становище). Предвид казаното дотук,
в частта си относно главницата погасени по давност са само две от просрочените
вноски – тези с падеж на 10.03.2014г и 08.04.2014г., на обща стойност от 836.57
лева; погасени са поради давност общо
2481.26 лева от кредиторовото възнаграждение , тоест от него остават за плащане
353.39 лева. Искът за реално изпълнение на задължението за връщане на главницата е основателен до размер 17722.93 лева , а за разликата от 836.57 лева
(до пълния си размер от 18559.50 лева) той следва да се отхвърли. Искът за обезщетение за забавата е основателен
до дадения от вещото лице размер от 6663.34 лева; съдът кредитира заключението му
по две причини. Първо, по делото няма данни, които му противоречат, напротив
, представените месечни отчети подкрепят заключението, и на второ място,
собствените изчисления на съда съвпаднаха с тези на вещото лице.
Що се касае до иска за присъждане на направени по смисъла на чл. 9. 3 от
договора разноски за подновяване на ипотека , няма по делото данни да е платено
на Агенция по вписванията или нотариус за такова подновяване , макар да личи ,
че кредита е бил обезпечен по този ночин
. Това искане следва да се отхвърли.
Разноските се присъждат
пропорционално.
Общия размер на направените от ищеца по
двете производства разноски е 1695.04 лева .Дължат се пропорционално 1398.33
лева. Ответникът е направил разноски в общ размер от 100 лева , дължат се
пропорционално 17.50 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено по отношение на Н.В.К. , ЕГН **********,***, и С.Г.К., ЕГН**********,
с адрес ***, че в отношенията между страните , дължат солидарно на „Първа
инвестиционна банка „ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , бул. „Драган Цанков“ № 37, плащане на следните суми , за които е
издадена заповед за незабавна изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело №
6513/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.състав : 17722.93 лева непогасена главница, ведно със
законната лихва върху тази сума от 22.04.2019г до окончателното изплащане на
вземането , 353.39 лева непогасена
възнаградителна лихва за периода от 10.03.2014г
до 08.05.2017г., 6663.34 лева
обезщетение за забава за периода от 10.03.2014г до 21.04.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ
исковете за главницата – над размер от 17722.93 лева до пълния размер от
18559.50 лв., за кредиторово възнаграждение
- над размер от 353.39 лева до
предявения размер от 2834.65 лв, и за обезщетение за забавата – над размер от 6663.34
лева до искания размер от 12232.01 лева, и изцяло за сумата от 220.20 лв.
разноски за подновяване на ипотека съгласно т.9.3 от договора,като
неоснователни.
Осъжда Н.В.К. , ЕГН **********,***, и С.Г.К.,
ЕГН**********, с адрес ***, да заплатят на „Първа инвестиционна банка „ АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. „Драган
Цанков“ № 37, сумата от 1398.33 лева разноски по двете дела.
Осъжда „Първа инвестиционна банка „ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. „Драган Цанков“ № 37, да заплати на Н.В.К. , ЕГН **********,***, и С.Г.К., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 17.50 лева разноски по двете дела
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ