Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Т. , 02.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Т.ският
районен съд, първи състав открито съдебно заседание на 09.11.2020г., в
състав:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
С
участието на прокурора :П. Д.
при секретаря Петя Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ах.Н.Д. № 157/2020 г. по описа на Р.С.-Т. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х
от АПК във вр. с чл. 72ал.4 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалбата на С.Е.Г.
ЕГН ********** от гр. ..................против
ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ рег.№451зз35/ от .....издадена от Ц.Й.Г. на длъжност „Мл ПИ” при РУ“Полиция“ гр.Я.., с
която е задържана на основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР във вр. с чл.355, ал.2 от НК ,ДП №16/2020г.
В жалбата се твърди ,С.Г. била собственик на ЕТ" К. - С.Г." – ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:
село Д...., област Л., ул."Зи стопанисвала къща за гости намираща се на
посочения по-горе адрес в село Д.В началото на месец март 2020 година, след
разразилата се в световен мащаб криза свързана с разпространението на вируса
„COVID 19" С.Г. и нейния съпруг Павел Главинов, стигнали до решение, че следвало да бъдат взети
превантивни мерки, които да бъдат задействани в случай на необходимост. Ставало
дума за това, че собствения на П.Г.„С.дом - Д...."ЕООД - ЕИК *****, стопанисвал дом за болни възрастни
хора. Който дом граничи непосредствено със стопанисваната от ЕТ " К. - С.Г."
къща за гости. В следствие отправени в интернет препоръки, семейство Главинови
решили, при нужда къщата за гости да бъде ползвана за настаняване на домуващи в
социалния дом, за да бъде осигурена (ако се наложи) необходимата изолация на
лице или група лица. Поради което е подписан и съответния договор за наем между
двамата търговци. Който бил задължителен
предвид характера на предоставяната от „С.дом - Д...." ЕООД социална
услуга.След подписването на този договор С.Г. ***.На ....одина, след премахване
на КПП около гр.София, жалбоподателката решила
заедно с малолетната си дъщеря Карина да посети село Д...., за да бъде
нагледан имота. Малко след пристигането им там, се появили проверяващи от няколко държавни служби. Извършена била пълна проверка, при която са иззети всички
налични в сградите документи. Твърди се ,че
компетентните служби не били констатирали сериозни пропуски и/или
нарушения, било взето решение С.Г. да бъде задържана с оспорената с тази жалба заповед. При
издаването на заповедта не били взети предвид възраженията за това, че
жалбоподателката нямала нищо общо с
управлението на „С.дом - Д...." ЕООД, както че била неосъждана и майка на
три деца . Твърди се ,че заповедта била с невярно съдържание по отношение част
от задължителните елементи в същата, тъй като на издателят и било диктувано и същия до последно не бил наясно на какво точно основание следва да
издаде същата. Както и че атакуваната заповед, издадена на ....., с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се постановява задържането на С.Г. за срок
до 24 часа е издадена без да се спазва установената форма, при съществено
нарушение на административно-процесуалните правила, незаконосъобразна е и е
несъответна на целта на закона - основания за оспорването й по чл. 146 АПК. ,
както и,че същата е нищожна , като излагат съображения в тази насока .Прави се
искане оспорвана заповед с рег. № 451зз-35/..... на Ц.Й.Г. *** да бъде отменена тъй като била
издадена при нарушение на административната процедура и при липса на
изискуемата форма.
Съдът,
като разгледа направените възражения и приложената административна преписка,
намери за установено следното:Жалбата е подадена в срок, налице е правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата
е основателна.
Видно от представените по делото
доказателства жалбоподателката е била задържана на ..... в 14,30ч със ЗАПОВЕД
ЗА ЗАДЪРЖАНЕ рег.№451зз35/ от .....издадена от Ц.Й.Г. на длъжност „Мл ПИ” при РУ“Полиция“ гр.Я.., с
която е задържана на основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР във вр. с чл.355, ал.2 от НК ,ДП №16/2020г., на същата е бил извършен полицейски обиск видно от
представения протокол от дата ....., като жалбоподателката е подписала и
декларация ,че при задържането е запозната с правата си , на същата дата е
извършено и медицинско освидетелстване
от медицински фелдшер ИИ. На 09.05.2020г. в 12,30ч. жалбоподателката е
декларирала,че е получила вещите и парите
си описани в протокола за личен обиск. С постановление от 09.05.2020г. по ДП
№16/2020г. на РП Т. жалбоподателката е
задържана за 72 часа за престъпление по
чл.355 ал.2 във вр. с ал.1 и чл.26 от НК , с определение №60/112.05.2020г. по
ЧНД № 116/2020г. на жалбоподателката е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, с определение
№225/19.05.2020г. по ВЧНД №196/2020Г. на ОС-Л. е отменено определението по
Ч.Н.Д№116/2020г. на Р.С.Т. .По делото е
представен и договор от 16.03.2020г. за наем между ЕТ „К С.Г.“ наемодател и „С.дом Д....“ ЕООД наемател , касаещ отдаване под наем на 14 броя спални
помещения с цел евентуално карантиниране и изолиране на домуващи ,както и заповед
№3-20 от 24.03.2020г. издадена от управителя на С.дом Д.... П.Г., общ. Я. във връзка с мерки за предотвратяване на риск
от COVID-19.
По делото е разпитан административния орган Ц.Й.Г. от чиито
показания се установява ,че на дата .....
на територията на РУ- „Полиция” гр. Я. се провела специализирана полицейска
операция, по предварително разпореждане на Окръжна прокуратура гр.Л. и под
нейния надзор, както и под надзора на РП-Т., за времето от 09.30 до 17.30 часа.
, като се извършило претърсване и изземване в къща за гости, собственост на К....и
частен С.дом, също намиращ се в с.Д...., с управител съпруга на
жалбоподателката . В къщата за гости К.....” били констатирани нарушения във вр с противоепидемичните
мерки против разпространението на „Ковид 19” ,
в тази връзка управителят на къщата за гости била задържана за срок от 24 часа в сградата на РУ-
Я.. Заповедта за задържане била издадена от него . Твърди , че предвид ,че били
настанени стари хора хигиената в
сградата била в окаяно състояние
липсвали част от батериите в санитарните помещения , сапун ,веро и
ръкавици , в коридора имало хора . В заведението което било за възрастни
хора лицата били без маски , като в
къщата за гости били настанени лица , които били от старческия дом.
По делото са разпитани свидетели Н.Н.Г.и
И.Ц.Р..Свидетелката Г. с работи в ЕТ „С.Г.
К“ на 4 с часово работно време и другите
4 часа работи в социалния дом , който е с управител П.Г., в социалния дом
работи и св. Райкова
В показанията си св. Г. твърди ,че на .....
в къщата за гости имало настанени възрастни хора , това станало по нареждане на
П.Г., като в последствие била разбрала ,че премествайки хората от социалния дом
в къщата за гости били застрашили живота им . На процесната дата имало проверка
, там били и проверяващи и от РЗИ Л.,
като съставили и акт на С.Г. и предписание да изведат хората. Свидетелката
Г. разбрала ,че задържат жалбоподателката , като отвели Г. ,което времево било след
три и половина часа/л.65/. В показанията си св. Райкова твърди , работела от сутринта когато нахлули много хора от задния вход , Г.
била отключила и много народ бил влязъл, заключвало се , тъй като лицата които били настанени били 95% дементно
болни . На самата проверка
жалбоподателката присъствала и
проверката приключила в четири без петнадесет часа/л.70/. В самият двор имало
някаква сграда но не знае каква е ,
както и не знае да са установени хора в къщата за гости и не била видяла.
Тоест от свидетелските показания по делото
по безспорен начин се доказа ,че на ..... е извършена проверка в къща за гости
и социалния дом в с. Д.... , за установените нарушения били съставени
необходимите документи в тази част
свидетелските показания са безпротиворечиви . По отношение на часа на
задържане на жалбоподателката същия не
се установи по един безспорен начин от свидетелките едната твърди ,че това е
три половина часа ,а другата четири без петнадесет часа , същите са служителки
в дружеството на съпруга на жалбоподателката ,а свидетелката Г. работи на
половин работен ден и при самата жалбоподателка , поради което съдът не ги
кредитира в тази им част.
Съдът изследва законосъобразността на издаден
административен акт с оглед на правилното прилагане на материалния закон означава проверка на съществуването на твърдяни юридически факти, които обосновават неговото
постановяване. В този смисъл тези факти следва да са настъпили преди издаването
на акта.Съгласно регламентацията на чл. 72 и чл. 74 от ЗМВР издаването на заповед за задържане е в
правомощията на полицейските органи.
Заповедта е издадена от компетентен орган Ц.Й.Г. на длъжност младши полицейски инспектор при РУ полиция Я. и съдът счита, че оспорената заповед е
постановена от компетентен административен
орган.
По своята правна същност мярка
"задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка. Възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да
изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им
създават затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено
в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението
на свободата на жалбоподателя е в нарушение на ЕКПЧ. Спазен е и принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Според
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Нормата на чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР въвежда
изискване за писмена форма на заповедта за задържане като конкретизира нейните
реквизити, сред които са фактически и правни основания. По отношение на правното основание ,а именно
посочване на чл.355 ал.2 от НК съдът
счита ,че това не е съществено нарушение тъй като видно, че на процесната дата
е имало проверка и посредством мерките по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР органите на
МВР реализират законовите си правомощия, свързани с разкриването и
разследването на престъпления. В тази връзка, достатъчно е по преписката да има
определени данни, от които да може да се направи извод за съпричастността на
определено лице към конкретно извършено престъпление, без да се поставя условие
за точна квалификация на деянието. Заповедта съдържа правното основание за
издаването й – чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, и е възприето, че при съдържанието на посочената норма,
предвиждаща едно единствено фактическо основание за издаване на принудителна
административна мярка (ПАМ) на това правно основание – „за задържаното лице има
данни, че е извършило престъпление”, не може да бъде нарушено правото на защита
на задържания. Както многократно се е произнасял ВАС, за да е налице фактическо
основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), не
е необходимо да съществуват и да са приложени към преписката доказателства,
установяващи по несъмнен начин извършването на престъпление от задържаното
лице. Това е предмет на доказване в наказателното производство, а не в
административното такова. За целта е достатъчно да има „данни” за извършено
престъпление, които могат да са писмени или устни /Решение № 11905/14г. на
ВАС/.
Обжалваната в съдебния процес заповед ,
обаче не съдържа фактическо основание. В решение № 3506/12.03.2012 г. по адм.
дело № 15620/2011 г. и решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. №
6839/2008 г., III о. и двете на Върховният
административен съд се сочи, че фактическите основания за издаване на адм. акт
са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право . Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното
му , за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на
фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на правни
основания.Съгласно решение на Европейския съд по правата на човека по делото П.
и П. срещу България (жалби № 50027/08 и
50781/09), Съдът приема, че единствено
посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е
недостатъчно за целите на чл. 5 § 2 от конвенцията .Липсват мотивите в издадената заповед за задържане,
поради което отсъства конкретизация на каквито и да било юридически факти,
които да са причина за прилагането на административна принуда спрямо С.Г. .Липсата
на фактическо основание за издаване на заповедта не може да се санира с
цитиране на разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.355 ал.2 от НК ,ДП №16/2020г. на РУ Я. .Законодателят с разпоредбата на чл. 74 от ЗМВР въвежда изискване за кумулативно посочване както на фактически, така и
на правни основания, за да може да се
извърши обективна преценка дали произнасянето на адм. орган се основава на
реално настъпили юридически факти, които
кореспондират с юридическите факти, посочени в хипотезиса на приложено
нормативно правило. Съгласно Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на
ВС мотивите на адм. акт може да бъдат
изложени отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата , но трябва
да изхождат от същия адм. орган, който е
издал акта. Към административната преписка няма излагане на мотиви в писмен
документ, съставен преди издаване на заповедта за задържане, нито след нея . Не
се представя и такъв документ, съставен след издаване на заповедта, изходящ от
автора на постановената заповед за задържане.Според цитираното тълкувателно
решение с излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните
съображенията, по които адм. орган е издал
или е отказал да издаде искания адм. акт. Това подпомага страните
в избора на защитни средства. От друга страна, наличието на мотиви
улеснява контрола върху законосъобразността, упражняван от съда и допринася за разкриването на
евентуални закононарушения. Съобразно
Тълкувателно решение №4/2004г. на ВАС ,т.3 неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния
акт .В настоящия
казус е издадена немотивира заповед за
задържане, която с постановеното задържане засяга съществено правната сфера на
своя адресат, тъй като ограничава за срок от 24 часа субективното право на жалбоподателката на свободно движение. Тя е била поставена в невъзможност да разбере мотивите за това
решение на адм. орган, което от своя страна се е отразило върху възможността за ефективна защита на
нейните права и законни интереси.В допълнение, отсъствието на каквато и да било
конкретика на юридически факти препятства съдебната проверка за
законосъобразност. Съдът не може да проконтролира съществуването на
предпоставките по чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР при липсата на фактически
твърдения на органа за настъпили конкретни факти,тъй като съдът
не може да замества административния орган в излагането на мотиви . Съгласно чл.
59, ал. 2 АПК когато индивидуалният административен акт се издава в писмена
форма, трябва и да съдържа „фактически и правни основания за издаване на акта“,
т.е. мотиви. Мотивите трябва да бъдат конкретни съображения на административния
орган, относими към фактите по случая и приложимата материално правна
административна норма. В органът трябва да прецени всички доказателства и
доводи, от съществено значение за въпроса, чието разрешаване се цели с
издаването на административния акт. Неизлагането на мотиви към административния
акт е нaрушение на формата и самостоятелно основание за отмяната му . Следователно,
липсата на мотиви и на фактически основания в заповедта е такова съществено
процесуално нарушение, което възпрепятства проверката дали правилно е бил
приложен материалния закон, поради което същата трябва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Представен
е списък на разноските от страна на процесуалния представител на
жалбоподателката съобразно който се претендират 50 лв. за ДТ и 600 лв. за защита от един адвокат.
Настоящото дело е изпратено по подсъдност от АС-Л., към същото не е приложен
документ за внесена ДТ, същата съобразно ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите,събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието е в размер на 10 лв., поради което следва да бъде
осъдена Областна дирекция на МВР гр. Л. съобразно изхода на делото да заплати по
сметка на Р.С.Т. сумата от 10 лв. за ДТ и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист . По отношение на претендирания
адвокатски хонорар по делото няма данни същия да е заплащан , представени са 2
пълномощни , едно от ЕТ „К Станслава Г. ” за адв. В.В. от САК за защита против
НП №18/18.05.2020г. на РЗИ-Л. и второ също за адв. В. в което е упълномощен от С.Г.
лично и в качеството и на ЕТ „К
Станслава Г. ” в което не е упомената платена сума за адвокатски хонорар. На
дата 15.06.2020г.С.Г. с пълномощно е упълномощила адв. В. по НАХД№157/2020г. и
е потвърдила всички извършени от него действия ,като в същото не е
посочена изплатена сума за адвокатско
възнаграждение . С пълномощно от 09.11.2020г. адв. В. е преупълномощил адв. П.Х.П.от
АК-П. , като не е посочен изплатен адвокатски хонорар , поради което настоящия
състав счита ,че не се дължи и следва да бъде отхвърлено искането за разноските
.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ с рег.№451зз35/ от
.....издадена от Ц.Й.Г. на длъжност МЛ
ПИ при РУ“Полиция“ гр.Я.., с която е задържана на основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР във вр. с чл.355, ал.2 от НК ,ДП №16/2020г.на РУ Я. , с която е задържана С.Е.Г.
ЕГН ********** от гр. ..................
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Л. да заплати по сметката за държавните такси на
Р.С.Т. сумата от 10 лв. / десет лева/, представляваща държавна такса за
завеждане на жалба и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист .
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ И ОТХВЪРЛЯ искането на С.Е.Г. ЕГН ********** от гр. ..................да
и бъде заплатена сумата от 650 лв ,от които 50 лв. за ДТ и 600лв. за адвокатско
възнаграждение като неоснователно .
Решение подлежи на обжалване и протест пред административен съд Л. в
14-дневен срок от датата на съобщаването му.
Районен съдия: