Решение по дело №2961/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 30
Дата: 8 януари 2020 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20197180702961
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

Гр. Пловдив, 08.01.2020 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2961 по описа за 2019 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на И.Д.Б., ЕГН ********** и Й.П.Б., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0281-000316 от 12.08.2019 год., издадена от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово, с която на основание чл. 171, т. 2А, Б.“б“ от ЗДвП на И.Д.Б. е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/: “прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил марка „Фолксваген Кади“ с ***за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.Поддържа още,че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона ,като със същата се засягат права и интереси  в степен по-голяма от най-необходимото за целта,за която се издава актът ,с което е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 ,ал.2 от АПК.В жалбата се твърди,че МПС,чиято регистрация е прекратена за срок от 6 месеца,представлява семейна имуществена общност,като автомобилът се ползва като семеен и оспорената ПАМ може да бъде прилагана единствено в случаите,когато МПС е еднолична собственост на нарушителя.В условията на евентуалност се поддържа,че в случай,че съдът прецени ,че оспорената заповед е законосъобразна,то се иска да бъде намален срокът,за който е прекратена регистрацията на МПС ,а именно от 6 месеца на 3 месеца.

 

По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъоб­разна .

Ответният административен орган – Началник  РУ-Карлово към ОД на МВР Пловдив  не взима становище по жалбата.

 

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

 

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-0281-000316 от 12.08.2019 год., е подадена в срок по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН №АА208606/11.08.2019г. срещу И.Д.  Б.  за това,че на 11.08.2019г. около 01:22 ч. в гр.Калофер на ул.“Керин път“-до №5 ,същият като водач на МПС „Фолксваген Кади Лайф“ с рег.№ ***,управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол,измерено с техническо средство  Дрегер 7410 с № AREN 0144,който отчита 1,45 промила алкохол,като водачът е приел показанието на апарата и е отказал кръвна проба.С това си поведение е констатирано,че И.Д.  Б.  виновно е нарушил чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.Издаден  е талон за медицинско изследване № 0062574.

АУАН е подписан от нарушителя без възражения и няма данни от административната преписка такива да са постъпвали.

 Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­ваният админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а ,б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и въз­произвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е прието ,че жалбоподателят  Б. като водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,установено по надлежния ред  и е наложена при­ну­ди­телна админи­ст­ративна мярка – прекра­тяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца .

Този факт не се и оспорва от жалбоподателя,като в съдебно заседание отново го потвърждава .

Във връзка с твърдението на жалбоподателя,че процесното МПС представлява СИО е представено заверено копие от удостоверение за граждански брак.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

По делото е представена и Заповед № 8121к-10478/15.11.2018г. на министъра на вътрешните работи относно преназначаването на държавни служители на ръководни длъжности  в МВР,като от същата е видно,че С.И.М. е преназначен на ръководна длъжност –Началник I степен на РУ-Карлово.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Установено е,че жалбоподателят  е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда включително.Извършена му е била проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7410  с № AREN 0144,който показва положителен резултат 1,45 промила алкохол в издишания въздух от водача,като горното сочи на нарушение на чл.5,ал.3,пр.1 от ЗДвП.

Ето защо ясна е волята на административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и съответно санкционната норма,като не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 5,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП-правното основание  на разпореждането за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. чл.5,ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП.

Следва да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. За издаването на заповедта по чл.  171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда включително. Фактите от състава на нарушението по чл. чл.5 ал. 3 ЗДвП са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН № №АА208606/11.08.2019г.  - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП  ,оспорената заповед е законосъобразна.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А,б“б“ от ЗДвП.Всъщност това не е и спорно.

Оспорената заповед е издадена  и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач,управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми по закон, конкретно „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Следва да се подчертае,че мярката по чл. 171, т.2 б“Б“ от ЗДвП от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките на определения ,е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т.2А, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото ,посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК,така както се поддържа в жалбата на съпрузите И. и Й. Боричеви.Ето защо, изложените в жалбата доводи ,че процесното МПС е  придобито в режим на СИО ,че представлява семеен автомобил, не могат да бъдат преценени като обстоятелства,които сочат на несъответствие на оспорената заповед с целта на закона и не обосновават нарушение на чл.6 от АПК. 

Действително ,следва да се посочи,че е налице противоречива съдебна практика относно въпроса дали е приложима мярката по чл. 171, т.2а от ЗДвП, в случаите когато моторното превозно средство не е еднолична собственост на нарушителя.

Някои състави приемат, че мярката ще бъде законосъобразна само тогава, когато се прилага спрямо ППС-та, които са еднолична собственост на нарушителя, но не и когато са собственост на, или, и на трети лица, тъй като административната отговорност е лична и никой не може да търпи последиците от наказателна репресия без да е субект на нарушение или престъпление, както и да бъде ограничавано правото му на собственост по чл.17 от Конституцията на РБ. Тази трактовка се обосновава с граматическото тълкуване на текста на чл.171 т.2а от ЗДвП, а именно казано е: „на собственик, който управлява“, а не „на собствениците на ППС“. Посоченото ограничителното тълкуване е обусловено от репресивният характер на ПАМ, от тяхната цел и от предпоставките за прилагането им, а именно осъществено административно нарушение, което следва да бъде преустановено, както и да се предотврати настъпването на вредни последици, извършването на същото или друго нарушение, съответно престъпление, или с цел осигуряване на възможност за реализиране на отговорността на нарушителите.

Другата позиция е, че законодателят не е предвидил изрична възможност, в случаите на съсобственост на МПС, само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от възможността да управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме противното означава, че всяко лице, сключило граждански брак, може да управлява МПС, представляващо СИО, след употреба на алкохол и/или без СУМПС без риск от приложението на конкретната ПАМ, което очевидно не е целта на закона. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от т.нар. война на пътя. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки.

Настоящият състав ,както и вече посочи по-горе в мотивите на решението,споделя втората позиция, а именно че мярката е приложима без оглед вида на собствеността върху пътното превозно средство. Репресивният характер на ПАМ не изисква прилагането им да е обосновано винаги с ангажиране личната административнонаказателната отговорност на нарушителя. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Каза се, процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздейства върху субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Противното би означавало, МПС да запази регистрацията си и да бъде годно за участие в движението, при което без съмнение се губи възпиращият ефект на мярката.

От друга страна, това че правото на лична собственост е конституционно гарантирано, не означава, че по изключение не би могло да бъде законодателно ограничавано в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси – каквито без съмнение са животът и здравето на всички участници в движението.

Съдът намира, че не следва да бъде даван превес, с цел охрана личния интерес на оспорващите, спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно предвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ като последица от поведението на един от съсобствениците и евентуалните щети /материални вреди, загуба или пропуснати ползи/, нанесени от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по общия гражданско правен ред.

В аспекта на конституционното право следва да се отбележи, че диференцираният подход при прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП би поставил в дискриминационно положение несемейните или разведени участници в движението, което ще бъде в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона / чл. 6, ал. 2 от Конституцията/ и без съмнение ще доведе до неравно третиране.

Относно искането за намаляване срока на прекратяване на регистрацията на ППС от 6 месеца на  3 месеца.

Както вече се каза,целта на ПАМ е да се преустанови определено поведение, да се постигне определен правен резултат. Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание, поради което към тях не са приложими разпоредбите на ЗАНН свързани с общата и индивидуалната превенция на административното наказание (чл. 12 ЗАНН), маловажността (чл. 28 ЗАНН. Не е приложим института на давността, не се вземат предвид смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства. Именно защото ПАМ не е наказание, то определения от органа срок на мярката не може да бъде променян от съда. В този смисъл е  Решение № 14532 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2018 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова.При осъществяване на предпоставките заложени в материалноправната разпоредба органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен на наложи предвидената в закона ПАМ. Само при определяне на продължителността на ПАМ, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, като сам определя в рамките на законоустановената продължителност на ПАМ, за какъв точно срок да я приложи. Срокът на наложената ПАМ не може да бъде намален от съда ,като  същата следва да се посочи съответства по вид и степен на извършеното от Б. противоправно деяние,а и е наложена в минималния по закон срок от 6 месеца..

По така изложените мотиви съдът в настоящия си състав приема,че процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби,в съответствие с целта на закона.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ,Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ  жалбата  на И.Д.Б., ЕГН ********** и Й.П.Б., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0281-000316 от 12.08.2019 год., издадена от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Карлово

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

                                       СЪДИЯ: