№ 5651
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Наталия П. Лаловска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100513878 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Б.п.“ ЕАД срещу решение от
23.06.2023 г., поправено с решение от 18.10.2023 г., по гр.д. №1567/2023 г. на Софийския
районен съд, 179 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Й. Г. А. на
основание чл.49 ал.1 КТД вр. чл.222 ал.3 КТ сумата от 11 658,00 лв., ведно със законната от
11.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено към 04.05.2022 г., към която
дата КТД от 17.04.2018 г. е бил прекратен и към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца има сключен друг КТД, действащ за периода 2020 г. – 2022 г., в
който период ищецът не е членувал минимум 1 г. в съответния синдикат и не е плащал
присъединителна вноска минимум 1 г. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Й. Г. А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
1
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради
следното:
Разпоредбата на чл.222 ал.3 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 мес., а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 г. трудов
стаж през последните 20 г. - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 мес. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само
веднъж. Ал.3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл.68а КСО /чл.223 ал.4 КТ/. Нормите, регулиращи
обезщетение при пенсиониране в посочения от закона размер са императивни, тъй като са в
обществен интерес, но между страните по трудовото правоотношение се допуска и
диспозитивна правна регулация на обезщетение в по-високи размери в два случая - с КТД
или с индивидуален трудов договор /чл.228 ал.2 КТ/.
Анотирана съдебна практикаВ конкретния случай, за да може работникът или
служителят да се ползва от предвиденото в КТД обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, следва да са
налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: да е работил над 30 г. в системата на
структурите, чиито правоприемник е ответникът; да е бил член на синдикална организация -
страна по КТД или да се е присъединил към КТД по предвидения ред.
По делото не е спорно и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
страните са били в трудово правоотношение от 15.08.1984 г., по силата на която ищецът е
заемал длъжността „шофьор“ в ответното дружество, което правоотношение е прекратено
със заповед №РД-02-49/09.04.2019 г., която заповед е отменена с влязло в сила на 04.05.2022
г. решение, постановено по гр.д. №33938/2019 г. по описа на СРС, 68 състав, т.е. установено
е при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е работил над 30 г. в дружеството-
ответник.
От представения по делото КТД на ответното дружество за периода м.04.2018 г. –
мес.02.2020 г. – чл.49 ал.1 т.5, се установява, че е предвидено заплащане на обезщетение за
работниците и служителите, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл.222 ал.3 и ал.4 вр. чл.228 ал.2 КТ в размер на 12 мес. брутно трудово
възнаграждение при непрекъснат трудов стаж над 30 г. в системата на структурите, чиито
правоприемник е ответникът. В пар.3 ЗР на КТД е предвидено, че постигнатите
договорености имат действие спрямо синдикалните членове на СФС, ФС „Подкрепа“ и ДСС
и присъединилите при условията на т.3.1, 3.2 и 3.21 от ЗР на КТД.
От представената по делото служебна бележка се установява, че ищецът е плащал
всеки месец членски внос към КНСБ до мес.04.2019 г. вкл.
Видно от представеното разпореждане №**********/27.12.2019 г. на ТО на НОИ –
София-град, на ищеца, считано от 12.09.2019 г., е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.68а ал.1 КСО.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че ищецът е придобил правото на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 12.09.2019 г., като размерът на дължимото му се по
чл.49 ал.1 КТД от 2018 г. обезщетение е в размер на 11 568,00 лв.
От приетия във въззивното производство КТД на ответното дружество за периода
м.06.2020 г. – мес.06.2022 г. – чл.48 ал.1 т.4, се установява, че е предвидено заплащане на
обезщетение за работниците и служителите, придобили право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по реда на чл.222 ал.3 и ал.4 вр. чл.228 ал.2 КТ в размер на 12 мес. брутно
трудово възнаграждение при непрекъснат трудов стаж над 30 г. в системата на структурите,
чиито правоприемник е ответникът. В пар.3 ЗР на КТД е предвидено, че постигнатите
договорености имат действие спрямо синдикалните членове на СФС, ФС „Подкрепа“ и ДСС
2
и присъединилите при условията на т.3.1, 3.2 и 3.21 от ЗР на КТД.
От представеното във въззивното производство уведомление, изх. №36829.08.2024 г.,
се установява, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение – 09.04.2019
г., ищецът е бил редовен член на СФС към КНСБ.
За трудов стаж в съответствие с разпоредбите на чл.352 и чл.354 КТ се зачитат и
периоди от време, в които работникът или служителят не е работил, в т.ч. и когато е бил без
работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата
на уволнението до възстановяването му на работа - чл.354 ал.1 т.1 КТ. В разпоредбата на
чл.354 ал.1 т.1 КТ законодателят е установил законова фикция за признаване на трудов стаж
на времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, а именно: времето от
незаконното уволнение до възстановяването на предишната работа се признава за трудов
стаж без да е съществувало трудово правоотношение и без работникът да е работил.
Работникът или служителят обаче може да не е искал възстановяване на работа /чл.344 ал.1
т.2/, а само признаване на уволнението за незаконно /чл.344 ал.1 т.1/ или при успешно
проведен иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ да е предпочел възможността по чл.325 ал.1 т.2 КТ за
прекратяване на трудовия договор без реално да се върне на работата, на която е възстановен
със съдебното решение. Признаването на времето от незаконното уволнение до
възстановяването на работа за трудов стаж означава, че работникът или служителят има
всички права, произтичащи от трудовия стаж /така решение №720 от 25.10.2010 г. на ВКС по
гр.д. №191/2010 г., IV ГО/.
С описаното по-горе решение СРС, влязло в законна сила на 04.05.2022 г.
уволнението на ищеца е отменено и същият е имал право, с оглед разпоредбата на чл.345
ал.1 КТ, в 2-седмичен срок да се яви на работа, за да бъде възстановен, което обаче в случая
не е сторено, поради което и трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено
без предизвестие на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 КТ, КТД има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, като
работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по
договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния
работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната
организация, която е сключила договора – ал.2 на цитираната разпоредба. Редът и условията
за присъединяването по ал.2, включително заплащане на парична присъединителна вноска,
се определят между страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го
заобикалят, или да накърняват добрите нрави /чл.57 ал.3 КТ/.
От приетите по делото доказателства се установи, че към датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение през 2019 г. ищецът е бил член на синдикалната организация,
респ. постигнатите договорености по КТД от 2018 г. са имали действие спрямо него, който
КТД обаче е със срок на действие до мес.04.2020 г., като релевантният за спора КТД е
действалият към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение на основание
чл.325 ал.1 т.2 КТ, т.е. сключеният такъв на 14.05.2020 г., чийто срок на действие е до
мес.06.2022 г., и за чийто срок на действие ищецът не е бил синдикален член. Към датата на
приемане КТД от 2020 г. обаче ответникът не е имал качеството на работодател на ищеца,
към който последният да подаде заявление за присъединяване към КТД. Именно в периода
на висящността на съдебния спор относно законността на уволнението от 2019 г. ищецът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не е подал заявление до
работодателя, съгласно КТД. Пропускът е по обективни причини, независещи от волята на
ищеца - висящността на съдебното производство относно законността на уволнението и
липсата на надлежен работодател, към който да отправи искането си. Ето защо, следва да се
приеме, че КТД от 2020 г. има действие и спрямо ищеца и на същия се дължи предвиденото
обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на 12 мес. брутни трудови възнаграждения.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
3
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №10851 от 23.06.2023 г., поправено с решение
№16853/18.10.2023 г., постановено по гр.д. №1567/2023 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.
ОСЪЖДА „Б.п.” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****, да заплати на Й. Г. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1600,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4