Решение по дело №448/2021 на Административен съд - Стара Загора

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 239

   02.06.2022 г., гр. Стара Загора

   В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди, двадесет и втора година в състав:   

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря: Албена Ангелова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №448 по описа на съда за 2021 г.

                Производството е по реда на чл.77, ал.3, вр. с чл.145 АПК.

            Образувано е по жалба от „БРИГАДА“ ЕООД със седалище в гр. Павел баня, ЕИК *********, представлявано от Управителя Н. х., чрез адв. А.С. против Решение № РР-4306/29.06.2021г. на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив.

            Жалбоподателят твърди, че с процесното решение им било отказано изменение на издадено Разрешително № 31610126/19.12.2019г. за водовземане от минерална вода от Сондаж № Сз-8 от находище Павел баня – 54. Решението било незаконосъобразно. За да постановял решението органът приел, че Сондаж № Сз-8 от находище Павел баня – 54 към момента на постановяване на решението не разполагал със свободен ресурс от минерални води, за да се удовлетвори искането, тъй като ресурсът бил разпределен вече между други осем ползватели, които се цитирали в решението. Този мотив не отговарял на действителността и съотв. не била налице фактическа пречка да се уважи искането. За двама от цитираните ползватели и ползватели по две разрешителни за водовземане били постановени актове за прекратяване на разрешителните и това било публикувано на електронната страница на ответника и било видно от раздел „Регистри“. Отнемането на тези две разрешителни довело да освобождаването на ресурс от 0,23 л./с. плюс 0,5 л./с/ или общо 0,73 л./с., който е можело да се предостави в отговор на отправеното искане, без да се засягали правата и законните интереси на другите ползватели. Предвид на това се счита, че постановеният отказ се явявал неправилен и незаконосъобразен и се иска отмяна на решението.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си адв. С., която поддържа оспорването. В нарочна молба се претендират разноски.

Ответникът, Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив., редовно призован се представлява от юрк. Б., който оспорва жалбата. Прилага писмено становище, съдържащо доводи по същество на спора. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и прави алтернативно възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение за един адвокат от оспорващата страна.

Съдът въз основа на събрания доказателствен материал по делото, преценен по отделно и в неговата съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На „БРИГАДА“ ЕООД със седалище в гр. Павел баня, ЕИК ********* било издадено разрешително № 31610126/19.12.2019г. за водовземане от минерална вода от Сондаж № Сз-8 от находище Павел баня – 54 при следните показатели:…

Със заявление по образец /л.14-15/ вх. рег. № РР-15-13/25.03.2021г. за изменение на разрешително за водовземане на минерална вода № 31610126/19.12.2019г. до Директора на БД „ИБР“ заявителят „Бригада“ ЕООД, гр. Павел баня поискал изменение в параметрите на водовземането от мястото на водовземане. Към заявлението били приложени документ за ДТ, мотиви и обосновка за исканото изменение и др. От приложената обосновка /л.16-26/ се установява, че заявените допълнителни водни количества за водовземане са за водоснабдяване на обекта Апартамент хотел в УПИ  IV – 3365, кв. 26д гр. Павел баня.

С процесното Решение № РР-4306/29.06.2021г. Директорът на Басейнова дирекция „Източно беломорски район“ Пловдив отказал изменение на разрешително № 31610126/19.12.2019г. за водовземане от минерална вода от Сондаж № Сз-8 от находище Павел баня – 54. Решението било изпратено за връчване със съпроводително писмо от 29.06.2021г. /л.10/ и получено от адресата си на 30.06.2021г.

            Допълнително по делото се прилагат : извлечение от интернет страницата на БДИБР /обявления за м. август 2021г., л.53/; съобщение за публично обявяване на осн. чл.62, ал.2 от ЗВ /л.54/; разрешително за водовземане № 31610148/10.09.2021г.; заявление за издаване на разрешително за водовземане от минерална вода с вх. №РР-14-8/09.07.2021г.; решение №1115/20.07.2021г. по а.д. № 461/2021 по описа на Адм. С- Бургас; 

            При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

            По допустимостта на жалбата- същата е процесуално допустима, като направена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да правят оспорването недопустимо.

            Разгледано по същество, Съдът го намира за основателно, като съобрази следното:

            Решението е постановено от материално компетентния административен орган по арг. на чл.77, ал.1, вр. с чл.52, ал.1 т.4 от ЗВ. Ето защо същото е валиден административен акт.

            Не се установява да има допуснати процесуални нарушения, които да се явяват самостоятелно основание за отмяната на акта. Същият се обективира в надлежната писмена форма и има императивно предвидените в чл.59 от АПК реквизити, вкл. съдържа фактически и правни съображения за издаването си. Ето защо не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК за отмяната му.

            Независимо от горното настоящият съдебен състав намира, че процесното решение следва да се отмени, тъй като не се установяват обективираните в него фактически основания, чрез които се мотивира то.

В случая изменението е по искане на дружеството и това е в частта на количествата водовземане, които са били първоначално разрешени, като съгласно искането се заявява нужда от разрешаване на 0,36 л./с водовземане /при първоначално разрешени 0,1 л./с. и годишно водно количество от 11 467 куб. м. /при разрешени 3156 куб. м. /. Законът за води изрично предвижда в чл.72, ал.1, изменение на вече издадено разрешително за водовземане да става и по молба на лицето, като в този случай /чл.72, ал.2/ органът по чл.52, ал.1 /ответникът/ проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително.

В конкретния случай отказът на органа е мотивиран с това, че със Заповед на МОСВ били утвърдени локални експлоатационни ресурси за Сондаж Сз-8, находище Павел баня в 1,5 л./с., а видно от издадените осем броя разрешителни /надлежно описани в решението/ този максимален дебит бил достигнат и поради това нямало свободен разполагаем ресурс. Сред посочените водоползватели са и „Арайс“ ЕООД с разрешително №31610115/13.11.2018г., разрешено водовземане от 0,5 л./с. и „ХБ Холидей“ ООД с разрешено водовземане от 0,23л./с., съгласно разрешително № 31610114/13.09.2018г.

От данните по делото се установява, че въпросните две разрешителни за отнети с решения на ответника и това е преди датата на процесното такова. Видно от приложените решения на Адм. Съд Бургас и Адм. Съд Пловдив, разрешителното на „Арайс“ЕООД е отнето с решение 02.02.2021г. , а разрешителното на „ХБ Холидей“ ООД е отнето с решение от 19.02.2021г., като административната процедура по отнемането е стартирана още през 2020г. Заявлението за изменение на издаденото разрешително за водовземане, подадено от оспорващото дружество е входирано при ответника на 25.03.2021г.

Разбира се чисто формално, към датата на отказа, не е налице влязъл в сила акт по отнемане на въпросните две разрешителни и на база на това напълно формално при сборуване на разрешените обеми водовземане по описаните в процесния акт разрешителни е достигнат максимума от лаколно разрешените количества от 1,5 л./с. Видно обаче от мотивите на двете съдебни решения отнемането на коментираните по горе разрешителни наа визираните две дружества са правно обосновани от ответника на осн. чл. 79а, ал.1, т.4 от ЗВ – нарушаване на условията на водоползването - неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок. Така, видно от Решение № 1115 по а.д. № 461/2021г. Адм. съд Бургас, разрешителното на „Арайс“ ЕООД е влязло в сила на 01.12.2018г., но до определения в него /т.12.1/ едногодишен срок, т.е. до 01.12.2019г. дружеството не е упражнило правата си по разрешителното. Идентично е положението и за другото търговско дружество, като се установява, че разрешителното, което му било издадено влязло в сила на 27.09.2018г., но до 27.09.2019г. то не е упражнило предоставените му права.

Въпросните данни индицират в значителна степен, че на ответника е било пределно ясно, че са проявени обстоятелства, които обосновават едно чисто формалното правно основание за издаване на решения за отнемане разрешителните на тези две дружество и то още към 2020 г., тъй като предпоставките са били налице още към 2019г. /т.е. много преди подаване на заявлението от оспорващия/ и че въпросните количества водни обеми от 0,5 л./с. и от 0,23 л./с. е можело да се считат за свободни. Силна индиция в тази насока Съдът извлича на първо място от двете съдебни решения, които отхвърлят жалбите на двете дружество против решенията за отнемането на издадените им разрешителни, а на второ и по съществено място, от данните от приложените по делото и приети без оспорване доказателства, които сочат, че само 10 дни след процесния отказ, едно трето дружество /не включено в тези, които имат издадени вече разрешения за водовземане от посочения сондаж/ е подало искане за издаване на разрешително за водовземане на цели 0,5 л. /каквото именно е количеството, за което е било издадено отнетото разрешително на „Арайс“ ЕООД/, което е съответно уважено, тъй като се доказва по него да е издадено Разрешително №31610148 от 01.09.2021г. Не на последно място и все в насока на горните изводи са и данните от доказателствата на л. 53-54. 

Горното обосновава извод, че ответникът превратно прилага закона, като при едни и същи обстоятелства от обективната действителност на оспорващия отказва да измени параметрите на издаденото му разрешително за водовземане с мотив, че няма свободни водни ресурси, а по същото време на едно трето лице издава за първи път разрешително за водовземане от място, където е мотивирал, че е достигнат разрешеният максимум на водовземане и не са налични повече свободни ресурси. До колкото не се мотивират доводи и за други обстоятелства, които да обосновават отказ за изменение на издадено разрешително, а заявителят подробно мотивира нужда от такова, то следва при правилно приложение на установените факти да се уважи искането.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема извод за незаконосъобразност на процесното решение, тъй като се оборват сочените фактически основания за издаването му, съотв. на това не са налице такива, които да обосноват правно постановения отказ от изменение, което води до неправилно приложение на закона.

При извод за основателност на жалбата, основателно се явява искането за разноски, което е направено още с жалбата. Такива се доказва да са направени единствено в размер на платената ДТ от 50 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „БРИГАДА“ ЕООД със седалище в гр. Павел баня, ЕИК *********, представлявано от Управителя Н. х., Решение № РР-4306/29.06.2021г. на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив за отказ за изменение на разрешително №31610126/19.12.2019г. и

Връща административната преписка на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив за ново произнасяне по заявлението на "БРИГАДА" ЕООД, със седалище в гр. Павел баня, ЕИК *********, представлявано от Управителя Н. х. при съобразяване на задължителните указания на съда, дадени с това решение и определя едномесечен срок за произнасяне.

Осъжда Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив да заплати на „БРИГАДА“ ЕООД със седалище в гр. Павел баня, ЕИК *********, разноски в размер на 50 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        Административен съдия: