Р Е Ш
Е Н И Е
№ 145
гр. Габрово, 3.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет
и трети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:КР.ГОЛЕМАНОВА
С.МИЛАНЕЗИ
при секретаря В. Григорова, като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 115 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.Б. през проц. представител
адв. К..
В жалбата се твърди, че решението било
незаконосъобразно и необосновано, а по отношение на насрещния иск и
недопустимо.
Производството било с предмет делба и насрещният иск
с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР бил недопустим, тъй като в рамките на
особеното делбено производството можели да се разглеждат само възраженията,
визирани в разпоредбата на чл.343 ГПК. Освен това изводите на съда
противоречали на събраните по делото доказателства. Делбеният имот,
представляващ първи етаж от старата масивна сграда, не бил загубил
наследствения си характер, тъй като не бил придобит по дарение от бащата на
съделителя К.М.. От приложения нот.акт № 191/1978 г. се установявало, че имотът
оставал в собственост на общата наследодателка, а на Н.М. се учредява право на
пристрояване до съществуващата нейна сграда. Според жалбоподателката,
изложеното в нотариалния акт не се нуждаело от тълкуване, както направил съда,
тъй като било ясно и недвусмислено. Имотът не бил придобит и по давност, тъй
като ползването на имота нямало за последица ефекта на придобивната давност. Че
имотът бил наследствен било видно и от факта, че в кад. план цялата сграда била
обозначена като наследствена – собственост на Е.Г.. Съдът не обсъдил обективно
и показанията на разпитаните свидетели, от които се установявало, че
съделителят М. и родителите му не са упражнявали самостоятелно владение върху
делбения имот, поради което не са го придобили по давност.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да
бъде постановено друго, с което да бъде допусната делба по отношение на
описания в исковата молба недвижим имот.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата, с който същата се оспорва и се излагат подробни съображения относно
нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество
правилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба
във фазата по допускането. Предмет на делбата е първи етаж от масивна жилищна
сграда с идентификатор 65927.501.1246.1 по кадастралната карта на гр. Севлиево,
с адрес гр. Севлиево, ул. *** № * с квадратура на етажа 84,50 кв. м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.1246, целият с площ 355
кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор, баня - тоалетна със самостоятелен
вход откъм улицата, собственост на наследодателката Е.Г..
Безспорно е установено, че съделителите са наследници
на Е.Г., починала на 15.04.1997 г.
К.Н.М. предявява насрещен иск срещу Й.М.Б.. Твърди,
че е собственик на първи етаж - обособен като самостоятелно жилище, от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 65927.501.1246.1, построена в
поземлен имот с идентификатор 65927.501.1246 по кадастралните карта и регистри
на гр. Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК,
със застроена площ от 119 кв. м., с адрес на имота: гр. Севлиево, ул. *** № *.
Имотът бил придобит по наследство от баща му Н.М.Н.. Той пък бил собственик по
силата на нотариален акт № 191, том I, дело № 536/1978 г. по описа на РС -
Севлиево. Съгласно посочения нотариален акт, бащата на ищеца придобил в
собственост първия етаж, заедно с пристроените към него помещения. Евентуално
ищецът бил изключителен собственик на първия eтаж от жилищната сграда и по
силата на добросъвестно давностно владение в продължение на четиридесет години,
първоначално заедно с родителите си, а след смъртта им само от него. От момента
на пристрояването на етажа, тримата владяли имота непрекъснато и
необезпокоявано, със съзнанието, че са единствени негови собственици. След
извършенотo надстрояване на втория етаж, съделителката Б. никога не живяла в
процесния имот и не е претендирала, че е съсобственик. Наследодателката също не
живяла там след 1978 г., а в сутеренния етаж на същата сграда, който по- късно
прехвърлила на съделителката, нейна дъщеря. След нейната смърт ищцата не
декларирала имотът в качеството на наследник и никога не го възприемала като
наследствен имот, от който притежавала дял. Двата етажа представлявали
самостоятелни жилища, които не били нанесени като самостоятелни обекти на
кадастралната карта на гр. Севлиево, а на същата била нанесена само сградата и
било отбелязано, че е еднофамилна. К.Н.М. инициирал административна процедура
за отстраняване на непълнота в кадастралната карта на гр. Севлиево чрез
нанасяне на схеми на два самостоятелни обекта в жилищна сграда с идентификатор
№ 65927.501.1246.1, но поради несъгласие на Б. бил постановен отказ.
Представено е
удостоверение от 02.08.2018 г. на Община Севлиево, съгласно което в имот
с идентификатор 65927.501.1246 по КК на гр. Севлиево е построена жилищна сграда
на два етажа с идентификатор 65927.501.1246.1, със застроена площ от 119 кв.м.,
цялата на маза с обособени две самостоятелни жилища с отделни входове, като
имот с идентификатор 65927.501.1246 е идентичен с имота описан в нот. акт №
191, т. I, д. № 536/1978 г..
С цитирания нотариален акт за учредяване право на
пристрояване и право на надстрояване върху чужд застроен, недвижим имот Е.С.Г.,
като собственица на едноетажна, масивна, жилищна сграда, цялата на маза, с
квадратура на етажа 84,50 кв. м. и квадратура
на мазата 94,20 кв. м.,
построена в собствено
дворно място, с адрес гр. Севлиево, ул. *** № *, представляващо имот пл.
№ 1063, от 350 кв. м., за което е отреден парцел VIII, пл. № 1063, в кв. 10 по
плана на града с площ 377 кв. м., отстъпва на сина си Н.М.Н. Правото да
пристрои до съществуващата нейна сграда нови жилищни помещения с квадратура от
25 кв. м. строителна площ, съгласно утвърден застроителен план, като пристроената
площ ще се присъедини към етажа и ще стане собственост на новия приобретател.
Със същия нотариален акт Е.Г. учредява на дъщеря си Й.М.Б. и зет си П.Х.Б.
правото, след като сина ѝ Н.М.Н. извърши пристрояването, да надстроят,
съгласно утвърден застроителен план втори етаж върху цялата площ, образувана
след присъединяването на новите жилищни помещения. Правото на надстрояване и
правото на пристрояване се отстъпват безвъзмездно.
Пред
първоинстанционния съд е допуснато и прието заключение на вещото лице по
съдебно - техническата експертиза, от което се установява, че имотите са нанесени на всички кадастрални планове на град
Севлиево от 1954 г. до 2008 г., както и на кадастралната карта на града, приета
през 2008 г.На плана от 1954 г. имотът е изобразен като масивна жилищна сграда
с един надземен и един полувкопан етаж
в дворище с пл. № 1063, за което е отреден УПИ VIII – 1063, в кв. 10 по
действащия ЗРП, застроената площ на сградата по този план е 90,30 кв.м. На
плана от 1979 г. имотът е отразен като масивна жилищна сграда на два етажа в
дворище с пл. № 1246, за което е отреден УПИ VIII-1246, в кв. 10 по действащия
ЗРП, застроената площ на сградата по данни от този план е 85,80 кв. м. На кадастралната
карта на града процесният имот представлява част от първи жилищен етаж на
сграда с идентификатор 65927.501.1246.1,
в кадастралния регистър сградата е вписана като „жилищна
сграда-еднофамилна" на два етажа, не е отбелязано наличието на
допълнителни етажи, застроената площ на сградата по данни от КК е 119 кв. м.,
за нейни собственици в кадастралния регистър са вписани Н.М.Н., Й.М.Б. и П.Х.Б..
Основание за вписването им като собственици е НА № 191, т. I, дело №
536/03.11.1978 г. В кадастралната карта и регистъра към нея няма данни за
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 65927.501.1246.1.
При извършеният оглед, вещото лице е
установило, че процесният имот, представлява жилище на първия етаж на двуетажна
жилищна сграда и в първоначалния си вид, така както е изобразен на плановете на
града от 1954 и 1979 г. се е състояло от: входно антре, две стаи, санитарен
възел и коридор. След пристрояване, направено в периода след 1978 г. към
изброените помещения са добавени още две стаи, в които се влиза от входното
антре. Както в първоначалния си вид, преди неговото разширение чрез
пристрояване, така и сега, процесният имот отговаря на изискванията за
самостоятелно жилище според разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Освен процесният
имот в сграда с идентификатор 65927.501.1246.1 има още едно жилище с отделен
вход, разположено на целия втори жилищен етаж, подпокривно пространство над
него и сутеренен етаж, който е разположен под целия първи етаж на сградата. Едната
част от сутеренния етаж, разположена под старата част на сградата принадлежи на
ищцата съгласно НА № 154, том I, дело № 489/09.07.1989 г., другата част от
сутеренния етаж се намира изцяло под пристройката към сградата и е изградена
заедно с нея. В сградата могат да бъдат обособени поне три самостоятелни обекта
- по един самостоятелен обект за двете жилища разположени на двата жилищни
етажа и един самостоятелен обект за частта от сутеренния етаж, собственост на
ищцата. Процесният имот първоначално е бил построен като самостоятелно
жилище, след направеното разширяване чрез пристрояването на две стаи, той вече е
част от самостоятелно жилище разположено на първи етаж от двуетажна жилищна
сграда. Според вещото лице, резултатите от направените геодезическите измервания
показват, че контурът на сграда с идентификатор 65927.501.1246.1 е нанесен
грешно в КК на града.
Пред
първоинстанционният съд са разпитани свидетели и относно ползването и
владението на имота от наследодателката, съделителите, както и родителите на съделителя
К.М., предвид направеното възражение при условията на евентуалност за
придобиване на имота чрез давностно владение.
Имайки
предвид изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявения насрещен установителен иск с правно
основание чл.54 ал.2 ЗКИР.
Исковете,
които се разглеждат в първата фаза на делбата, разрешават спорове относно
имота, предмет на делбата, страните и делбените квоти, каквото е съдържанието
на решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК. Следователно в първата фаза на делбата е
допустимо съединяването на установителни искове. Въззивният съд намира, че е
допустимо съединяването на иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР с иска за
делба на имота. Влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на
пресъдено нещо по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти се
допуска делба. Решението по допускане на делбата обвързва страните по делбата
относно това, че между тях има съсобственост по отношение на делбения имот и
този въпрос не може да бъде пререшаван в друго производство. Страните по
делбеното производство са длъжни да заявят в първата фаза на това производство
всички свои доводи и възражения за наличието на обстоятелства, които изключват
наличието на съсобственост или променят квотите, и ако не направят това
възможността им по-късно да направят тези възражения или доводи се преклудира,
с влязлото в сила решение по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на
чл.343 ГПК в производството по делба е допустимо разглеждането на оспорвания на
произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени
доказателства, както и искове за намаляване на завещателни разпореждания и
дарения. След като е допустимо предявяването в производството по делбата на
възражение относно наличие на съсобственост, на още по-голямо основание следва
да е допустимо предявяването на установителен иск за собственост, какъвто по
своята същност е иска по чл.54 ал.2 ЗКИР. Когато една от страните в делбеното
производство твърди, че по отношение на имота - предмет на делба е допусната
грешка или напълнота в кадастралната карта, по същество се касае за съществуващ
между съделителите спор за собственост върху имота, предмет на делбата по
смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Предмет на настоящото производство е имот, което е част
от самостоятелен обект, представляващ първи етаж от сградата.
Както вече се посочи, с нотариален акт № 191/1978 г.
наследодателката Е.Г., е отстъпила на сина си Н.М.Н. правото да пристрои до
съществуващата нейна едноетажна жилищна сграда нови жилищни помещения с
квадратура от 25 кв. м. площ, като изрично е посочено, че пристроената площ да
се присъедини към етажа и ще стане собственост безвъзмездно на новия
приобретател.
Въззивният съд споделя мотивите на първоинстнционния
съд относно направеното тълкуване волята на праводателката по цитирания
нотариален акт. В договора е посочено, че пристройката подлежи на
присъединяване към съществуващият етаж, като така образуваният обект, ще има
нов приобретател, този на пристроената част към етажа, който е бащата на
съделителя Н.М.Н.. Безспорно е, че правото на пристрояване, както и на
надстрояване, учредено в полза на другата съделителка е безвъзмездно. Няма спор
също, че надстроеният втори жилищен етаж е индивидуална собственост на
съделителката Б. и нейният съпруг. Предвид законовото изискване отделните
договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който
произтича от договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката, и
добросъвестността и въвзивинят съд приема, че Е.С.Г. е искала да осигури на двете си деца и семействата им
равностойни жилища. За себе си е оставила жилищното помещение в сутерена, което
по- късно е прехвърлила на дъщеря си. Този начин на разпореждане с имуществото
от страна на родител към деца е житейски оправдан и изцяло съответства на
традицията и установените обичаи.
Имота, чиято делба се иска, по настоящото дело
представлява, част от самостоятелен обект, който съобразно възприетото по –
горе е собственост на съделителя К.Н.М., по наследство от баща му, който го е
придобил от майка си Е.Г. и следствие на учреденото му право на пристрояване.
Този самостоятелен обект, съгласно заключението на вещото лице по съдебно -
техническата експертиза, е включен неправилно като несамостоятелна част от
сграда, нанесена в кадастралните карта и регистър като собственост освен на
наследодателя на К.Н.М. – Н.М.Н., също и на съделителката Й.М.Б. и на съпругът й.
Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че К.Н.М.
е собственик на първия жилищен етаж, за който е допусната непълнота в
кадастралната карта и кадастралния регистър, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е основателен и следва да бъде уважен.
Установи се, че имота, предмет на делбеното
производство не е съсобствен между съделителите, а индивидуална скобственост на
К.М., поради което иска за делба е неоснователен и следва да се отхвърли.
До същите правни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На възражението относно недопустимостта на насрещния
иск в производството по делба на съсобствен имот, съдът по - горе е изложил
подробни мотиви, които обосновават неговата неоснователност.
Оплакването, че с разпореждането на наследодателката
с нот.акт № 191 /1978 г. имотът не е загубил наследствения си харакетр, съдът
намира за неоснователно. С договора, обективиран с цитирания нотариален акт,
наследодателката на страните е учредила на сина си безвъзмездно право на
пристрояване към първия етаж на сградата, както и на дъщеря си и нейния съпруг
право на надстрояване, също безвъзмездно. Надстрояването следвало да бъде
осъществено след извършване на пристрояването на сградата, така че двата етажа
да са с една и съща площ. Обяснимо е намерението на майката да осигури за сина
и дъщеря си еднакви по площ жилища, като в този смисъл следва да бъде тълкувана
волята й. В случай, че е желаела синът й да придобие само площта, която е
предмет на учреденото право на пристрояване, не е било необходимо в договора да
се правят изрични уговорки относно собствеността на първия етаж на сградата
след нейното пристрояване. По късно с напредване на възрастта наследодателката
е прехвърлила друг свой имот, намираш се в сутерена на сградата на дъщеря си за
да подсигури гледанено и издръжката си.
Неоснователно е и възражението, че не са обсъдени
обективно показанията на разпитаните свидетели. При условията на евентуалност
съделителят К.М. е твърдял, че е придобил целия първи етаж чрез давностно
владение. Във връзка с това твърдение са разпитвани свидетелите по делото. Тъй
като съдът е уважил иска на първоначално предявеното основание, придобиването
на имота по давност, като предявено евентуално, не е разглеждано от съда.
С оглед изхода на спора, жалбоподателката следва да
бъде осъдена да заплати на К.М. направените от него разноски пред въззивната
инстанция в размер на 900 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира
направеното възражение за прекомерност за неоснователно. Минимално определеното
възнаграждение в производството по делба, съгласно Наредба №1/9.07.2004 г.за
минималните размери на адв. възнаграждения е в размер на 600 лв., а по
насрещния иск, съобразно интереса по чл.7 ал.1 т.4 - над 830 лв., предвид
представената данъчна оценка на имота.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 62/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 766/2018 г. по описа
на Районен съд гр. Севлиево.
ОСЪЖДА Й.М.Б.,
ЕГН ***, с адрес *** да заплати на К.Н.М., ЕГН ***, с адрес ***, сумата 900 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: