Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 533/29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №485/2019г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №306 от 12.07.2019г.,
постановено по АНД №120/2019г., Районен съд Монтана е отменил Наказателно
постановление №014/26.10.2019г. на Директора на ОД на МВР Монтана, с което на И.В.Т.
*** за нарушение на чл.52, ал.1, т.5 Закон за частната охранителна дейност
(ЗЧОС) и чл.37, ал.1 от Наредба 8112з-611/11.06.2018г. са наложени две административно наказание
глоба всяко в размер от 300 (триста) лева, .
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено. В съдебно заседание,
касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Д*** поддържа жалбата и моли да бъде
уважена при доводи изложени в нея.
Ответната страна не взема
становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че незаконосъобразно на административнонаказаното лице са наложени
административни наказания. В мотивите си въззивният съд е посочил, че на
административнонаказаното лице не е следвало да бъдат налагани описаните
административни наказания, тъй като отговорност за нарушението има юридическото
лице, което се представлява от административнонаказаното лице.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователни
са доводите на касатора, че обжалваното решение е неправилно. Въззивния съд е
събрал релевантните за спора писмени доказателства и гласни доказателства в
съответствие с приложимите процесуални правила, като настоящата съдебна
инстанция изцяло споделя доводите на въззивния съд, че незаконосъобразно по
отношение на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност на основание чл.82 ЗЧОД за описаните две административни нарушения.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя задълбочените и обстойни мотиви на
въззивния съд, като на основание чл.221, ал.2 АПК счита, че следва да не бъдат
излагани в настоящия съдебен акт, а да бъдат споделени изцяло. Пълнотата
изисква да се посочи, че в редица свой решения Административен съд Монтана е
посочвал по идентични казуси, че отговорността за нарушенията на чл.52, ал.1,
т.5 ЗЧОС и чл.37, ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018г. е следвало да бъде
ангажирана по отношение на юридическото лице, а не по отношение на управителя
му.
Видно
от приложените по делото писмени доказателствени средства, неоспорени от
страните се установява, че „А*** ” ЕООД е търговско дружество осъществяващо
охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз №1354/22.12.2008год. от МВР,
като видно от него същото осъществява и дейността по охрана на мероприятия,
каквото е процесното. По силата на договор за охрана /които не е приложен по делото/,
но не се отрича наличието на такъв, търговско дружество „А*** ” ЕООД е следвало
да извърши охрана на мероприятието – футболна среща между отборите на ПОФК
"Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** " гр. Р*** на 07.10.2018 г. в
гр. Монтана на стадион "О*** ", като в тази връзка е и изготвеното от
03.10.2018год. уведомително писмо до ОД МВР – Монтана, с което ги уведомяват,
че търговското дружество ще извършва пропускателен режим и дейности по
допускане и настаняване на зрителите.
Предвид
тези факти юридическото лице в случая „А*** ” ЕООД е осъществявало и
охранителната дейност, за която би носила съответната отговорност по ЗЧОД и
издадената по приложението му Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и
реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по
чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите,
на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
В
същото време с административно наказателната разпоредба на чл.82 от ЗЧОС,
законодателя изрично е разграничил отговорността на физическите лица, които
биха понесли наказанието, което е „глоба” и юридическите лица и еднолични
търговци на които следва да им бъде наложена „имуществена санкция”.
В тази
връзка характера на двата вида отговорност е различен и обусловен от различни
материално правни предпоставки, което е съобразено от законодателя с оглед
предоставената възможност на юридическите лица да се налагат съответно
имуществена санкция. Тази разпоредба в специалния закон за частната охранителна
дейност е съобразена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1
от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид
отговорност, която е обективна и безвиновна и
за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като
вината е характерна за физическите лица. По своята
природа и правна характеристика „имуществена санкция” представлява особен вид административна санкция налагана на
юридически лица и еднолични търговци, каквато в случая е следвало да бъде
наложена на „А*** ” ЕООД.
Именно констатациите на наказващия орган за наличието на формирана вина
в конкретно физическо лице подлежат на доказване в хода на съдебния контрол
относно законосъобразността на осъществената правораздавателна дейност, израз
на която е постановеният санкционен акт. Видно е, че законодателят прави ясно
разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и
правни институти доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с
различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред
административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за
административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат
да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата,
приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се
прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на ЕТ.
Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и по
отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена
санкция няма характера на глобата като реализиране на
административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична, както се
посочи по-горе се носи само от физически лица.
В случая
АНО не е отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да
съобрази това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на чл.82 от ЗЧОС. Действително няма разлика в размера на предвидената
имуществена санкция и глоба за търговското дружество по този текст, но АНО е
следвало да положи необходимата грижа и да установи какъв е субектът на
административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира
диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането
на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция
на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва
да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и
обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В
този смисъл, настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на
наказателното постановление в частта относно вида на наложената санкция, тъй
като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва
със съдебното решение, а не в рамките на административнонаказателно
производство, завършващо с наказателното постановление. Ако се приеме за
налична възможността съдебната инстанция да налага различна санкция, от
наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от съдебна инстанция и
то по същество за преценка на законосъобразността на така наложеното ново
административно наказание за пръв път от съда.
Следователно
незаконосъобразно е ангажирането на административно-наказателната отговорност
на юридическо лице, в това му качество, чрез налагане на глоба. Налагайки на
касатора именно тази административна санкция АНО е допуснал при издаване на
наказателното постановление съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като видът на наложеното наказание
представлява значима съставна част от административното наказване и предвид
санкционния характер на производство, неточното му посочване е съществено
нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27, ал.1 от ЗАНН, което
съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да
се обсъжда правилността му.
Настоящият съдебен състав установява в рамките
на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №306 от 12.07.2019г., постановено по АНД №120/2019г. по описа на
Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: