№ 327
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000937 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260276 от 30.07.2021 г., постановено по т.д. № 160 по
описа за 2020 г. Старозагорският окръжен съд е:
- осъдил „З.“ АД, с ЕИК: *** да заплати на Т. А.. М., ЕГН: **********
сумата от 26600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от получената гръдна травма - травматичен
пневмоторакс без открита рана в гръдната кухина, травматичен подкожен
емфизем, контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво,
закрито счупване на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/ кости и дисталната
фаланга на първи пръст на левия крак и от получената травма на главата -
контузио капитис вследствие настъпило ПТП на 08.03.2019 г. в гр. С., ведно
със законната лихва от 25.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата;
- отхвърлил предявения иск над сумата 26 600 лв. до претендирания
размер на 64 000 лв. като неоснователен;
- осъдил „З.“ АД да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ на Т. А.. М. в размер на 1222 лв.,
с включен ДДС по банкова сметка ****8, в „П.” АД, с титуляр “К. и С. – А.”;
- осъдил Т. А.. М., да заплати на „З.“ АД, направените разноски в размер
на 762 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска;
1
– осъдил „З.“ АД, да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт сумата от 1064 лв., представляваща държавна такса,
съразмерно с уважения размер на иска.
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Ищцата Т. А.. М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за разликата над присъдените 26600 лв. до пълния
претендиран размер на застрахователното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от 64000 лева, намален с приетия от съда процент на
съпричиняване или до сумата 44800 лева, изразявайки становище, че в тази
част решението е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост и
нарушение на материалния закон. Искането е да се отмени решението в
частта, с която е отхвърлен иска и да се постанови друго, с което искът бъде
уважен за сумата 44800 лева, както и на представляващия безплатно ищцата
адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Ответникът „З.“ АД чрез процесуалния си представител обжалва
решението на Старозагорския окръжен съд в частта, с което предявеният иск
е уважен за разликата над сумата от 15000 лева до присъдения размер от
26600 лева, с оплакване, че в тази част решението неправилно, тъй като
размерът на присъденото застрахователно обезщетение не бил съобразен с
принципа за справедливост. Искането е да се отмени решението в
обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли
за разликата над сумата 15 000 лева, съответни да се измени в частта за
разноските, както и да се присъдят сторените във въззивното производство
деловодни разноски.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства
по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по
предявен от Т. А.. М. против „З.“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата
общо от 64 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от телесни увреждания, от нанесените травми, вследствие
настъпило на 08.03.2019 г. в гр. С. ПТП, от които - 40000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от
получената гръдна травма - травматичен пневмоторакс без открита рана в
гръдната кухина, травматичен подкожен емфизем, контузия на бял дроб в
ляво, фрактура на серия ребра в ляво; 20000 лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от закрито
счупване на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/ кости и дисталната фаланга
на първи пръст на левия крак и 4000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от получената
2
травма на главата - контузио капитис, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането - 17.06.2015 г., до окончателното й
изплащане.
Искът се основават на следните, установени по делото факти:
На 08.03.2019 г. в гр. С., на ул. „Г.“ е настъпило ПТП, при което лек
автомобил марка „О.“, модел „З.“ с ДКН ***, управлявано от Н.Д.А., е
блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Т. А.. М., вследствие на
което тя е получила травматични увреждания.
Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП имат и
двамата участници в него: водачът на лекия автомобил, който въпреки
техническата възможност да предотврати произшествието като реагира чрез
предприемане на аварийно спиране в момента, в който е възприел
пострадалата за първи път, но не е сторил това навреме и пострадалата М.,
която е навлязла на платно за движение при наличие на движещо се МПС по
него, без да се огледа и да прецени дали пресичането в същия момент би било
безопасно.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „О. З.“
с ДКН ***, към деня на произшествието е имал сключен валиден договор
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по
застрахователна полица № *** действаща до 07.01.2020 г.
Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата М. е претърпяла
следните увреждания: травматичен пневмоторакс без открита рана вляво;
травматичен подкожен емфизем; счупване на трето, четвърто, пето и шесто
ребра вляво; контузия на бял дроб вляво, контузия на главата, кръвонасядане
в тилната област; счупване на втори, трети и четвърти предноходилни кости.
Получените вследствие процесното ПТП увреждания наложили
хоспитализация и болнично лечение на пострадалата М. през периода от
08.03.2019 г. до 18.03.2019 г., както и възстановяване в домашен режим през
следващия период до 16.07.2019 г., през който ищцата е била в отпуск по
болест.
Несъмнено е, а и тези обстоятелства се установяват, както от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и от показанията на
разпитаните свидетели, че получените от ищцата травматични увреждания са
й причинили различни по степен и интезитет болки и страдания. Освен, че е
довела до разстройство на здравето, контузията на гръдния кош е била
свързана и със силни болки, продължително затруднение на движението на
тялото, затруднено дишане, умора и произтичащите от това неудобства –
затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности,
включително и такива, свързани с домакинството и със самообслужването,
емоционално разстройство и пр. Травмата на главата и на крака също са
причинили болки, неудобства и дискомфорт на пострадалата, макар и в по-
малка степен и за по-кратък период от време. Оздравителният процес от
3
счупените предноходилни кости протекъл нормално, но като усложнение при
образувалия се калус, се е получила сублуксация в ставната повърхност към
първи пръст. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза,
предвид характера и степента на контузията на гръдния кош, последиците от
подобна травма отшумяват обичайно за около два - три месеца, а
възстановяването от травмата на левия долен крайник - в рамките на около
два до три и половина месеца. Според показанията на разпитаните по делото
свидетели, изпитваните от ищцата болки, страдания и дискомфорт,
продължили около пет-шест месеца.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да се приеме,
че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във
вр. с чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по
основание.
Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на
дължимото обезщетение за причинените на пострадалата неимуществени
вреди.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Старозагорският
окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно
характера и степента на понесените от ищцата физически болки и страдания,
които са определящи за размера на обезщетението, като по отношение на
продължителността на претърпените вследствие на причинените й
увреждания физически болки и страдания, е дал превес на експертните
заключения, както и на свидетелските показания.
Съдържащите се във въззивните жалби оплаквания са относно
определения размер на обезщетението за неимуществените вреди от
пострадалата.
Пловдивският апелативен съд не споделя изложените в подкрепа на
въззивните жалби доводи в тази насока, поради следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на
уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки;
физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и
сложността на лечението; продължителността на оздравителния и
възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата М.
травматични увреждания на различни органи и части на тялото, за определен
период е свързано с изпитване на силни болки и страдания. Освен това,
предвид мястото и характера на основното увреждане - травмата в гръдния
кош, болката е била съпътствана и с други усложнения и физически
страдания – затруднено и отслабено дишане, ограничаване на телесните
движения. Това е влошило начина на живот на пострадалата и е довело до
4
промени в него, изразяващи се в затруднения в ежедневните дейности,
затруднения в самообслужването, невъзможност да упражнява професията си
за почти четиримесечен период. Този период винаги е приблизително
определен и няма как да бъде свързан единствено с периода на отпуск по
болест, доколкото последният се отнася до периода на болнично и/или
домашно лечение и на нетрудоспособност. Отшумяването на подобни травми
настъпва постепенно, като възможността да бъде извършвана определена
трудова дейност не би могла да бъде единственият индикатор за пълно
възстановяване, още повече, че в случая не е и установено дали след като
ищцата е започнала работа, пълноценно е изпълнявала трудовите си функции.
От друга страна, от показанията на разпитаните свидетели, които са имали
непосредствени впечатления от състоянието на пострадалата след
произшествието до възстановяването й се установява, че този период е бил
по-дълъг – около 5-6 месеца. Съдът не намира основания да не кредитира тези
показания, още повече, че периодът на болничното и домашното лечение, за
който са издадени болничните листове, се отнася до оздравителния процес,
докато възстановителният обикновено трае по-дълго. Свидетелите
установяват също, че произшествието и получените вследствие от него
травми са се отразили неблагоприятно и върху психичното и емоционално
състояние на ищцата – от жизнерадостен, общителен и лъчезарен човек преди
събитието, след това станала затворена, усамотена, меланхолична.
Освен описаните фактори, при определяне размера на обезщетението
следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на
увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна
заплата, както и застрахователните лимити за застраховките гражданска
отговорност, бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019 г.
спрямо 2018 г. е по-ниска от тази през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. -
2,3 % , съответно – 3.7 %, което сочи на тенденция за леко подобряване на
социално-икономически условия и стандарта на живот в страната към датата
на събитието и след това.
Между страните няма спор относно обстоятелството, че с поведението
си пострадалата също е допринесла за настъпването на вредите, като
първоинстанционният съд правилно е определил степента на съпричиняване.
Неоснователно е изразеното във въззивната жалба на ответника възражение,
че при възприетия процент на съпричиняване – 30%, определеният от
Старозагорския окръжен съд краен размер на дължимото обезщетение при
база 38 000 лева трябвало да бъде 25333 лева, а не 26600 лева. Простите
аритметични изчисления показват, че 30 % от 38 000 лева са равни на 11 400
лева, които, след като се извадят от същата сума – 38 000 лева, се получава
резултат 26 600 лева.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
5
и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият
състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
общ размер от 38 000 лева, намалено с определения процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата или
сумата от 26600 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
В заключение въззивният съд намира, че при постановяване на
решението си Старозагорският окръжен съд е съобразил всички относими
към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските:
Предвид изхода от спора във въззивното производство и тъй като
ищцата е представлявана от „К. * - А.“ безплатно във въззивното
производство, като договорът за правна защита и съдействие е сключен при
условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно с
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разноските за адвокатско възнаграждение
на адвокатското дружество, изчислени съразмерно с уважената част от иска
следва да се възложат в тежест на ответника. Определено съразмерно с
уважената част от иска, съгласно с разпоредбите на чл.7, ал. 2 т. 4 във вр. § 2а
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото възнаграждение възлиза на 1053.60 лева с
включен ДДС.
В полза на ответника също се дължат разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска за това производство. В случая ответникът
установява извършени разноски в размер на 232 лева за внесена ДТ за
въззивната жалба. Доколкото дружеството е представлявано от адвокат в
това производство, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 ГПК е неоснователно. Следователно изчислени съразмерно с
отхвърлената част от иска, дължимите разноски за ответника възлизат на
141.70 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260276 от 30.07.2021 г., постановено по
т.д. № 160 по описа за 2020 г. на Старозагорският окръжен съд в частта с
която:
- „З.“ АД, с ЕИК: *** е осъдено да заплати на Т. А.. М., ЕГН:
********** сумата от 11600 лева за разликата над 15 000 лева до присъдения
размер от 26600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от получената гръдна травма - травматичен
6
пневмоторакс без открита рана в гръдната кухина, травматичен подкожен
емфизем, контузия на бял дроб в ляво, фрактура на серия ребра в ляво,
закрито счупване на 2, 3 и 4 метатарзални /предходилни/ кости и дисталната
фаланга на първи пръст на левия крак и от получената травма на главата -
контузио капитис вследствие настъпило ПТП на 08.03.2019 г. в гр. С., ведно
със законната лихва от 25.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата;
- е отхвърлен предявения иск над сумата 26600 лв. до претендирания
размер от 64000 лв. като неоснователен;
- „З.“ АД е осъдено да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение
за осъществената безплатна адвокатска помощ на Т. А.. М. в размер на 1222
лв., с включен ДДС по банкова сметка ****8, в „П.” АД, с титуляр “К. и С. –
А.”;
- Т. А.. М. е осъдена да заплати на „З.“ АД, направените разноски в
размер на 762 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска;
– „З.“ АД, е осъдено да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт сумата от 1064 лв., представляваща държавна такса,
съразмерно с уважения размер на иска.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК *** да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на „К. * – А.“ /с предишно наименование „К. и С. –
А./, представлявано от управителя адвокат П.К. от АК - С. сумата 1053.60
лева с включен ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата Т. А.. М., в производството по в.т.д. № 937 по описа за 2021
г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. А.. М., ЕГН: ********** да заплати на „З.“ АД, с ЕИК:
*** сумата 141.70 лева – деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска, в производството по в.т.д. № 937 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7