Определение по дело №53/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на Г.П.А. *** против Заповед №ЗСП/Д-Т-П/5275 от 22.12.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“– Попово, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП.

С жалбата е направено искане за освобождаване на оспорващата от внасяне на държавна такса на основание чл. 5 б. „о“ от ЗДТ, след което е постъпила и молба от същата за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83 ал.2 ГПК. Във връзка с направените искания са събрани документи относно установяване на обстоятелствата по чл. 83 ал.2 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК.

При преценка на молбата съобразно събраните по делото доказателства, относими към направените със същата искания, съдът установи следното:

По искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по реда на чл. 83 ал.2 ГПК във вр.с чл. 144 АПК съдът приема, че същото е неоснователно, тъй като в производство като настоящото оспорващата е освободена от заплащане на държавна такса ex lege, и по – конкретно съгласно чл. 5 б. „к“ от ЗДТ, според който се освобождават от заплащане на държавни такси всички документи и книжа по обществено подпомагане. Това правило е доразвито и с чл. 5, б. "т" от Закона за държавните такси, съгласно който страните в производствата по чл. 14б, ал. 1 от Закона за социално подпомагане също се освобождават от заплащане на държавни такси. В конкретния случай, административният акт, който се обжалва, по своята същност представлява отказ да се предостави обществено/социално подпомагане, поради което попада в приложното поле на чл. 5, б. "к" ЗДТ. Предвид изложеното, след като в случая правният спор - предмет на делото, е в сферата на социалното (общественото) подпомагане, а именно заявление за еднократна помощ при инцидентно възникнали потребности, то жалбоподателят не дължи заплащане на държавна такса. При положение, че законът освобождава страната от плащане на държавна такса, то не следва същата да бъде освобождавана от плащане на тази такса с акт на съда. В т.см.са Определение № 11429 от 29.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9795/2017 г., VI о., Определение № 12851 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11261/2017 г., VI о., Определение № 13569 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12221/2017 г., VI о.

Във връзка с искането за освобождаване от заплащане на разноски в производството на основание чл. 83 ал.2 ГПК във вр.с чл. 144 АПК съдът прецени следното:

От приложеното към молбата копие на Експертно решение /ЕР/ №93328 от зас.№221 от 17.11.2023г. на ТЕЛК – Търговище се установява, че Г.А. е с 52 % трайно намалена работоспособност, със срок на последната от 1 г., а именно до 17.11.2024г.

При извършената служебна проверка в НБД „Население“ се установи, че Г.П.А. е омъжена като неин съпруг е Ангел Неделчев Ангелов. В подписана с КЕП от жалбоподателката декларация е отразено, че същата няма регистрирани МПС, притежава в условията на СИО със съпруга си недвижим имот в гр. Опака, както и идеална част по наследство от имот в с.Водица, общ. Попово, за които имоти плаща МДТ в размер на 60 лева годишно/57.54 лева според приложената справка за дължими МДТ/. От служебно изисканата по делото от Агенцията по вписванията справка се установява, че по партидата на Г.П.А. е налице вписване на недвижим имот в с.Водица, общ. Попово, продаден от същата през 2015г., като не са налице данни за вписвания на други имоти. От същата справка следва, че по отношение на А. Н. А.не са налични вписвания за притежавани от него недвижими имоти.

От представената от ОДМВР-Търговище информация следва, че към 24.02.2024г. за Г.П.А. няма данни за регистрирани ППС, докато лицето А. Н. А.притежава един брой ППС- л.а. ВАЗ 2101, Т0431А, рама 1479275.

От изисканата и представената от НАП информация по делото се установява, че за месеците септември, октомври и ноември 2023г. А. е получила доход от трудови възнаграждения в общ размер от 949.38 лева. Поради прекратяване на трудовото ѝ правоотношение от 06.11.2023г., с Разпореждане №251-00-1623-3 от 04.12.2023г. на Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Търговище /представено от жалбоподателката/ на същата е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.11.2023г.-05.03.2024г. в размер на 18 лв.дневно, което съгласно чл. 54б ал.5 КСО е с приблизителен месечен размер от 360 лева. Наред с това е приложено от жалбоподателката и Разпореждане №**********/29.12.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище, по силата на което на същата е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 276.64 лева. Със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Т-П/856/ФП/05.12.2023г. на директора на Д“СП“ – Попово на А. е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 32.28 лева за периода от 01.11.2023г.до 30.11.2024г.

В изпратената от НАП справка е отразена получената от жалбоподателката пенсия в размер на 276.64 лева, както и отпуснатите ѝ обезщетения, като за м.януари 2024г.нейният месечен доход е бил 396 лева.

Справката от НАП за доходите на съпруга на жалбоподателката сочат, че същият получава месечен доход от пенсия в размер на 464.23 лева за месеците от септември до декември 2023г. и в размер на 549.19 лв.за м.януари 2024г. В молбата за освобождаване от разноски жалбоподателката също признава, че съпругът ѝ получава пенсия в размер на 555 лева и месечна финансова подкрепа в размер на 75 лева и обезщетение за безработица за м.януари 2024г. в размер на 630 лева/последното е видно и от справката на НАП/.

От анализираните данни следва, че жалбоподателката и съпругът ѝ са безработни, получават пенсии и социални помощи като общият размер на дохода им към м.януари 2024г. е 1923.11 лева/от които доходът на жалбоподателката е 668.92 лева/. Този размер на дохода, разделен на двамата съпрузи по 961.56 лв., надхвърля определения за страната размер на линията на бедност, който за 2024г. е 526 лева, както и надхвърля размера на определената за страната МРЗ за 2024г. – 933 лева. След съобразяване на тези данни, както и на възрастта и здравословното състояние на двамата съпрузи, които са с намалена работоспособност, съдът намира, че жалбоподателката не е в невъзможност да поеме и заплати разноски в съдебното производство. Понастоящем не са и налице данни за такива налагащи се разноски. Съдебните разноски биха могли да варират от 20 лева до по – големи суми за експертизи. Наличието на посочените доходи на жалбоподателката не води до извода, че същата не може да заплати разноски до съответен размер. Ето защо следва да се остави без уважение направеното искане за освобождаване от предварително внасяне на разноски по делото.

Наред с горното съдът намира за необходимо да се произнесе и по молбата/л.57 от делото/, с която жалбоподателката е направила искане за това призовките, съобщенията и съдебните книжа по делото да ѝ бъдат изпращани съгласно чл. 38 ГПК на посочения от нея електронен адрес в АБВ ел.поща, или в алтернатива на адреса за кореспонденция в гр. Варна. Като съобрази, че посочената електронна поща не позволява съгласно изискването на чл. 18а ал.4 т.2 във вр.с чл. 137 и чл. 138 АПК, получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за връчване, същата не се явява предвиден редовен способ за призоваване. Ето защо следва книжата по настоящото дело да се връчват на жалбоподателката на адреса за кореспонденция в град Варна.

Поради изложените съображения и на основание чл.83 ГПК във вр.с чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено в молба вх.№341/08.02.2024г. от Г.П.А. ***, с ЕГН – **********, за освобождаването ѝ от заплащане на държавна такса по АД №66/2024г. на АдмСТ по реда на чл. 83 ал.2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането, направено в молба вх.№341/08.02.2024г. от Г.П.А. ***, с ЕГН – **********, за освобождаването ѝ от заплащане на разноски в производството по АД №66/2024г. на АдмСТ на основание на чл. 83 ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Върховния административен съд.

На жалбоподателя да се изпрати препис от настоящото определение на посочения в молба/л.57/адрес за кореспонденция в град Варна.

Съдия: