Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 01.2011година, постановено по гр.дело № по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, предявеният от Д. А. М. против „Е. Б. П.”-, гр. В., иск, с който претендира да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 1 968,67 лв., начислена в резултат на корекция по чл. 38, ал.3, т.1 от Общите условия на дружеството неотчетена електроенергия за периода от 13.09.2009 година до 11.03.2010 година, е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищеца е възложено заплащането на направените от ответната страна разноски. Решението е обжалвано от Д. А. М. с искане за отмяна му и постановяване на ново, уважаващо исковата претенция със законните от това последици. Позовава се на погрешна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Общите условия, на които първостепенният съд се позовал, щото да отхвърли иска, не били оповестени по предвидения в чл.98а, ал. 3 от Закона за енергетиката начин. На това основание няýали правна стойност и в казуса се явявали неприложими. Произволно и без опора в доказателствата било прието, че ответното дружество е осъществявало периодични проверки на средствата за търговско измерване на доставената електроенергия. Констатациите за спазване на процедурата по извършената проверка на измервателния уред почивали на едностранно съставени и непротивопоставими на ищеца документи. Авторите на тази документация не били оторизиране по реда на Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор. Ответникът по жалбата - „Е. Б. П.”-, гр. В. – излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - Д. А. М. - излага в исковата си молба, че е потребител на електричество на адрес гр. В.Т., ул. „Д. Б.” № 4, етаж VІ, А. № 24. На 27.05.2010 година получил по пощата справка за корекция на сметка при неизмерване или неправилно измерване на електрическа енергия на основание чл. 38, ал.3, т.1 от Общите условия на ответното дружество. С доводи за недължимост на начислената сума, по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 1 968,67 лв., начислена в резултат на корекция по чл. 38, ал.3, т.1 от Общите условия на дружеството неотчетена електроенергия за периода от 13.09.2009 година до 11.03.2010 година с присъждане на разноските по делото. Ответната страна – „Е. Б. П.”-, гр. В. - оспорва иска с доводи за неоснователността му и правомерност в действията на контролиращите служители на дружеството. Исковата сума била начислена при наличие и спазване на предвидените в общите условия на дружеството правила. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от признанията в исковата молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия на сочения в нея адрес. Няма спор и по въпроса, че служители на ответното дружество за констатирали неправомерно ползване на енергия, подменили са измерващото устройство и въз основа на направените констатации са начислили за плащане на исковите суми. На 11.03.2010 година е съставен протокол, в който срещу подпис на ищеца служители в ответното дружество са подменили електромера, отчитащ доставяната електроенергия. Протоколът съдържа вътрешно противоречие: веднъж е посочено, че е измерена грешка в отчитането. Втори път – че електромерът е даден за експертиза. Последната, в констативен протокол № от 23.03.2010 година установява, неточно отчитане. В следствие на вътрешен оглед, при нарочна констатация, че липсват данни за видими външни нежелани повреди и увреждания на контролни пломби, е установен допълнително запоен тънък проводник между изводите на токовата верига към платката. Според изслушаната съдебно-‗ехническа експертиза, подобен проводник води до занижено отчитане на количеството електроенергия. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. В рамките на правомощията си, регламентирани в нормата на чл. 37 от Общите условия на ответното дружество, последното е констатирало неправилното отчитане на ползвана електроенергия и е упражнило правото си да коригира дължимите за нея суми. Отклоненията в отчитането на консумираното електричество са сред предпоставките за едностранни корекции за минал период – чл. 37, т.7 от Общите условия. Въпреки тези факти, основателността на иска произтича от непротивопоставимостта на изброените доказателства на ищцовата страна. По делото не е спорно, установява се и от цитирания по-горе констативен протокол, че данни за вмешателство в измервателното устройство липсват. Доколкото единствено служители на ответното дружество имат достъп до въпросната техника, паралелният проводник към електромера не би могъл е поставен от другиго. Този факт е решаваш за казуса, след като единствената установена по делото причина за неправилно отчитане на електроенергията е поставеният проводник между изводите на токовата верига. Разпоредбите на чл. 37 и 38 от Общите условия нямат абсолютен характер и целта им е да се разпредели риска от неправилното отчитане на енергия, породено от причини, извън човешка намеса. Обратното виждане би довело до неприемливия резултат служители на ответника да „доработват” измервателното устройство с допълнителни елементи и чрез това на ползвателите на електроенергия да се начисляват суми по фикционен – този по чл. 38 от Общите условия, а принцип, а не по принципа на реално консумирана електроенергия. Подобно виждане противоречи на основни правила на закона, не се поддържа и от ответната страна. В този смисъл искът е доказан и основателен. Следва да се уважи според заявеното – вцялост и с присъждане на разноски за две инстанции. Доводите на ответника не могат да бъдат споделени. Те не държат сметка за проведеното по-горе разграничение между неправилно отчетена електроенергия по обективни, стриктно технически, причини, и хипотезата на неправилно отчитане – резултат на човешка намеса. Последното – установено по делото, изисква ответникът да докаже, че неточното измерване се дължи на причина, за която абонатът отговаря. Доказателства в подобна насока по делото липсват. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от 1 318,12 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение – чл. 78, ал.1 от ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от01.2011година, постановено по гр.дело № по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, вместо което постановява: Приема за установеноспрямо „Е. Б. П.”-, гр. В., чеД. А. М., ЕГН: * със съдебен адрес Нора Недялкова, адвокат от гр. В.Т., ул. „Хан Аспарух” № 2”а” не дължи на „Е. Б. П.”-, гр. В., сумата от 1 968,67 /хиляда деветстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/ лв., начислена в резултат на корекция по чл. 38, ал.3, т.1 от Общите условия на дружеството неотчетена електроенергия за периода от 13.09.2009 година до 11.03.2010 година Осъжда „Е. Б. П.”-, гр. В. да заплати на Д. А. М., ЕГН: * със съдебен адрес Н.Н., адвокат от гр. В.Т., ул. „Х.А.” № 2”а” сумата от 1 318,12 /хиляда триста и осемнадесет лева и дванадесет стотинки/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |