№ 246
гр. С., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500031 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 140 от 10.11.2022 год., постановено по гр. д. № 1101/2022 г. на Б.ския
районен съд „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати на Н. И. Ш. от гр. Б. сумата 9 123
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи и
възнаграждения за болногледач за периодите от 17.04.2017 год. до 13.10.2017 год. и от
10.05.2018 год. до 12.06.2018 год., причинени от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите или водача на л.а. марка „БМВ“, модел
„330ХИ“ с Д.К. № СА *** ХТ при ПТП от 17.04.2017 год. на АМ „Хемус“ при км. 20+300 м.
в посока на движение гр. В. – гр. С., местност Ж. в землището на с. П., община Е.П., както и
да му заплати сумата 5 366 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи: разликата между трудовото възнаграждение, което
ищецът би получил, ако не е ползвал болничен и получените плащания от НОИ и
работодателя за периода 17.04.2017 год. - 13.10.2017 год. и за периода 10.05.2018 год. -
12.06.2018 год., причинени вследствие описаното по-горе ПТП на 17.04.2017 год.,
причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите водач, както и да заплати сумата 147,70 лева – обезщетение за
имуществени вреди: разходи за лечение и закупуване на медикаменти и заплащане на
потребителска такса за прием и преглед в болнично заведение, ведно със законната лихва
1
върху тези суми, считано от 14.04.2022 год. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и да заплати сумата 1504 лева за направени разходи по
делото съразмерно на уважената част от исковете. С решението исковете са отхвърлени за
разликата до пълните предявени размери.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
осъдителната му част с твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния
закон и събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Счита, че присъденото
обезщетение за пропуснати ползи - неполучено трудово възнаграждение поради ползван
отпуск по болест не кореспондира с действително претърпените вреди и с приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза. Неправилно според жалбоподателя на ищеца е
присъдена и сума за болногледач, тъй като такива разходи реално не са направени предвид
обстоятелството, че грижите за ищеца са полагани от неговата майка П.Д. безвъзмездно, в
изпълнение на неин нравствен дълг.
Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 448 от 17.01.2020 год. по гр.д. № 2601/2018 год. на СГС „ЗАД Д.Б.Ж. и
З.“ АД е осъдено да заплати на Н. И. Ш. от гр. Б. сумата 70 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на
17.04.2017 год. на АМ „Хемус“, виновно причинено от водача В.Н.Н., ведно със законната
лихва от 01.02.2018 год. до окончателното изплащане, както и сумата 2078,32 лева
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Отхвърлен е искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
70 000 лева до 120 000 лева.
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 17.04.2017 год. на автомагистрала „Хемус“ в посока на движение гр.
В. – гр. С. при км. 20+300 м настъпило процесното ПТП с участие на водача В.Н. при
управление на л.а. марка „БМВ“, модел „330ХИ“ с Д.К. № СА *** ХТ, като към този момент
водачът имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Прието е, че
в района на произшествието водачът изгубил контрол върху управляваното от него МПС,
при което автомобилът навлязъл в аварийната лента и банкета, където се намирали ищецът
Н. Ш. и още две лица, ударил ги, след което преминал през банкета отдясно на пътното
платно и преустановил движението си встрани от пътя. Вследствие ПТП ищецът получил
счупване на дясната раменна кост с разместване на фрагментите; счупване на дясната
седалищна кост и долното рамо на срамната кост вдясно; пареза на десния лъчев нерв;
счупване на малкия пищял на дясната подбедрица; счупване на шийката на лъчевата кост на
дясната предмишница; разкъсно-контузни рани на дясното седалище и на лявото бедро.
С решение № 12425/03.12.2020 год. по гр.д. № 1189/2020 год. на Софийски
2
апелативен съд е отменено решението по гр.д. № 2601/18 год. на СГС в частта, с която
искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 70 000 лева до сумата 120000 лева, като
вместо това е постановено друго, с което застрахователят е осъден да заплати на Н. Ш.
допълнително сумата 50 000 лева обезщетение за причинените от ПТП неимуществени
вреди. Със сила на пресъдено нещо е установено, че не са налични факти и обстоятелства,
които да изключват отговорността на водача – същият е управлявал МПС по начин,
несъобразен с основни правила – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което е
настъпило произшествието. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Приети са за
неоснователни и претенциите на ответника срещу третото лице-помагач Агенция пътна
инфраструктура по предявените обратни искове поради липсата на доказателства причина за
ПТП да са неизправности на пътното платно, дължащи се на виновно поведение на
длъжностни лица на агенцията.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза на в.л. Веселин
Тодоров от 04.10.2022 год. разликата между размера на полагащото се на ищеца Н. Ш.
брутно трудово възнаграждение като служител в „А.“ ЕАД на длъжността „шофьор
тежкотоварни автомобили“ за периодите 17.04.2017 год. – 13.10.2017 год. и 10.05.2018 год. –
12.06.2018 год. и размера на полученото за същите периоди обезщетение за временна
нетрудоспособност вследствие травмите при ПТП възлиза общо на 6 230,34 лева. Общата
сума на разходите за ежедневен придружител – болногледач при 8-часов работен ден за
периода 17.04.2017 год. – 13.10.2017 год. и за периода 10.05.2018 год. – 12.06.2018 год., като
се съобрази заплащането в работни и неработни дни /5 лв. за 1 ч. в работни дни и 6 лв. за 1 ч.
в почивни и празнични дни за 2017 год. и 5,10 лв. за 1 ч. в работни дни и 6,10 лв. за 1 час в
почивни и празнични дни за 2018 год./, е в размер на 9 123 лева. Стойността на 30
процедури за рехабилитация за посочените два периода – 1 път седмично в работни дни,
възлиза общо на сумата 602 лева.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Димитър
Тодоров от 03.10.2022 год. представените с исковата молба касови бонове за сума в размер
на 123,30 лева са за закупуването на медикаменти Ципробай – 19,30 лева, Ксарелто – 2
опаковки по 52 лева, като същите са били назначени от опериращия лекар д-р К. от МБАЛ
„Л.“ ЕАД, където през м. май 2018 год. ищецът е бил на лечение за отстраняване на метална
остеосинтеза от раменната кост и остеопластика във връзка с уврежданията при процесното
ПТП и са предназначени за антибиотична и антитромботична профилактика. Според
експертизата ищецът е заплатил и потребителска такса за 3 дни болничен престой в размер
на 17,40 лева, както и е заплатил сумата 7 лв. за извършен медицински преглед.
С договор от 21.03.2019 год. майката на ищеца П.Д. е удостоверила, че се е съгласила
при условие на възмездност да поеме грижите за сина си Н. Ш. след процесното ПТП,
изразяващи се в посещения в МБАЛ „Св. А.“ АД по време на целия престой на ищеца в
болничното заведение от 17.04.2017 год. до 02.05.2017 год., а след изписването от болницата
3
- помощ при придвижване с инвалидната количка, а впоследствие – с проходилка и
патерици, вкл. при посещение в болнични заведения и прегледи; помощ при хранене,
преобличане, къпане, поддържане на ежедневния тоалет, грижа и обработка на откритите
рани и травми; закупуване на нужните медикаменти и храна, както иизпълнение на всички
дейности и функции на болногледач, помощник и придружител; осъществяване на
рехабилитация, помощ при раздвижване и прохождане, като ищецът е поел задължението да
заплати на П.Д. сумата 9 975 лева – възнаграждение за положените от нея грижи през
периода 17.04.2017 год. – 17.10.2017 год. и периода 10.05.2018 год. – 12.06.2018 год.
Страните са уговорили Н. Ш. да заплати на Д. посочената сума в едногодишен срок от
реалното изплащане на дължимото обезщетение в полза на пострадалия въз основа на
съдебно решение. С 4 бр. разписки от 05.01.2022 год., 21.01.2022 год., 13.02.2022 год. и
18.03.2022 год. П.Д. е удостоверила, че е получила от ищеца общо сумата 9 975 лева /три
плащания по 2000 лева и едно плащане в размер на 3 975 лева/ - възнаграждение за
изпълняване на работата като болногледач за посочените периоди.
Според показанията на св. Б. – съседка на ищеца в гр. Б., след процесното ПТП
ищецът бил в много тежко съС.ие, като грижите за него поела изцяло майка му. В
продължение на 5-6 месеца ищецът бил напълно неподвижен, а когато започнал да ходи с
патерици, имал нужда непрекъснато от помощ при придвижване, качване и слизане по
стълби, помощ при раздвижване, както и за извършване на ежедневните дейности – хранене,
прием на храна и лекарства. Майката провеждала и ежедневна рехабилитация на ищеца и
му правела масажи според препоръките на лекуващия лекар. За положените грижи ищецът й
заплатил на ръка сумата 10 000 лева, като свидетелката знае това от майката на ищеца.
По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното дружество с искане за
заплащане на застрахователно обезщетение с молба от 11.03.2022 год., като не е спорно, че
застрахователят не е заплатил претендираното застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който предвижда правото
на иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по сключена застраховка
„гражданска отговорност“. Предпоставка за уважаването им е ищецът да проведе успешно
пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно – твърдяното противоправно поведение на делинквента, причинната връзка между
него и настъпилите вреди, както и факта на настъпване на вредите за ищеца и техния
размер. Съществуването на застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„гражданска отговорност“ на ответника с делинквента не е спорно.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване виновното и
противоправно поведение на водача В.Н. при управление на л.а. марка „БМВ“, модел
„330ХИ“ с Д.К. № СА *** ХТ и причинната връзка между механизма на ПТП и получените
от ищеца травми, като същите са разрешени със сила на пресъдено нещо между страните с
решение по гр.д. № 2601/18 год. на СГС и решение № 12425/03.12.2020 год. по гр.д. №
4
1189/2020 год. на Софийски апелативен съд. Със сила на пресъдено нещо е установена
изключителната вина за настъпилото ПТП на водача, като е прието за недоказано
възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.
Доказа се също така от приетите по делото експертизи, писмените доказателства и
свидетелските показания, че в продължение на половин година ищецът е бил обездвижен в
резултат на претърпените травми при ПТП, като е ползвал отпуск по болест през периодите
17.04.2017 год. – 13.10.2017 год. и 10.05.2018 год. – 12.06.2018 год. Установи се също така
от приетата съдебно-икономическа експертиза, че ищецът е претърпял имуществена вреда –
пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между размера на полагащото се на ищеца Н.
Ш. брутно трудово възнаграждение като служител в „А.“ ЕАД на длъжността „шофьор
тежкотоварни автомобили“ за периода 17.04.2017 год. – 13.10.2017 год. и периода 10.05.2018
год. – 12.06.2018 год., което би получил като здрав, и размера на реално полученото за
същия период обезщетение за временна нетрудоспособност вследствие травмите при ПТП,
като разликата възлиза общо на 6 230,34 лева. Тъй като искът е предявен за сумата 5366 лева
и не е увеличен в хода на процеса по реда на чл. 214 от ГПК, същият следва да бъде уважен
изцяло в претендирания размер.
Доказа се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че закупените от
ищеца медикаменти с представените с исковата молба касови бонове на обща стойност
123,30 лева са предписани за лечение във връзка с получените от процесното ПТП травми и
са предназначени за антибиотична и антитромботична профилактика, поради което
разходите за тях представляват имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
инцидента и подлежат на обезщетяване от застрахователя. Установи се също така, че
ищецът е заплатил и сумата 17,40 лева потребителска такса, както и сумата 7 лв. за
извършен медицински преглед, или общо разходите възлизат на сумата 147,70 лева, която
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи
за болногледач на стойност 9 123 лева. Съгласно т. 4 от ППВС № 4/1975 год. на пострадалия
от непозволено увреждане се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на
необходимото възнаграждение за болногледач, когато той се нуждае от такъв, включително
в случаите, когато тези грижи са били полагани от негов близък. Съгласно практиката на
ВКС на РБ достатъчно е да се установи, че пострадалият се е нуждаел от такива грижи, като
обезщетение се дължи, независимо от това кой конкретно ги е полагал /решение №
39/16.07.2010 год. по т.д. № 551/2009 год. на ВКС на РБ и др./. Установи се по делото от
свидетелските показания и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че в
продължение на 6 месеца след произшествието ищецът е бил обездвижен, ползвал е отпуск
по болест и грижите за него е полагала основно неговата майка, която е изпълнявала
функциите на болногледач, рехабилитатор, като е полагала и всички необходими грижи в
ежедневието на пострадалия – хранене, тоалет, придвижване, обличане, посещения на
прегледи, масажи, взимане на лекарства и др. Доказа се по делото и реалното извършване на
претендираните разходи от страна на ищеца с представените по делото договор от
5
21.03.2019 год., разписки и показанията на св. Б.. Съдът намира, че този иск следва да бъде
уважен, като на ищеца се присъди обезщетение в размера, посочен в приетата по делото
съдебно - съдебно-икономическа експертиза на в.л. Веселин Тодоров, според която общата
сума на разходите за ежедневен придружител – болногледач при 8-часов работен ден за
периода 17.04.2017 год. – 13.10.2017 год. и за периода 10.05.2018 год. – 12.06.2018 год.,
възлиза на 9 123 лева. За разликата до пълния предявен размер от 9975 лева искът е
неоснователен, като в тази част същият е отхвърлен с решението на районния съд, което в
отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Настоящата инстанция споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от
ГПК.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия и сумата 996 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140 от 10.11.2022 год., постановено по гр. д. №
1101/2022 г. на Б.ския районен съд в ЧАСТТА, с която „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр. С. е
осъдено да заплати на Н. И. Ш. от гр. Б. сумата 9 123 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи и възнаграждения за болногледач за периодите
от 17.04.2017 год. до 13.10.2017 год. и от 10.05.2018 год. до 12.06.2018 год., причинени от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
или водача на л.а. марка „БМВ“, модел „330ХИ“ с Д.К. № СА *** ХТ при ПТП от 17.04.2017
год. на АМ „Хемус“ при км. 20+300 м. в посока на движение гр. В. – гр. С., местност Ж. в
землището на с. П., община Е.П., както и да му заплати сумата 5 366 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи: разликата между
трудовото възваграждение, което ищецът би получил, ако не е ползвал болничен и
получените плащания от НОИ и работодателя за периода 17.04.2017 год. - 13.10.2017 год. и
за периода 10.05.2018 год. - 12.06.2018 год., причинени вследствие описаното по-горе ПТП
на 17.04.2017 год., причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите водач, както и да заплати сумата 147,70 лева –
обезщетение за имуществени вреди: разходи за лечение и закупуване на описаните
медикаменти и заплащане на потребителска такса за прием и преглед в болнично заведение,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.04.2022 год. – датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 1504 лева за
направени разходи по делото съразмерно на уважената част от исковете, както и в частта, с
6
която ответникът е осъден да заплати на БРС държавна такса в размер на 585,47 лева върху
размера на уважените искове, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр. С. да заплати на Н. И. Ш. ЕГН ********** от
гр. Б. сумата 996 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7