Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262264 21.09.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Десислава Кръстева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 18623 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с основание чл.109 ЗС.
Ищецът А.Б.К. твърди,
че е собственик на индивидуален обект в сграда – ателие намиращо се в сграда
етажна собственост, на адрес гр. ****************. Поддържа се, че ответника, чрез представителите си е монтирал две ел.
рамена към металната врата на разположена на входа на вътрешния двор, като този
механизъм бил под контрола само на управителите на дружеството. Сменена била
бравата на същата врата, без да се предоставят ключове на останалите
собственици в сградата. Така този двор бил превърнат в частен паркинг само за
нуждите на дружеството, независимо че съставлява обща част към сградата. В него
се паркирали само два автомобила, ползвани от дружеството и неговите
представители. С оглед това се иска ответното дружество да преустанови
действията, с които пречи на ищеца да упражнява правата си като предостави на
ищеца постоянен достъп до външния двор на сградата и му дадат ключове за
бравата на външната врата към двора на сградата, разположена на ул. *****************.
Ответникът „Каник инвест“ ООД не е депозирал отговор на
исковата молба. В подадено писмено становище преди датата на съдебното
заседание отрича да е отнемал достъпа на ищеца към дворното място, както и пък
да е сменял бравите към външната врата. Поддържа, че автоматичната врата към
двора е била налична към момента на построяване на сградата и че достъпът до
нея е следвало да бъде предоставен от строителя, като твърди, че в момента тази
врата е отворена и ответникът има достъп.
Съдът намери за установено следното:
Ищецът К. е придобил на **********. по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт №****, том *****, дело ********. на нотариус ***********, правото на собственост върху ателие №**** с площ ***** кв.м., представляващо имот с
идентификатор ***************
с административен адрес гр. *******************, ведно с 3,019 % ид.ч. от общите части на
сградата в която се намира процесния имот и
3,113 % ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот в който тя
е построена, който е с идентификатор *************** . След завеждане на настоящото
производство, на *********., А.К.
дарил така описания недвижим имот на своята ****** Я.А., като си запазил пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху него *****.
По делото не е спорно и се установя от
представената справка от вписванията в имотния регистър, че дружеството
ответник "Каник ивест" ООД е собственик на апартамент № **** с
идентификатор *********** , както и на гаражи №***, №***, №*** и №*** със
идетнификатори *******, ******, ********** и *******, които се намират в същата
жилищна сграда ***.
Установява
се от показанията на свидетеля П.Д., че той притежава жилище и търговски обект
на първия етаж в сградата на ул.************. Д. свидетелства, че встрани от
сградата има заден двор подходът към който завършва с лице към улицата и е
отделен с метална врата. През задният двор се достигало до намиращите се в тази
част на сградата гаражи, собствени на дружеството ответник, както до задния
вход на търговския обект собственост на свидетеля. Този вход бил предназначен
за зареждане, но не можел да се използва, тъй като в пространството зад вратата
и в прохода се паркирали два автомобила - единият с марка "********"
и рег. № ******, а другият - "*********" с рег. № ******.
Автомобилите били управлявани от К.Б. и Н.Б., които били собственици на
ответното дружество. Други автомобили не се паркирали в това пространство. За
спиране на личния си автомобил свидетелят ползвал подземния паркинг на
сградата. Д. сочи, че когато двата автомобила спрат в това пространство остава
свободна пътека от около 1,50м като е
невъзможно да се премине единствено пеш. Сочи, че допреди половин година вратата
към тази част от двора се заключвала, а понастоящем е отключена. Твърди, че по
повод на заключването на вратата и паркирането на процесните два автомобила в
двора на сградата е имало изразено недоволство и от други лица, собственици на
същия адрес.
Показанията
на свидетеля съдът намира за достоверни, тъй като те се потвърждават от писмените
доказателства. Видно е от справката в търговския регистър, че дружеството
ответник е със съдружници Н.А.Б и К.А.Б., като последният е и управител на
"Каник инвест" ООД **********.
Относно обстоятелството, че е налице ограничаване на достъпа към двора чрез
заключване на вратата, е било проведено общо събрание на етажната собственост,
което е взело решение за подмяна на бравата на вратата и предоставяне на
ключове на всички собственици ********.
Освен това, е видно от материалите по
представената преписка по досъдебното производство образувано в РП ******** по
жалба на ищеца, че въпросната врата в периода преди и след образуване на
настоящото производство - към ****г. е била снабдена с електрическо устройство
за отваряне и затваряне, като дистанционни контролери за него са имали само
собствениците на ответното дружество *****. Видно е също така, че механизмът за отваряне на вратата е бил
изработен по договор сключен с дружеството ответник, копие от който също е
приложено по прокурорската преписка ***********.
Според представената по делото справка на КАТ ********
автомобилът „*********“ с № ********* е собственост на „Релакс пропърти“ ЕАД, а
този марка „******“ с № ********* е собственост на „Асарел транс“ ООД *******. Справката в търговския регистър сочи, че дружеството „Релакс пропърти“
ЕАД е представлявано от К.А.Б. и Н.А.Б, а „Асарел транс“ ООД е с управител А.Н.
Б., който е **** на двамата управители на дружеството ответник ********. От горното се налага извод, че дружеството ответник и дружествата
собственици на посочените два автомобила са свързани лица, поради което е
съвсем достоверно, лицата управители на дружеството да ползват и управляват
посочените два автомобила.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Съгласно
чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез
негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост,
което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползване и
разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да
се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват
осъществяването на правото на собственика в пълен обем.
Към
момента на предявяване на иска, ищецът по делото е бил собственик, а след датата
на сключения от него договор за дарение, е ползвател на недвижим имот, който се
намира в сграда в режим на етажна собственост. В качеството си на ползвател
ищецът К. има право да упражнява фактическа власт върху вещта. Съгласно чл.38,
ал.1 ЗС дворът на сграда в режим на етажна собственост е обща част по своето
предназначение. Поради това, ползвателят на самостоятелен обект в сградата е
ползвател и на общите части на сградата, като има интерес да защитава това свое
право.
Установи
се по делото, че към момента на предявяване на иска вратата намираща се на
прохода е била с монтирано устройство за дистанционно отваряне, което не е
давало възможност на ищеца да има достъп до тази част от двора. Този механизъм,
видно от представените доказателства, е бил монтиран по възлагане на
дружеството ответник. След премахването на механизма представителите на
дружеството са започнали да заключват вратата, без да предоставят на другите
съсобственици достъп, като тази практика е била прекратена едва в хода на
воденото досъдебно производство и след подаване на исковата молба по която е
образувано настоящото дело. От друга страна, паркирането на описаните два
автомобила, представлява действие препятстващо ищеца да ползва общите части и
по този начин ограничава правото му. Неоснователни са доводите на ответника, че
действията по паркиране на автомобилите не са свързани с него. Дружеството е
собственик на недвижими имоти, намиращи се в процесната сграда. Безспорно е, че
автомобилите се ползват от физическите лица, които са управители на ответното
дружество. От това следва, че техните действия, които са предприети във връзка
с упражняване на правата на собственост на търговското дружество в сградата, са
във връзка с качеството им на управители и ангажират и дружеството.
Доколкото
по делото се установи, че действията на представителите на ответника, пречещи
на ищеца да упражнява правата си върху дворното място в сградата не са
преустановени, следва да се приеме, че предявеният иск е основателен и следва
да се уважи.
Съобразно
чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 680 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на
осн. чл.109 ЗС, ответника „Каник инвест“ ООД ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление гр. ************* да преустанови неоснователните си действия –
заключване на вратата към входа на задния двор и паркиране на автомобили в
прохода към двора, с които се ограничава достъпа на ответника А.Б.К. ЕГН **********
с адрес ***, до
вътрешния двор на сградата с идентификатор ********* в която се намира имота,
чийто ползувател на чл.56 ЗС е ищеца, а именно: самостоятелен обект в етажна
собственост представляващ имот с идентификатор ********** с административен
адрес гр. ******************, ведно с 3,019% ид.ч. от общите части на сградата
в която се намира процесния имот и 3,113% ид.ч. от правото на собственост върху
поземления имот в който тя е построена.
ОСЪЖДА „Каник
инвест“ ООД да заплати на А.Б.К., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 680лв.
/шестстотин и осемдесет лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.