РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13311
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Наказателно дело от общ
характер № 20241110209145 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт. Друг състав на съда се е произнесъл по
реда на чл. 248 от НПК с протоколно определение от 13.12.2023 г. по повечето въпроси, които се
обсъждат в разпоредителното заседание, приемайки обаче, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила в хипотеза по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, респективно върнал е делото на
прокурора. В тази връзка по протест на прокурора делото е било изпратено на въззивната
инстанция (СГС), която е преценила, че соченото от първата съдебна инстанция нарушение на
процесуалните правила не е нА.це, както и че предходният състав на районния съд се явява
отводим, съответно съгласно буквалния текст на диспозитива на определението на СГС
протоколното определение е отменено, както и – отделно - делото е върнато на районния съд за
разглеждане от друг съдебен състав. Съобразно чл. 249, ал. 3 от НПК на обжалване и протестиране
подлежат само съответните конкретни произнасяния (не може да има друг разумен смисъл изказът
„определението по чл. 248, ал. 1, т. 3…“), като от цялостния анА.з на съдържанието на въззивния
съдебен акт в случая (в мотивите към определението на СГС се говори за това, че въззивният
частен протест е основателен, а протестът се отнася до произнасянето конкретно по чл. 248, ал. 1, т.
3 от НПК), съпоставяйки го с уредбата по НПК във връзка с разпоредителното заседание, се стига
до единствения възможен извод (не се налага в тази връзка процедура по тълкуване), че е отменено
само определението, с което предходният състав на районния съд се е произнесъл по въпроса по чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК, т. е. само в тази негова част съответното протоколно определение е
отменено. От друга страна, съобразно чл. 345, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК въззивната инстанция
решава въпроса по протеста и в случая това решение (произнасяне с определение) е в смисъл, че
нарушение на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК не е нА.це, с което произнасяне
новият съдебен състав на първоинстанционния съд следва да се съобрази. ОстанА.те подлежащи на
самостоятелно обжалване/протестиране произнасяния на предходния съдебен състав не са
атакувани, а тези, които не подлежат на проверка по реда на глава 22 от НПК, се явяват оттегляеми.
Нужно е да се посочи, че принципът на неизменност на състава съгласно НПК е установен
систематически в глава от кодекса, различна от тази, отнасяща се до разпоредителното заседание и
наречена „съдебно заседание“, по-конкретно в чл. 258 от НПК, т. е. „съдебното заседание по
смисъла на чл. 258 от НПК следва да се схваща като това, визирано в глава 20 от НПК, респективно
в главите на кодекса, установяващи специални правила за провеждане на съдебното заседание като
например глава 27 от НПК, като по-значимото в тази насока е това, че коментираният процесуален
принцип логически е свързан с този на непосредствеността (чл. 18 от НПК), а последният от своя
страна е свързан със събирането на доказателства (и с нищо друго); виждането в смисъл, че не
1
можело при промяна в съдебния състав на новия състав да се „наложи“ произнасянето на
предходния състав на съда по разпоредителното заседание очевидно не издържа на логическа
проверка – ако се приеме, че тези произнасяния по разпоредителното заседание, които са преминА.
през въззивна проверка по реда на глава 22 от НПК, респективно които са подлежА. такава
проверка, но не са били атакувани и е изчерпана възможността за атакуването им пред въззивния
съд, не подлежат на последваща ревизия от районния съд (както се приема с настоящия съдебен акт
– виж и по-горе!), то самото обсъждане на въпроса за „налагането“ става безпредметно, а ако се
приеме, че всяко произнасяне по разпоредителното заседание е оттегляемо, респективно - изобщо
що се отнася до тези произнасяния, които не подлежат на въззивен контрол по реда на глава 22 от
НПК, то именно предвид оттегляемостта за никакво „налагане“ изначално не може да става дума –
новият състав винаги може да ги ревизира (в конкретния случай настоящият нов състав на съда не
намира основание да ревизира произнасянията на предходния състав по разпоредителното
заседание извън тези, които подлежат на проверка по реда на глава 22 от НПК /последните
настоящият съдебен състав счита, че изначално няма право да ревизира/); прави впечатление и
това, че единият от въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, е този за
привличането на резервен съдия или съдебен заседател (чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК), което пък
означава, че ако бъде привлечен такъв резервен член на съдебния състав, дори и ако се приеме, че
произнасянето по разпоредителното заседание следва образно казано да се „разбие“, като първо се
реши въпросът за привличането на резервен член, а после в негово присъствие да се решат
останА.те въпроси по чл. 248 и чл. 248а от НПК, то този резервен член пак няма да е участвал в
което и да било от произнасянията по разпоредителното заседание (съобрази чл. 260, ал. 2 от
НПК!), съответно възприемането на довода за „налагането“ би довело до лишаване изобщо от
смисъл на привличането на резервен съдия или съдебен заседател, тъй като след неговото (на
привлечения като резервен член на съдебния състав) евентуално встъпване като основен член на
състава ще трябва да се преповтарят всички процесуални действия, извършени без възможност на
нововстъпилия основен член да участва в произнасянията на съда; ако пък се следва логиката в
смисъл, че неизменността на състава изисква всеки член на съдебния състав лично
(непосредствено) да е възприел изложеното устно от участниците в разпоредителното заседание,
то по същата логика законодателят следваше да изисква членовете на състава да са възприели
непосредствено такива заявления от досъдебната фаза на процеса като например отказът от писмен
превод и не следваше (законодателят) да допуска изобщо възможността за вземане на писмено
становище и излагането на искания в писмен вид относно въпросите, които се обсъждат в
разпоредителното заседание; нА.чието на писма, становища и пр. по обсъждания тук въпрос за
неизменността на състава в разпоредителното заседание, дори те да изхождат от съдии от върховна
съдебна инстанция, е напълно ирелевантно – задължителна тълкувателна практика по въпроса,
постановена по надлежния ред, липсва, поради което първоинстанционният съд е длъжен (именно
длъжен) да взема решения единствено съобразно вътрешното си убеждение (чл. 14, ал. 1 от НПК;
арг. от чл. 155 от ЗСВ). Така се стига до извода, че следва да бъде продължено разпоредителното
заседание с оглед произнасяне единствено по въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 8 от НПК - насрочването
на съдебното заседание (т. е. не разпоредителното такова) и лицата, които следва да се призоват за
него.
Така мотивиран и по аналогия (чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове) на чл. 247б, ал. 2, т. 2
от НПК, съобразявайки още чл. 28 от НПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за продължаване на разглеждането му в разпоредително заседание
(съобразно изложеното в мотивната част на разпореждането) на 26.11.2024 г. от 09:00 часа, от
съдебен състав от един съдия, с призоваване на подсъдимите, защитника адв. М. и СРП.
Разпореждането не подлежи на обжалване или протестиране отделно от крайния съдебен
акт на настоящата инстанция по делото.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3