Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 02.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8396, по описа за 2017 г., по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1, от КЗ (отм.) от З. „Б.В.И.Г.”
АД срещу Р.В.Л., С.М.Б. и Й.П.К. за солидарното осъждане на ответниците за
сумата от 29 010,38 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на „Р.А.Л.Б.” ЕООД по застрахователна полица „Бонус Каско” №
50300750054 от 08.09.2010 г., по щета №470310111110549, за настъпило на
17.07.2011 г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на
застрахования л.а. „Тойота РАВ 4”, с рег. № *******, извършено от тримата
ответници, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 30.06.2017 г.
В
исковата молба са изложени твърдения, че по застрахователна полица „Бонус
Каско” № 50300750054 от 08.09.2010 г., сключена между ищеца и „Р.А.Л.Б.” ЕООД
на 17.07.2011 г. е настъпило предвидено в полицата застрахователно събитие –
противозаконно отнемане на застрахования л.а. „Тойота РАВ 4”, с рег. № *******,
рама №
JTMBA31V906038017, по повод на което застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение за откраднатия автомобил в размер на 34
763,38 лв. Сочи, че впоследствие по образуваното ДП №10/2015 г., по описа на ГД
„БОП“ - МВР, пр.пр. №498/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура,
процесният лек автомобил е намерен и предаден на ищеца, който го е продал с
договор от 12.04.2016 г. за сумата от 5753 лв., определена като остатъчна
стойност по експертна оценка на застрахователя. Излага, че с постановления от
30.09.2014 г., 02.10.2014 г. и 29.10.2014 г. като обвиняеми по посоченото
досъдебно производство за отнемането на застрахования автомобил са привлечени
ответниците Р.В.Л., С.М.Б. и Й.П.К..
Предвид
изложеното ищецът счита, че с изплащането на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на застрахования срещу тримата ответници – причинители на
вредата и моли съда да ги осъди да му заплатят сумата от 29 010,38 лв.,
представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и
остатъчната стойност, по която е продаден застрахования автомобил.
Ответниците
Р.В.Л., С.М.Б. и Й.П.К. оспорват исковете като неоснователни, твърдейки, че
липсват доказателства, установяващи вината им за настъпването на
застрахователното събитие. Излагат, че независимо от образуваното срещу тях
досъдебно производство не е налице влязла в сила присъда, доказваща причинно следствена
връзка между тяхно противоправно поведение и причинената на ищеца вреда.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият
състав на регресната отговорността по чл. 213, ал. 1, от КЗ (отм.), произтича
от следните обстоятелства: наличие на договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответниците, е настъпило застрахователно събитие,
представляващо деликт по чл. 45 ЗЗД, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
Като
безспорни с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че по
застрахователна полица „Бонус Каско” № 50300750054 от 08.09.2010 г., сключена
между ищеца и „Р.А.Л.Б.” ЕООД на 17.07.2011 г. е настъпило предвидено в
полицата застрахователно събитие – кражба на застрахования л.а. „Тойота РАВ 4”,
с рег. № *******, по повод на което застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение за откраднатия автомобил в размер на 34 763,38 лв.
Съдът
е указал на ищеца доказателствената тежест да установи, че процесният автомобил
е противозаконно отнет от тримата ответници, в резултат на което за
застрахователя са възникнали вреди в претендирания размер. Като доказателство в
тази насока З. „Б.В.И.Г.” АД е представило обвинителен акт по пр.пр. №498/2014
г. по описа на Специализирана прокуратура по ДП №10/2015 г. на ГД „БОП“ – МВР.
Видно от съдържанието му тримата ответници, макар и да са привлечени като
обвиняеми, им е повдигнато обвинение за укриването на процесния л.а. „Тойота
РАВ 4”, с рег. № *******, рама № JTMBA31V906038017, но липсва обвинение спрямо тримата ответници за деяние,
изразяващо се в кражба на същия този автомобил. Следва да се отбележи, че
според обстоятелствената част на обвинителния акт автомобилът е бил предаден на
Р.В.Л. от неустановено лице, което лице преди това е било отнело противозаконно
автомобила. Предвид това, с така внесения обвинителен акт, дори и наказателният
съд да признае настоящите ответници за виновни, то с присъдата няма да бъде
установено тяхното извършителство в твърдяното от ищеца деяние - кражба. При
липсата на каквито и да било други доказателства, единствено от
обстоятелството, че срещу тримата ответници се води наказателно производство и
то за престъпления, различни от кражба, не би могло да се направи извод, че те противозаконно
са отнели застрахования лек автомобил, което е достатъчно основание ищцовата претенция
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поначало
ответниците имат право на разноски, но доколкото липсва представен по делото
договор за правна помощ със заплатено адвокатско възнаграждение, такива не
следва да им се присъждат.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „З.А.Д.„Б.В.И.Г.““ АД, със съдебен адрес ***,
чрез адвокатско дружество „Д. и К.“ срещу Р.В.Л. с ЕГН **********, С.М.Б. с ЕГН
********** и Й.П.К. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес ***, чрез адв.
З.Д., искове с правно основание чл. 213, ал. 1, от КЗ (отм.) за солидарното
осъждане на ответниците за сумата от 29 010,38 лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение на „Р.А.Л.Б.” ЕООД по застрахователна полица
„Бонус Каско” № 50300750054 от 08.09.2010 г., по щета №470310111110549, за
настъпило на 17.07.2011 г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на
застрахования л.а. „Тойота РАВ 4”, с рег. № *******, рама № JTMBA31V906038017, извършено
от тримата ответници, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 30.06.2017 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: