гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 1277 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 152258 от 16.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2728/2019 г. на Софийски районен съд, 145 състав, е признато за установено на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, че Ю.Ц.Ч., ЕГН:********** и М.Т.Ч., ЕГН:**********
дължа на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 179,90 лв. за всеки от тях -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставяна в
топлоснабден имот с абонатен номер 361885, находящ се в гр. София, ул. *******магазин
№ 2, за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда /13.06.2018 г./
до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете за сумата от по 26,23
лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.07.2016 г. до 01.06.2018 г.; за сумата от по 6,90 лв. - главница,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода м.05.2016 г. -
м.04.2017 г., както и сумата от по 0,96 лв. - обезщетение за забава върху
таксата за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2016 г. до
01.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК от 06.07.2018 г. по ч.гр.д. № 39172/2018 г. по описа на СРС, 145
състав.
Решението
е обжалвано първоначално от ответника в първоинстанционното производство - Ю.Ц.Ч.,
действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна
част. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че между страните
е налице неоснователно обогатяване. В тази насока се посочва, че е изключено да
е налице неоснователно обогатяване в полза на физическо лице, когато е доставяна
топлинна енергия до обект, ползван за стопански нужди. Моли се да се уважи
въззивната жалба, като решението на районен съд бъде отменено в обжалваната
част, а предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Прави се и искане за присъждане
на сторените пред двете инстанции разноски.
Другият
ответник в първоинстанционното производство - М.Т.Ч., действаща чрез назначения
й особен представител адв. И. К. Н., се е присъединил по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към въззивната
жалба, подадена от нейния съответник. С писмен отговор от 26.01.2021 г. и в
проведеното открито съдебно заседание особеният представител на Ч. излага
съображения за основателност на въззивната жалба и моли за отмяна на решението
съд в обжалваната уважителна част.
Ответникът
по въззивната жалба - „Топлофикация София“ ЕАД, действащ
чрез процесуалния си представител, я оспорва с писмен отговор. В него се
твърди, че в обжалваната част решението е правилно и следва да се потвърди. Претендира
се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото
лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане
за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част
въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да
постанови решението си, районният съд е приел, че между страните не е
съществувало облигационно правоотношение, но въпреки това ищецът е доставял
топлинна енергия за стопански нужди в топлоснабден имот, собственост на
ответниците. По този начин ищецът е обеднял със стойността на тази енергия, а
ответниците са се обогатили с цената на тази енергия. Обстоятелството, че
ответниците са ползвали топлинна енергия се установява от обстоятелството, че същите
са собственици на имот, който ищецът е снабдявал с топлинна енергия. В тази
насока обосновано се изтъква, че не са събрани доказателства през процесния
период върху процесния топлоснабден имот да е упражнявана фактическа власт от
лице, различно от собствениците.
По делото не се спори, че не е сключен
договор между главните страни по делото за процесния период, поради което между
тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна
енергия (ТЕ). При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената ТЕ на договорно основание, то същото разполага с
правата по чл. 59 ЗЗД. По делото няма също така спор, че сградата, в която се
намира обекта, собственост на въззивниците, е в режим на етажна собственост, и
същата е била топлофицирана. Ищцовото дружество е доставило в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер. Освен това безспорно се доказва, че Ю.Ц.Ч. и М.Т.Ч. са съсобственици при
равни права от по една втора идеални части на процесния топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. „********, магазин № 2, който е ползван за търговски цели. В
тази насока обосновано районният съд е констатирал, че правото на собственост в
полза на бившите съпрузи е придобито от тях преди прекратяване на барака им в
режим на съпружеска имуществена общност. Това е видно от нотариален акт за
учредяване право на строеж № 38, дело № 16302/95г., писмо от СО, район Триадица,
намиращо се на л. 43 от гр. д. № 2728/2019 г. на СРС, акт № 16 от 02.08.1999 г.
и е издадено разрешение за ползване № 249/08.1999 г. Също така от представения
списък на абонатите от етажната собственост на жилищна сграда на ул. ********,
от представените от третото лице-помагач документи и обстоятелството, че
партидата на имота е на името на Ю.Ч., следва категорично да се заключи, че
имотът не е бил ползван от трето за спора лице, а от неговите съсобственици и
въззивници в настоящото производство. Тези доказателства основателно са
кредитирани от районния съд.
Съгласно разпоредбите на §1, т. 43 ДР
на ЗЕ (отм.) и §1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа
на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя по арг. и от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. От така цитираните разпоредби следва, че за
да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор. По делото не се спори, че такъв
писмен договор не е сключен между страните. С оглед на това ищецът не може да
претендира суми за доставена топлинна енергия въз основа на договорни
отношения. От друга страна фактът, че Ю.Ц.Ч. и М.Т.Ч., притежавайки в
собственост имот, ползван за небитови нужди, потребяват топлинна енергия без да
са сключили договор с ищеца и следователно имат задължението да заплатят реално
консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл. 59 ЗЗД. Елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване са обогатяване на получателя,
обедняване на другата страна и това да е без правно основание. Обогатяването може
да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало
да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В
случая доколкото липсва писмен договор между страните, липсва и договорно
основание за получаване на топлинна енергия в имота на Ю.Ц.Ч. и М.Т.Ч..
Същевременно, безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
такава е доставяна от ищеца и съответно потребявана в имота на ответниците в
първоинстанционното производство, като реално доставената топлинна енергия за
процесния имот и период м.05.2016 - м.04.2017г. е в размер на 359,80 лв. При
това положение, доколкото Ю.Ц.Ч. и М.Т.Ч. са собственици при равни права на
процесния имот през исковия период и потребители на доставената в него топлинна
енергия, следва да се приеме, че са се обогатили, чрез спестяване на разходите,
които е следвало да направят за заплащане на цената на доставената от ищеца
топлинна енергия, а последният се е обеднил неполучавайки цената на услугата,
като обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца произтичат от едни и
същи факт.
В случая обосновано районният съд,
след преценка на фактите по делото, е направил извод, че отношенията между
страните по повод ползваната от съсобствениците топлинна енергия през исковия
период следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване в
хипотезата на чл. 59 ЗЗД. Изводът е основателно мотивиран с императивната
разпоредба на чл. 149 ЗЕ, предвиждаща писмена форма за действителност на
договора за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди, и с липсата на сключен писмен договор между ищеца и
ответниците в първоинстанционното производство. Ето защо напълно несъстоятелни
са оплакванията във въззивната жалба, че не е налице фактическия състав на чл.
59 ЗЗД и че физически лица не могат да са длъжници за доставена топлинна
енергия за стопански нужди. Както вече беше посочено съгласно §1, т. 33а ДР на
ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди.
Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски, въззиваемата
страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото дружество
сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото
и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител. Също
така като в размера на разноските следва да бъде включен депозита от 100 лева,
който „Топлофикация София” ЕАД ще бъде задължен да внесе по сметката на СГС за
заплащане на възнаграждение на особения представител на М.Т.Ч. във въззивното
производство.
Воден
от изложеното, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалвана част решение № 152258 от
16.07.2020 г., постановено по гр. д. № 2728/2019 г. на Софийски районен съд,
145 състав.
ОСЪЖДА Ю.Ц.Ч.
с ЕГН:********** и М.Т.Ч. с ЕГН:********** да заплатят на „Топлофикация София”
ЕАД с ЕИК:******** сумата от 200 лева - разноски по водене на въззивното производство.
ЗАДЪЛЖАВА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:******** в
едноседмичен срок от уведомяването да внесе депозит по сметката на Софийски
градски съд в размер на 100 лева за изплащане на възнаграждение на особения
представител на М.Т.Ч. за представителството пред Софийски градски съд и да
представи доказателства за извършения превод по делото. След представянето им
да се издаде разходен касов ордер в полза на адв. И. К. Н..
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация
София“ ЕАД - „Техем Сървисиз“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.