О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №II-260045
11.01.2021г.
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора
Кралева
като
разгледа докладваното от съдия Темелкова частно гражданско
дело № 2900 по описа за 2020
година:
С Разпореждане № 261035 от 16.12.2020г.,
постановено по частно гражданско дело № 493/2020г. по описа на Районен съд –
Царево, е постановено издаването в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********,на заповед за изпълнение срещу Н.Н.У. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, за заплащане на сумата от 2136.82 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ ***81 от 12.05.2014г., лихва за забава в размер на 61.62 лева за периода от 21.12.2014г. - дата на изпадане на
длъжника в забава до 20.12.2017г., обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 575.75 лева от
20.12.2017г. -датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020г. като за
периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата
на чл. 6 от ЗМДВИППП, законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда -15.12.2020г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 93.97 лева,
представляваща разноски съобразно уважената част от заявлението, от които
държавна такса в размер на 43.97 лева и 50.00 лева –юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.13 т.2 и чл.26 вр.чл.25 от
НБПП съгласно чл.78 ал.8 от ГПК по реда на Закона за правната помощ.
С разпореждането е отхвърлено заявлението
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* в частта му, с която се
претендират вземания по договора срещу Н.Н.У.
с ЕГН ********** за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 1835.16 лева, дължимо за периода от
20.10.2016 г. до 20.12.2017г. на основание чл.411 ал.2 т.3 от ГПК, както и в
частта му, с която се претендират за
разноски за платена държавна такса над сумата от 43.97 лева до 102.50 лева и за юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 50.00 лева до 150.00 лева.
Против разпореждането, в неговата отхвърлителна част е
постъпила частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.‘България“ № 49, бл.53Е, чрез юрисконсулт
Радина Илиева. Жалбоподателят счита, че съдът е формирал неправилен извод, че
уговорката между страните относно договорното възнаграждение е нищожна,
неоснователно е отхвърлил и претенцията за законна лихва за сумата над
присъдения размер от 575, 75 лв. до пълния заявен такъв от 1091,49 лв. Излага
подробни съображения относно действителността на клаузата за договорно
възнаграждение.
Иска от съда атакуваното разпореждане да бъде отменено
и да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 1835,16 лв. – договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит, както и за сумата над 575,75 лв. до заявения размер от 1091, 49
лв. – законна лихва за периода от 20.12.2017г. до 14.12.2020г. Претендира
разноски.
Бургаският окръжен съд при служебна проверка на атакуваното
разпореждане, констатира, че производството пред въззивната инстанция следва да
се прекрати и делото да се върне на районния съд.
В мотивите на атакуваното разпореждане, по отношение
на искането за обезщетение за забава в размер на законната лихва, съдът е достигнал до извода, че същото е основателно до размера от 575,
75 лв., изчислен от съда на основание чл.162 ГПК, като до пълния претендиран
размер от 1091,49 лв. претенцията на заявителя следва да бъде отхвърлена. В
мотивите е посочено още, че договорения ГПР между страните - – 201,5%,
противоречи на чл.19 от ЗПК, поради което клаузата е нищожна, оттам и следва
недължимост на догореното възнаграждение в размер на 1835,16 лв. и съответно
заявлението в тази част също е неоснователно.
В диспозитива на разпореждането обаче, съдът е отхвърлил заявлението на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД само по отношение на сумата от 1835,16 лв. –
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.10.2016г. до 20.12.2017г.,
както и в частта, с която се претендират разноски за платена държавна такса над
сумата от 43.97 лв. до 102,50 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лв. до 150 лв.
При това положение, БОС намира, че е налице очевидна
фактическа грешка,която може да се поправи и
служебно от съда. Очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Налице е
формирана воля на съда по отношение на искането за законна лихва за забава за
сумата над 575, 75 лв. до пълния претендиран размер от 1091,49 лв., но липсва
съответният диспозитив за така
формираната воля на съда.
Това налага делото да бъде върнато на Районен съд –
Царево за поправяне на допуснатата очевидна фактическа грешка – липса на
отхвърлителен диспозитив по отношение на сумата над 575, 75 лв. до пълния
претендиран размер от 1091,49 лв. – законна лихва за забава за периода от
20.12.2017г. до 14.12.2020г. като за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не
е начислявана законна лихва – чл.6 от ЗМДВИППП, след което делото следва да се
върне във въззивната инстанция за произнасяне по същество на депозираната
частна жалба.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 2900/2020г.
по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Царево за поправяне на допуснатата очевидна фактическа
грешка – липса на отхвърлителен
диспозитив по отношение на сумата над 575, 75 лв. до пълния претендиран размер
от 1091,49 лв. – законна лихва за забава за периода от 20.12.2017г. до
14.12.2020г.
След поправяне на допуснатата
очевидна фактическа грешка делото да се върне отново на Окръжен съд – Бургас за
произнасяне по същество на депозираната частна жалба.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.