МОТИВИ към НЧХД № 5491/2017 г.
Съдебното производство е образувано по тъжба на Н.С.Д.
*** против В.П. *** за извършени престъпления по чл.130, ал.1 от НК и по
чл.148, ал.1, т. 1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
Частният тъжител чрез своя повереник в съдебно
заседание поддържа обвиненията и пледира за признаване на подсъдимия за виновен
и налагане на наказания, предвидени в чл.130, ал.1 от НК и в чл.148, ал.1,т. 1,
във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
Защитата на подсъдимия пледира
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения
или респективно, ако бъде признат за виновен да се приложи разпоредбата на
чл.130, ал.3 от НК и чл.148, ал.3 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен моли съда да
бъде оправдан по предявените му обвинения.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното.
I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Частният тъжител Н.Д. и подсъдимия живеят една жилищна
сграда, намираща се и свидетелката обитават първия етаж на сградата, а Н.Д. и
свидетелката - втория. Между тях имало добри съседски отношения, като често си
ходили на гости.
На 04.11.2017г. четиримата решили да почетат
починалите, тъй като било Задушница. Предварително закупили алкохол и храна и
около 15:00 часа се събрали в жилището на.
До около 20 часа четиримата изпили три бутилки от 0,7
л. ракия и водка. Вследствие на изпитото количество алкохол между В. и Н.Д.
възникнал конфликт. Според свидетелката и частния тъжител заради това, че се
държал грубо с, според, заради това че Н.Д. изпитал ревност от познанството на с
дъщеря му. Н.Д. се качил на втория етаж. Слязъл след половин час. В коридора
срещнал. Хванал я за ръката и я блъснал в портмантото. От удара получила
охлузване в основата на носа. Конфликтът между и Н. Д. отново ескалирал. Двамата
се сбили, като се бутали в гърдите и разменяли удари с юмруци. Д. Успял да удари с юмрук и с глава в лицето в
резултат, на което му избил един зъб. отвърнал като ударил с бутилка от ракия
по главата Д., след което го изхвърлил от жилището. Н.Д. се качил на втория
етаж, където паднал на пода. В това състояние го намерила свидетелката.
Обвинителната теза се поддържа от частният тъжител
чрез техния повереник, като в подкрепа на обвинението се ангажират писмени и
гласни доказателства.
Частното обвинение се подкрепя от показанията на
свидетелката /л.33 и л.51/. Свидетелката е съпруга на частния тъжител и
потвърждава в съдебното заседание на 10.04.2018г., че конфликтът между и Н.Д. е
възникнал по повод грубото отношение на към. Според свидетелката подсъдимият
първи е започнал агресивните си действия като обидил тъжителя с думата „боклук". Нанесъл удар със стъклена
бутилка по главата на тъжителят Д.. Според свидетелката, действията на
подсъдимия били съпроводени и с псувни по отношение на тъжителя. В показанията
си на 12.06.2018г. Свидетелката споделя доста различна фактическа обстановка.
Заявява, подсъдим и тъжител са се сбили в коридора на жилището, разменяли са си
удари паднали са пода. Тогава е ударил по главата Д. с бутилката.
Показанията на свидетелката /л.41 от делото/ и /л.34 от делото/ също са
в подкрепа на обвинителната теза. Като за двете свидетелки следва да се
отбележи, че едната е дъщеря, а другата е снаха на тъжителя. И двете свидетелки
не са очевидци на деянието. Показанията им са базирани на преразказано от
тяхните близки ситуация, както и на личните им впечатления от състоянието, в
което се е намирала техният баща и свекър.
Представеното съдебно-медицинско удостоверение
№405/2017 г. е за получена от Н.Д. лека телесна повреда, изразяваща в
разкъсно-контузна рана на главата. Това увреждане се квалифицира като временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Причиненото увреждане е възможно
да се получи по начин, който съобщава пострадалия - чрез удар с бутилка по
главата.
Защитата, упражнявайки процесуалните си права, също ангажира гласни и
писмени доказателства, като по нейно искане е разпитана свидетелката /л.50 от
делото/. Посочената от защитата свидетелка пресъздава фактическата обстановка,
различна от описана в тъжбата и разказана от изброените по-горе свидетели.
Според свидетелката лицето, което е провокирало
конфликтната ситуация е тъжителят Н.Д., който крещял срещу, обиждал го, след което ударил с юмрук и глава
по лицето. Свидетелката твърди, че не е отговорил с обидни думи и не е удрял
тъжителя. Твърди също така, че след нанесения удар с юмрук от страна на Д., го
изхвърлил от жилището без да го удря, без да отвърне по никакъв начин на
агресивното поведение. При повторното влизане Д. е държал в ръката си нож.
Хванал за ръката свидетелката и я блъснал в стената, в следствие на това получила
охлузване на основата на носа. отново изхвърлил Д. от къщата им.
По делото са представени СМЕ № 407/2017г. и СМЕ №
410/2017г., издадени от съдебен лекар на, намиращи се на л.30 л.31 от делото. В
него съдебният лекар е констатирал избиване на 41-ви зъб, кръвонасядане и драскотина
по лицето на и охлузване на носа и кръвонасядане на лявата ръка на.
Подсъдимият в обясненията си на 04.07.2018г. /л.61 от делото/
категорично отрича да е удрял частният тъжител и да е отправял спрямо него
обидни думи и изрази. В замяна на това същият твърди, че е бил обиден от
тъжителят Д. с нецензурни думи и е ударен юмрук в областта на лицето, както и с
глава пак в лицето. В подкрепа на твърденията си, подсъдимият представя СМЕ №
407/2018г. /л.30 от делото/, в което съдебният лекар е констатирал избиване на
41-ви зъб, кръвонасядане и драскотина по лицето на.
При тези факти съдът приема, че подсъдимият на
04.11.2017г. е причинил лека телесна повреда на Н.Д., изразяваща се във
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Фактите, описани в частната
тъжба се потвърждават от показанията на свидетелката и косвено от показанията
на свидетелките. Показанията на свидетелката кореспондират с приложеното
съдебно медицинско удостоверение № 405/2017г.
В обясненията си подсъдимият заявява, че на
04.11.2017г. в дома си тъжителят Н.Д. го е ударил с юмрук и глава в лицето.
Обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията
на свидетелката, че е получил удари по лицето. Свидетелката потвърждава, че
частният тъжител Н.Д. е ударил подсъдимия.
Обясненията и показанията кореспондират с фактите,
изложени в СМУ № 407/2018 г. и СМУ № 410/2018година, относно получените от
подсъдимия и свидетелката телесни увреждания.
От установените факти съдът
прави фактическия извод, че при възникналия конфликт
подсъдимият и тъжителят
Н.Д. взаимно са си разменили удари, при които са
получили еднакви по степен телесни увреждания, водещи временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Гласните доказателства са противоречиви като
свидетелката, която е съпруга на тъжителя, подкрепя неговата теза, а тезата на
подсъдимия се доказва от свидетелката, която живее на съпружески начала с.
Съдът преценя показанията на свидетелите като не напълно достоверни, предвид
обвързаността им със страните по делото. Най-обективни са фактите, отразени в
съдебно-медицинските удостоверения. От тях и от показанията на свидетелите
съдът стига до заключението, че двамата - подсъдим и тъжител взаимно са си
нанасяли удари.
За да приеме тази фактическа
за действително случила се, съдът взе предвид в цялост всички установени факти
по делото, като най-вече се съобрази с това, че непосредствените свидетели на
инцидента, т.е. очевидците са свидетелите. Двамата свидетели, както и
подсъдимия заявяват, че конфликтът е бил между подсъдимия и тъжителя, които са
си разменяли удари и са се карали на висок тон. Показанията на свидетелите и
заявеното от подсъдимия кореспондират с обективно установени факти чрез
съдебномедицинските удостоверения, поради което съдът прие тези факти за
категорично и безспорно доказани.
II. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От
описаната по-горе фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава чл.130, ал.1
от НК, като на 04.11.2017г. в гр.Бургас, , причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128, 129 от НК
на Н.С.Д., водеща до временно разстройство на здравето неопасно за живота .
От обективна страна
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на чл.130, ал.1 от НК. Той е
нанесъл удар с бутилка по главата на пострадалия Д.. Вследствие на този удар
той получил телесно увреждане, изразяващо в разкъсно-контузна рана на главата.
Това увреждане се квалифицира като временно разстройство на здравето неопасно
за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и т.15 от ППВС №3/1979 г.
Увреждането е причинено на другиму, а именно на Н.Д..
Деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал, че
умишлено причинява телесно увреждане на тъжителя Н. С. Д.. Той
е разбирал общественоопасния характер на
това деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици, желаел е
неговото настъпване. За умисъла може да се съди по това, че подсъдимият е
нанесъл удара по главата на пострадалия. е желаел настъпването на
общественоопасните последици - увреждане здравето на друг човек, тъй като е
съвсем логично, че нанасянето на удари върху друго лице неминуемо ще доведе до
телесното му увреждане. За да е осъществено от субективна страна
престъплението, е достатъчно подсъдимият да има представа, че с действията си
уврежда здравето на друг човек.
Съдът прие, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна
страна и признаците на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, като на 04.11.2017 година в град Бургас, публично казал думи, :
„боклук", „майка ти ще еба!", унизителни за честта и достойнството на
Н.С.Д. в негово присъствие, като на основание чл.304 от НПК го оправда по
обвинението за извършено престъпление. Освен свидетелката, която е съпруга на
частния тъжител, няма други свидетели, които да потвърждават изричането на обидните
изрази. Противоречивите показания на свидетелката също не дават основание,
депозираните от нея факти да се приемат без съмнения.Тези обстоятелства се
твърдят само от тази свидетелка и не намират подкрепа в другите гласни и
писмени доказателства. Никой от свидетелите, чиито показания бяха коментирани
по-горе в мотивите, не споделя за казване на обидни думи срещу неговата
личност.
III. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Съдът приложи разпоредбата на
чл.130, ал.3 от НК и освободи подсъдимия от наказание, тъй като прие, че
подсъдимият е отвърнал веднага със също такава телесна повреда, изразяваща се в
временно разстройство на здравето неопасно за живота, нанесена му от частният
тъжител Н.Д.. Налице е реторсия, защото и Д. в резултат на взаимно нанесените
си удари, са получили телесни увреждания, водещи до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и се квалифицират като лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: Ил.Георгиева