№ 13397
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110173696 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от К. Я. М. срещу „....“ ЕАД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ.
Ищцата К. Я. М. твърди, че на 08.01.2019 г. между нея и ответника “....” ЕАД бил
сключен трудов договор, по силата на който ищцата заемала при ответника длъжността
“експерт труд и работна заплата" при уговорен размер на основното трудово
възнаграждение 2993 лева, платимо в края на месеца, следващ този, за който се дължи.
Страните са договорили, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опите 7,2 %. През м. Януари 2021г.
работодателят преустановил плащането на трудовото възнаграждение на ищеца.
Предвид посоченото, трудовото правоотношение било едностранно прекратено от
страна на ищцата, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Предвид изложеното за
ответникът е възникнало задължение да плати на ищцата обезщетение за прекратяване
на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, на основание чл. 221 КТ.
Сочи, че не е ползвала платения си годишен отпуск за 2020г. и 2021г., поради което
след прекратяване на трудовия договор за ищцата възникнало правото да получи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Предвид изложеното, моли съда
да осъди ответника да му заплати трудово възнаграждение за периода м. януари 2021г.-
м. март 2021г. в размер на 9189,81 лева; обезщетение за забава върху трудовото
възнаграждение в размер на 682,72 лева; обезщетение за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на 3209,14 лева и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 4011,41 лева. В срока по чл. 131 ГПК
1
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното
поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл.238,
ал.1 ГПК и чл.239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение,
при следните съображения:
Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл. 131, ал. 1 от
ГПК на ответника са връчени преписи от исковата молба и приложените доказателства,
като му е указано в месечен срок да вземе становище по иска и да сочи доказателства,
като съобщението е връчено на ответника. В същото съобщение на ответната страна са
указани последиците от неизпълнение на тези задължения, съгласно чл. 133 от ГПК.
След изтичане на срока за отговор от страна на ответника, делото е било насрочено в
открито съдебно заседание, на което представител на ответника не се яви, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. От приложените книжа-
съобщение и призовка за съдебно заседание, връчени на ответника се установява, че на
ответната страна двукратно са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място,
съобразявайки представените по делото писмени доказателства, съдът счита, че
предявените искове са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба и
представените доказателства, доколкото се установява всички релевантни към
предмета на спора обстоятелства, а именно обстоятелството, че между страните е
сключен трудов договор, престиране на труд, че трудовият договор на ищцата е
прекратен поради забава на ответника да плати трудово възнаграждение, размера на
последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, през който ответникът
има отработени поне 10 работни дни, както и размера на неизползвания платен
годишен отпуск за процесния период (2020г. и 2021г.). С оглед на това съдът намира
искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, като съдът не следва да мотивира решението по същество.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "...." ЕАД, с ЕИК .... да заплати на К. Я. М., с ЕГН ********** сумата
3209,14 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. януари 2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.12.2021г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128 КТ, сумата 263,88 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение за
м. януари 2021г. за периода 02.03.2021г.- 22.12.2021г., на основание чл. 245 КТ; сумата
2
3209,14 лева, представляваща трудово възнаграждение за м. февруари 2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.12.2021г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128 КТ, сумата 237,14 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение за
м. февруари 2021г. за периода 01.04.2021г.- 22.12.2021г., на основание чл. 245 КТ;
сумата 2771,53 лева, представляваща трудово възнаграждение за 01.03.2021г.-
29.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба- 23.12.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128 КТ,
сумата 181,70 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за трудово
възнаграждение за периода 01.03.2021г.- 29.03.2021г. за периода 01.05.2021г.-
22.12.2021г., на основание чл. 245 КТ; сумата 3209,12 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.12.2021г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224 КТ, сумата 802,29 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.12.2021г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 224 КТ, сумата 3209,14 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор на основание чл.
327, т. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба- 23.12.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 221 КТ.
ОСЪЖДА "...." ЕАД, с ЕИК .... да заплати на К. Я. М., с ЕГН ********** сумата
1960 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "...." ЕАД, с ЕИК .... да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата 824,34 лева, представляваща държавна такса върху предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3