№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 29.09.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1275 по описа за 2020 год. и
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба депозирана от М.Г.К., ЕГН ********** против
решение № 382/11.12.2019 год постановено по гр.д. 1387/2017 год по описа на
РС-Провадия, с което се
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание на Д
Г.Д., ЕГН **********, починала на 04.06.2016
г., направено в полза на М.Г.К.,
ЕГН **********, обявено на 20.03.2017 г. с протокол – акт № 136, том
I, рег. № 1205 от 20.03.2017 г. на нотариус И. К., ,
рег. № 225, с район на действие РС - Провадия и вписано в Служба по вписванията
– Провадия под № 117, т. II, дело 296/2017 г., по
иска на Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу М.Г.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, с правна квалификация чл. 42, б. “б“ от ЗН, вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН, поради нарушения на изискванията за форма,
свързани с означението на датата, установени в чл. 25, ал.1 от ЗН.
ОСЪЖДА М.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 502,49 лв. /петстотин
и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски от ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
адвокат Р.Д.Д., ЕГН **********,***, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Тапра
Хисар” № 16, ет. 1, ап. 2, сумата от 800 лева /осемстотин лева/ адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно правна помощ за процесуално
представителство пред първоинстанционния съд на ищеца по делото Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на вещо лице инж. Живка Недева Бонева, ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, ж. к. Възраждане, бл. 39 , вх. 4,
ап. 74, сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща допълнително възнаграждение за изготвяне
на експертизата по допуснатата и приета по делото съдебно – техническа и
оценителна експертиза.
Твърди се, че решението е
постановено при нарушение на мтериалния и процесуалния закон,поради което се
претендира неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се отхвърлят
исковите претенции. Излагат се подробни съображения във въззивната
жалба,включително- Неправилно не е допусната допълнителна съдебно
оценителна експертиза. Незаконосъобразно е прието,че завещанието е нищожно
,поради наличие на две дати- 13.05. 2016 год и 16.05.2016. Твърди,че
завещанието не е нищожно. Посочва се и съдебна практика.
Във въззивната жалба е
направено искане за допускане на допълнителна съдебно оценителна експертиза със
задача, посочена във въззивната жалба.
Въззиваемата страна не е
депозирала писмен отговор
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на
въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид
следното:
Делото е
образувано по искова молба, подадена от Г.Д.Г., ЕГН ********** против М.Г.К., ЕГН ********** с която са предявени обективно евентуално
съединени искове, както следва:
1. главен
иск с правна основание чл. 42, б.”б”, вр. чл.
25, ал. 1 от ЗН за нищожност на саморъчното завещание на Д Г.Д. от 13.05.2016
г., евентуално от 16.05.2016 г., обявено на 20.03.2017 г
2. евентуален иск с правна квалификация чл. 30 от ЗН за намаляване на
завещателно разпореждане, направено от Д Г.Д. в полза на М.Г.К., обективирано в
саморъчно завещание от 13.05.2016 г., евентуално от 16.05.2016 г., обявено на
20.03.2017 г. от нотариус И. К., рег. № 225, с район на действие РС - Провадия
и вписано в Служба по вписванията – Провадия по № 117/2017 г., т. 2, с което Д Г.Д.
е завещал на М.Г.К. процесния недвижим имот, придобит по силата на нотариален
акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 193/30.12.1993 г.,
том V, дело № 1477 на Провадийски районен съдия Янка Станева до размера,
необходим за допълване на запазената част на ищеца Г.Д.Г., представляваща 1/3 от стойността на наследството, оставено
от Д Г.Д..
Твърди се, че ищецът и неговият брат Тодор Д.Г. са
наследници на Д Г.Д. при наследствени дялове по ½ за всеки от тях. Наследственото
имущество, оставено от баща му, включва недвижимите имоти, подробно описани в исковата
молба :
1. 500 кв. м. ид. части от поземлен имот с
идентификатор 24565.502.897 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Варна, одобрени със заповед РД – 18 – 67/02.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК (по предходен план: парцел ХII – 1419, кв. 44), с адрес на
поземления имот: гр. Дългопол, ул. Г. Димитров” № 133, с площ по нотариален акт
800 кв. м., а по скица на СГКК – 823 кв. м., при съседи: 24565.502.898,
24565.502.902, 24565.502.2151, 24565.502.2034;
2. сграда с идентификатор 24565.502.897.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед
РД – 18 – 67/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, с адрес на поземления имот: гр. Дългопол, ул. Г.
Димитров” № 133, с площ по скица на сграда на СГКК – 67 кв. м. и без посочени
съседи в скицата;
3.
сграда с идентификатор 24565.502.897.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със заповед РД – 18 – 67/02.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Дългопол, ул. Г.
Димитров” № 133 и предназначение: хангар, депо, гараж, с площ по скица на
сграда на СГКК – 27 кв. м. и без посочени съседи в скицата;
4.
сграда с идентификатор 24565.502.897.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със заповед РД – 18 – 67/02.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Дългопол, ул. Г.
Димитров” № 133 и предназначение: постройка на допълващото застрояване, с площ
по скица на сграда на СГКК – 5 кв. м. и без посочени съседи в скицата.
Твърди, че е узнал, че ответникът по делото – негова леля,
разполага със завещание, за което твърди, че е съставено и подписано от
покойния му баща, по силата на което последният ѝ завещава следния свой недвижим имот, находящ се в гр. Дългопол, ул. Г. Димитров” №
133, а именно: 500 кв. м. ид. части от дворно място с площ 800 кв. м.,
съставляващ УПИ ХII – 1419 в кв. 44, по плана на гр. Дългопол, заедно с
построената в южната част на дворното място жилищна сграда, гараж и сайвант.
Завещанието е било обявено на 20.03.2017 г., а на 21.03.2017 г. е било вписано
в Службата по вписванията – Провадия под № 117/2017 г., том II.
Ищецът оспорва действителността
на саморъчното завещание на Д Г.Д. направено в полза на М.Г.К., като счита
същото за нищожно поради нарушения на изискванията за
форма, установени в чл. 25, ал. 1 от ЗН ,като моли същото да бъде обявено за
нищожно.
В случай, че искът по чл. 42, б. „б” от ЗН бъде отхвърлен при извод за действителност на завещанието, моли да бъде
разгледан предявеният в условията на евентуалност иск за възстановяване на
запазената му част от наследството на неговия баща, накърнена с извършеното
завещателно разпореждане.
Предвид изложеното моли съда да намали
безвъзмездното завещателно
разпореждане, направено от Д Г.Д., с ЕГН **********, починал на 04.06.2016 г., в полза на М.Г.К.,
с ЕГН **********, в саморъчно завещание от 13.05.2016 г., евентуално от
16.05.2016 г., с което е завещал на ответника, недвижим имот, находящ се в град
Дългопол, ул. „Г. Димитров" № 133, придобит по силата на нотариален акт за
продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 193/30.12.1993 г., том V,
дело № 1477/1993 г., на провадийски районен съдия Янка Станева, до размера необходим за допълване на запазената му част,
представляваща 1/3 от стойността на наследството, оставено от Д Г.Д., с ЕГН **********,***,
починал на 04.06.2016 г.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника М.Г.К., в който
изразява становище за допустимост на исковете, но оспорва същите
като неоснователни. Твърди, че наследодателят на ищеца е написал
представеното саморъчно завещание сам и сам го е подписал, поради което същото
не е нищожно. Възразява, че със завещанието не е накърнена запазената част на
ищеца към датата на откриване на наследството. Посочва, че освен имота, предмет
на завещанието, наследодателят на ищеца е бил собственик на движими вещи и
съсобственик на недвижими имоти – земеделски земи. Моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни.
Посочва, че наследодателят
на ищеца е притежавал и други движими вещи и недвижими имоти - идеални части от
земеделски земи, както следва:
-
движими вещи, които наследодателят на ищеца е
притежавал и все още се намират в завещания имот - секция и холова гарнитура
(закупени преди около 30 години); 2 бр. ъглови легла (закупени преди около 40
години); една секция (закупена преди около 40 години); гардероб (закупен преди
около 50 години); диван (закупен преди около 50 години); бюфет (закупен преди
около 60 години); кухненски шкафове - 2 бр. (закупени преди около 40 години);
електрическа кухненска готварска печка (закупена преди около 30 години);
отоплителна печка на дърва тип „чудо“ (закупена преди около 20 години); легло
тип „Приста“ (закупено преди около 15 години); телевизор (закупен преди около
10 години); хладилник 120 л. (закупен преди 6 години); акумулираща печка
(закупена преди около 20 години); разтегателна кухненска маса (закупена преди
около 30 години), както и кухненски прибори, 8 бр. столове, мокет, сувенири и
картини, селскостопански инвентар.
II.
недвижими имоти (земеделски земи), придобити
по наследство от баща му Г.Д. П. 1/ 3 идеална част от възстановените на
Г.Д. П. земеделски земи, находящи се в землището на гр. Дългопол, Община
Дългопол, Варненска област, описани в исковата молба
III.
по наследство от майка му А.Ж.П.
1/12 идеална част от възстановените на Ж.Я.Ж. земеделски земи, находящи се в
землището на Г. Делчево, Община Дългопол, Варненска област описани в исковата
молба
-
по наследство от баща му Г.Д. П. 1/12
идеална част от възстановените на Д П. КърД.земеделски земи, находящи се в
землището на гр. Дългопол, Община Дългопол, Варненска област, описани в
исковата молба
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Ищците
по - Тодор Д.Г., ЕГН ********** и Г.Д. Г., ЕГН ********** са наследници на Д Г.Д., ЕГН ********** е починал на
04.06.2016 г ;
По делото е прието заверено копие от завещание на Д Г.Д. / С дата посочена
в началото – 13.05.2016 г. и с поставена дата на един ред от ляво на
подписа - 16.05.2016 г./, с което Д Г.Д.
завещава на М.Г.К. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Г. Димитров” № 133, а именно:
500 кв. м. идеални части от дворно място с площ от 800 кв. м., съставляващ УПИ
ХII 1419, в квартал 44 по плана на гр. Дългопол, заедно с построената в южната
част на дворното място жилищна сграда, гараж и сайвант, съгласно нотариален акт
№ 193/1993 г.; Завещанието е обявено с
акт № 136, том I, рег. № 1205/2017 г. по описа на нотариус И. К., рег. № 225
Имотът описан в завещанието е придобит от Д Г.Д. от
родителите му срещу задължение за гледане и издръжка / нот. акт №
193/1993 г./
Приета е и разпечатка от имотния регистър и
удостоверение от Служба по вписванията – Провадия от 21.12.2017 г. за
вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на Д Г.Д.;
Приети са доказателства
установяващи правото на собственост на Д Г.Д.
,в качеството му на наследник земеделски земи и гори в землището на гр.
Дългопол и в землището на с. Красимир на наследниците на Д П. КърД.;
Пред ВРС и пред ВОС са допуснати
съдебни експертизи, които не са били оспорени от страните и които настоящият
състав кредитира като обективно и компетентно изготвени. .
Пред ВРС е приета съдебно -
почерковата експертиза / оспорена от процесуалния представител на ответника по
т. 2 от заключението/, от която се установява, че ръкописният текст и подписът
на процесното завещание са изпълнени от завещателя Д Г.Д.. По т. 2 вещото лице
е дало заключение, че не се установяват признаци на прекъсване на текста за по
– дълъг период от време (писането да продължи след няколко часа или на
следващия ден).
Приета е нова комплексна съдебно
– графологична и медицинска експертиза, неоспорена от страните, от която се
установява, че констатираните заболявания и състоянието на дясната ръка на
наследодателя Д Г.Д. не са пречка да изпише ръкописен текст от една страница и
повече за един ден, както и че не се установяват признаци на деавтоматизация (понижаване
темпа на движенията и тяхната координация) при изписването на текста, въз
основа на които да е необходима почивка за възстановяване на автоматизацията на
писане.
Съдът,
въз основа на изложената фактическа обстановка и приема от правна страна следното:
Релевираната нищожност на завещателното разпореждане,
поради нарушенията на изискванията за форма, установени в чл. 25, от ЗН,
обуславя произнасяне по главния иск,
поради което и съдът следва да се произнесе първо относно повдигнатия спор за
действителност на завещанието,предмет на съдебното производство.
Установява се от доказателствата по делото, че
завещанието предмет на оспорване в настоящето производство е ръкописно изписано и подписано от завещателя Д Г.Д. но същото е нищожно, поради наличие на две
дати, което противоречи на чл. 25, ал.1
от ЗН ,която поставя изискване завещанието
да съдържа означение на датата, на която е съставено.
В свои решения / решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр. д. № 853/91 г. на ВС, І
г. о.; решение № 151
от 07.05.2009 г. по гр. д. № 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 601
от 18.11.2005 г. по гр. д. № 302/2005 г. на ВКС, І г. о. и решение №
308 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011 г. на ВКС, І. г. о., / ВКС приема , че саморъчното завещание е нищожно, ако в
него завещателят е вписал две различни дати на съставяне, освен ако е посочил едната като начална на написването му, а втората -
като край на този процес.
Настоящият състав напълно споделя тази
практика. Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му
е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН
- да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя
след завещателните разпореждания. Датата на съставяне е съществен елемент от
съдържанието на завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за
поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване
на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му
към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две
дати, независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/,
предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на
саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи
извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му.
С
оглед отговора на правния въпрос, обусловил депозирането на въззивна жалба,
първоинстанционното решение се явява
правилно,постановено в съответствие с материалния закон.
Безспорно е по делото, че в началото и в края
на саморъчното завещание, оставено от Д Г.Д..,
са посочени две различни дати, което е равнозначно на липса на датата по
смисъла на чл.
25, ал. 1 ЗН. При задължително изискване то да съдържа означение на датата,
на която е съставено, вписването на две различни дати, представлява съществен
порок на формата, който не може да бъде преодолян чрез тълкуване. Съдът не може
да предполага по какви причини завещателят е посочил в саморъчното завещание
различни дати на неговото съставяне. От значение за валидността на завещанието
е обективното му съответствие с предписаната от закона /чл. 25, ал. 1 ЗН/ форма, която е форма за действителност, а не за доказване. Правната
характеристика и спецификите на саморъчното завещание налагат стриктно
тълкуване и прилагане на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН, за да се обезпечи правната сигурност и да се постигнат целите на
закона.
Липсват в направеното завещание изявление или
факти, от които да се направи извод , че първата от двете дати е начална на написването
му и втората - като край на този процес,в какъвто смисъл са и решения на ВКС,в
които се приема, че саморъчното завещание е нищожно, ако завещателят е вписал в
него две различни дати на съставяне, както и че такова завещание е
действително, само ако в самия му текст е посочено, че едната от тях сочи
началото на процеса по съставянето му, а другата - края на този
процес. При изследваното завещание на Д Г.Д. в рамките на настоящото
производство, съдът констатира, че липсва изрично посочване в текста, че
едната дата сочи началото на процеса на неговото съставяне, а другата – края на
този процес, като съдът не може да презюмира това обстоятелство ,както сочи и
ВРС и се позовава на решиния на ВКС / решение
№ 398/ 16.01.2013 г. по г. д. № 992/2011 г., ВКС, IV г. о./.
Правилно и законосъобразно ВРС сочи, че не
е допустимо попълването на датата да стане въз основа на данни, стоящи извън
завещанието, включително неговото депозиране за пазене при нотариус или при
наличието на хипотезите по чл. 181 от ГПК /в този смисъл решение №
4384/14.11.1980 г. по г. д. № 2083/1980 г. на ВС, I г. о./.
. Заключението на комплексната
съдебно – графологична и медицинска експертиза установява, че констатираните
заболявания и състоянието на дясната ръка на наследодателя Д Г.Д. не са пречка
да изпише ръкописен текст от една страница и повече за един ден, както и че не
се установяват признаци на деавтоматизация (понижаване темпа на движенията и
тяхната координация) при изписването на текста, въз основа на които да е
необходима почивка за възстановяване на автоматизацията на писане.
Предвид изложеното и доколкото са налице
две дати, без конкретно означение за начало и респ. край на изписването, то и
съдът приема, че завещанието е нищожно на основание нарушения на изискванията
за форма, касаещи точното означение на датата на съставяне. , поради което
и предявения иск по чл. 42 б. „б“ от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН за
прогласяване на нищожността на саморъчното завещание на Д Г.Д.от 13.05.2016 г., евент.
от 16.05.2016 г., направено в полза на М.г.К., е основателен и следва да бъде
уважен.
В обобщение , решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Правилно и законосъобразно ВРС е оставил
без разглеждане предявения в условията на евентуалност иск с правна квалификация
чл. 30 от ЗН за намаляване
на завещателно разпореждане, направено от Д Г.Д. в полза на М.Г.К.,
обективирано в саморъчно завещание от 13.05.2016 г., евентуално от 16.05.2016
г. до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца Г.Д.Г., представляваща 1/3 от
стойността на наследството, оставено от Д Г.Д., поради уважаване на главния иск
.
С
оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция в полза на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва да се присъди по реда на
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно правна помощ за процесуално представителство пред въззивния съд в
размер на 800 лева, доколкото в
представения по делото договор за правна защита и съдействие изрично е
посочено, че същата се предоставя безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 382/11.12.2019 год постановено
по гр.д. 1387/2017 год по описа на РС-Провадия
ОСЪЖДА М.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на адвокат
Р.Д.Д., ЕГН **********,***, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Тапра Хисар”
№ 16, ет. 1, ап. 2, сумата от 800 лева /осемстотин лева/ адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно правна помощ за процесуално
представителство пред Варненски окръжен съд на ищеца по делото Г.Д. Г., ЕГН **********
Решението подлежи на обжалване Пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :