Решение по дело №5002/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1211
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Виолета Кожухарова
Дело: 20213110105002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1211
гр. Варна, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110105002 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 4936/
08.04.2021 год. от „В. и к. - В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник срещу
ИВ. С. ИВ., ЕГН **********, с адрес: *, с искане до съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 2159.52 лева, представляваща сбор от дължими
главници за ползвани и незаплатени В и К - услуги, за периода от 10.11.2018
год. до 10 .12.2020 год., по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ
се в *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 20.01.2021 год. до окончателно изплащане
на вземането; 96.90 лева, представляваща сбор от лихви за забава върху
главницата от 2159.52 лв., за периода от 20.10.2019 год. до 14.01.2021 год.;
310.09 лева, представляваща сбор от дължими главници за ползвани и
незаплатени В и К - услуги, за периода от 10.11.2016 год. до 10.12.2020 год.,
по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 20.01.2021 год. до окончателно изплащане на вземането;
25.43 лева, представляваща сбор от лихви за забава върху главницата от
310.09 лв., за периода от 18.06.2017 год. до 14.01.2021 год. , за което вземане
по ч. гр. д. № 672 по описа на ВРС за 20 21 год. е издадена Заповед №
260408/21.1.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
1
410 ГПК.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат
от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от
общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и
К - оператор „В. и к. - В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от
ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно
производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 672/2021 г. на Варненски
районен съд е издадена заповед за изпълнение № 260408/21.1.2021 год.
Ответникът – ИВ. С. ИВ., чрез процесуален представител в срока по чл.
131 ГПК, с който излага доводи за допустимост и частична неоснователност
на предявените искове. Възразява срещу начина на отчитане на ВиК –
услугите, като намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила.
Релевира възражение за погасяване по давност на вземането по фактура
№ фактура № */18.05.2017 г. на стойност 12,89 лв. за отчетен период
10.11.2016 г. до 16.05.2017 г., относно задължения по партида с абонатен
номер 1720248.
Признава вземането по партида с абонатен номер * по следните
фактури, а именно: фактура № */ 20.09.2019 г., на стойност 21,52 лв., за
отчетен период 10.11.2018 г. - 17.09.2019 г., фактура № */ 18.10.2019 г., на
стойност 15,48 лв., за отчетен период 17.09.2019 г. - 14.10.2019 г., фактура №
*/22.11.2019 г., на стойност 138,67 лв., за отчетен период 14.10.2019 г. -
18.11.2019 г., фактура № */23.01.2020 г., на стойност 27,64 лв., за отчетен
период 18.11.2019 г. - 16.01.2020 г., фактура № */19.02.2020 г., на стойност
22,74 лв., за отчетен период 16.01.2020 г. - 18.02.2020 г., фактура №
**********/18.03.2020 г., на стойност 25,70 лв., за отчетен период 18.02.2020
г. - 16.03.2020 г., фактура № */14.04.2020 г., на стойност 25,70 лв., за отчетен
период 16.03.2020 г. - 13.04.2020 г., фактура № */21.05.2020 г., на стойност
16,03 лв., за отчетен период 13.04.2020 г. - 18.05.2020 г., фактура №
*/17.06.2020 г., на стойност 21,53 лв., за отчетен период 18.05.2020 г. -
16.06.2020 г., фактура № */20.08.2020 г., на стойност 16,07 лв., за отчетен
период 14.07.2020 г. - 19.08.2020 г., фактура № */28.09.2020 г., на стойност
46,58 лв., за отчетен период 19.08.2020 г. - 15.09.2020 г., фактура №
*/21.10.2020 г., на стойност 26,94 лв., за отчетен период 15.09.2020 г. -
19.10.2020 г., фактура № */20.11.2020 г., на стойност 20,21 лв., 2 за отчетен
период 19.10.2020 г. - 16.11.2020 г. и фактура № **********/ 11.12.2020 г., на
стойност 16,07 лв., за отчетен период 16.11.2020 г. - 10.12.2020 г.
Признава вземането по партида с абонатен номер 1720248 по следните
фактури, а именно: фактура № */20.09.2019 г., на стойност 21,26 лв., за
отчетен период 16.05.2018 г. - 17.09.2019 г., фактура № */ 18.10.2019 г., на
стойност 27,85 лв., за отчетен период 17.09.2019 г. - 14.10.2019 г., фактура №
2
*/ 22.11.2019 г., на стойност 74,18 лв., за отчетен период 14.10.2019 г. -
18.11.2019 г., фактура № */ 23.01.2020 г., на стойност 34,54 лв., за отчетен
период 18.11.2019 г. - 16.01.2020 г., фактура № */ 19.02.2020 г., на стойност
14,21 лв., за отчетен период 16.01.2020 г. - 18.02.2020 г., фактура №
*/18.03.2020 г., на стойност 19,27 лв., за отчетен период 18.02.2020 г. -
16.03.2020 г., фактура № */ 14.04.2020 г., на стойност 16,07 лв., за отчетен
период 16.03.2020 г. - 13.04.2020 г., фактура № */ 21.05.2020 г., на стойност
16,03 лв., за отчетен период 13.04.2020 г. - 18.05.2020 г., фактура № */
17.06.2020 г., на стойност 21,53 лв., за отчетен период 18.05.2020 г. -
16.06.2020 г., фактура № */ 23.07.2020 г., на стойност 9,65 лв., за отчетен
период 16.06.2020 г. - 14.07.2020 г., фактура № */ 20.08.2020 г., на стойност
16,07 лв., за отчетен период 14.07.2020 г. - 19.08.2020 г., фактура № */
28.09.2020 г., на стойност 6,66 лв., за отчетен период 19.08.2020 г. - 15.09.2020
г., фактура № */ 21.10.2020 г., на стойност 6,73 лв., за отчетен период
15.09.2020 г. - 19.10.2020 г., фактура № */20.11.2020 г., на стойност 6,73 лв.,
за отчетен период 19.10.2020 г. - 16.11.2020 г. и фактура № */ 11.12.2020 г., на
стойност 6,42 лв., за отчетен период 16.11.2020 г. - 10.12.2020 г.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове в частта относно
вземане, в общ размер на 1731,53 лв. - главница и 73,68 лв. - лихва, дължими
суми по фактура № */23.07.2020 г., на стойност 1718,64 лв., за отчетен период
16.06.2020 г. до 14.07.2020 г., за задължения по партида с абонатен номер *,
ведно с начислената лихва за забава в размер на 69,22 лв., начислена за
периода от 22.08.2020 г. до 14.01.2021 г. и по фактура № */18.05.2017 г., на
стойност 12,89 лв., за отчетен период 10.11.2016 г. до 16.05.2017 г., за
задължения по партида с абонатен номер *, ведно с начислената лихва за
забава в размер на 4,46 лв. начислена за периода от 17.06.2017 г. до 14.01.2021
г.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 672/ 2021 г. на ВРС.
3
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а
именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния
предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане
на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на
задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и
нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
В настоящата хипотеза спорен по делото е единствено въпроса за
съществуване на вземания от ищеца към ответника, произтичащи от фактура
№ */ 23.07.2020 г., издадена за задължения по партида с абонатен номер * и
по фактура № */18.05.2017 г., на стойност 12,89 лв., за задължения по партида
с абонатен номер *.
По отношения на задълженията по останалите фактури е заявено
признание на иска от ответника.
По отношение на вземането по фактура № **********/ 23.07.2020 г.:
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се
уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното
предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват
към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът,
при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения,
собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора,
се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се
конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. От това следва,
че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на
Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение
общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен
договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който
е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и
ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения
между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, липсва спор между страните, а и се установяват
от приобщените писмени доказателства установяват наличие на открита на
името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на
присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради
4
което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между
страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от
Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Видно от приложения на л. 63 карнетен лист за
обекта е определен абонатен № 1604805, чийто титуляр към м. януари 2017 г.
е ответника.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора,
„потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето
защо следва да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да
бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задлъжение, в тежест
на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК
услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23 от
ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско
измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез писмено
съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов
представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва
физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден
за себе си факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на
карнетния лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради
което се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
издателя му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е
подписала.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задлъжение, в тежест на
ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК
услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23 от
ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско
измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез писмено
съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов
представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва
физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
5
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден
за себе си факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на
карнетния лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради
което се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
издателя му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е
подписала.
В конкретния случай, по делото липсва представен карнетен лист, който
да съдържа подпис на потребителя или на негов представител. Подпис на
абоната е положен в констативния протокол от 20.06.2020 г., за монтаж на
контролен водомер в обект с кл. № *, съдържащ показания на
новопоставеното СТИ – 310 куб. м. Подпис на абоната е положен в
констативния протокол от 13.07.2020 г., за демонтаж на контролен водомер в
обект с кл. № *, съдържащ показания на старото СТИ – 845 куб. м.,
подменено с ново, с нулеви показания
С подписите, положени в протокола, които са след показанията на
водомерите, абонатът удостоверява, че е запознат и е съгласен с с показанията
им, както към момента на монтажа на контролния водомер – 310 куб. м., така
и към момента на демонтажа на 13.07.2020 г. – 845 куб. м.
В тази връзка, следва да се приеме, че представените протоколи от
22.06.2020 г. и 13.07.2020, установяват основание за начисляване на
посочените в същия количества на ВиК услуги за периода от 16.06.2020 г. до
14.07.2020 г., в който попада и този, за който е издадена и процесната
фактура. Нещо повече, видно от приобщената на л. 24 справка за недобора на
частен абонат, същата е издадена именно за разликата между новото
показание – 845 куб. м. на водомера и старото – 310 куб. м.
Изложеното обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение
за заплащане на количества ВиК услуги, възлизащи на стойност от 1718.64
лв. по фактура № */23.07.2020 г., за отчетен период 16.06.2020 г. до 14.07.2020
г., издадена за задължения по партида с абонатен номер *. Размерът на
задълженията по посочената фактура е установен по безспорен начин от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от съда
като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия
доказателствен материал, събран по делото.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
претенцията поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция
за установяване на вземане в размер на 69.22 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху горепосочената главница, начислено за периода от 22.08.2020
год. до 14.01.2021 год.,
6
73,68 лв. - лихва, дължими суми
По отношение на вземането по фактура № */ 18.05.2017 г.:
С оглед, релевираното с отговора възражение за недължимост на част от
вземанията, поради погасяването им по давност, следва да бъде отбелязано
следното:
Заплащането на стойността на доставените на абоната ВиК услуги
съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД (в този
смисъл ТР № 3/ 18.05.2012 г. по т. д. № 3/ 2011 год. на ОСГК на ВКС), като
вземането се погасява с тригодишна давност. В случая, искът се счита за
предявен от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021
год., поради което и всички вземания с настъпил падеж преди 20.01.2018 год.
следва да се приемат за погасени по давност. В случая, по аргумент от 33, ал.
2 ОУ, падежът на най – старото задължение, е 17.06.2017 г., поради което и
следва да се приеме, че вземанията, произтичащи от коментираната фактура
са погасени по давност.
С оглед гореизложеното следва да бъдат уважени претенциите за
установяване на следните вземания: 2159.52 лева, представляваща сбор от
дължими главници за ползвани и незаплатени В и К - услуги, за периода от
10.11.2018 год. до 10 .12.2020 год., по партида с абонатен № *, за обект -
имот, находящ се в гр. *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.01.2021 год. до
окончателно изплащане на вземането; 96.90 лева, представляваща сбор от
лихви за забава върху главницата от 2159.52 лв., за периода от 20.10.2019 год.
до 14.01.2021 год.; 297.20 лева, представляваща сбор от дължими главници за
ползвани и незаплатени В и К - услуги, за периода от 10.11.2016 год. до
10.12.2020 год., по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в гр.
*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 20.01.2021 год. до окончателно изплащане
на вземането; 20.97 лева, представляваща сбор от лихви за забава върху
главницата от 310.09 лв., за периода от 18.06.2017 год. до 14.01.2021 год. , за
което вземане по ч. гр. д. № 672 по описа на ВРС за 20 21 год. е издадена
Заповед № 1 260408/21.1.2021 год. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК.
Неоснователни поради което и следва да бъдат отхвърлени са
претенците за установяване на вземания за сумите от 12.89 лв. – главница по
фактура № */ 18.05.2017 г., издадена по партида с абонатен № *, за обект -
имот, находящ се в гр. * и 4.46 лв. – обезщетение за забава върху тази
главница, начислено за периода 17.06.2017 г. – 14.01.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 83.97 лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС
7
по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 349.48 лв. – разноски в настоящото производство, определени
съобразно уважената част на исковете.
Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски, с оглед липсата на доказателства за извършване на
такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ.
С. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. * дължи на „В. и К. – В.” ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя В.
В. сумите от: 2159.52 лв. (две хиляди сто петдесет и девет лева и петдесет
и две стотинки), представляваща сбор от дължими главници за ползвани и
незаплатени В и К - услуги, за периода от 10.11.2018 год. до 10 .12.2020 год.,
по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в гр. *, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 20.01.2021 год. до окончателно изплащане на вземането;
96.90 лв. (деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки) , представляваща
сбор от лихви за забава върху главницата от 2159.52 лв., за периода от
20.10.2019 год. до 14.01.2021 год.; 297.20 лв. (двеста деветдесет и седем
лева и двадесет стотинки), представляваща сбор от дължими главници за
ползвани и незаплатени В и К - услуги, за периода от 10.11.2016 год. до
10.12.2020 год., по партида с абонатен № ., за обект - имот, находящ се в гр.
В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 20.01.2021 год. до окончателно изплащане
на вземането; 20.97 лв. (двадесет лева и деветдесет и седем стотинки) ,
представляваща сбор от лихви за забава върху главницата от 310.09 лв., за
периода от 18.06.2017 год. до 14.01.2021 год., за което вземане по ч. гр. д. №
672 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 260408/21.1.2021 год.
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. и К. – В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя В. В. срещу ИВ. С.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. * иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: 12.89 лв. (дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки) ,
представляваща главница по фактура № */ 18.05.2017 г., издадена по партида
с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в гр. В* ведно със законната
8
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
– 20.01.2021 год. до окончателно изплащане на вземането и 4.46 лв. (четири
лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода 17.06.2017 г. – 14.01.2021 г., за
което вземане по ч. гр. д. № 672 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена
Заповед № 1 260408/21.1.2021 год. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ИВ. С. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. * да заплати на
„В. и К. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В. В. сумата от 83.97 лв. (осемдесет и три
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. С. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. * да заплати на
„В. и К. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
представлявано от управителя В. В. сумата от 349.48 лв. (триста
четиридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно
заплатени от ответника по следните начини:
-чрез банков превод - по сметка с IBAN:*; BIC:*; открита в „Ц. к. б.“ АД
-в брой на касите на „В. и к.-В.“ ООД посочени на www.*.com, на „И.
о.“, на „Ф.“ или “И.“
-чрез електронните системи за разплащане: * или *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9