№ 2297
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110216173 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 3254819, издаден от СДВР на А. Д. К., с ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева на осн. чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. На първо място в жалбата се излагат
оплаквания за недоказаност на административното обвинение, както и за недоказаност
спазването на правилата за издаване на ЕФ. В допълнение се сочи, изтекла погасителна
давност за наложеното наказание. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпаща
представител. По делото са депозирани писмени бележки от адвокат А.-***, в които се
поддържа искането за отмяна на Електронния фиш. В допълнение към жалбата се сочи, че
представената от Столична община схема не съдържа означение на местоположението на №
13, нито пък е отбелязано наличието на пътен знак В26, който да указва максимална скорост
на движение от 50 км/ч, а наред с това същата носи дата на съгласуване следваща датата на
нарушението, предвид, на което недоказана се явява основна предпоставка са налагане на
санкцията. Претендира за присъждане на разноски, съобразно представен списък.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призована, НЕ изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2019г. в 10:55ч. в гр.София, лек автомобил марка „Ауди“, модел „КУ 5“ с
регистрационен номер *** собственост на жалбоподателя А. К., се движел по бул.
„Околовръстен път“, в посока от бул.“България“ към бул.“Братя Бъкстон“. По същото време
1
в района на булеварда, на № 13 бил осъществяван контрол за спазване скоростта на
движение чрез автоматизирано техническо средство модел TFR1-M, с номер на
устройството № 560, монтирана в патрулен автомобил с рег. № С 2184 МР. Системата била
въведена в експлоатация от служител на ОПП- СДВР, а измерването било извършено в
периода от 10.00 до 12.00 часа на 17.12.2019г., съгласно приложения Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, собствен на жалбоподателя лек
автомобил се движел със скорост от 92 км/ч, след отчитане на отклонението, при
максимално разрешена скорост в рамките на населените места- 50 км/ч. Скоростта на
движение на моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе
техническо средство чрез изготвяне на видеозапис с пореден № 9194, като кадри от
видеоклипа били отразени на хартиен носител чрез изготвяне на четири броя фотоснимки,
отразяващи, дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство. Въз
основа на същите и на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя в
качеството му на собственик на превозното средство бил издаден атакувания Електронен
фиш.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 3254919,
справка за собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от
17.12.2019г. Протокол от проверка № 4-38-19/30.10.2019г., Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, Ежедневна форма на отчет, Справка от АИС-АНД на СДВР, Справка
за нарушител/водач А. Д. К., разписка за връчване на ЕФ, Справка от СО, дирекция
„Управление и анализ на трафика“, веществени доказателствени средства–фотоснимки,
изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се
явява основателна в искането за отмяна.
На първо място следва да се отбележи, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на оспорения от санкционираното лице електронен фиш, като
правилно и в съответствие с актуалната нормативна уредба е избран реда за санкциониране
на установеното нарушение. Също така Електронен фиш серия К № 3254819 е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Участъкът на контрол, в който е засечена скоростта на движение на лекия автомобил,
собственост на жалбоподателя е определен в достатъчна степен чрез посочване на конкретен
2
отрязък от булеварда, посоката на движение, както и точния административен адрес-
бул."Околовръстен път" № 13 в посока от бул. "България" към бул. "Братя Бъкстон",
предвид на което не е налице неяснота относно мястото на нарушението. Наред с това по
недвусмислен начин в съдържанието на електронния фиш е отразено както ограничението
на скоростта -50 км/ч, така и основанието за това, а именно движение в рамките на населено
място. Посоченото твърдение напълно кореспондира и с посочената като нарушена законова
разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП, с оглед, на което не може да се твърди, че съдържанието на
електронния фиш влиза в разрез с изискванията за надлежно формулиране на фактическите
и правни рамки на административното обвинение.
Съгласно §1а, т.63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш представлява "електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи", т.е. се генерира
автоматично, на база информация, постъпила от АТТС. Съдът счита, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с предпоставките за издаване на оспорения
от санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на автоматизираната
система, използвана за контрол на скоростта. От приобщените по делото писмени
доказателства става ясно, че автоматизирано техническо средство видеосистема „TFR-1М“
спада към одобрените типове средства за измерване и представлява "мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение". Използваното такова, с
инвентарен номер 560 е преминало проверка за изправност на 30.10.2019г. като резултатите
от същата са отразени в Протокол № 4-38-19, и същото е технически изправно, към датата
посочена в ЕФ. С оглед на това съдът намери, че използваното техническо средство
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която урежда
специфичната материя по контрол на движението по пътищата чрез АТСС.
При осъществения на 17.12.2019г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
„TFR-1М“, с инвентарен № 560, контрол върху скоростта на движение на превозните
средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол на
правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от приложения
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта,
съставен по образец, на 17.12.2019г. за времето от 10.00 до 12.00 часа контрол върху
скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира
реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от друга използваното
техническо средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на
контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл.165,
ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от върховната съдебна
инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС, критерии. Поради това за
установените чрез използваното техническо средство нарушения, е приложим специалния
ред за реализиране на административно наказателна отговорност, чрез издаване на
Електронен фиш. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно
отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия
електронен фиш, а не на установяване на
нарушението.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
3
процедурата по установяване на нарушението с АТТС.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно издадения електронен фиш А. Д. К. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, с
рег. № *** е управлявал същия със скорост от 92 км/ч при ограничение на скоростта от 50
км/ч.
По делото двукратно е изисквана справка за организацията на движението, знаковото
стопанство и максимално допустимата скорост в района на контрол, като от Столична
община, дирекция "Управление и анализ на трафика", са представени две схеми изготвени
от ОП "София-проект", като обаче и двете носят дата 26.05.2020г. т.е. след датата на
деянието. Наред с това видно от приложените схеми, в района на контрол са поставени
пътни знаци В26, които указват ограничение на скоростта от 80 км/ч т.е. значително над
фиксираното в атакувания акт.
При това на първо място наказващия орган, който носи доказателствената тежест в
производството е представил доказателства за максимално допустимата скорост на
движение в района на бул."Околовръстен път" № 13. Усилията на съда да преодолее този
пропуск в доказателствените материали, обаче също е безрезултатно, доколкото и двете
представени по делото схеми отразяват организация на движението, въведена в по-късен
момент. Този доказателствен дефицит не позволява да се установи основен момент от
обстоятелствата свързани със съставомерността на деянието, а именно максимално
допустимата скорост на движение в района на контрол.
При това нарушението на правилата за ограничение на скоростта се явява недоказано
от обективна страна, което налага отмяна на атакувания електронен фиш.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за
правна помощ, от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300. Така претендираното възнаграждение не надхвърля минималното такова,
определено съобразно чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.2 Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не се нуждае от допълнителен коментар.
Същото следва да бъде присъдено в пълен размер, като сторените разноски в размер на и
възложено в тежест на въззиваемата страна – СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3254819, издаден от СДВР на А. Д. К., с ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева на осн. чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. Д. К., с ЕГН **********, сумата от 300/триста/
лева, сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4