№ 58
гр. С., 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 494/13.01.2022 г. на Ж. В. Ж., ЕГН **********,
чрез адв. К.Б.П. от АК-С., с адрес: гр. С., ул. „В.Л.“ № 7, вх. А, ет. 1, офис 8, срещу
Определение № 60/07.01.2022 г., по гр. д. № 4078/2021 г. на РС-С..
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като
наличието на българско гражданство не е достатъчно за да бъде обосновава международната
компетентност и подведомственост на първоинстанционния съд по съответните спорове.
Посочва, че с ищцата по делото са родители на малолетната Н.Ж. Ж.а, която от м. юли 2017
г. живее в О. К. В. и към момента на предявяване на исковата молба - 08.09.2021 г. също се е
намирала там. Съгласно чл. 67, параграф 1, б. „в“ от Споразумението за оттегляне на О. К.
В. и Северна Ирландия от ЕС и ЕО, одобрено с решение (ЕС) № 2020/135 на Съвета от
30.01.20202 г., по съдебни производства образувани преди края на преходния период
намирало приложение Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. В чл. 126 от споразумението било
посочено, че преходният период приключвал на 31.12.2020 г., а исковата молба била
подадена на 08.09.2021 г. Поради това жалбоподателката счита, че приложение относно
спора за упражняване на родителски права и определяне на режим на лични контакти на
детето следва да намери Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996 г. Обичайното местопребиваване на детето било във
В., тъй като там се намирало последните три месеца и е интегрирано в социална и семейна
среда. Именно поради това съдът във В. разполагал с възможността най-добре да охрани
интереса на детето, като събере и прецени релевантните за спора факти. Извършването на
такъв доклад от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. било невъзможно. Счита,
че решението по въпросите за родителкстата отговорност имали обуславящо значение
1
спрямо исковете за издръжка на детето, поради което подведомствеността на последните
следвала тази на иска за родителкста отговорност.
Иска се отмяна на обжалваното определение в частта, с която е постановено наличие на
международна компетентност и подведомственост на делото пред РС-С.. Претендира
разноски, за които представя списък и доказателства.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната
жалба от СТ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „ Г. С. Р.“ № 15, чрез
адв. Е.П. от АК-С.. Счита, че са налице предпоставките на чл. 3, ал. 1, пр. 6 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г., тъй като било налице изключителна подсъдност на иска за
упражняване на родителски права спрямо непълнолетно дете. С оглед чл. 112 от ГПК
исковете за издръжка можело да се предявят по постоянния адрес на ответника, и по
постоянния на ищеца. Именно постоянния адрес на ищцата, както и настоящия адрес на
малолетното дете попадали в района на С.ския районен съд. Специалната изборна
подсъдност дерогирала общата такава. Решението по иска с правно основание чл. 127а от
СК можело да бъде взето от органите на държавата-членка, на която въпросното дете е
гражданин в рамките на административното производство за издаване на такъв паспорт.
Иска обжалваното определение да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без
уважение. Претендира и съдебни разноски, за които представя доказателства.
С оглед предмета на въззивното производство, очертан с частната жалба и след
преценка на събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав на ОС-С., счита за установено от фактическа страна следното:
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по
чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Районният съд е сезиран с искове за определяне упражняването на родителски права по
отношение на малолетната Н.Ж. Ж.а, ЕГН **********, както и определяне на нейното
местоживеене, режима на лични контакти с бащата, и дължимата от последния на
основание чл. 149 от СК издръжка за минал период/ 1 година, считано от 08.09.2020 г. –
08.09.2021 г. в общ размер на 1860 лв./, и на основание чл. 143 от СК месечна издръжка в
размер на 230.00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.09.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В исковата молба се твърди, че с ответника са живели на съпружески начала и от
съвместното им съжителство е родено детето Н.Ж. Ж.а. През м. юли 2017 г. заминали за
Англия, но през 17.05.2020 г. ответника се прибрал в България, като от от този момент
ищцата твърди, че единствено тя е полагала преки и непосредствени грижи за отглеждането
и възпитанието на детето.
С уточняваща молба с вх. № 8850/30.09.2021 г. ищцата е посочила, че детето учи в К.
Англия, където и към момента е нейното местонахождение. Изложен е и довод, че счита
българският съд за компетентен, тъй като родителите нямали общо обичайно
местопребиваване и отношенията между тях следвало да се уредят от държвата, в която е
2
обичайното местопребиваване на детето, или от неговото отечествено право, ако то е по-
благоприятно за него. В тази последна хипотеза ищцата считала, че се намират.
С определение № 1862/03.11.2021 г. първоинстанционният съд обединил
производството с това по гр. д. № 4834/2021 г., образувано по молба на ищцата, с искане по
чл. 127а от СК за замествена на съгласието на бащата на детето да напуска пределите на РБ,
заедно с майка си, както и трети лица за срок от пет години, до К. Англия, Северна
Македония, Република Турция, Република Сърбия и държави членки на ЕС. Ищцата
основала искането си на твърденията, че бащата редовно я заплашвал, че ще оттегли
съгласието си за пътуването, както вече правил, ако не оттеглила иска за родителски права и
издръжка. Поради това с детето живеели в постоянен страх, че не могат свободно да пътуват
до България.
С отговора на исковата молба частният жалбоподател е релевирал отвод за
неподведомественост на спора пред българския съд, тъй като обичайното местопребиваване
на малолетната е в О. К. В..
За да постанови обжалваното определение, с което фактически е оставил без уважение
отвода на частния жалбоподател, първоинстанционния съд е приел, че страните по делото са
български граждани и съгласно КМЧП българските съдилища са компетентни да разгледат
спорове като процесните.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Обжалваното определение е неправилно.
По делото не е спорно, че непълнолетната Н. Ж.а произхожда от Ж.Ж. и С.И., страни по
делото. От въведените с исковата молба твърдения и представените писма, изходящи от
начално училище Салсбъри Майнър; ръководството на БНУ „БУКВАРАН“ О. К. В. и от
Н.Г., съвместен директор и ръководител на обучението по актьорско майсторство във В. –
Х. О‘Грейди, Северен Лондон, се установява, че детето е с обичайно местопребиваване на
територията на О. К. В. от 06.09.2017. Към настоящия момент също е там, тъй като е
записана за учебната 2021/2022 г. и с оглед представените удостоверения, тя се е установила
добре в училището, посещава го редовно, справя се много добре с учението и е създала
приятелства. Посочен е и домашния адрес на ищцата и детето 256 Тауър Мос, У., Лондонд,
Е 17 7 Джей Джей.
Тези писмени доказателства подкрепят изцяло твърдението на ищцата, че обичайното
местопребиваване, към момента на предявяване на иска, на детето е в О. К. В..
Действително този факт не е оспорен от ищцата, но доводът и че отечественото право е по-
благоприятно и водещо за определяне на подведомствеността е неоснователен, тъй като
такъв извод не може да бъде направен от събрания по делото доказателствен материал, нито
по отношение на исковете за определяне на местоживеене, лични контакти и упражняване
на родителски права, нито по отношение на исковете по чл. 143 и чл. 149 от СК.
Следва да бъде споделен доводът на частния жалбоподател за приложение на Хагската
3
конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от
1996 г. (за по-кратко Конвенцията) към настоящия спор, тъй като към момента на
предявяване на исковата молба (08.09.2021 г.), О. К. В. не е държава-членка на ЕС. Този
извод действително следва от разпоредбите на Споразумението за оттеглянето на О. К. В. и
Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия(2019/C
384 I/01 ). Съгласно чл. 67 от същото, за образуваните преди края на преходния период
съдебни производства е прилаган Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., но с оглед чл. 126 от
споразумението този период е приключил на 31.12.2020 г. Следователно и предвид чл. 5 от
Конвенцията българският съд не е компетентен да разгледа предявените искове за
родителска отговорност.
Неоснователен е и доводът, че българският съд е компетентен, тъй като ищцата е
упражнила специалната изборна подсъдност по чл. 112 от ГПК. В случая намира
приложение нормативен акт от по-висок ранг, който е ратифициран и обнародван през 2006
г.
С оглед регламентираното чл. 4 приложно поле на Конвенцията, при спорове за
издръжка с международен елемент в правоотношението, и при доказано обичайно
местопребиваване на детето в държава, която не е член на ЕС, приложение следва да
намери КМЧП. Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на търсещия издръжка – чл.87, ал.1 от КМЧП. За да е
приложимо отечественото право, изключение от правилото на чл. 87, ал. 1 от КМЧП, следва
да е налице една от двете хипотези, регламентирани в ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба -
когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият
издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава или когато приложимото чуждо
право по ал.1 и ал.2 не допуска присъждането на издръжка. От събрания по делото
доказателствен материал и поради липсата на искане от евентуално дължащия, не се
установи нито една от двете хипотези за да бъде обоснована компетентността на българския
съд, поради което компетентен да разгледа иска за издръжка е съда в О. К. В..
Според настоящата съдебна инстанция и иска по чл. 127а, ал. 2 от СК е подведомствен
на съда в О. К. В., тъй като попада в обхвата на чл. 3, б. „б“ от Хагската Конвенция от 1996
г.. Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, са свързани с правото на определяне на неговото местопребиваване.
Няма пречка съобразно чл. 23 от Конвенция решението съда на О. К. В. да бъде признато и
изпълнено от органите на МВР.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 60/07.01.2022 г., по гр. д. № 4078/2021 г. по описа на РС-С..
ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 4078/2021 г. по описа на РС-С., поради неподведомственост на
4
българския съд по предявените искове с правно основание по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2
от СК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен съд при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал.1 и/или ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5