МОТИВИ по НОХД № 379/2017
С
обвинителния акт подсъдимият С.М.Х. е предаден на съд за извършено престъпление
по чл.199, ал. І, т.3, предложение 2, т. 4, във връзка с
чл.198, ал.І, във връзка с чл.29, ал.1,
б.“а“ и по чл. 249, ал. І, във връзка с чл. 26, ал. І от НК.
Производството
по делото е по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като
подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти и
съдът констатира, че направените самопризнания, се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства.
По
делото е предявен граждански иск от Д.М.Г., чрез упълномощения повереник –
адвокат М.М. ***, за сумата в размер на
1340 лева, като обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.199, ал. І, т.3, предложение 2, т. 4, във връзка с чл.198, ал. І, във връзка с чл.29, ал. І, б.“а“ и по чл. 249, ал. І, във връзка с чл.
26, ал. І от НК.
Прокурорът поддържа предявените
обвинения срещу подсъдимия, така както
са повдигнати с обвинителният акт. Счита, че деянията са доказани по несъмнен
начин. Предлага подсъдимият да бъдат признат за виновен и да му се наложи
наказания в максималния предвиден размер за всяко от престъпленията. В подкрепа
на това се позовава на предходните осъждания и на факта, че престъплението е
извършено в кратък срок от излизането от подсъдимия от затвора. Акцентира, че
досега налаганите му наказания не са оказали въздействие върху Х..
Процесуалният представител на
гражданския ищец и частен обвинител М.М., поддържа становището на прокурора.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, да се уважи иска за имуществени
вреди и присъдят съответно разноските.
Служебният защитник на подсъдимия
С.М.Х. счита, че фактическата обстановка се подкрепя от доказателствата по
делото и е изяснена. По отношение на наказанието моли съда да не надценява
обществената опасност на деянията. Акцентира на самопризнанието, доброто
процесуално поведение на подзащитния му, както и съдействието му за разкриване
на престъпленията.
Подсъдимите Х., изразяват съжаление и за наказанието
предоставя на съда.
От анализа на
доказателствата, събрани на досъдебното
производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимите, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият
С.М.Х. е многократно осъждан за тежки
умишлени престъпления от общ характер.
Относимо
осъждане за квалификацията на престъпленията, „грабеж“ при условията на чл. 29,
б.“а“ , по настоящото дело е присъда по НОХД № 970/2013г. на Районен съд –
Плевен, влязла в сила на 25.ІV.2014 г.,
с която С.М.Х. е бил осъден на основание чл.152, ал. ІІІ,
т. 1 и т. 2, във връзка с ал. І, т. 2, във връзка с 129, ал. ІІ, във
връзка с чл. 20, ал. ІІ от НК на 5 /години/ години лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Подсъдимият
С.М.Х. е познат на органите на реда, поради извършените от него умишлени
престъпления. Като характер Х. се отличава с агресивна раздразнителност и
активно отхвърляне на установените правила и норми.
Вечерта на 11.ХІІ.2016г. около 22.30
часа Д.М.Г. си тръгнала от заведение ,,Спиди” в центъра на в гр. Плевен, където
била с приятелки, към дома си, намиращ се на ул. ,,****” ***. Г. ***,,***.” нагоре в
посока ,,Спортно информационен център” и оттам завила по ул. ,,****”, минала
покрай сградата на ДНА и на светофара пресялка улицата и минала на другия
тротоар покрай сградата на СМК. По същото време района на ,,Спортен
информационен център” се намирал и С.М.Х., който преди това бил излязъл от
казино *** и си тръгвал към квартирата си в IX-ти квартал. Х.
бил облечен със синьо яке с качулка. Той видял Г. и решил да й отнеме дамската
чанта с вещите в нея. Последвал я, когато пресякла на светофара, и тръгнал след
нея. Минавайки покрай входа на СМК, Г. го забелязала с периферното си зрение и
тъй като се усъмнила в намеренията му слязла от тротоара на пътното платно. В
този момент Х. бързо я приближил. Блъснал със сила с ръце в областта на тялото
и издърпал със сила дамската й чанта, в която имало: мобилен телефон марка ,,LENOVO”, 2 сим карти на ,,МТел”, мобилен телефон марка „Nokia”, дамски принадлежности, очила с диоптър, дамско
кожено портмоне, в което имало 20 български
лева, дебитна карта ,,ЦКБ” АД, кредитна карта
,,Райфайзен банк” АД и дебитна карта на банка ,,Алианц” АД, издадени на
името на Д.М.Г.. В резултат на блъскането Г. паднала и счупила десния си крак. Х.
побягнал с чантата през шосето към Градската градина. Г. започнала да
плаче от болка и да вика за помощ. Появили се хора като част от тях останали да
й помогнат, а други- да търсят нападателя Х..
След като минал през градската градина, С.Х. завил зад
сградата на читалище ,,Съгласие” наляво по продължение на барата и от там
тичайки излязъл на площада. На площада се натъкнал на хора и затова завил
обратно към барата, но от другата й страна - до мавзолея. Там се скрил в един
голям бор и престоял около 5-10 минути и преровил отнетата дамска чанта. От нея
Х. взел двата мобилни телефона, банкоматна карта със залепен върху нея ПИН-код,
както и две банкноти с номинал от по 10 лв.- общо 20 лв. След това той се
отправил с чантатата под мишница към площада. Пред сградата на Областната
управа срещу съда в гюм за отпадъци изхвърлил дамската чанта с остатъка от
вещите, които не бил взел. От там, минал през улицата на цветята, излязъл пак
на площада и при сградата на бившия партиен дом се качил по стъпалата, където
имало банкомат. Х. решил да опита да изтегли пари от банкова карта, но в нея нямало налични пари,
поради което я изхвърлил.
След няколко дни С.Х. отишъл до центъра на града и продал
мобилния телефон марка ,,Леново” на непознато момче за сумата от 50 лв. На
09.01.2017г. отишъл на пазар ,,Тибор” и
намерил човек, който се съгласил да купи мобилния телефон ,,Нокия”, срещу
мобилен телефон ,,Сименс”, две кутии цигари без бандерол, една сим карта
,,МТел” и 5 лева.
Горната фактическа обстановка се повтърждава от събраните
по делото доказателства – разпити на свидетели, обяснения на обвиняемия,
дискове със записи, справка за съдимост, експертни заключения и останалия по
делото доказателствен материал.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-стокова експертиза, пазарната стойност на противозаконно отнетите чужди
движими вещи възлиза общо на 506 лева, в това число се включват:
– 1брой мобилен телефон марка ,,LENOVO” модел Р-70 на стойност 272
лева, 1 брой сим карта ,,МТел” на стойност 10 лева, 1 брой мобилен телефон
марка „Nokia” на стойност 48лева, 1
брой сим карта ,,МТел” на стойност 10 лева, 1 брой дамска кожена чанта марка
,,Даниела Доната” на стойност 80 лева, 1 брой дамско кожено портмоне на
стойност 30 лева, 1 брой диоптърни очила на стойност 36 лева, 20 български лева.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, пострадалата Д.М.Г. е получила
травматично увреждане, изразяващо се в счупване с изместване в областта на
глезенната става на десния крак, което е наложило оперативно лечение. От
заключението се установява още, че увреждането е причинило трайно (поне 3-4
месеца) затруднено движение на десния крак, съпроводено с продължителни болки и
страдания.
От заключението на назначената по делото съдебна психолого-психиатрична
експертиза, се установява, че към момента на извършване на деянието С.М.Х., с
оглед данните по делото, е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ги ръководи. Същият страда от диссоциално личностово разстройство,
което най-общо се характеризира с безотговорност и склонност към насилие. Към
времето на извършване на деянието липсват данни за качествени нарушения в
протичането на взприятията, мисленето и паметовите функции.
От заключението на назначената по делото видео-техническа експертиза, се
установява, че предоставените за изследване видеозаписи от охранителни камери
съвпадат с датата и часовия интервал на
извършване на престъплението- 11.ХІІ.2016г., около 22.30 часа и на тях са
илюстрирани действията на лице от мъжки пол с тъмно яке с качулка, което напада
жена с цел да вземе чантата й и по- късно извършва действия с банкоматна карта.
От установеното по делото е видно, че с деянието си С.М.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпленията както следва:
На 11.ХІІ.2016г. в гр. Плевен, при условията на опасен
рецидив отнел чужди движими вещи- мобилен телефон марка ,,Леново” Р 70 на
стойност 272 лева, мобилен телефон мака ,,Нокия” на стойност 48 лева, 2 бр. сим
карти на оператор МТел на стойност 20 лева, дамска кожена чанта марка ,,Даниеле
Донато” на стойност 80 лева, дамско кожено портмоне на стойност 30 лева,
диоптърни очила на стойност 36 лева, сумата от 20 лева или вещи на обща
стойност 506 лева от владението на собственика Д.М.Г. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежа е
придружен със средна телесна повреда на пострадалата, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник - престъпление по чл. 199,
ал. І, т. 3, пр. 2 и т. 4, във връзка с чл. 198, ал. І, във връзка с чл. 29,
буква ,,А” от НК.
На 11.ХІІ.2016 г. в гр. Плевен, при условията на
продължавано престъпление използвал платежен инструмент– дебитна карта,
издадена от ,,Централна кооперативна банка” АД с № 516901******9384 и данни от
същия- ПИН код на същия платежен инструмент, без съгласието на нейния титуляр Д.М.Г.
*** на два пъти както следва:
в 23.01 часа на 11.ХІІ.2016 година в гр. Плевен използвал
плетежен инструмент- дебитна карта, издадена от ,,Централна кооперативна банка”
АД с № 516901******9384 и данни от същия- ПИН код на същия платежен инструмент,
без съгласието на нейния титуляр Д.М.Г. ***, като направил неуспешен опит за
теглене на парична сума от ATM устройство с №РВ794001, собственост на ,,Пощенска банка”
АД, като деянието не съставлява по- тежко престъпление;
в 23.01 часа на
11.ХІІ.2016 година в гр. Плевен използвал плетежен инструмент- дебитна карта,
издадена от ,,Централна кооперативна банка” АД с № 516901******9384 и данни от
същия- ПИН код на същия платежен инструмент, без съгласието на нейния титуляр Д.М.Г.
***, като направил неуспешен опит за теглене на парична сума от ATM устройство с
№РВ794001, собственост на ,,Пощенска банка” АД, като деянието не съставлява по-
тежко престъпление– престъпление по чл. 249, ал. І, във връзка с чл. 26, ал. І
от НК.
От обективна страна, деянията за
престъпленията „грабеж” и „използвал платежен инструмент– дебитна
карта, без съгласието на нейния титуляр Д.М.” по отношение на С.М.Х. са извършени от подсъдимия, в реална съвкупност.
Първоначално подсъдимият е осъществил обективната страна на престъплението „грабеж“,
отнел вещите от Д.М., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,
като грабежа е придружен със средна телесна повреда на пострадалата, изразяваща
се в трайно затрудняване на движението на долен десен крайник. Чрез употребата
на сила Х. е целял да отнеме вещите от владението на М., за да ги присвои.
След осъществяването на грабежа
подсъдимият осъществил и деянието по чл. 249 от НК, тъй като към 23.01
часа на 11.ХІІ.2016 г. в гр. Плевен използвал плетежен инструмент- дебитна
карта, издадена от ,,Централна кооперативна банка” АД с № 516901******9384 и данни
от същия- ПИН код на същия платежен инструмент, без съгласието на нейния
титуляр Д.М.Г. ***, като направил неуспешен опит за теглене на парична сума от ATM устройство с
№РВ794001, собственост на ,,Пощенска банка” АД.
Деянието по чл. 249 от НК,
подсъдимият е извършил при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал.І от НК. Деянието осъществява един и същ състав на престъплението
кражба, извършено е през непродължителен
период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го. От
цялостната престъпна дейност и начина на
извършаване на деянията, може да се направи обоснован извод за наличие на едно
предварително вземане на решение, в сравнително спокойна обстановка за
извършване на престъпленията от подсъдимият Х.. В подкрепа на този извод е
заключението по съдебната психолого-психиатричните експертиза, от която е
видно, че е налице склонност от страна на подсъдимия Х. към насилие над правата
на другите.
Случаят не е маловажен. Предвид
престъпната му дейност, начина на
извършване на престъпленията и по отношение на самотно ходещи по улицата жени,
разкриват една висока обществена опасност както на подсъдимия, така и на
извършените от него престъпления.
От субективна страна,
престъпленията от подсъдимия Х. са извършени с пряк умисъл, съобразно чл.11,
ал. ІІ от НК. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
общественоопасните им последици и е желаел настъпването му.
Подсъдимият
С.Х. е извършил престъпленията „грабеж” и „кражба” при условията на опасен
рецидив в хипотезата на чл. 29,
ал.1, б. „а” от НК, след
като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление от общ характер, с присъда по НОХД № 970/2013г. на Районен съд –
Плевен, влязла в сила на 25.ІV.2014 г.,
с която подсъдимият е бил осъден на основание чл.152, ал. ІІІ,
т. 1 и т. 2, във връзка с ал. І, т. 2, във връзка с 129, ал. ІІ, във
връзка с чл. 20, ал. ІІ от НК на 5 /години/ години лишаване от свобода при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Не е изтекъл и срока по чл.30 ал.1
от НК.
Описаната фактическа обстановка съд прие за
установена и доказана въз основа на самопризнанията на подсъдимите и на
доказателствата събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят:показанията
на свидетелите Д.М.Г., Н.М.П., протоколите за оглед на местопроизшествие,
протоколите за доброволно предаване,
заключенията на вещите лица и приложените по делото писмени и веществени
доказателства.
В хода на съдебното производство съдът
констатира следните причини за извършване на деянията: ниската правна
култура, изградения манталитет на безцеремонно отношение към
обществото, както и незачитане на обществените и правни норми свързани с
правата на личността и имуществото на гражданите.
Мотиви: Желанието да се
облагодетелстват с чуждо имущество, макар и по престъпен начин.
При определяне вида и размера на
наказанията, който наложи на подсъдимия
съдът взе предвид като отегчаващи обстоятелства:
Изключително високата степен на
обществена опасност на извършените престъпления и подсъдимият, лошите характеристични
данни, предходните му осъждания извън взетите от закона, определящи извършеното
от него при опасен рецидив, проявената
упоритост, последователност и
постоянство при извършване на престъпленията в един кратък период от време. Подсъдимият
Х. ги извършва в кратък период след
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за зивършено тежко умишлено
престъпление. Престъпленията са извършени по отношение на жена, която към
момента на извършването е била изненадана, поради което не е била в състояние
да се противопостави на действията му.
Съдът отчита направените
самопризнания, но при така проведеното съдебно производство са взети от закона
в предвид, за да могат подсъдимите да ползват привилегията за намаляване на
наказанието с една трета.
Предишните
осъждания на подсъдимия за умишлени престъпления, както и за тежко умишлено
престъпление, не са изиграли никаква роля, като възпиращ ефект за неизвършване на престъпления. Извършването на престъпления
явно се превърнало в начин на живот на
подсъдимия Х., когато не изтърпява поредното наказание лишаване от свобода.
Предвид заключенията на съдебно
психолого-психиатричните експертизи по отношение на двамата подсъдими, съдът
счита, че направените самопризнания и
изразено съжаление са единствено с цел налагане на по-малки по размер наказания
лишаване от свобода. Ето защо съдът счете, че в конкретният случай изразеното
съжаление от страна на подсъдимия и съдействието при проведеното досъдебно производство
не следва да се вземат предвид, като смекчаващи обстоятелства при определяне на размера на наказанието.
Съдът, при наличието само на многобройни отегчаващи обстоятелства
наложи на подсъдимия наказания лишаване от свобода, както следва:
І.
На основание чл. 199, ал. І,
т. 3, пр. 2 и т. 4, във връзка с чл. 198, ал. І,във връзка с чл. 29, буква ,,А”
и чл.54 от НК, в
размер на 15 /петнадесет/ години
лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ“ режима на изтърпяване.
На основание чл.58а, ал. І от НК, намали така определеното наказание с
една трета, като подсъдимият С.М.Х. да изтърпи наказание в размер на 10 години
лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване.
ІІ. на основание чл. 249, ал. І,
във връзка с чл. 26, във връзка с чл. 54 от НК, в размер на 6 /шест/ години
лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване.
На основание чл.58а, ал. І от НК, намали така определеното наказание с
една трета, като подсъдимият С.М.Х., следва да изтърпи наказание в размер
на 4 /четири/ години лишаване от свобода, при първоначален „СТРОГ“ режим
на изтърпяване.
На основание чл. 23, ал. І от НК,
съдът определи на подсъдимия С.М.Х., едно общо, най-тежко
наказание в размер на 10 /десет/ години лишаване от свобода при първоначален
„СТРОГ“ режим на изтърпяване.
Предвид изложеното по-горе съдът,
счете че така определените наказания, не са несправедливи и ще изпълнят целите
на наказанието посочени в чл. 36 от НК. Предвид цялостната престъпна дейност на
двамата подсъдими, високата обществена опасност както на извършеното така и на
тях самите, определеният за изтърпяване общ размер на наказанието лишаване от
свобода, ще въздейства предупредително върху тях и други членове на обществото
и ще отнеме възможността да вършат други престъпления.
Наложеното общо наказание
лишаване от свобода, е достатъчно по вид
и размер, поради което съдът не го
увеличи съобразно чл. 24 от НК.
По делото е предявен граждански
иск от пострадалата за причинени имуществени вреди в размер на 1340 лв. Същият
е основателен и доказан със съответните документи, поради което съдът го уважи
в пълен размер.
По тези съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: