Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК във вр. с чл.34 от ЗС.
Образувано е по искова молба от С. М. А., ЕГН **********, с адрес: с.З., общ.Ч., К. М. К. с
ЕГН **********, с адрес: гр.Ч., ул. „....“ № ..., Е. Н. К. с ЕГН ********** с адрес гр.А., ул.
„....“ № ...., Е. М. К. с ЕГН ********** с адрес гр.А., ул. „....“ № ... и Г. М. К. с ЕГН
********** с адрес гр.А., ул. „....“ № ..., всички чрез адв.Т. Д. АК - Смолян, срещу И. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Ч., ул. „....“ № ..., с която е предявен иск за делба на поземлен
имот с пл. №...., който попада в УПИ III – ....с 337 кв.м., в УПИ II – .... с 1010 кв.м. и в УПИ I
– ...., ...с 61 кв.м. в кв..... по плана на с.З., община Ч., заедно със застроените в поземления
имот сгради: източна обособена част със самостоятелен вход от сграда със застроена площ
77 кв.м., означена на плана като 1/2 пМЖ, сграда отбелязана на плана като 1/2 СмС и сграда
СмС, застроена непосредствено до нея, при следните квоти: по отношение на поземления
имот с пл. №.... - за Е. Н. К. - 213.20/1408 ид.ч., за Е. М. К. - 106.60/1408 ид.ч., за Г. М. К. -
106.60/1408 ид.ч., за С. М. А. - 213.20/1408 ид.ч., за К. М. К. - 213.20/1408 ид.ч., за И. М. К. -
555.20/1408 ид.ч., а по отношение на построените в имота сгради - за Е. Н. К. - 2/10 ид.ч., за
Е. М. К. - 1/10 ид.ч., за Г. М. К. - 1/10 ид.ч., за С. М. А. - 2/10 ид.ч., за К. М. К. - 2/10 ид.ч., за
И. М. К. - 2/10 ид. части.
В исковата молба се твърди, че ищците и ответника са единствени законни наследници на
М.Ч.К., починал на ..... год. и А.Ш.К., починала на .....год. Приживе наследодателите им
придобили по давност правото на собственост върху процесните поземлен имот и сгради,
чрез осъществяване на непрекъснато и необезпокоявано владение от 1970 год. до смъртта
им. Наследодателите им не са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност и не
са се снабдили титул за собственост. Поради това към момента на тяхната смърт ищците и
ответника придобили чрез наследствена трансимисия фактическата власт върху тези имоти
и продължили да осъществяват владение върху тях.
Твърди се, че през 1984 год. ответника придобил правото на собственост върху 342/1408
идеални части равняващи се на 342 кв.м. от Застроено и незастроено дворно място цялото с
площ от 1408 кв.м. съставляващо поземлен имот пл.№...., който попада в УПИ III - ... с 337
кв.м., в УПИ II - ... с 1010 кв.м. и в УПИ I - ..., ... с 61 кв.м., кв..... по плана на с.З., на
западната обособена част със самостоятелен вход от Сграда със застроена площ от 77 кв.м.,
означена на плана като 1/2 пМЖ и на стопанската сграда, означена на плана като СмС с
площ от 35 кв.м., чрез договор за дарение от Е. А.К. /чичо на ищците и ответника/,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64 т.1 дело № 117/1984г. на
ЧРС.
През 2015 год. ответника се позовал на изтекла в негова полза придобивна давност по
отношение на целия поземлен имот с пл. №.... и всички застроени в него сгради, с оглед на
което му бил издаден Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по
давностно владение № 79 т.1 дело № 60/2015г. по описа на СВп при ЧРС.
Ищците оспорват извода на нотариуса за осъществено непрекъснато фактическо владение от
страна на ответника в законовия срок върху частта от поземления имот, източната
обособена сграда, сградата, която е отбелязана на плана като 1/2 СмС и сграда СмС,
застроена непосредствено до нея, като излагат твърдения, че ответника не е манифестирал
претенции за еднолична собственост върху целия поземлен имот и всички сгради, като дори
водели съвместни разговори за продажба на имота. Направено е и искане с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, придобити по давностно владение вписан в Служба по вписванията при Районен съд
– Чепеларе с вх. рег.№166, дв. вх.№161, акт №79, том I, дело №60 от 31.03.2015 год., в
частта в която ответника е признат за собственик на поземлен имот с пл.№.... и сграда със
1
застроена площ от 77 кв.м., означена на плана като 1/2 пМЖ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. К. в който се оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищците не са собственици на
процесните имоти, тъй като не са ги придобили по силата на наследственото
правоприемство. Ответника се легитимира като собственик на целия имот чрез нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 64 т.1 дело № 117/1984г. на ЧРС и нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти № 79 т.1 дело № 60/2015г. по описа на СВп при ЧРС.
Твърди, че още през 2005г. между него и родителите му било постигнато съгласие, този
имот „да остане“ за него, тъй като баща му и майка му прехвърлили /или разпределили/ в
полза на ищците други свои имоти. Твърди, че имал категоричното уверение и съгласие на
родителите си, процесния имот да бъде владян от него и той да бъде негов собственик,
въпреки че формално не бил оформен необходимия за прехвърлянето на собствеността
договор. Именно това било основанието, по силата на което ответника установил владение
върху имота, което било осъществено по явен начин, трайно, непрекъснато и без
противопоставяне на родителите му или друго лице, включително и от страна на ищците.
Спорове за собствеността върху имота не са съществували, нито докато родителите му били
живи, нито след това. До смъртта си, родителите му са живели и ползвали източната част на
жилищната сграда, но ответника поддържал и ремонтирал сградите и имота. При условията
на евентуалност е наведено възражение за недопустимост до делба на поземления имот, тъй
като бил застроен, поради което изгубил самостоятелния си характер и следва да се счита
като обща част към построените в имота сгради.
В първото по делото открито съдебно заседание ищците са поискали на основание чл.341,
ал.2 ГПК включването на допълнителни имоти в настоящото производство. Същите са
подробно индивидуализирани с писмена молба от 29.11.2022 г. С протоколно определение
от 29.11.2022 г. съдът е уважил искането и е включил в предмета на настоящото делбено
производство два поземлени имота, а именно: незастроено дворно място от 120 кв.м.,
съставляващо частта от имот с пл.№ 20, която попада в УПИ II - ..., кв....., при граници на
тази част: път, ПИ №.... и част от ПИ № 20, попадаща в УПИ III - ... и незастроено дворно
място от 426 кв.м., съставляващо частта от имот пл.№ 20, която попада в УПИ III - ..., кв.....,
при граници на тази част: ПИ №...., част от ПИ № 20, попадаща в УПИ II - ..., път и част от
ПИ № 20, която попада в УПИ IV-..., всичките по плана с.З., община Чепеларе.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа исковата молба.
Внесена е и писмена защита в подкрепа на предявения иск.
Процесуалния представител на ответниците поддържа подадения отговор и претендира
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените удостоверения за наследници М.Ч.К. е починал на ..... год., а
А.Ш.К.е починала на .....год., като двамата са оставили за наследници С. М. А. (дъщеря), К.
М. К. (дъщеря), Е. Н. К. (дете на дъщеря им С.М. К., починала на ....год.), Е. М. К. и Г. М. К.
(деца на синът им М.М. К., починал на ....год.) и И. М. К. (син).
Не е спорно между страните по делото, че М.Ч.К. и А.Ш.К.са живели в процесните
недвижими имоти от 1970 год. до тяхната смърт. Съгласно одобрения със Заповед
№368/10.10.1989 год. на Председателя на ИК на ОНС – Смолян план на с.З. поземлен имот
№.... е с площ по графични данни от 1408 кв.м., попада в УПИ III – ....с 337 кв.м., в УПИ II –
.... с 1010 кв.м. и в УПИ I - ..., ...с 61 кв.м., при граници на поземления имот: от две страни
път, поземлен имот без планоснимачен номер, ПИ №..., път, ПИ №... и ПИ №.... В УПИ II –
.... са построени сграда върху 77 кв.м. /означена на плана като 1/2 МЖ/ и сграда върху 38
кв.м. /означена на плана като СмС/. В УПИ III – ....са построени сграда върху 31 кв.м.
/означена на плана като 1/2 СмС/ и сграда върху 36 кв.м. /означена на плана като СмС/. В
приложеното копие от разписен лист към одобрения план на с.З. е видно, че като собственик
2
на поземлен имот №.... е вписан М.Ч.К., а впоследствие е зачеркнат и на негово място е
вписан И. М. К..
От приложеният по делото нотариален акт №87, том I, дело №167/07.12.1976 год. се
установява, че Е. А.К. /чичо на страните/ е признат за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот: застроено и незастроено дворно място от 342 кв.м., находящо се в
с.З., заедно с построените в него едноетажна, еднофамилна жилищна сграда от един етаж и
изба построена върху 38 кв.м. и стопанска постройка върху 35 кв.м. – плевня, който имот на
04.10.1984 год. с нотариален акт за дарение №64, том I, дело №117 от 04.10.1984 год. го
прехвърлил на ответника И. М. К..
По делото е приложена и нотариалната преписка по издаденият нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти №53, том I, рег.№ 546, дело №49/31.03.2015 год. по
описа на Нотариус А.В. – рег.№... на НК на РБ, вписан в Службата по вписванията пир РС –
Чепеларе рег.№166, дв. вх.№161, акт №79, том I, дело №60 от 31.03.2015 год., видно от
който ответника И.К. е признат за собственик на основание давностно владение на следните
недвижими имоти: 1) застроено и незастроено дворно място с площ 1408 кв.м.,
съставляващо поземлен имот с пл.№...., който попада в УПИ III – ....с 337 кв.м., в УПИ II –
.... с 1010 кв.м., и в УПИ I - ..., ..., с 61 кв.м., в кв..... по плана на с.З., ведно с построените в
УПИ III – ....сграда със застроена площ от 31 кв.м. /означена на плана като 1/2 СмС/ и сграда
със застроена площ 36 кв.м. / означена на плана като СмС/, ведно с построените в УПИ II –
.... – сграда със застроена площ от 77 кв.м. /означена на плана като 1/2 пМЖ/ и сграда със
застроена площ от 38 кв.м. /означена на плана като СмС/; 2) незастроено дворно място с
площ 120 кв.м., съставляващо част от поземлен имот с пл.№..., която част попада в УПИ II –
.... в кв..... по плана на с.З.; 3) незастроено дворно място с площ 426 кв.м., съставляващо част
от поземлен имот с пл.№..., която част попада в УПИ III – ....в кв..... по плана на с.З..
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели на страната на ищците – С.Н.Д., Н.А.К. и Р.Е.С. и четирима свидетели на страната
на ответника – Б.Ю.В., Р.З.Ш., Г.Е.К. и С.Й.К..
Всички свидетели сочат, че процесната жилищна сграда представлява къща – близнак с
два отделни входа, като източната половина била на М. и А.К., а западната половина била на
брата на М. К.. Сочат, че имота е около декар, където освен къщата, наследодателите на
страните имали и две стопански сгради. Брата на М. К. също имал две градини от имота и
една стопанска сграда под къщата, но преди много години неговата част от този имот я
прехвърлил на племенника си И.К.. Твърдят, че в тази къща в с.З. М. и А.К. са изгледали
децата си, а след като пораснали и станали семейни, двамата останали сами да живеят там до
момента на тяхната кончина.
Св. С.Д. твърди, че познава много добре страните по делото и имота, тъй като има
наследствена къща до тяхната в с.З.. Докато били живи родителите, децата и внуците им
често ходели там и помагали в поддържането на къщата, режели им дърва, събирали сено,
помагали при обработване на градините и отглеждането на животните. И. К. и съпругата му
ползвали западната половина от жилищната сграда и градината под къщата, която двамата
обработвали, а неговата стопанската сграда се ползвала от баща му М., освен тези които
имал, понеже гледал доста животни. Когато М. и съпругата му починали, децата им продали
животните и започнали по-рядко да ходят. Но все пак всички ходели там, наглеждали
къщата и се грижели за имота. Твърди, че покрива на къщата бил подменен преди доста
години, още преди М. К. да почине. Свидетелката сочи, че И. К. не е извършвал никакви
ремонти в този имот. Преди време когато съседи се събрали за да направят едно общо
стълбище от пътя към къщите им И. К. се включил с парична сума. Твърди също, че докато
била жива майката на страните не й е споделяла да е разпределяла имота между децата.
Св. Н.К., която също има имот в с.З. в съседство на процесния имот, твърди, че преди много
години И.К. придобил от чичо си западната половина на къщата, двете градини и
стопанската сграда, а другата половина на къщата била на родителите му. След смъртта на
3
М. и А. е виждала наследниците им да ходят в имота. Когато И. К. ходил там не е виждала
да ползва източната половина на къщата като обработвал само неговите две градини. След
смъртта на родителите им, никой не засаждал голямата градина, която обработвали
приживе. Сочи, че преди пет – шест години една от дъщерите им С. гледала в стопанските
сгради овце и не знае И. К. да е имал нещо против това. Не е забелязала след 2005 год. И. К.
да е идвал по- често в имота, като по това време родителите им били все още живи и всички
деца и внуци ходели да ги видят и да им помагат. Твърди, че И. не е правил ремонти в
жилищната сграда и стопанските сгради, а подпорната стена, която е под къщата е изградена
от съседката Е.Ч., а не от И. К..
Св. Р.С. сочи, че познава родителите на страните, които докато били живи, живеели в
източната половина на къщата – близнак в с.З.. Другата половина била на брата на М., но от
години не се ползвала от никого. След смъртта на М. и А. е виждал там да ходят децата им.
В едната стопанска сграда С. и съпругът й гледали животни, от които лично е купувал овце
през 2020 год. Също много често виждал там да ходи Е. К. – внук на М.. Виждал, че
градините били обработени, но не знаел кой се занимавал с тях. Твърди, че изобщо не е
виждал И. К. да ходи в имота, а почти всеки ден минавал покрай имота, тъй като отивал към
м. „Карабалкан“. Твърди, че изградената подпорна стена в имота е изградена от С.Ч., на
когото лично карал камъни и пясък за изграждането й. Също така сочи, че докато била жива
А. обработвала и садяла градината, с изключение на градината в западната част над
подпорната стена, която част била на брата на М.. След смъртта на М. и А. всичките им деца
ходели в имота, само И. не го е виждал.
Св. Р.Ш. излага твърдения, че след смъртта на наследодателите на страните градините около
къщата не се обработват и пустеят. Не знае каква част от имота ползва И. К. и не знае
другите деца дали ходят там, защото рядко посещава селото.
Св. Б.В. сочи, че откакто се помни наследодателите на страните са живели в къщата в с.З..
Там гледали множество животни – крави, овце, кон и др., сеели градините около къщата.
Сочи, че преди да починат и след това често виждал колата на И. К. паркирана на пътя
върху къщата. Понеже само минавал по пътя. не можел да каже дали другите деца са ходили
там. Твърди, че през 2010 год. М. К. му споделил, че И.Д. го съдел за някакви трупи, като му
казал: „Обаче ще ме хване за …., защото всичко ще прехвърля на сина ми И. и нищо няма да
може да ми вземе“. Не може да каже какво е имал предвид с това, дали се касае само за
формална сделка или реално е искал да му го прехвърли. След това, И. го срещнал и му
казал, че баща му ще му прехвърля имота и му трябвало свидетел и затова свидетелствал
пред нотариуса. Не знае дали е имало спорове за имота, като предполагал, че това била
волята на родителите на И.. Не му е известно дали И. К. е полагал грижи за имота и какви.
Св. Г.К. е първи братовчед на страните. Преди години неговият баща прехвърлил своята
реална половина от къщата в с.З. на И. К. и частта от градината. Не му било известно чичо
му да е имал намерение да прехвърля целият имот на И.. Знае, че преди години И.Д. осъдил
чичо му за някакви дървени трупи за около 6-7 хиляди лева, която сума била спирана от
пенсията на М. К.. И. му казал, че внесъл две вноски за погасяване на тази сума. Знае, че
братовчедите му – страните по делото имат спор за имота в с.З., защото И. се снабдил с
нотариален акт за него. Твърди, че не е виждал И. да извършва ремонт на къщата и
стопанските сгради. Не знае дали братовчедите му са извършвали такива ремонти.
Според приетото по делото заключение по назначената съдебно – техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж.А. С. се установява, че първия план на с.З. е одобрен със
Заповед № 368 от 10.10.1989 г., на който план делбените имоти са нанесени с
планоснимачен №...., за който имот са отредени УПИ II-... и УПИ III-..., кв..... записани в
разписната книга първоначално на М.Ч.К. - задраскан и по долу на И. М. К. с документ за
собственост - Н.А. № 64, Том I, Дело 117/1984 год. за площ от 342,0 кв.м. Впоследствие със
Заповед № 381/18.10.2011 г. на кмета на Община Чепеларе е одобрено попълване на
кадастралният план на с. З. с поземлен имот кадастрален № ... попадащ в УПИ II - ..., УПИ
4
III-41, УПИ IV-... и УПИ V-..., кв......
Нанесената на плана на с.З. - сграда със застроена площ от 77 кв.м., означена на плана като
1/2 пМЖ представлява полумасивна двуетажна жилищна сграда изградена от камък и
хоросан с дървени укрепващи греди (кушаци) и дървен покрив обшит с поцинкована
ламарина. На първият приземен етаж (избен) се намира едно цяло помещение с входове от
изток и запад, условно разделено на две половини (източна и западна). Вторият жилищен
етаж е разделен на две половини (източна и западна), като между тях по средата има
заключена дървена врата. Площта на сградата след направените от вещото лице преки
геодезични измервания е 77,0 кв.м. с дължина на фасади север/юг - 9,0 м. и фасади
изток/запад 8,60 м. Разделянето на втори жилищен етаж е в посока север / юг на източна и
западна половина по средата на фасади север/юг и с площи на двете половини 38,50 кв.м.
Входовете към двете половини са от изток и запад. Източната половина от сградата е
оцветена в зелен цвят на Комбинираната скица, изготвена от вещото лице е с площ от 38,50
кв.м. със самостоятелен вход, представляваща коридор и две стаи северна и южна с външна
чешма и външна тоалетна, може да функционира като жилищен самостоятелен обект, след
като бъде зазидана дървената врата между източната и западната половини.
По делото е прието заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж.Д. С., според което в УПИ II-..., кв..... по ПУП на с.З., общ.Ч. има
построена едноетажна сграда с приземен етаж, която е разделена на две - източна и западна
половина. Всяка половина има самостоятелен вход. Преградната стена е тухлена и има
врата, която свързва двете части. Приземният етаж се състои от две помещения, също със
самостоятелни входове. Сградата е стара, на гредоред, с каменни зидове, общ покрив, има
само електрическа инсталация. Има външни тоалетни от двете страни и външна чешма,
отстояща на около 7 метра на изток от сградата. Източната част се състои от две стаи и
коридор. Според вещото лице източната реална половина от сграда със застроена площ 77
кв.м. представлява самостоятелен обект, с предназначение жилище, с площ 38.5 кв.м. - има
кухня /въпреки, че вътре няма вода/, стая, изба и тоалетна /макар че е извън сградата/.
Обектът е бил и понастоящем е жилище, и отговаря на минималните изисквания за жилище.
Площта е достатъчна за жилище. При желание и съответен ремонт може да се прекара вода
вътре и да се изгради вътрешна тоалетна. Също така може да се зазида вратата на коридора,
която свързва двата обекта.
Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените по делото две съдебно - технически
експертизи, като ясни, пълни, обосновани, изготвени от компетентни в своята област лица,
даващи отговор на поставените задачи.
При така установените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността. Правото на
делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.34 от ЗС може винаги да се
упражни, освен ако закона разпорежда друго. В първата фаза на производството по съдебна
делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лица и при какви
квоти.
В случая ищците претендират, че процесните имоти са съсобствени между страните по
делото на основание наследство и давностно владение. Ответника И. К. се позовава на
признатата в негова полза собственост върху посочените имоти с констативния нотариален
акт от 31.03.2015 год. на основание осъществено от него давностно владение повече от десет
години.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след
изтичане на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната
давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по
давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно
5
чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на
правния термин владение се извличат двата основни признака на владението като
юридически факт: обективен упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и
субективен - държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени
едновременно. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е
постоянно – т. е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно
– такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД,
във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението
чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До
момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 от ЗС. Позоваването не е елемент
от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за
защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок. (ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК постановено по т. д. № 4/2012 г.).
В случая, анализът на гласните доказателства показва еднопосочност на показанията на
всички разпитани свидетели относно факта, че от началото на 70 - те години в процесните
имоти са живели наследодателите на страните М.Ч.К. /починал през ... год./ и А.Ш.К.
/починала през .... год./, които са владели и ползвали тези имоти до смъртта си. В имота са
отгледани и петте им деца, а след като станали семейни, се преместили да живеят другаде,
като там останали да живеят сами двамата родители. По отношение на имота не е имало
спорове между страните по делото, нито между тях и родителите им докато били живи.
Свидетелите сочат, че докато били живи М. К. и А. К., петте им деца и внуците ходели в
къщата им в с.З. и им помагали за поддържането на имота. Установи се, че жилищната
сграда е разделена на две реални половини – източна и западна, като наследодателите били
собственици на източната половина, както и на двете стопански постройки в УПИ III - ...,
част от поземления имот №.... и част от поземлен имот №..., всички в кв..... по плана на с.З..
Западната жилищна половина била собственост на И. К., ведно с 342 кв.м. от поземлен имот
№.... и стопанската сграда, построена в УПИ II - ..., който се легитимира като собственик по
силата на нотариален акт за дарение, което не се оспорва от ищците.
Предвид събраните доказателства съдът намира, че М. К. и А.К. са били собственици на
процесните имоти в режим на съпружеска имуществена общност на основание давностно
владение до момента на тяхната смърт. След това собствеността е преминала върху техните
наследници като всички те продължили да се грижат за имотите и да ги ползват общо, в
каквато насока са показанията на разпитаните свидетели, в които съдът не установява
съществени различия относно тези факти. Двамата родители са починали приблизително по
едно и също време, като не са оставили различни наследници, с оглед на което следва да се
приеме, че имотите са наследени при равни квоти от петте им деца. Тъй като синът им М.М.
6
К. е починал преди родителите си, то неговата квота е наследена от децата му – ищците Е.
М. К. и Г. М. К. по право на заместване на основание чл.10, ал.1 от ЗН. Така четирите деца
на М. К. и А.К. и внуците им Е. М. К. и Г. М. К. са станали собственици по 1/5 ид.ч. от
имота, а след смъртта на С.М. К., починала на ....год. нейната идеална част е преминала
върху наследника й Е. Н. К..
По делото не се събраха безспорни доказателства, че ответника е упражнявал фактическата
власт върху източната реална половина от жилищната сграда, двете стопански сгради и
идеалните части от процесните имоти с намерение да ги свои. Нито е предприел такива
действия, които да обективират ясно и категорично пред родителите му, а след смъртта им -
и пред ищците, намерението му да владее целият имот за себе си и да отрича тяхното
владение. Такива доказателства липсват както към 2015 год., така и след смъртта на
наследодателите, поради което следва да се приеме, че не е станал собственик на основание
давностно владение на процесните имоти. В показанията си св. В. сочи, че през 2010 год.
М.К. му споделил, че по това време срещу него имало образувано от И.Д. дело за плащане
на парична сума и за да не може да си вземе парите щял да прехвърли всичко на сина си
И.К.. От приложеното по делото решение №121/29.05.2008 год. по гр.д. №12/2008 год. на
ЧлРС се установява, че действително М.Ч.К. е осъден да заплати на И.А.Д. сумата от
3568,80 лева. Дори и да бъдат кредитирани показанията на св.В. в тази им част и да се
приеме, че наследодателят е имал намерение да прехвърли имота на ответника, то М. К. и
А..К. не са направили никакви постъпки по прехвърляне на собствеността на процесните
имоти, предвид което са останали негови собственици. Снабдяването с документ за
собственост – констативен нотариален акт за целият имот от ответника И. К., не може да
бъде ценено като доказателство за намерение за прехвърляне на имота. В приложената
нотариална преписка по съставения констативен нотариален акт от 31.03.2015 год., е видно
че същият е издаден въз основа на обстоятелствена проверка. От приложеният протокол
/л.68/ се установява, че св. В. е свидетелствал в нотариалното производство, като същият е
посочил, че тридесет години имота се владеел непрекъснато общо и необезпокоявано
единствено и само от ответника И. К.. В настоящото производство обаче такива
обстоятелства не се сочат не само от св.В., но и от останалите разпитани свидетели. Св. К.
дава показания относно обстоятелства, свързани със снабдяването на ответника с
констативен нотариален акт, които обаче не опровергават горните изводи.
С оглед това, съдът намира, че от събраните гласни и писмени доказателства по делото се
установява упражняваната от наследодателите на ищците и ответника и от самите тях
непрекъсната фактическа власт върху имота, необезпокоявани от когото и да било и с
намерение за своене. Съобразно с това в лицето на ищците и ответника е настъпил ефектът
на твърдения оригинерен способ за придобиване право на собственост върху спорната
недвижимост, поради което искът с правно основание чл. 34 от ЗС се явява основателен и
като такъв следва да се уважи.
По делото е установено, че поземлен имот №...., който попада в УПИ III – ....с 337 кв.м., в
УПИ II – .... с 1010 кв.м. и в УПИ I – ...., ...с 61 кв.м. в кв..... по плана на с.З., община Ч. е с
площ 1408 кв.м., от които 342 кв.м. са собственост на ответника И. К., а останалите 1066
кв.м. са в съсобственост на ищците и ответника съобразно наследствените им права. При
така установеното, квотите на страните спрямо съсобственият им недвижим имот, са както
следва: за Е. Н. К. – 2/10 ид.ч. от 1066/1408 кв.м. или 213,20/1408 кв.м. идеални части; за Е.
М. К. – 1/10 ид.ч. от 1066/1408 кв.м. или 106,60/1408 кв.м. идеални части; за Г. М. К. - 1/10
ид.ч. от 1066/1408 кв.м. или 106,60/1408 кв.м. идеални части; за С. М. А. - 2/10 ид.ч. от
1066/1408 кв.м. или 213,20/1408 кв.м. идеални части; за К. М. К. - 2/10 ид.ч. от 1066/1408
кв.м. или 213,20/1408 кв.м. идеални части; за И. М. К. - 2/10 ид.ч. от 1066/1408 кв.м. и
342/1408 кв.м. или общо 555,20/1408 кв.м. идеални части.
Относно сградите, предмет на делбата – 1) източната реална половина /с площ 38,5 кв.м./ от
сграда със застроена площ 77 кв.м. означена на плана като ½ пМПЖ, находяща се в УПИ II
7
– .... в кв..... по плана с.З., 2) сграда със застроена площ 31 кв.м., отбелязана на плана като
1/2СмС, и Сграда със застроена площ 36 кв.м., непосредствено построена до нея, отбелязана
на плана като СмС, и двете находящи се в УПИ III - ... в кв..... по плана с.З., квотите на
страните са както следва: за Е. Н. К. – 2/10 ид.ч.; за Е. М. К. – 1/10 ид.ч.; за Г. М. К. - 1/10
ид.ч.; за С. М. А. - 2/10 ид.ч.; за К. М. К. - 2/10 ид.ч.; за И. М. К. - 2/10 ид.ч.
Относно незастроено дворно място от 120 кв.м., съставляващо частта от имот с пл.№ ...,
която попада в УПИ II - ..., кв..... по плана на с.З., и незастроено дворно място от 426 кв.м.,
съставляващо частта от имот пл.№ ...., която попада в УПИ III - ..., кв..... по плана с.З.,
квотите на страните са както следва: за Е. Н. К. – 2/10 ид.ч.; за Е. М. К. – 1/10 ид.ч.; за Г. М.
К. - 1/10 ид.ч.; за С. М. А. - 2/10 ид.ч.; за К. М. К. - 2/10 ид.ч.; за И. М. К. - 2/10 ид.ч.
Предвид, че с настоящото решение са признати права на страните, които не съответстват на
съставения констативен нотариален акт №53, том I, рег.№ 546, дело №49/31.03.2015 год. по
описа на Нотариус А.В. – рег.№... на НК на РБ, вписан в Службата по вписванията пир РС –
Чепеларе рег.№166, дв. вх.№161, акт №79, том I, дело №60 от 31.03.2015 год., с който И. М.
К. е признат за собственик на процесните имоти, нотариалният акт подлежи на отмяна, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК. Доколкото с констативния нотариален акт И. К. е признат за
собственик и на имотите, които е придобил чрез дарение с нотариален акт за дарение №64,
том I, дело №117 от 04.10.1984 год., то в тази част същият не следва да бъде отменен.
На основание чл.115, ал.2 от ЗС във вр. с чл.114, б. „в“ във вр. с чл.112, б. „з“ ЗС, следва да
се определи шестмесечен срок на ищците, в който да извършат отбелязване на решението по
представен преписи за Агенцията по вписванията, като се укажат последиците от
невписването на решението – вписването на исковата молба губи действието си.
В настоящото производство разноските се определят, съгласно чл.355 ГПК, съобразно
стойността на дяловете, която се определя във втората фаза на делбата, след влизане в сила
на решението по допускането й, поради което в производството за първата фаза страните не
си дължат разноски. Само по присъдени искове разноските се определят според чл.78 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, Чепеларският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена делба между съсобствениците Е. Н. К. с ЕГН ********** от
гр.А., ул. „....“ №..., Е. М. К. с ЕГН ********** от гр.А., ул. „....“ №..., Г. М. К. с ЕГН
********** от гр.А., ул. ....“ №..., С. М. А. с ЕГН ********** от с.З., общ. Ч., К. М. К. с ЕГН
********** от гр.Ч., ул. „....“ №... и И. М. К. с ЕГН ********** от гр.Ч., ул. „....“ №..., на
следните недвижими имоти:
1. поземлен имот с пл.№...., който попада в УПИ III – ....с 337 кв.м., в УПИ II – .... с 1010
кв.м. и в УПИ I – ...., ...с 61 кв.м. в кв..... по плана на с.З., община Чепеларе, при
граници на поземления имот: поземлен имот №20, път, поземлен имот №40 и
поземлен имот №39, при квоти, както следва: за Е. Н. К. – 213,20/1408 кв.м. идеални
части; за Е. М. К. – 106,60/1408 кв.м. идеални части; за Г. М. К. - 106,60/1408 кв.м.
идеални части; за С. М. А. - 213,20/1408 кв.м. идеални части; за К. М. К. от -
213,20/1408 кв.м. идеални части; за И. М. К. - 555,20/1408 кв.м. идеални части.
2. източна реална половина /с площ 38,5 кв.м./ от сграда със застроена площ 77 кв.м.
означена на плана като 1/2 пМПЖ, находяща се в УПИ II – .... в кв..... по плана с.З.,
сграда със застроена площ 31 кв.м., отбелязана на плана като 1/2СмС, и Сграда със
застроена площ 36 кв.м., непосредствено построена до нея, отбелязана на плана като
СмС, и двете находящи се в УПИ III - ... в кв..... по плана с.З., при квоти, както следва:
Е. Н. К. – 2/10 ид.ч.; за Е. М. К. – 1/10 ид.ч.; за Г. М. К. - 1/10 ид.ч.; за С. М. А. - 2/10
ид.ч.; за К. М. К. - 2/10 ид.ч.; за И. М. К. - 2/10 ид.ч.
3. незастроено дворно място от 120 кв.м., съставляващо частта от имот с пл.№ ..., която
попада в УПИ II - ..., кв..... по плана на с.З., при граници на тази част: път, поземлен
8
имот №...., и част от поземлен имот №..., попадаща в УПИ III – ....и незастроено
дворно място от 426 кв.м., съставляващо частта от имот пл.№ ..., която попада в УПИ
III - ..., кв..... по плана с.З., при граници на тази част:поземлен имот ..., част от
поземлен имот №..., попадаща в УПИ II – ...., път и част от поземлен имот №..., която
попада в УПИ IV – ..., при квоти както следва: за Е. Н. К. – 2/10 ид.ч.; за Е. М. К. – 1/10
ид.ч.; за Г. М. К. - 1/10 ид.ч.; за С. М. А. - 2/10 ид.ч.; за К. М. К. - 2/10 ид.ч.; за И. М. К.
- 2/10 ид.ч.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК съставения констативен нотариален акт №53,
том I, рег.№ 546, дело №49/31.03.2015 год. по описа на Нотариус А.В. – рег.№... на НК на
РБ, вписан в Службата по вписванията при РС – Чепеларе рег.№166, дв. вх.№161, акт №79,
том I, дело №60 от 31.03.2015 год., в частта с която И. М. К. от гр.Чепеларе, с ЕГН
********** е признат за собственик на посочените в пункт 1 недвижими имоти, а именно: за
разликата от 342 кв.м. до 1408 кв.м. от поземлен имот пл. №...., който попада в УПИ III – ....с
337 кв.м., в УПИ II – .... с 1010 кв.м. и в УПИ I – ...., ...с 61 кв.м. в кв..... по плана на с.З.,
община Чепеларе, при граници на поземления имот: поземлен имот №..., път, поземлен имот
№... и поземлен имот №..., ведно с построените в УПИ III – ....сграда със застроена площ 31
кв.м., отбелязана на плана като 1/2СмС, и сграда със застроена площ 36 кв.м. отбелязана на
плана като СмС, както и източна реална половина от сграда със застроена площ 77 кв.м.
означена на плана като 1/2 пМПЖ, находяща се в УПИ II – .... в кв..... по плана с.З.; на
посочените в пункт 2 и 3 недвижими имоти, а именно: незастроено дворно място от 120
кв.м., съставляващо частта от имот с пл.№ ..., която попада в УПИ II - ..., кв..... по плана на
с.З., при граници на тази част: път, поземлен имот №...., и част от поземлен имот №...,
попадаща в УПИ III – ....и незастроено дворно място от 426 кв.м., съставляващо частта от
имот пл.№ ..., която попада в УПИ III - ..., кв..... по плана с.З., при граници на тази
част:поземлен имот ..., част от поземлен имот №..., попадаща в УПИ II – ...., път и част от
поземлен имот №..., която попада в УПИ IV – ....
ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението на основание
чл.115, ал.2 ЗС, във вр. с чл.114, б. „в“ във вр. с чл.112, б. „з“ ЗС за ищците С. М. А., К. М. К.
с Е. Н. К., Е. М. К. и Г. М. К. чрез адв.Т.Д. АК – Смолян да извършат отбелязване на
решението по представен препис в Агенция по вписванията – Чепеларе.
Указва последиците от невписване на решението – вписването на исковата молба ще загуби
действието си.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9