№ 8510
гр. ., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело .0211110157827 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „.“ ЗАД против „.“ АД с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 220,25 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление по чл. 410 ГПК
на 23.04.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасена част
от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на
2166,68 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева за пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 14.02.2016 г. в гр. ., на бул. „.“ – северно платно по посока на
ул. „.“, между лек автомобил с марка „.“, с рег. № . и лек автомобил „. .“, с рег. № ., както и
сумата в размер на 67,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 23.04.2018 г. до 22.04.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 23537/2021 г.
по описа на СРС, 30 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените от ищцовото дружество съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.02.2016 г. в гр. . настъпило
пътнотранспортно произшествие между гореописаните два автомобила, за което бил
съставен Протокол за пътно-транспортно произшествие от органите на . № ./14.02.2016 г.,
съгласно който вина за реализиране на инцидента носи водача на лек автомобил „. .“.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че между дружеството и водача на
увредения автомобил към момента на инцидента съществувало правоотношение по Договор
за застраховка „Каско“, поради което било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 2166,68 лева и били сторени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. В подадения
отговор са изложени твърдения, че с изплащане на застрахователно обезщетение „.“ ЗАД се
е суброгирало в правата на застрахования срещу ответното дружество, което е било в
правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което има регресно вземане към
него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В
исковата молба за изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за
заплащане на дължимата сума, като ответното дружество с извършени на 06.10.2016 г. и
1
02.03.2021 г. плащания частично погасило претенцията, като изплатило сумата общо в
размер на 1942,17 лева, като дължимият от „.“ АД остатък по щетата възлиза на 220,25 лева.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че ответникът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за периода от 23.04.2018 г.
до 22.04.2021 г., т.е. за период от три години преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове. С подадения отговор не са оспорени наведените от ищеца
твърдения за датата и място на настъпване на пътния инцидент, наличието на
застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между „.“ АД и водача на лек автомобил „. .“, с рег. № ., както и че ищецът
е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2166,68 лева, както и по отношение на
размера на сторените ликвидационни разноски. Процесуалният представител на страната
поддържа, че с извършване на извънсъдебно плащане в размер на 1942,17 лева регресната
претенция е изцяло погасена, като изрично оспорва претендираната в настоящото
производство разлика да отговаря на стойността на причинените на лек автомобил с марка
„.“, с рег. № . вреди. В контекста на наведеното възражение се сочи, че претендираната сума
не отговаря на действителните стойности на единица труд към датата на настъпване на
събитието, като определеното от ищеца обезщетение надхвърля средните пазарни стойности
на труд и части за подмяна. Направено е искане сторените съдебни разноски в
производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил своите задължения на
застраховател по имуществена застраховка, поради което встъпил в правата на увреденото
лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало
застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от
действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на
правопораждащите факти е в тежест на ищеца.
2
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размера на обезщетението.
Предвид становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва са отделени следните обстоятелства: че на
14.02.2016 г. в гр. ., на бул. „.“ – северно платно по посока на ул. „.“, между лек автомобил с
марка „.“, с рег. № . и лек автомобил „. .“, с рег. № . е възникнало пътно-транпортно
произшествие, за което е съставен Протокол за пътно-транспортно произшествие от
органите на . № ./14.02.2016 г. по вина на водача на лек автомобил „. .“, който бил във
валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, че на 17.06.2016 г. ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за отстраняване на получените вследствие на пътния инцидент щети в размер
на 2166,68 лева и направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и че
ответникът погасил преди повдигане на спора пред съда сумата в размер общо на 1942,17
лева.
Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на
застрахования при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътно-
транспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане срещу ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при
действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при
действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Като писмено доказателство по делото е представена фактура №
**********/26.05.2016 г., издадена от „.“ ЕООД, за сумата в размер на 2166,68 лева за
отстраняване на повреди на застрахования при ищеца автомобил, за които не се спори
между страните, че са в пряка причинно-следствена връзка от процесния пътен инцидент.
По искане на ищеца е допуснато изслушване на автотехническа експертиза, вещото
лице по която даде отговор относно размера на средствата, необходими за отстраняване на
повредите по застрахования при ищеца автомобил по средни пазарни цени. От приетото по
делото заключение, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява,
че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил към датата на събитието,
изчислена на база средни пазарни цени, възлиза на сумата в размер на 1994, 90 лева
съгласно изготвена от вещото лице рекапитулация по пера части и труд.
Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение
.67127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение .65202/03.08.2021
г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да
се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума.
3
Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер
е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде отговор на въпроса дали
застрахователят, отговарящ по регресна претенция на застрахователя, заплатил обезщетение
по силата на доброволната имуществена застраховка, е отговорен да заплати обезщетение
по цени на официалния за съответната марка сервиз и в кои случаи.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което
е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от
посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото.
В разглеждания случай от заключението по приетата експертиза се установява, че към
датата на процесното пътнотранспортно произшествие увреденият автомобил е бил на 4
години, 8 месеца и 16 дни спрямо първоначалната си регистрация. Ищецът не е навел
твърдения към датата на инцидента увредената вещ да е била предмет на гаранционно
споразумение за поддържане, вследствие на което да е подлежала на ремонт единствено в
официалния за марката сервиз в страната. Напротив от наведените в исковата молба
твърдения и поставената към вещото лице задача ( да посочи средствата, необходими за
поправка на лекия автомобил по средни пазарни цени) следва, че предмет на регресната
претенция е обезщетение съизмеримо със средните пазарни цени. От изложеното следва, че
размерът на вземането е този даден от вещото лице – 1994,90 лева, а не сумата заплатена от
застрахователя на официалния за марката сервиз – 2166,68 лева. От размерът на
застрахователното обезщетение следва да бъде приспадната изплатената от ответника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение обща сума в размер на
1942,17 лева, от което следва, че непогасената част от застрахователното обезщетение
възлиза на 52,73 лева, към които следва да бъдат прибавени обичайните ликвидационни
разноски на ищеца в размер на 15 лева. От изложеното следва, че искът е основателен за
сумата в размер на 67,73, като за разликата до пълния заявен размер от 220,25 лева следва да
бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
тридесетдневен срок от момента, в който застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписка с доказателствата, с които разполага. По делото не е спорно, че ищецът отправил
писмена покана до ответника във връзка с образуваната щета, като за исковия период от
23.04.2018 г. до 22.04.2021 г. ответното дружество е било в забава по отношение на
задължението си да погаси в пълен размер регресната претенция.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2
ЗЗД – основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм.
и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Предвид изложеното размерът на
претендираното обезщетение може да бъде определен чрез математическа операция, за
4
извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не
разполага. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата в
размер на 67,73 лева за исковия период възлиза на сумата в размер на 20,62 лева, като за
разликата до пълния заявен размер от 67,12 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената
част от исковата претенция. Направените по ч. гр. д. .3537/2021 г. разноски възлизат в
размер общо на 75 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50
лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като „.“ АД следва да заплати 23,05 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищцовото дружество съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на
уважената част от исковата претенция. Направените по исковото дело разноски възлизат на
сумата общо в размер на 475 лева, от които сумата в размер на 25 лева довнесена държавна
такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 350 лева внесен депозит за изслушване за
съдебно-автотехническа експертиза и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност на уважената част от исковете
ответникът следва да заплати сумата в размер на 146,03 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника в настоящото производство съдебни разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. Направените от „.“ АД разноски в
настоящото производство възлизат на сумата в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност ищцовото дружество следва да заплати
на ответника сумата в размер на 69,25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „.“ ЗАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . против „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. ., бул. „. .“ ., . обективно кумулативно съединени установителени искове по
реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата в
размер на 67,73 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление по чл. 410
ГПК на 23.04.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасена
част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разходи в размер на 15 лева за пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 14.02.2016 г. в гр. ., на бул. „.“ – северно платно по посока на ул. „.“, между лек
автомобил с марка „.“, с рег. № . и лек автомобил „. .“, с рег. № ., и на основание чл. 86, ал. 1
5
ЗЗД сумата в размер на 20,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 23.04.2018 г. до 22.04.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.05.2021 г. по ч. гр. д. №
23537/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над уважената част до пълния заявен размер на
вземането от 220,25 лева и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер на вземането от 67,12 лева.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „. .“ ., . да
заплати на „.“ ЗАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 23,05 лева, представляваща сторени в заповедното
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „. .“ ., . да
заплати на „.“ ЗАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 146,03 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА на „.“ ЗАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „. .“ ., ., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 69,25 лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. .3537/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен
акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6