РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С Присъда № 22 от 22.02.2024г. по НОХД № 32/2024г. на Районен съд –
Казанлък подсъдимият Т. О. А. е признат за виновен в извършването на
неустановена дата през м. 02.2023г. на престъпление по чл.151, ал.1 от НК с
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, както и за
извършването в периода м. август 2023г. до 02.11.2023г. на престъпление по
чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 година.
На основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко
наказание от 1 година „Лишаване от свобода“, чието изпълнение, на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Присъдата не е обжалвана и протестирана, като е влязла в сила на
08.03.2024г.
В шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на основание
1
чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1и т.2, вр. чл. чл.424, ал.1, вр. чл. 425, ал.1,
т.1 от НПК, на 02.08.2024г. е постъпило искане от И.Ф. Главен прокурор на Р.
България за възобновяване на наказателното производство.
В искането се твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият А. е бил осъждан с определение за
одобряване на споразумение от 27.09.2023г. по НОХД № 1084/2023г. на РС –
Казанлък за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години и 6 месеца. А престъплението по чл.191, ал.3, вр.
ал.1 от НК по НОХД № 32/2024г. на РС – Казанлък е довършено на
02.11.2023г., т.е. е извършено в изпитателния му срок. Или въпреки, че не са
били налице условията за приложение на чл.66, ал.1 от НК, с присъдата е било
отложено изпълнението на наложеното му наказание за това престъпление и е
допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от
НПК. Допуснато е и нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.1, т.2
от НПК, тъй като съдът не се е съобразил с данните от съдебното минало на
подсъдимия А., които са възпрепятствали приложението на чл.66, ал.1 от НК и
налагането на ефективно наказание лишаване от свобода, както и за прилагане
на чл.68 от НК за изтърпяване на наложеното условно наказание по НОХД №
1084/2023г. на РС- Казанлък.
В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата на РС –
Казанлък по НОХД № 32/2024г. и да се върне делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Прокурорът от АП - Пловдив, намира искането на Главния прокурор на
Р. България за основателно по отношение на допуснатото нарушение на закона
във връзка с приложението на чл.66, ал.1 от НК, което е недопустимо.
Осъденият Т. А. се явява лично и със защитник – адв. П. като предоставя
преценката на съда по отношение основателността на искането.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение,
намира за установено следното:
2
Искането на Главния прокурор на Р. България е основателно.
Оплакването касае твърдение за нарушение на разпоредба от
материалния закон от Глава седма от Общата част на НК, свързана с
преценката от съда за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание с
прилагане на института на условното осъждане.
Според трайната съдебна практика, винаги нарушението на
материалния закон води до опорочаване на постановения съдебен акт, което го
прави негоден да породи своите правни последици и се явява касационно
основание за неговата отмяна.
В случая е установено по безспорен начин, че с атакуваната по реда на
възобновяването, влязла в законна сила присъда по НОХД № 32/2024г., на
Районен съд – Казанлък, осъденият Т. А. е бил признат за виновен в
извършването на неустановена дата през м. 02.2023г. на престъпление по
чл.151, ал.1 от НК с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година, както и за извършването в периода м. август 2023г. до 02.11.2023г. на
престъпление по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК с наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл.23, ал.1 от НК му е
определено едно общо най-тежко наказание от 1 година „Лишаване от
свобода“, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 3 години.
Но видно от приложената преди разглеждането на делото справка за
съдимост на подс.А., същият е бил осъждан с влязло в сила на 27.09.2023г.
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1084/2023г. на РС –
Казанлък за извършено в периода 18.01.2023г. – 19.01.2023г. престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.
Престъплението по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК по НОХД № 32/2024г. на
РС – Казанлък е довършено на 02.11.2023г., след влизане в сила на
определението за одобряване на споразумение по НОХД № 1084/23г. на същия
съд, т.е. е извършено в изпитателния му срок.
Следователно към тази дата А. е бил осъждан, т.е. въпреки, че не са били
налице условията за приложение на чл.66, ал.1 от НК, с присъдата е било
3
отложено отново изпълнението на наложеното му общо най-тежко наказание
и за това престъпление[1]. В този смисъл е нарушен материалният закон по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Едновременно с това е допуснато и съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, защото
първостепенният съд не е изпълнил задължението си по чл.14 от НПК, да
вземе решение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като не са съобразени данните от съдебното минало
на подсъдимия А.. Следвало е съдът да констатира наличието на
обстоятелства, възпрепятстващи приложението на чл.66, ал.1 от НК, като
изложи необходимите доводи за определянето на ефективно наказание
лишаване от свобода, както и за прилагане на чл.68 от НК за изтърпяване на
наложеното преди това условно наказание по НОХД № 1084/2023г. на РС-
Казанлък.
Така допуснатите нарушения на материалния закон, както и на
процесуалните правила, са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК и дават основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК да се възобнови
наказателното дело.
Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд на
основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
[1] Забележка - в присъдата не било необходимо да се посочва, че за всяка едно от включените в реалната
съвкупност престъпления се отлага изтърпяването на наложените наказания за съответния изпитателен срок,
защото преценката за приложението на чл.66, ал.1 от НК се прави накрая след определянето на общото и най-
тежко наказание по чл.23, ал.1 от НК. Също така неправилно е използван термина „кумулира“, вместо
„определя“.
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 32/2024г. по
описа на Районен съд – Казанлък.
ОТМЕНЯ постановената по него Присъда № 22/22.02.2024г.
4
ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав в стадия на
разпоредителното съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5