РЕШЕНИЕ
№ 17430
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110156466 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Д. С. Й. против (ФИРМА0 отрицателен установителен
иск за недължимост на сумата в размер общо на 2327,63 лева, от която сумата в размер на
1758,98 лева по договор за комбинирани банкови услуги сключен с (ФИРМА) от 15.05.2007
г. и сумата в размер на 568,65 лева по договор за комбинирани банкови услуги сключен с
(ФИРМА) от 15.05.2007 г., извънсъдебно претендирани от ответника с писмо с изх. №
01555/05.09.2023 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът получил писмо на ответника с
изх. № 01555/05.09.2023 г., с което е уведомен за наличие на непогасени задължения към
(ФИРМА0 по договор за комбинирани банкови услуги, сключен на 15.05.2007 г. между Д. Й.
и (ФИРМА) в размер на 1758,98 лева, като със същото писмо е претендирано и вземане в
размер на 568,65 лева с основание отново договор за комбинирани банкови услуги от
15.05.2007 г. между ищеца и (ФИРМА). Страната поддържа, че изпратеното от ответника
писмо е по повод направено от Д. Й. възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на друго претендирано от страна на (ФИРМА0 задължение, което не е предмет
на настоящото производство. Ищецът излага твърдения, че не е в облигационно
правоотношение с ответното дружество, както и, че не е страна по договор за комбинирани
услуги от 15.05.2007 г. с посочената в писмото банка, а при условията на евентуалност
задълженията са погасени по давност. Страната поддържа, че предвид отправената от
(ФИРМА0 покана за изпълнение за ищеца е налице правен интерес със сила на пресъдено
нещо да бъде установено, че претендираните суми са недължими. По изложените доводи е
направено искане предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен, като в тежест
на ответника бъдат възложени направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Е. поддържа доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, тъй
като дружеството не е предприело каквито и да е действия по принудително събиране на
1
вземанията, а при условията на евентуалност в случай, че съдът приеме исковата претенция
за допустима, е заявено признание. В депозирания отговор са изложени доводи, че
дружеството не е дало повод за завеждане на делото, поради което сторените съдебни
разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, а при условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да
установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
С Определение № 431/04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 2964/2019 г. на ВКС, IV ГО, е
прието, че установителен иск е допустим относно всякакви граждански права или
правоотношения, когато страната има интерес от това – когато следва да се внесе яснота,
безспорност и определеност в гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра
форма на правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение
или претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК. Интересът от установителния иск не
отпада и когато ответникът признае иска, тъй като решаващо е извънсъдебното оспорване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответникът претендира
процесните суми, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за
завеждане на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване наличието на непогасени задължения на ищеца, като във връзка с
направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При съобразяване на заявеното от страна на ответника признание на исковата
претенция предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките
по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая исковата претенция е
призната с отговора на исковата молба.
Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира
следното:
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни
мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради липса
на валидно облигационно правоотношение и изтекла погасителна давност. Отговорност за
разноски би възникнала за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за предявяването на иска.
Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то
ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за
вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза
на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално
погасената по давност част от задължението. В разглеждания случай не са представени
2
доказателства и не може да се приеме, че ответникът е предприел действия или е оспорил
предявения иск, респ. с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска.
Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е техен
носител, поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се възприеме
като повод за образуване на делото. От изложеното следва, че с отправяне на представения
ведно с исковата молба „отговор“ от (ФИРМА0 с изх. № 01555/05.09.2023 г. по искане на
ищеца с вх. № ВЖ-00329/31.08.2023 г. ответното дружество не е дало повод за предявяване
на отрицателен установителен иск още повече, че соченото писмо от кредитора не
представлява покана за плащане, а справка относно задължения на Д. С. Й. към
дружеството. В допълнение следва да бъде отбелязано, че с писмото е направено
предложение за сключване на споразумение за уреждане на отношенията между страните и
същото не съдържа предупреждение за предприемане на конкретни бъдещи действия по
принудително събиране на процесните вземания.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на Д. С. Й. не се следват
разноски за настоящото производство, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. С. Й., ЕГН **********, с адрес в
гр. (АДРЕС) против (ФИРМА0, ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер общо на 2327,63 лева, от която сумата в размер на 1758,98 лева по договор
за комбинирани банкови услуги с (ФИРМА) от 15.05.2007 г. и сумата в размер на 568,65 лева
по договор за комбинирани банкови услуги с (ФИРМА) от 15.05.2007 г., съгласно писмо на
ответника с изх. № 01555/05.09.2023 г.
ОСЪЖДА Д. С. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС)да заплати на (ФИРМА),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 2
ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3