Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Добринка Долчинкова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 272/2021г.
по описа на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано
е по жалба на И.Р.Х. ***, ЕГН ********** срещу Решение №
2153-03-04/14.01.2021г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ –
Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №
034-00-695-3/09.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ – Варна, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал.
1, чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за
периода от 04.09.2020г. до 03.01.2021г. в минимален размер от 9лв. дневно, при
прекратено осигуряване за безработица поради неизвестна причина. В жалбата се
релевира незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на
материалния закон. Твърди се, че в случая неправилно е приложена разпоредбата
на чл. 54б, ал. 3 от КСО, тъй като по преписката не е установено трудовото
правоотношение на жалбоподателката да е прекратено по нейно желание, с нейно
съгласие или поради виновното й поведение. Сочи се, че в подаденото заявление Х.
декларира, че причината за прекратяване на трудовото й правоотношение е
съкращаване на щата и като не е събрал доказателства за това административният
орган, в нарушение на чл. 35 от АПК, се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка. Изтъква се, че предоставената по служебен път от компетентната
институция на Ирландия информация, според която причината за прекратяване на
трудовото правоотношение е неизвестна, не означава, че НОИ е събрал
необходимата информация и същата е достатъчна за преценка относно правото на
парично обезщетените за безработица. Счита се, че в действителност причината за
прекратяване на трудовото правоотношение е неизяснена. Аргументира се, че
обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на
принципа, залегнал в чл. 35 от АПК, за изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за издаването му, тъй като не са обсъдени исканията и
възраженията на заявителя и не са изисквани допълнителни документи. Посочва се,
че едва при издаване на процесното решение е посочено, че ако информация за
причината за прекратяване на трудовото правоотношение не е предоставена от
работодателя, то такава се предоставя от лицата при подаване на заявление ПД U1.
Отправеното искане е за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне по заявлението на И.Р.Х.. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата.Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно
представен списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена по съображенията, изложени в оспореното решение.
Жалбата е подадена
при наличието на правен интерес и в предвидения в закона преклузивен срок,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна,
поради следното:
Административното
производство е започнало по Заявление вх. № 837/30.09.2020г., подадено
от И.Р.Х. с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Заявителката е посочила, че последното й трудово правоотношение с работодател в
Република Ирландия е прекратено, считано от 04.09.2020г. Декларира, че е
упражнявала трудова дейност в друга държава – Република Ирландия, за периода от
19.09.2015г. до 03.09.2020г., който включва периода от 24 календарни месеца,
предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Към заявлението са
приложени декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагането
на чл. 65, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност,
както и следните документи на английски език: трудови договори с работодател в
Република Ирландия от 13.02.2014г. и от 19.09.2015г., удостоверение за
идентификационен номер от 17.02.2014г., фишове за заплати от 15.05.2015г., от
28.08.2020г., от 04.09.2020г. и от 11.09.2020г.; удостоверения за данъци от
31.12.2015г., от 31.12.2016г., от 31.12.2017г. и от 31.12.2018г., удостоверения
от данъчна служба.
Със Заявление вх. № 56/01.10.2020г. И.Х. е поискала удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със структуриран електронен
документ /СЕД/ U002: Република Ирландия за времето от 13.02.2014г. до
15.05.2015г. и от 19.09.2015г. до 03.09.2020г. Като причина за прекратяване на
трудовата си дейност за последния период е посочила „съкращаване на щата“.
С Разпореждане № 034-00-695-1/01.10.2020г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП
на НОИ – Варна, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от И.Р.Х.
заявление е спряно, с мотиви, че по заявление на лицето се изисква по служебен
път удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004 от
компетентната институция на Република Ирландия /Ейре/, необходими за преценка
правото на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО.
Чрез Системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация
между Република България и Европейския съюз до компетентната институция в
Република Ирландия на 19.10.2020 г. са изпратени СЕД U001 и СЕД U003 с искане
за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход на жалбоподателката
за посочените от нея периоди.
В отговор, на 11.11.2020г., от компетентната институция в Република
Ирландия са получени СЕД U002 /за осигурителен стаж/, в който са потвърдени
периоди на осигурена заетост от 13.02.2014г. до 15.05.2015г. и от 19.09.2015г.
до 03.09.2020г. и е посочена причина за прекратяване на последната заетост
„неизвестна“, и СЕД U004 /за осигурителен доход/, в който е удостоверено брутно
възнаграждение за периодите от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; от 01.01.2019г. до
31.12.2019г. и от 01.01.2020г. до 03.09.2020г.
На 17.11.2020г. до компетентната институция в Република Ирландия
допълнително е изпратен СЕД Н001 с искане за уточняване причината за
прекратяване на трудовото правоотношение от 03.09.2020г. В отговор от
компетентната институция в Република Ирландия е получен СЕД Н002, в който се
посочва, че не разполагат с информация за причината за
прекратяване на трудовия договор, и че нямат задължението да проверяват за
нея, ако работодателят не я даде. Такава информация се предоставя от лицата,
при подаване на заявление за издаване на преносим документ /ПД/ U1.
С Разпореждане № 034-00-695-2/04.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП
на НОИ – Варна, на основание чл. 55 от АПК, производството по отпускане
на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от И.Р.Х.
заявление е възобновено с мотиви, че са получени СЕД U002 и СЕД U004, издадени
от компетентната институция на Република Ирландия /Ейре/, необходими за
преценка правото на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО.
С Разпореждане № 034-00-695-3/09.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП
на НОИ – Варна, на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1,
чл. 54б, ал. 3 от КСО, на И.Р.Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица,
за периода от 04.09.2020г. до 03.01.2021г. в минимален размер от 9лв. дневно,
при прекратено осигуряване за безработица поради неизвестна причина.
Разпореждане № 034-00-695-3/09.12.2020г. е обжалвано от И.Х. с жалба вх. №
Ц 1012-03-235/15.12.2020г. пред Директора на ТП на НОИ – Варна, който с Решение №
2153-03-04/14.01.2021г. е отхвърлил жалбата. Горестоящият административен орган
е възприел изцяло съображенията на Ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП
на НОИ – Варна, излагайки мотиви, че доколкото липсват данни какво точно
се има предвид в посочената в СЕД U002 причина „неизвестна“, следва се приеме,
че в действителност, причината за прекратяване на трудовото правоотношение
остава неизяснена, поради което обезщетението следва да бъде определено в
минимален размер, който съгласно Закона за държавния бюджет на държавното
обществено осигуряване за 2020г. е 9лв. Посочено е, че липсват доказателства в
подкрепа на твърденията на жалбоподателката, че причината за прекратяване на
трудовия договор е съкращаване на щата, тъй като такава причина за
освобождаване от работодателя не фигурира в официалните, неоспорени и валидни
документи, предоставени от компетентната институция в Република Ирландия.
Срещу Решение №
2153-03-04/14.01.2021г. е подадена жалба до Административен съд – Варна, във
връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.
В хода съдебното
производство като доказателство по делото е приет и приложен представеният от
пълномощника на жалбоподателката ПД U1 /л. 15-19 от делото/, в
който са посочени последният период на заетост: 01.01.2020г. – 04.09.2020г.,
получаваното брутно трудово възнаграждение месечно, както и че причината за
прекратяване на трудовото правоотношение на И.Х. е „съкращения“.
Към доказателствата
по делото е приобщена и представената от процесуалния представител на ответника
Заповед № 1130-03-18-1/31.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Варна /л. 27 от
делото/, с която Т.И.Т. – Началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ –
Варна, е определен да издава и подписва решения по чл. 117, ал. 3 от КСО, в
качеството му на административен орган.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Обжалваният
административен акт – Решение № 2153-03-04/14.01.2021г. на Директора на ТП на
НОИ – Варна, е постановен от материалнокомпетентен орган и в изискуемата от
закона форма, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО и Заповед №
1130-03-18-1/31.01.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Варна. Процесното
разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е
приключило с постановяване на предвидения в 54ж, ал. 1 от КСО административен
акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.
Оспореното решение
обаче е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за неговата
отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Според чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този
кодекс или
по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно изложените мотиви
в оспореното решение и приетите доказателства, по делото няма спор, че
жалбоподателката отговаря на тези изисквания.
Спорен между
страните е въпросът относно причината за прекратяване на трудовото
правоотношение на И.Р.Х. с работодател в Република Ирландия /Ейре/.
В случая намира
приложение Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и
на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане
на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
С него е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност,
включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на
принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство; 2. Равенство в
третирането; 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и
4. Износ на обезщетения. Съгласно Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална
сигурност, размерът и срокът на паричното обезщетение за безработица се
изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ U1, който се
предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната институция
на съответната държава членка.
Административните
органи в ТП на НОИ – Варна са приели, съгласно служебно изискани и представени
СЕД U002 от компетентните власти на Република Ирландия че причината за
прекратяване на трудовото правоотношение е „неизвестна“. Това е мотивирало
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО, който предвижда, че безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т.
2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5
от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на
паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Основателно е
оплакването в жалбата, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК
е постановил акта си, без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Доколкото жалбоподателката още в заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 вх.
№ 56/01.10.2020г. е посочила конкретна причина за прекратяване на трудовото
правоотношение с чуждестранния работодател, а именно: съкращаване на щата,
административният орган е следвало да събере необходимата информация за
изясняване на това релевантно в случая обстоятелство. Неправилно, както
Ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна, така и Директорът
на ТП на НОИ –
Варна в оспореното решение, са приели, че причината за прекратяване на
трудовото правоотношение на Х. е неизвестна. Този извод е обоснован с получения
от компетентната институция в Република Ирландия СЕД Н002, в който се посочва,
че съответните органи не разполагат с информация за причината за прекратяване
на трудовия договор, и че нямат задължението да проверяват за нея, ако
работодателят не я предостави. Всъщност, противно на приетото от осигурителните
органи, този документ не установява причината за прекратяване на трудовото правоотношение, а
същата е останала неизяснена, както е посочил и ответният административен орган
в обжалваното решение. Въпреки това, неправилно паричното обезщетение за
безработица на жалбоподателката е определено на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО
в минимален размер.
В представения в хода на съдебното производство ПД U1, удостоверяващ последния
период на заетост и размера на получаваното от И.Х. брутно трудово
възнаграждение месечно, като причина за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено „съкращения“. ПД U1 представлява официален
документ, издаден от компетентната институция на съответната държава членка /в
случая Република Ирландия/ по смисъла на Регламент /ЕО/ № 883/2004г., информацията в който
служи като основа за изчисляване на размера и срока на паричното обезщетение за
безработица. Същият не е оспорен от ответника и притежава обвързваща съда
материална доказателствена сила, поради което данните в него следва да бъдат
съобразени при извършване на преценката относно размера на обезщетението. От
това писмено доказателство се доказва, че при подаване на заявлението за отпускане
на парично обезщетение за безработица е съществувала посочената от заявителката
причина за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване на щата.
Следователно, размерът на отпуснатото парично обезщетение неправилно е
определен от осигурителния орган по реда на чл. 54б, ал. 3 от КСО.
Действително, ПД U1
е с дата от 15.02.2021г., т.е. същият е издаден след постановяване на
обжалваното Решение № 2153-03-04/14.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ –
Варна, но фактите, които се установяват от този документ са от значение за
правилното разрешаване на съдебния спор и следва да бъдат съобразени от съда
при постановяване на решението, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Освен това, както бе отбелязано,
неизясняването на причината за прекратяване на трудовото правоотношение в хода
на административното производство е вследствие поведението на административния
орган. Едва в обжалваното решение е посочено, че при предоставената повторна
информация от компетентната институция на Република Ирландия в СЕД Н002
е заявено, че информация за причината за прекратяване на трудовия
договор се предоставя от лицата, при подаване на заявление за издаване на ПД
U1.
Гореизложеното
обосновава извод за основателност на жалбата, която следва се уважи, като се
отменят оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с
него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Варна. Тъй като естеството на административния акт не позволява решаването на
въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2, предложение трето от АПК, делото следва да бъде
изпратено като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ – Варна за ново произнасяне по Заявление вх. № 837/30.09.2020г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от И.Р.Х., при съобразяване на дадените
в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, касаещи определянето на размера на паричното обезщетение
за безработица на жалбоподателката.
Предвид
изхода на правния спор ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателката направените от нея разноски в размер на общо 410лв., от които
10лв. – заплатена държавна такса за образуване на делото и 400лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие №
11373 от 19.01.2021г.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-04/14.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ
– Варна и потвърденото с него Разпореждане № 034-00-695-3/09.12.2020г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне по Заявление вх. № 837/30.09.2020г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от И.Р.Х., съобразно дадените в мотивите
на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Варна да заплати в полза на И.Р.Х.
***, ЕГН **********, сумата от 410лв. /четиристотин и десет лева/,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на основание чл. 119 от КСО във
връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: