Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Перник, 03.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и
в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника
Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Малчев КАНД № 97 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 – чл.228 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от ЦУ на НАП против решение № 260035/31.03.2021 г.,
постановено по АНД № 288/2020 г. по описа на Районен съд – Р., с което е
отменено наказателно постановление (НП) №489586-F499894/13.01.2020 г., издадено
от началник сектор „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП,
срещу ****ЕООД, с ЕИК:****, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.185, ал.2 ЗДДС, вр. ал.1 ЗДДС.
В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение
на материалния закон. Посочено е, че районният съд правилно е установил
фактическата обстановка, но въз основа на нея неправилно е приложил материалния
закон. С бездействието на търговеца да отрази промяната в касовата наличност е
осъществен състав на административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредбата, за
което е приложен привилегирования състав на чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС. Искането към съда е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови
друг, с който да потвърди наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол.
Ответникът по
касационната жалба ****ЕООД е изразил подробно становище за неоснователност на
касационната жалба в срока по чл.213а, ал.1 от АПК. Моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание,
касаторът чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт М. К., поддържа жалбата.
Моли съда да отмени решението на Районен съд – Р. и да потвърди наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсулстско възнаграждение.
В съдебно заседание
ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила
обжалваното решение.
Административен съд –
Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК,
намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, за което
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
За да постанови
обжалваното решение, районният съд е приел, че на 09.07.2019 г. в 14,34 ч., при
извършена проверка на търговски обект – **** магазин, находящ се на адрес: гр. Р.,
ул. ****, стопанисван от ****ЕООД, се е установило, че разчетената касова
наличност към момента на проверката от монтирания в обекта електронен касов
апарат с фискална памет, модел „TREMOL M 20“, номер на фискалната памет
50178041, съгласно дневен финансов „Х“ отчет № 000851/09.07.2019 г., е в размер
на 347,25 лева, докато фактическата касова наличност съгласно изготвен опис на
паричните средства, е в размер на 386,51 лева. Установената разлика в касовата
наличност в размер на 39,26 лева представлява сума, която не е отразена във ФУ
чрез функцията „служебно въведени суми“, въпреки че фискалното устройство,
модел „TREMOL M 20“, притежава и са активни функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. Констатирано е, че ****ЕООД не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касова
наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени суми“, с което е допуснато
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Въз основа на тези констатации е
съставен процесния АУАН. Въз основа на него пък е издадено наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол.
При така установеното
от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наложената на
жалбоподателя санкция е незаконосъобразна. Приел е, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното
производство. Счел е, че наказателното постановление не съответства на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като в него са посочени противоречиви факти.
Това не позволявало да се разбере в какво се състои противоправното действие и
дали е осъществен фактическия състав на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Изложил е и съображения свързани с чл.185, ал.2 от ЗДДС. В резултат на горното е приел, че
нарушението е недоказано и е отменил наказателното постановление.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Решението
е неправилно. При спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84
от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е
писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на
доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност, но е
приложил неправилно материалния закон, както и неправилно е прието, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на
административно-наказателното производство и налагане на предвидената за него
имуществена санкция.
С
оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка,
настоящият състав приема за безспорно установено, че става въпрос за
нерегистриране във ФУ на промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите
"служебно въведени" суми и не е налице неяснота на повдигнатото
обвинение. Ангажирането на отговорността на наказаното лице не почива на
предположения. Посочените в АУАН и в наказателното постановление факти ясно
сочат вмененото деяние - неизпълнение на задължение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18 на МФ, в случаите, извън продажба, всяка промяна в касовата наличност на
ФУ да се регистрира във ФУ чрез операцията в случая "служебно
въведени" суми. От доказателствата по делото е видно, че на дата 09.07.2019
г. при извършената проверка от страна на органи по приходите в търговски обект,
стопанисван от касатора е констатирано наличие на регистрирани парични средства
в касата - касова
наличност към момента на проверката е в размер на 347,25 лева, докато
фактическата касова наличност съгласно изготвен опис на паричните средства, е в
размер на 386,51 лева. Установената разлика в касовата наличност в размер на
39,26 лева представлява сума, която не е отразена във ФУ чрез функцията
„служебно въведени суми“. Прието е, че тази разлика не води до неотразяване на
приходи. Доказателства за произхода на тези средства в касата не са представени
от страна на наказаното лице. Въз основа на това се приема, че е осъществен
съставът на нарушението, визирано в нормата на чл.33, ал.1 от Наредбата,
сочеща, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Вписаният израз в момента на извършването й
с точност до минута в случая не е във връзка с ал.2, както неправилно е приел
първоинстнционния съд. Нарушение по чл.33, ал.2 не е установено и съответно за такова няма съставен АУАН.
На следващо място за
конкретното нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което на основание чл.185, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДДС е наложено наказание, е формално, като в АУАН и в НП изрично е вписано, че
нарушението не води до неотразяване на приходи.
След като нарушението не води до неотразяване на приходи правилно е
приложена санкционната разпоредба. Изложените аргументи на районния съд, не
касаят настоящия случай, тъй като не са налице констатации на органа, че
нарушението води до неотразяване на приходи.
Следователно
осъществен е фактическия състав на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, като за това, в чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер от 500 лв. С наказателното постановление, предмет на съдебен контрол,
при отчитане наличието само на смекчаващи обстоятелства, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в минимален размер.
Предвид изложеното,
решението на районен съд - Р., с което е отменено процесното наказателно
постановление е постановено при неправилно приложение на материалния закон –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК, поради което
следва да се отмени въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с
което наказателното постановление да се потвърди.
Съдът не констатира
наличието на основания и предпоставки за определянето на случая за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не са налице данни за по-ниската степен на обществена
опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Съдът съобрази, че конкретно констатираният размер на разлика в
касовата наличност с фактическата такава не сочи сам по себе си деянието да е с
по-ниска степен на обществена опасност. Нарушението е формално, т. е. липсата
на вредни последици също не представлява самостоятелно основание за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
По разноските:
Съгласно чл.63, ал.5
от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на
извършената дейност, предвид приключване на производството в едно съдебно
заседание, настоящият състав намира, че на ответника по касация следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд– Перник в касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260035/31.03.2021 г., постановено по АНД № 288/2020 г. по описа на Районен съд
– Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №489586-F499894/13.01.2020 г., издадено от началник
сектор „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП, срещу ****ЕООД,
с ЕИК:****, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на
основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.185, ал.2 ЗДДС, вр. ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА ****ЕООД с
ЕИК:**** да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/