РЕШЕНИЕ
№ 58
02.03.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:
………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 934
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК
Образувано е
по жалба на Л.Д.К.,*** против мотивиран отказ с рег. индекс № 268/02.10.2020г. издаден от
Кмета на Кметство с. Ябълково, общ. Димитровград.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно, поради противоречието му с
материалния и процесуалния закон. Сочи
се, че обжалваният отказ е издаден, след като с
Решение № 539/14.09.2020г., постановено
по адм.дело № 491/2020г. по описа на АдмС-Хасково е бил отменен отказ на Кмета
на Кметство, обективиран в писмо с рег. индекс 75/10.06.2020г. да издаде на
жалбоподателката удостоверение за наследници. Противно на трайната практика на
ВАС, според която постановените съдебни актове се ползвали със сила на
присъдено нещо, кметът на Кметство, с.Ябълково с повторен отказ, обективиран в
писмо с рег. индекс № 268/02.10.2020г., отново отказал издаване
на исканото удостоверение за наследници. След връщането на преписката на кмета
на кметство с. Ябълково за ново разглеждане
при спазване указанията по
тълкуването и прилагането на закона
дадени в мотивите на решение № 539/14.09.2020г., постановено по а.д. № 491/2020г.
по описа на АдмС-Хасково, административният орган дерогирал императивните норми
на чл. 177 от АПК, задължаващи го при
новото разглеждане на преписката да спазва указанията по тълкуване и
прилагане на закона дадени в мотивите на решението. В случая
напълно било игнорирано казаното и
посоченото от Административния съд в посочения съдебен акт. Излагат се и подробни
съображения, обосноваващи довода на
жалбоподателката, че последната е
единствен наследник на поч. Г.Б. П..
Сочи се, че кмета на кметство Ябълково превратно е възприел и формирал становище, което било неотносимо
към разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН, както и че в обжалвания отказ не била взета под внимание
правната природа на отказа за наследство по чл.49, ал.1 вр. с чл. 52 от ЗН.
По изложените в жалбата съображения се моли
за отмяна на оспореният отказ и
задължаване на административният орган да издаде исканото удостоверение
за наследници по отношение на Г. Б. П..
Претендират се разноски.
Ответникът – Кмет на Кметство с.Ябълково, общ. Димитровград,
чрез процесуален представител ангажира мотивирано, писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 75 от 18.05.2020г. при
Кметство, с. Ябълково, обл. Хасково, Л.Д.К. поскала от кмета на същото кметство
издаване на удостоверение за наследници по отношение на Г. Б. П., б.ж. на с.Я.,
починал на 17.03.2020г., чийто единствен
наследник била. Заявлението си Л.К. мотивирала с това, че е дъщеря на Д. Б. Б. - брат на поч. Б. П. Б., поч. на 12.08.1977г.
Отразила, че починалия Б. Б. след смъртта си е оставил за свои наследници синовете си Г. Б. П. Б., П.
Б. П. и Д. П. Б.. Братята Д. П. и П. Б.
са се отказали от наследството на своя баща, с отказ вписан в специалната книга на РС-Димитровград под №109 за 1998г., за който било издадено
удостоверение № 1295/19.11.1998г., а Г.
П. Б. няма низходящи наследници .
С писмо рег. индекс № 75/10.06.2020г., Кмета на
Кметство с. Ябълково посочил, че
искането не може да бъде удовлетворено, излагайки мотивите си за това.
Отказът на Кмета
на Кметство с. Ябълково, общ.Димитровград бил обжалван от Л.К. ***, който със свое
Решение № 539/14.09.2020г. отменил същия поради
немотивираност, представляваща съществено нарушение на изискването за
форма и върнал преписката на административният орган за ново произнасяне, при
спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението, а именно за излагане в административният акт на фактически основания, с относимите към
тях правни такива.
След връщане на
преписката, с оспореният в настоящото писмо отказ рег. индекс № 268 от 02.10.2020г., Кмета на
Кметство с. Ябълково, на основание чл.
106, ал.1, т.1 от Закона за гражданска регистрация, отказал да удовлетвори
искането на жалбоподателката за издаване на удостоверение за наследници.
Отказът бил мотивиран с това, че в кръга
наследници на Г. П. Б. има по - близки по степен наследници от заявителката, а
с оглед липсата на актуална справка от „Регистър откази за наследство“
приложена от нейна страна, от която да
може да се установи дали са налице
откази от наследство от по-близките по степен наследници или техни възходящи, и
ако са били налице такива, дали те са
били отменени, по повод на водени съдебни производства, като е
възприето, че по отношение на по-близките наследници е приложима наследствената
трансмисия.
На 07.10.2020г. Л.К. подала жалба срещу посочения отказ пред
АдмС-Хасково, заведена с вх. № 5783 от същата дата.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Оспорването е подадено от лице имащо
правен интерес от оспорване - адресат на акта, в законоустановеният срок и е
насочено срещу годен за обжалване административен акт. Следователно жалбата е
допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на оспорения административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът счита
оспорването за неоснователно.
Удостоверението за наследници по своята правна същност
представлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона
орган, с който се удостоверяват факти с правно значение, в резултат на
извършена проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по
закон на починалото лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл.45
от ЗГР, отразен в регистрите на населението, съставени по реда на чл.23 и сл.
от ЗГР. Като удостоверителен административен акт удостоверението за наследници
е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения. По аргумент от разпоредбата на чл.21, ал.3 от АПК отказът за
издаване на такова, е индивидуален административен акт и подлежи на оспорване
по съдебен ред.
Според чл.1, ал.2 от ЗГР, Гражданска регистрация е вписване на събитията
раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и
вписване на лицата в регистъра на населението,
а в чл. 4, ал.1 от ЗГР е предвидено, че вписването в
регистрите на актове за гражданско състояние се извършва в населеното място, в
което е настъпило събитието.
Съгласно чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, Общинската администрация издава удостоверения въз
основа на регистъра на населението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че редът
за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра
на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
правосъдието.
Въз основа на тази норма е издадена и приложимата в
случая Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението(Наредбата).
Според чл.2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г., удостоверения
въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на
района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската
администрация. Съответно в ал.2-ал.5 е
от с.н. е предвидено кои са
компетентните органи да издават съответните удостоверения, като изрично в ал.5
е предвидено, че удостоверенията за наследници се издават от
общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на
починалото лице.
При тази нормативна уредба, правомощията
да издаде поисканото удостоверение за наследници, както и да откаже издаването
на такова, са предоставени на посочените длъжностни лица, съобразно последния
постоянен адрес на починалото лице, респ. на оправомощено от същите длъжностно лице.
В случая, оспореният отказ е издаден от кмета на кметство с. Ябълково, в което кметство се е намирал последният постоянен адрес на починалото лице, ето защо
отказът е издаден от компетентен орган.
Оспореният отказ съдържа надлежно изложени
както фактически, така и правни основания, които си кореспондират, поради което
следва да се приеме, че обжалваният акт е надлежно мотивиран.
Не се установява при издаването му да са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Същият е издаден след установяване на всички релевантни за случая факти и
обстоятелства, при спазване указанията дадени в отменително решение № 539/14.09.2020г., по адм. дело № 491/2020г.
на АдмС-Хасково за надлежно мотивиране
на акта.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден
при спазване материално-правните разпоредби на закона. Съображенията за това са
следните:
Липсва спор между страните, че по отношение на Г. П. Б., поч. на 17.03.2020г. има издаден
акт за смърт, както и че същият е вписан в регистрите на населението при
Община Димитровград .
Съгласно чл.11, ал.5 от приложимата Наредба №
РД-02-20-6 от
24.04.2012 г., в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице
вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството.
Съгласно чл.5, ал.1 от същия п.н.а. удостоверения се издават на лицата, за които
се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Според ал.2
на чл.5 от Наредбата, удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато
са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато
същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по
ал. 1.
Спорният по делото въпрос е дали
жалбоподателката, спада към кръга лица визирани в нормата на чл. 5, ал.1 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г., по отношение на които да може да бъде
издадено удостоверение за наследници на поч. Г. Б. П..
Твърденията на оспорващата са, че е
подала заявлението предвид качеството й на
единствен наследник по закон на поч. Г. Б. П..
Наследяването
по закон е регламентирано в Закона за наследството. Правилата за това кои са
наследниците, които ще получат част от наследственото имущество са определени в
зависимост от семейноправната връзка, с наследодателя. Роднините на
наследодателя се разпределят в редове, а в някои от редовете имат обособени степени– в зависимост от вида и близостта на
роднинската връзка. Видно от нормите на чл. 5-чл. 12 от ЗН, от І ред са децата на наследодателя и техните низходящи, от ІІ
ред са родителите на наследодателя, от ІІІ ред– братята и сестрите на
наследодателя и техните низходящи по право на заместване, както и роднините по
права линия от втора и по-горна степен и от
IV ред-
роднините по съребрена линия до VI степен включително. Особени правила за
наследяване, заедно с наследниците от І, ІІ и ІІІ ред са предвидени и за преживелия
съпруг. Принципът закрепен в Закона за наследството е, че всеки ред наследници изключва следващия ред при
наследяването, а по - близкият
по степен и низходящият на по-близък по степен, изключват по-далечния по степен
роднина от наследяването.
От удостоверение за наследници № 47/23.06.2020г. на Кметство с. Ябълково се е видно, че Г. Б. П. е починал на
17.03.2020г., като след смъртта си не е оставил наследници по низходяща и
възходяща линия, както и съпруга, а като негови наследници са посочени двамата му братя - П. Б. П. – починал
на 27.01.2019г. и Д. Б. П., починал на 08.0.2019г. Т.е. от същото
удостоверение, което е официален документ, обвързващ съда с материална
доказателствена сила е видно, че същият не е имал наследници от I-ви и II-ри ред. Видно
от същото удостоверение е, че П. П., към датата на смъртта си не е бил женен и
не е оставил наследници по низходяща линия. Същевременно от Удостоверение за
наследници изх. № 10-00-085 от 30.03.2020г. на Община Шумен се установява, че Д.
Б. П. след смъртта си е оставил за наследници съпругата си и двамата си сина -
Б. Д. Б., и А. Д. Б.. Съответно за наследници на Г. Б. П. следва да се считат, низходящите на Д. П., посочени в Удостоверение за наследници изх. № 10-00-085 от 30.03.2020г., за които
нито се твърди, нито се доказва да са
сторили отказ от наследство.
От удостоверение за наследници изх. № 47 от
23.06.2020г. по отношение на Г. Б. П., удостоверение за съпруга и родствени
връзки с изх. № 2 от 23.06.2020г. е видно, че Л.К. е роднина на Г. Б. П. по съребрена линия от пета степен.
Това обстоятелство изключва възможността същата в конкретният случай да е
наследник на поч. Г. П. Б., тъй като чл. 8, ал.4, от ЗН е приложим само в случаите на липса на наследници по смисъла на чл. 8,
ал.1-ал.3 от с.з., съобразно принципа, че по – близкият ред
наследници изключва следващия. Казано по друг начин, низходящите на по-близкия по ред роднина на наследодателя Г. Б. П. - Д. Б. П., изключват от
наследяването жалбоподателката Л.К.,
като роднина от следващ ред на
наследяването на същото
починало лице.
Обстоятелството, че П. Б. и Д. Б. са се
отказали от наследството на покойния си баща Б. П. Б., което се доказва, от
удостоверение изх. № 1249/09.11.1998г., на съдия по вписване при
РС-Димитровград(приложено към а.д. № 491/2020г. по описа на
АдмС-Хасково), не
означава, че същите не са наследници на
поч. Г. П. Б.. Отказът от наследство е
едностранен формален писмен акт, с който призованият наследник изразява волята
си да не приеме оставеното му
наследство. Наследството е съвкупност от имуществените права и задължения на
наследодателя,т.е. от наследствената маса налична към момента на смъртта на
наследодателя(с изключение на
пожизнено принадлежащите на починалото лице или свързаните с личността му). Вписването на отказът от наследство по реда на чл. 49 от ЗН, има за правна
последица уголемяване дяловете на останалите наследници. Отказалият се от
наследство не само престава да бъде
наследник, но се счита че никога не е бил такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на
наследството - в този смисъл са разрешенията дадени с т.1 на Тълкувателно
решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК на
ВС на НРБ. Т.е. отказът от наследство означава, изразяване
на воля да не се приеме наследство, но останало от конкретното починало лице – наследодател,
а не разпростира действието си и по
отношение имуществото на другите,
останали живи след смъртта му, негови наследници, които биха могли впоследствие
да бъдат наследодатели на отказалите се. Казано по друг начин - с отказа вписан в специалната книга на РС-Димитровград
под № 109/98г. на П.Б. и Д. Б., последните са се отказали само да приемат
наследството останало след
смъртта на техния баща. Този отказ е уголемил наследствения дял на третия син
на починалото лице - Г. П. Б., но след
неговата смърт, при липса на наследници от I
ви и II-ри ред и по силата на чл. 10, ал.2 вр. с чл. 8, ал.1
от ЗН, негови наследници по силата на
правоприемството, тъй като братята му са починали преди него, се явяват техните
низходящи, в случая децата на Д. П.,
доколкото П. П. няма останали
такива.
Жалбоподателката,
както вече се посочи е роднина по съребрена линия от пета степен на поч. Г. Б.
П.. Като такава и на основание чл.8,
ал.4 от ЗН, би могла да бъде негов
наследник, само в случай че наследодателят не е оставил възходящи
от втора или по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи (или същите са се отказали от наследство). В този смисъл
са и Тълкувателно решение № 3 от
30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГКТР и Тълкувателно решение №1/98г. от 04.11.1998г. по тълкувателно гражданско
дело № 1/1998г. ОСГК на ВКС.
Ето защо от доказателствата по делото не се установява
жалбоподателката, към момента на издаване на обжалваният акт, а и към
настоящият момент да има качеството на наследник на поч. Г. Б. П., а оттук и
същата не попада в кръга лица визирани в чл.5, ал.1 от Наредбата, поради
което и правилно й отказано издаване на исканото
удостоверение за наследници. С оглед материалната законосъобразност на акта,
същият се явява и съответен на целта на закона. Жалбата е
неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което такива следва да се присъдят в
минималният определен от закона размер
от 100.00 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л.Д.К. *** против
мотивиран отказ с рег. индекс № 268/02.10.2020г. издаден от
Кмета на Кметство с. Ябълково, общ. Димитровград.
ОСЪЖДА Л.Д.К., с ЕГН
********** *** да заплати на
Кметство с. Ябълково разноски по делото в размер на 100.00 лева представляващи
юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия: