ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, ……………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 24 януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 393 по
описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по искане на П.Г.Ч., чрез адв. У., за допълване на
решение № 41/09.12.2022 г. по адм. д. № 393/2022 г. по описа на Административен
съд – Русе, относно възстановяване от страна на ответника на сумата от 50 лв.,
заплатена за репатриране на лек автомобил – предмет на приложена принудителна
административна мярка. Твърди се, че искане в тази насока е било направено с
жалбата срещу издадения административен акт, но в решението липсва произнасяне
на съда в тази насока.
Ответникът по искането – редовно уведомен, не изразява становище.
Производството по делото е било образувано по жалба на П.Г.Ч.
срещу принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно
превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от
него водач“, приложена от оператор на специализиран автомобил в ОП „Комунални
дейности“ - Русе. С петитума на жалбата се иска да се отмени принудителната
административна мярка и да се осъди Община Русе да заплати на жалбоподателя
сумата от 50 лева разноски, заплатени за освобождаване на автомобила, съдебните
разноски и деловодните разноски.
С решението си съдът е отменил административния акт и е осъдил
ответника да заплати на жалбоподателя съдебни и деловодни разноски – 10 лв.
държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Искането е допустимо, но е неоснователно.
Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Заплатената такса за освобождаване на автомобила е претендирана
като разноски, поради тази причина и настоящото производство е такова по чл.
248 от ГПК, но заплатената сума няма характер на разноски по съдебното
производство. Разноски по производството са тези, които са направени по
воденето на конкретното дело, като възнаграждение за вещи лица по допуснати от
съда експертизи и за свидетели.
Тази сума обаче би могла да бъде претендирана самостоятелно, в
случай, че съдебният акт на първоинстанционния съд бъде потвърден, по реда на чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Разпоредбата гласи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
Искането като неоснователно следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на осн. чл. 248 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на П.Г.Ч. за допълване на решение №
41/09.12.2022 г. по адм. д. № 393/2022 г. по описа на Административен съд –
Русе в частта му за разноските
Определението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Върховния административен съд
СЪДИЯ: