Р
Е Ш Е
Н И Е
София,04.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. № 7482/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от от Кодекса за застраховането(отм.).
Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането (в сила от
01.01.2016г.) „Зазастрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. “, поради което приложение следва да намерят
законовите разпоредби на отменения Кодекс за застраховането, доколкото
застрахователното правоотношение се основава на сключен с ответното дружество
застрахователен договор през 2015 г.
ИЩЕЦЪТ- Й.Г.Д., с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. Р.М.,***, съдебен
адрес:***, твърди, че на 02.03.2016 г., около 19:00 часа, е пътувала на задната седалка в управлявания от Р.Л.Б.
лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с peг. № *******с посока с.
Пловдивци, като преди селото водачът Б. обърнал посоката на движение на
автомобила и тръгнал обратно към село Елховец. При навлизане на остър десен
завой, поради движение с надкритична за завоя скорост /над 80 км/ч/ се получило
странично поднасяне на автомобила, при което задната част на автомобила се
изнесла наляво, след което лекият автомобил „Рено Канго“ навлязъл в лентата за насрещно движение,
където правомерно се движил лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с per. № *******,
управляван от В.И.. Въпреки че водачът И. отишъл максимално вдясно, излезнал от
пътя и почти спрял, движещия се странично лек автомобил „Рено Канго“ се ударил
с лявата си част в предната лява част на лекия автомобил марка „Ауди А4“,
завъртял се по пътното платно и се е спрял извън пътя, от лявата страна на пътя
в посока село Елховец, с предната си част перпендикулярно към пътното платно.
При така описания удар тя получила тръвматични увреждания, изразяващи се в: загуба на съзнание; разкъсано- контузна рана на главата; мозъчно сътресение; контузия на мозъка; контузия на лумбалната област; контузия на гръдния кош. След инцидента е приета в болница, след което е изписана за домашно
лечение. В резултат на преживяната черепномозъчна
травма при процесния инцидент страдала от главоболие с виене на свят,
замайване, тежест и дискомфорт в цялата глава, имала нестабилна походка и
затруднена координация, залитала и трудно пазела равновесие, поради което
потърсила лекарска помощ и й било назначено медикаментозно лечение в
амбулаторни условия. Симптомите не се повлияли от лечението, напротив -
задълбочили се, започнала да залита повече, появило се и гадене, повръщане и
силно главоболие в дясно, челно и на 15.04.2016г. постъпила в Отделение по
нервни болести на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. След консултация с невролог и
проведени редица изследвания се констатирало наличие на световъртеж
от централен произход; преходен окуловестибуларен и дизкоординационен синдром;
тежка посттравматична церебрастения; тревожно-депресивен синдром. На 20.04.2016г. е изписана с дадени препоръки за
ХДР, медикаментозно лечение, физиолечение в амбулаторни условия за болките в
кръста, както и консултация с психолог, а при необходимост и с психиатър.
Провела е двукратно консултация с психолог в Клиниката по неврохирургия на
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, при което е установено, че вследствие на преживяното
ПТП психичното й състояние се характеризира със силно повишена тревожност,
емоционална нестабилност и плачливост, смущения на съня, напрежение, силно
притеснение и невъзможност да извършва обичайните си занимания. Всичко това се
подсилва от факта, че в резултат от ПТП е получила и белези по лицето, които
предизвикват в нея нежелание да се вижда с приятели, притеснение, желание да се
изолира и страх особено като се има предвид крехката й възраст. Ищцата твърди, че и към настоящия момент все още
има силно главоболие, световъртеж, замайване, има остатъчни загрозяващи белези
по лицето, непрекъснато мисли за случилото се. Чувства вътрешно напрежение,
стягане в гърдите, страда от безсъние и кошмари, свързани с катастрофата.
Получената психологична травма по време на инцидента все още оказва силно
влияние върху нея, необходима й е психотерапевтична помощ и подкрепа, както и
медикаментозно лечение. Излага, че към момента на настъпване на процесното ПТП
за увреждащия лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с peг. № *******е бил
налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, предвид което е налице основание за
ангажиране на неговата отговорност за обезщетяване на причинените й неимуществени
вреди. Претендира обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- „З.Д.Е.” АД, ЕИК*********, седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Й. Ц. и П.А.– изпълнителни директори, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Л.К., оспорва искът като
недопустим поради липса на доказателства за извънсъдебно сезиране на
застрахователното дружество, тъй като намира, че искът следва да се квалифицира
по чл. 432 КЗ. Евентуално излага, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение за увреждащия лек автомобил към момента на настъпване
на ПТП. Оспорва обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП,
наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него водач,
както и причинно-следствената връзка между твърдените травматични увреждания и
поведението на водача. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца
като излага, че същата е била без поставен обезопасителен колан към момента на
настъпване на ПТП, както и че е знаела за употребата на алкохол от стана на
водача, но въпреки това се е съгласила да се качи при него като пътник в
автомобила. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен,
евентуално да намали размера на претендираното обезщетение като съобрази
принципа за справедливостта, социално –икономическите условия в страната и
наличието на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадал ищецът.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
От представените
материали по ДП №52/2016 г. по описа на РУ-Мадан, които са използвани
при изготвянето на заключението на АТЕ,
се установява, че по процесното ПТП е започнало наказателно производство..
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещо лиценеврохирург,
ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания:контузия на главата; мозъчно сътресение; контузия
в поясната област;контузия» на гръдния кош. разкъсно-контузна рана на главата. Спешна
медицинска помощ на пострадалата е оказана в болницата в Рудозем, след което е
проведено болнично лечение в МБАЛ „Д-Р.Б.Ш." - Смолян, Хирургично
отделение за периода 02.03. - 07.03.2016 г. Извършени са необходимите
консултации и изследвания, вкл. КТ на главен мозък. Проведено е комплексно медикаментозно
и инфузионно лечение Консултирана с невролог и неврохирург. Изписва се в
подобрено общо състояние, без отпадна неврологична симптоматика. Дадени
препоръки за хигиенно-диетичен режим. За периода 15.04. - 20.04.2016 г. е
проведено болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", Отделение по нервни
болести. КП 113.2 Извършени са допълнителни изследвания и консултации. Изписва
се с лек дискоординационен синдром и препоръчано домашно лечение с Мемостар,
Стрезам, Афламил. Окончателна диагноза: Световъртеж от централен произход.
Преходен окуловестибуларен и дискоординационен синдром.В резултат на
претърпените травмени увреди ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания
за срок от 10 дни, умерени до 30 дни и продължаващи в по-лека степен до
момента. Към настоящия момент ищцата се намира в добро общо състояние, в ясно
съзнание, контактна, адекватна, критична, ориентирана. Понякога получава
световъртеж, особено при по-ниско кръвното налягане. Продължава изтръпването на
краката с чувство на слабост, особено при затичване. Липсват медицински данни
за настъпили усложнения в резултат на претърпяната черепномозъчна травма.
Продължаващите болки в поясната област и изтръпването на долните крайници
остават неизяснени до момента. Между получените от ищцата увреждания и
преживяното ПТП е налице причинно-следствена връзка. Няма данни за проведена
физиотерапия и психотерапия след оказаната й болнична медицинска помощ. Провеждане
на физиотерапия не се препоръчва при лекостепенни черепномозъчни травми.
Психотерапия се налага при данни за посттравматично стресово разстройство.
Болките в поясната област са отдадени в началото на налична „Спина
бифида", но и досега не са изяснени. Не е редно да се прилага физиотерапия
при неуточнена причина на страдание. В медицинската документация не са описани
типични следи, наранявания и травматични увреждания, които са характерни и се
получават при поставен предпазен колан.
Неоспорено е и приетото по делото заключение на АТЕ,
която установява следния механизъм на ПТП: На 02.03.2016 г., около19,00 ч., л.а. Рено
Канго се движел по пътя от с. Пловдивци към с. Елхово. В автомобила на задната
седалка, втора отляво надясно, пътувала Й. Дьогова. В същото време в обратна
посока се движи л.а. Ауди А4. Малко след крайпътна чешма при десен завой,
несъобразявайки се със скоростта си на движение, при мокър асфалт и слаб дъжд,
водачът на л.а. Рено приплъзва калата на завоя наляво, като преминава в
насрещната пътна лента и предизвиква ПТП с движещия се насреща л.а. Ауди А4.
Настъпилият удар между двата автомобила не е бил челно възпиращ, а е бил
странично приплъзващ. Вследствие на удара л.а. Рено ротира по посока обратна на
часовниковата стрелка и се позиционира перпендикулярно на пътя обърнат към
него. Обстоятелствата, при които се е случило ПТП са мокър път, слаб валеж, при
остър десен завой и несъобразена скорост. Основната причина от техническа
гледна точка е допуснатото приплъзване на л.а. Рено при остър десен завой от
страна на водача В., като не е съобразил скоростта си на движение при наличните
пътни условоия. За неправилното възприемане и реагиране на пътната ситуация са
оказали въздействие и употрбата на алкохол и наркотични вещества. При
първоначалното съприкосновение между двата автомобила възникналата по
директрисата на удара инерционна сила изтласква тялото на пострадалата наляво и
леко напред към лявата задна врата и лява странична колона. Следствие на удара
създалата се при него инерционна сила от масата и скоростта на л.а. „Рено
Канго" завърта л.а. „Рено Канго" обратно на часовниковата стрелка,
при което силата движеща тялото на пострадалата се отклонява надясно.
Пострадалата е седяла между двама пътника. Вещото лице сочи, че най -
вероятните удари от интериора на купето са в предните седалки.
От заключението на допуснатат и
неоспорена съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че при пътния
инцидент ищцата е претърпяла черепномозъчна травма- сътресение на мозъка и
остра реакция на стрес, довели до развитие в следващите месеци на
Посткомоционен синдром/Р07.2 от МКБ-10/ и симптоми на посттравматичен стрес,
включващи церебрастенни, тревожно-депресивни и фобийни оплаквания. Провела е
болнично и амбулаторно лечение. Към настоящия момент тежестта на симптомите е
значително редуцирана, но продължават оплаквания от главоболие, затруднена
концентрация, нарушен сън, емоционална лабилност - от повишена раздразнителност
до потиснатост и плачливост, както и ситуативно-фобийни и хипохондрични
изживявания, водещи до рестрикция в поведението. Оплакванията предизвикват
субективен дискомфорт и затрудняват справянето й в ежедневието. Имайки предвид
възрастта на Осв., както и тежестта на оплакванията, прогнозата за
отзвучаването им е благоприятна като с времето нараства ролята на
психологичните фактори. Препоръчително е психологично консултиране.
По делото
са ангажирани и гласни доказателства.
Разпитаният
Свидетел Д.А.П., пътуващ в автомобила, в който се е возила и ищцата, твърди, че
четирима човека били на задната седалка
и двама отпред. Ищцата също е била на задната седалка. Сочи, че са били без
колани. Твърди, че ищцата не е езнаела, че водачът е употребил алкохол.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата
на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ . От тзаключението се установява, че причините за настъпването на ПТП е допуснатото приплъзване на л.а. Рено при
остър десен завой от страна на водача В., който не е съобразил скоростта си на
движение при наличните пътни условоия. За неправилното възприемане и реагиране
на пътната ситуация са оказали въздействие и употрбата на алкохол и наркотични
вещества.
Възражението на ответника за наличиена съпричиняване
от страна на пострадалата е основателно с оглед заключенита на двете
експертизи- АТЕ и СМЕ. Вещите лица са категорични, че ищцата е била без
поставен предпазен колан. Същото се установява и от свидетелските показания-
св.П..
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид телесните увреждания, наличието
на съпричиняване, както и икономическите условия в страната и установения
застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 20 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да
се отхвърли.
По
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване
на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на
застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той,
това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от
момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер
законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед
изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за
разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на основание
чл.78, ал.1 от ГПК. Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 706 лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съдът приема, че разноските на ответника за
процесуално представителство са в размер на 450 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 604 лв. от 755 лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800лв., както и 400лв. възнаграждение на вещи
лица, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й. Ц.
и П.А.– изпълнителни директори, да заплати на Й.Г.Д., с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. Р.М.,***, съдебен
адрес:***, по иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20
000 лв. (двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.03.2016. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до пълния предявен
размер от 100 000лв.(сто хиляди лева).
ОСЪЖДА Й.Г.Д., с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. Р.М.,***,
съдебен адрес:***, да заплати на „З.Д.Е.” АД, ЕИК*********, седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Й. Ц. и П.А.– изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 604
лв. (шестотин и четири лева).
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й. Ц.
и П.А.– изпълнителни директори, да заплати на адв. Р.М.,***, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер на 706
лв.(седемстотин и шест лева).
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й. Ц.
и П.А.– изпълнителни директори, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 800
лв.(осемстотин лева), както и
400(двеста)лева разноски за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: