Р Е Ш Е Н И Е
№257 24.06.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети юни 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №231 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „САГА-2002“ ЕООД ЕИК123761349 гр. Раднево, представлявано от управителя Ц.
Г. Г. против Заповед №ФК-65-0080226/26.02.2021г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с наложена на дружеството
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – Магазин
за сувенири, находящ се в ****, и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 буква „а“
от ЗДДС от ЗДДС за това, че на 20.02.2021г
в 11.42ч, при извършена проверка на търговския обект, за контролна покупка на
един брой сувенирна запалка на стойност и един брой подаръчна торбичка на общо
стойност 22.80лв платени в брой на управителя на дружеството Ц. Г. от Е. П. С.
– проверяващ преди легитимацията, не е издаден фискален касов бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта ФУ, модел „DATECS
DP -150“, с ИН
на ФУ: DT735961 и ИН на ФП №02735961, нито от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г на МХ. Извършено
е нарушение на чл. 3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр. с чл.118 ал.1
от ЗДДС, изразяващо се в неспазване на реда за издаване на документ за
продажба, което е основание по чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС за налагане на
принудителна административна мярка. Нарушението се доказва и от установената
касова разлика в размер на 25.00лв между наличните парични средства в касата в
размер на 25.00лв и тези, маркирани във ФУ в размер на 00.00лв, съгласно Дневен
отчет от ФУ до момента на проверката. Нарушението
води до не отразяване на приходи. За установените при проверката факти е
съставен протокол сер. АА №0080226/20.02.2021г на
основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 от ДПОК от инспектор по приходите в
дирекция „Оперативни дейности“ – Пловдив при ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП.
От констатацията следва, че не е издаден документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, с което се изпълнява състава на чл. 3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г
на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, явяващ се основание по чл.186 ал.1 т.1 буква
„а“ от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Фактическите мотиви за определяне
продължителността на срока са следните: местоположението на търговския обект е
в централната част на град Раднево, предлагат се стоки в ценови диапазон от
0.30лв до 95лв и представляват сувенири, картини, бижута, картички, опаковки, с
работно време от 09.30ч до 18.30ч с почивен ден – неделя. Стойността на
контролната покупка от 22.80лв и неотчетените продажби до момента на
проверката. Оттук е изведен довода, че дружеството укрива своите продажби,
поради което не могат да бъдат проверени дължимите данъци. Останалите доводи са
изцяло правни по целта на мярката, а именно лицето да преустанови порочната си
практика по нарушаване на чл.118 от ЗДДС.
С жалбата са изложени доводи за
несъразмерност по смисъла на чл.6 от ЗАНН като се постига цел, каквото
принудителната мярка не би могло да има, а именно за срока от 14 дни няма да
постъпват приходи в бюджета, което му вреди и не охранява обществения интерес.
Не може принудителната мярка да има за цел и ефект възпиращо действие за
извършване на нови нарушения, тъй като възпиращото въздействие цел на
санкциите. Отнемането на възможността за извършване на нови нарушения
посредством забрана за търговска дейност означава, че това е единствената цел
на принудата, а тя не е в съответствие със закона. Позовава се на практика на
административните съдилища и на ВАС на РБ в този смисъл. Твърди, че явно е
нарушен принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, при което принудата има
интензитет в повече от необходимото за целта, за която следва да бъде издадена,
а именно прогласената по чл.1 от ЗДДС, а не изложената от органа за осигуряване
на обществения интерес като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения и се превъзпита нарушител в спазване на закона. От съда се иска отмяна изцяло на заповедта за
прилагане на принудителната мярка с присъждане на разноските по делото.
Ответника Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния си представител иска
от съда да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт, предвид изложените аргументи в писмено становище, идентични с тези
в оспорената заповед, както и по аргумента, че на същата дата е извършена
проверка в другия търговски обект на дружеството и е установеното извършване на
същото нарушение, както и положителна касова разлика между разчетени във ФУ
суми в размер на 0.00лв и неотчетени приходи от всички извършени до момента на
проверката продажби. За констатираното нарушение е съставен и АУАН №F595062/26.02.2021г
от контролните органи, който наред с протокола установява фактите,
представляващи осъществяване на състава на чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС.
Органа действа и при условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи
административната принуда, като срокът е определен с цел преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, в който е извършено нарушението, както и
да се осигури време за създаване на организация за отчитане на приходите.
Спазена е целта на чл.22 от ЗАНН за предотвратяване, преустановяване на
административните нарушения и предотвратяване на вредните техни последици.
Изложени са изцяло правни съображения по тълкуването на правните разпоредби на
чл.186 от ЗДДС, въз основа на които се иска да бъде отхвърлена жалбата с
присъждане на възнаграждения за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от лицето, което е адресат на
принудителната мярка и в рамките на 14-дневния срок. Следователно е допустима,
а разгледана по същество се явява неоснователна.
В приложимата редакция на чл.186 ал.1 т.1
букла „А“ от ЗДДС, основанието за прилагане на принудителната мярка е следното:
Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. Не издаде съответен документ
за продажба по чл.118 от ЗДДС, като съответния документ за случая, предвид
работещо в обекта фискално устройство е фискален бон. Такъв не е издаден за
извършената контролна покупка, с което състава на чл.186 ал.1 т1. Буква „а“ от ЗДДС е изпълнен, но онова, което определя съразмерността на мярката и
необходимостта от нейното ефективно прилагане е тежестта на нарушението,
обусловено от обстоятелствата по неговото извършване, които позволяват да се
направи извод дали е установена практика по неспазване на чл.118 от ЗДДС, която
трябва да се прекрати. Съобразно разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС, принудата
се налага, независимо от предвидените глоби и санкции тоест не е обусловена от
административно наказателната отговорност.
Освен това целта на принудителната мярка е
тази по чл.22 от ЗАНН – да се
предотврати извършването на административни нарушения, водещи до неотразяване
на приходи, от което следва извода, че точната цел на ПАМ, поради която тя се
налага в условията на обвързана компетентност и няма как да бъде друго
законовото разрешение, когато се касае за принуда, е следната: осигуряване на
риска от още вреди за държавния бюджет, чрез продължаване на установена
практика за укриване на приходи. Следователно целта на мярката е точно да се
отнеме възможността за извършване на нарушения на чл.118 от ЗДДС, без значение
дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не. Средството за нейното постигане не е
избор на органа, за да се обсъжда дали има друг начин освен разпоредения -
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него. Не е релевантен и
довода, че няма да постъпват приходи в бюджета, тъй като целта по чл.22 от ЗАНН
е да се отнеме възможността за още вреди, които се причиняват съзнателно от
търговеца при извършване на търговската му дейност, чрез не издаване на
фискални бонове, с които се осигурява контрол над приходите му. Принудителната
мярка е средство за постигане на целта по чл.22 от ЗАНН, която възниква при
осъществяване на нарушението, посочено в чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС за
настоящия случай, по чието извършване няма спор и е установено, съгласно
средството по чл.50 ал.1 от ДОПК, съставения АУАН и въпросния лист за проверка,
в който е инкорпориран частен документ, изходящ от управителя на дружеството с
признание за неизгодни за него факти. Установената стойност на продажбите е в
размер на 25лв тоест не е само от извършената контролна покупка на стойност от
22.80лв или това е втора поне по ред продажба, за която не е издаден фискален
бон. Контролната покупка е извършена в началото на работния ден -11.42 тоест
един час и четиридесет минути след 10.00ч, при което две покупки са извършени и
не са отчетени. Друго би било положението ако се касае за разлика равна на
стойността на контролната покупка, без други случаи на нарушения, водещи до не
отразяване на приходи, при което причините за не издаване на касов бон да
отрекат извода за установена практика в търговския обект. Тук е мястото да се
каже, че съдебния контрол е спрямо изложените фактически и правни мотиви в
оспорената заповед, но не и спрямо непосочени факти относно тежестта на
нарушението. Следователно изложеното в съдебно заседание от ответника, че в
същия ден е извършена проверка на другия търговски обект, стопанисван от
дружеството, където е установено идентична практика не е релевантно, доколкото
и за всеки търговски обект се налага отделна принудителна мярка и не е
допустимо да се извършва кумулиране на обстоятелства
за определяне тежестта на две отделни фактически основания, консумиращи един и
същи състав на мярката, но точно поради това обуславящи и издаване на отделни
административни актове. В случая не се
касае за инцидентно не издаване на касов бон само за контролната покупка, а
установената разлика между отчетените във ФУ 0.00лв и наличните средства от
25лв, сочат че в търговския обект това е поредната, поне втора за деня покупка,
която не се отчита законосъобразно. След като целта на мярката по чл.22 от ЗАНН
е да се ограничи действителния риск от настъпване на вреди – не отразяване на
приходи, чрез отнемане на възможността за дейност, която ги причинява, то не
може да се приеме за основателно твърдението за злоупотреба с власт, каквото представляват
доводите, че принудата в настоящия случай се явява санкция, тъй като преследва
присъщи на наказанието цели и съответно използва средство за тяхното постигане,
което е несъразмерно. Средството е посоченото в закона запечатване на търговския обект и забрана на
достъпа до него тоест точно забрана на търговска дейност в този обект, в който
е установен реален риск да се укриват приходи. Реалността на риска се
установява не само от извършеното нарушение, което е основание за мярката, а
най-вече от обстоятелствата по неговото извършване и на първо място установени
укрити приходи от други продажби. Случая е именно такъв и за съразмерността е
важен интензитета на този риск тоест установена ли е практика по укриване на
приходи или се касае за инцидентна проява, при която минимален размер на срока
не би накърнил интересите на търговеца повече от нужното, за да бъде принуден
да спазва закона. Принудителната мярка има тази цел – да се принуди търговеца
към спазване на реда за отчитане на продажбите, след като той доброволно не го
прави, и именно за това релевантни за срока на мярката се явяват фактите,
сочещи на установена търговска практика в конкретния обект. В случая са укрити
всички приходи от продажби с уговорката, че обективно е невъзможно да бъдат по-малко
от две, и нито една отчетена, сочи на правилно определен размер на срока към
средата – 14дни от общо възможни 30 дни. Факта, който определя дали има необходимост от
принуда с времетраене 14 дни е тежестта на нарушението, определена от
обстоятелствата по сбъдване на съставомерните факти и това е положителната
касова разлика съотнесена процентно към общия оборот, както и стойността на
самия оборот към момента на проверката. След като в началото на работния ден
оборота в касата е в размер на 25лв, изцяло неотчетени приходи от поне две
продажби, и като се вземе предвид сумата то обосновано и съразмерно е наложена
мярка с интензитет от 14 дни. Принудата прераства в санкция, когато е
несъразмерна. Аргумент, че принудителната мярка е средство за въздействие върху
нарушителите е тъкмо разпоредбата на чл.22 от ЗАНН – да се предотврати риска от
бъдещо нарушение и затова той трябва да е реален, а не предполагаем и неговия
интензитет да определя интензитета на мярката.
Заповедта е издадена от компетентен орган,
съгласно Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г на Изпълнителния директор на НАП за
определяне на началните на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП да
издават заповеди по чл.186 от ЗДДС. На ответника се следва възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер от 80лв, вместо претендираните 200лв, тъй като
по делото няма фактическа и правна сложност, а освен това мярката се оспорва на
едно посочено основание – несъразмерност, което ангажира органа да спори по
него, независимо от задължението на съда да следи за спазване на всички
изисквания за валидност и законосъобразност служебно. В настоящия случай органа
не е бил в необходимост да посочва допълнителни доказателства или да защитава
валидността на събраните в хода на административното производство.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата „САГА-2002“ ЕООД ЕИК ********* против Заповед
№ФК-65-0080226/26.02.2021г издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „САГА-2002“ ЕООД
ЕИК123761349 да заплати на Национална
агенция за приходите гр. София сумата от 80лв /осемдесет /, представляваща
разноски по адм. дело №231/21г по описа на АС Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: