Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 31.08.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми август две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 381 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП)
№ 100/2018 от 25.06.2018 година на Заместник-Началника
на Митница - Бургас, с което на К.П.К. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, пл.„Възраждане” № 13, област Хасково, чрез адвокат Г.Р., за нарушение на
чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 592.65 лв., на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата цигари „Карелия слимс” – 60 кутии и за обезпечаване на административното наказание „Глоба” са задържани сумите от 300
лв. и 150 евро.
Жалбоподателят К.П.К.
чрез процесуалния си представител – адвокат Г.Р., моли за отмяна на обжалвания
акт, тъй като счита същия за издаден в нарушение на процесуалния и
материалния закони – твърденията, посочени в Акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и в НП били необосновани, не била доказано
съпричастността на К. към процесното деяние, не бил
налице субективният елемент от състава на нарушението, не била дадена
възможност за деклариране на процесната стока и АУАН
и НП не съдържали минимално изискуемите раквизити.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К.К., не се явява. За
него се явява адвокат Г.Р., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като
в диспозитива на НП не било посочено ЕГН на нарушителя, не било посочено колко
кутии се съдържат в един стек цигари „Карелия слимс”, налице бил опит за нарушение по чл. 233, ал. 3 от
ЗМ и в обстоятелствената част на НП не бил конкретизиран предмета на
нарушението (било посочено само, че се касае за акцизни стоки).
В
съдебната фаза не
се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) –
Заместник-началникът
на Митница – Бургас, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат представител – Старши
юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и
че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде
потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На
11.01.2018 година, около 09.00 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България
пристига лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с държавен
регистрационен
номер Х 43 95 КМ, управляван от българския гражданин –
жалбоподателя К.П.К.. В автомобила не пътува
друго лице.
Преди
започване на митническата проверка жалбоподателят
е поканен
устно от
митническите служители – свидетелите Ф.Л.Н. и В.Г.М.
да
декларира носените от него стоки, валутни ценности и лични вещи. Жалбоподателят
не декларира
нищо.
На
основание чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗМ е извършената митническа проверка на автомобила и на багажа на жалбоподателя,
при която в предните облегалки на автомобила са открити укрити и
недекларирани цигари. Автомобилът е отведен в
хале, което се намира на територията на МП „Капитан Андреево”,
за щателна митническа проверка, при която свидетелите Н. и М., в присъствието
на свидетеля П.Н.П.,
откриват в предните облегалки на автомобила укритите и недекларирани цигари
„Карелия слимс” – 60 кутии,
всички без български акцизен бандерол, които се установява че са на жалбоподателя
предвид изявлението му в тази насока. Съставен е Протокол за
извършена митническа проверка с № 52 от 11.01.2018 година.
На основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е
поискано Писмено обяснение, в което заявява, че цигарите са закупени от него и при
митническата проверка на процесната дата са открити и
иззети от митническите служители.
На
основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и
връчен лично АУАН № 66/11.01.2018 година, в
който жалбоподателят посочва, че няма възражения по отношение на констатациите.
Описаните
по–горе цигари са иззети с Разписка № 0115235
от същата
дата.
С
Приемателно–предавателен протокол от дата 11.01.2018 година,
цигарите са предадени на отговорно пазене в склад на
Митница – Бургас.
За обезпечаване на евентуалното вземане
по така съставения АУАН са задържани сумите от 300 лв. и 150 евро.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Определена
е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 294 лв.
съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Началникът на
Митница - Бургас издава процесното
НП № 100/2018 на 25.06.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО е
възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 06.07.2018 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано
и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване и на качеството на получателя му, а именно че е получено лично от
адресата.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки, за които
се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това
нарушение на основание чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 592.65 лв. (малко над минималния
размер от 200 % от продажната
цена
на недекларираната стока), на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки и за обезпечаване
на административното наказание „Глоба” са задържани сумите от 300
лв. и 150 евро.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му № 100/16.01.2018 година на
Митница - Бургас, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 28.08.2018 година свидетели Ф.Л.Н., В.Г.М. и П.Н.П..
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 556/32-127893 от 11.05.2017 година на
Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Началниците на
Митници имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ. Приложена е и Заповед № 4133 от 03.06.2016 година за
преназначаването на К.Н. Фучеджиев на длъжността
Заместник-Началник на Митница – Бургас. Т.е. Заместник-началникът на Митница –
Бургас се явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с
индивидуален административен акт.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст (видно от датата на пощенското клеймо,
поставено на плика, с който е изпратена Жалбата до Районен съд - Свиленград),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – надлежно упълномощен процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57
от ЗАНН. Наведеното възражение, касаещо липса на ЕГН на
жалбоподателя в диспозитива на НП е неоснователно, тъй като ЕГН е посочено в
НП, което позволява лицето, срещу което е издадено НП да бъде идентифицирано по
безспорен и категоричен начин. Отделно от това в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
е посочено, че НП трябва да съдържа ЕГН на нарушителя, като не е конкретизирано
точно на кое место следва да е отразено. Неоснователно е и другото наведено
възражение от страна на адвокат Г.Р., свързано с некокретизиране
на предмета на нарушението – действително на едно место в НП е посочено, че се
касае за акцизни стоки, но те са конкретизирани в НП като изрично е посочено,
че се касае за цигари „Карелия слимс”
– 60 кутии.
Актът
и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1,
б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1,
б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231
от ЗМ.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. С оглед наведените
възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се
посочи, че ноторно известно е колко кутии цигари се
съдържат в един стек цигари от процесната марка.
Стойността на стоката, предмет на процесното митническо нарушение, тъй като представлява
тютюнево изделие - цигари, по правилото на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена. Същата е
определена от митническите органи в размер на сумата 294 лв. - общо за цялото
количество, според представеното Становище, в което е материализирано това
заключение, ведно с Искане с рег.№ 32-26443/26.01.2018 година. Оценяването на
предмета на нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в
състав петима членове, специално назначена със Заповед № ЗМ-1000-174/06.03.2017
година на Началника на Митница - Бургас, издадена във връзка със Заповед № 190/21.02.2017
година на Директора на Агенция „Митници”. От съдържанието на цитираното Становище,
се установява, че продажната цена е определена от Митницата, на основание чл.
29, ал. 4, т. 1 от ЗАДС, тъй като за процесните
тютюневи изделия има регистрирана продажна цена. Съдът констатира, че посочената
официална цена за конкретната процесна търговска марка
цигари, регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия,
воден в Министерството на финансите (МФ), съгласно чл. 6 от Наредба за
условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е
налична и установена - цигари „Карелия слимс” – 4.90 лв./кутия от 20 къса. Съобразно така посочената
единична продажна цена за процесната марка и
съобразно количеството кутии в резултат на математическо пресмятане
митническите органи са получили и определили сборно сумата в размер на 294 лв.,
формираща общата продажна цена на същите. В този смисъл, цената твърдяна от
органа е определена въз основа на официални документи и данни, ноторно известни и публично достъпни. Последната не се
оспорва от жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства,
събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна продажна
цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът
извърши единствено служебно справка в Публичния регистър относно цената на процесните тютюневи изделия, достъпен на интернет-страницата
на МФ. Поради това, не се намериха основания да не бъде приета така посочената
от АНО, за правилно и законосъобразно определена, съгласно §
1, т. 34 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, както и на правните
норми от приложимия специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал. 4,
т. 1, с оглед вида на стоките - акцизни, при обявена, т.е. официално
регистрирана продажна цена в Публичния регистър на МФ за цените на тютюневите
изделия.
Съгласно
чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България
съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение
на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата
държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България. Именно поради това е
неоснователно наведеното твърдение, че в случая се касае за опит за митническа
контрабанда.
От показания на свидетелите - Ф.Л.Н., В.Г.М. и П.Н.П. (митническите служители, осъществили митническия контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 11.01.2018 година при влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носел, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, а именно процесните цигари. Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, цигарите са били скрити в предните облегалки на автомобила, който е управлявал – место, изяснено конкретно в свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетеля Ф.Л.Н. и В.Г.М.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели Ф.Л.Н., В.Г.М. и П.Н.П. са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното пренасяне през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания. От друга страна и самият факт на укриването на стоките в предните облегалки на автомобила, който е управлявал е категорична индиция за незнанието от страна митническите органи, т.к. тази информация е била укрита от тях. Ето защо, след като пътникът – жалбоподателят К., влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в основната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 60 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ. Но такова, не се доказа да е направено от жалбоподателя, нещо повече, той дори не обявява устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 60 броя кутии цигари, установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Последно сочи и търговски характер, доколкото изключено е предназначение за лични и семейни нужди или подарък. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по обективните си признаци - изцяло квалифицирания фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя К.. Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че цигарите са открити в предните облегалки на автомобила, който е управлявал, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на границата и влизането му в Република България. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните формите на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Налице е и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено е виновно,
при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на
укриването на тютюневите изделия. Т.е. жалбоподателят
е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук
разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните
последици - укриването на информация от митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки
това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия
митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е
било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево” и предвид факта, че това
е ноторно известно, както и предвид факта, че
многократно е преминавал през границата на страната. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното
нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия
правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде
споделен. В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда –
превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на цигарите в това МПС,
не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по
обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – цигари.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на
установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива,
които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на
такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, чийто предмет -цигари, те и акцизна стока, в количеството си - 60 броя кутии
фактически многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем внос -
освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както и начинът на
пренасянето им следва да се отчитат за завишаващи обществената опасност на
конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се
цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в
сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е
свързан с охраняваните публични, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този
смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9
от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на административно нарушение.
Съгласно
чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа
контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага „Глоба” в
размер от 200 % до 250 % от продажната цена на
недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно
определено в размер, малко над минималния. За да стигне до този извод Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
средната възраст на нарушителя (около 50 години) и липсата на данни за други
нарушения на ЗМ. Като отегчаващо
вината обстоятелство се
отчете голямото количество цигари.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с
други „подобни” случаи.
С оглед на гореизложеното, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващо вината
обстоятелство, и при незавишена обществена опасност
на деянието и на дееца, настоящата
инстанция намира, че размерът на административнонаказателната отговорност е
правилно определен на 592.65 лв.
Така определеното по размер наказание в размер малко
над минималния, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП
е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
В този ред на мисли
правилно
и законосъобразно е обжалваното НП и в частта, касаеща
обезпечаването на наложеното административно наказание,
извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието
на актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от
ДР на ЗМ, за предприемане на действия, свързани с обезпечаването
на евентуални вземания по съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни
разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст митническият орган има
правомощието да изземва и задържа суми за обезпечаването
на евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва формалната процедура
по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал
сумите от 300 лв. и 150 евро (с левова равностойност, изчислена съгласно постоянния/фиксирания
курс на БНБ (1.951 лв./евро)), тъй като размерът на
предвидената „Глоба” е от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните
цигари. Т.е. НП и в тази част следва да бъде потвърдено.
Съдът изгради вътрешното си
убеждения въз основа на показания на свидетелите,
разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като свидетелските
показания на разпитаните по делото митнически служители – свидетелите Ф.Л.Н., В.Г.М.
и П.Н.П. са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна
насоченост и взаимно допълващи се, изцяло кореспондират и се подкрепят от
съдържанието на писмените доказателствени източници, находящи се в АНП и
приобщени по надлежния процесуален ред в хода на съдебното дирене (чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН). Също така са логични,
последователни и изчерпателни с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата,
за които свидетелстват. Не се установява свидетелите – митнически служители да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Поради това Съдът възприема свидетелските показания
изцяло за обективно верни и ги кредитира с доверие, считайки ги добросъвестно
дадени и непредубедени. Основания за критика на показанията на свидетелите Ф.Л.Н.,
В.Г.М. и П.Н.П. не се намериха, а единствено поради служебното им качество -
митнически инспектори, т.е. служители на Митницата, в този смисъл и тяхната
служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната митническа
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на тримата свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
Както вече е посочено, с
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е
противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: инкриминираното деяние е съставомерно
независимо от факта, че на цигарите има надпис „duty
free”, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2,
т. 2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия, като платеният
акциз се удостоверява с поставянето на съответен бандерол. В Закона за
безмитната търговия, в разпоредбата на чл. 20, ал. 2
е посочено че бандеролът „duty free” е държавна ценна книга, като в неговата цена не се
включва акциз. Както вече бе посочено съобразно видът им и
тяхното бройно количество - 60 броя кутии цигари
марка „Карелия слимс”, установено по
делото като предмет на процесното нарушение, посочените цигари с
цитирания надпис надвишават
многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос.
Т.е. не може да се приеме, че те са за лични нужди, поради което когато се установи, че стоките са с
търговско предназначение, физическите лица са задължени за заплащане на пълния
размер на акциза за внасяните или въведените стоки. Затова в хипотезата, че стоките не са за лични нужди, и
с оглед чл. 19, вр.чл. 2 от ЗАДС, при внос на такива цигари на територията на страната,
те подлежат на деклариране, респ. на облагане
с акциз, освен ако не са поставени под режим на отложено плащане на такъв, за
което по делото няма данни да е бил приложим. Казано
по друг начин поради изложеното за тях се дължи деклариране, респ. акциз и държането им без
съответния бандерол, удостоверяващ това, а само с
надпис „duty free”, съставлява нарушение по смисъла на ЗМ и надписът „duty free” на кутиите с цигари „Карелия слимс” не отменя съставомерността на деяниято, а последното попада в
обхвата на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно НП № 100/2018 от 25.06.2018 година на
Заместник-Началника на Митница - Бургас, с което на К.П.К.
с
ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал.
3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 592.65 лв., на основание
чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата цигари „Карелия слимс” – 60 кутии и за обезпечаване на административното наказание „Глоба” са задържани сумите от 300
лв. и 150 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)
