Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 489 15.03.2019г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ AДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ІІІ СЪСТАВ
на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
като разгледа докладваното от съдия Димитров
адм.дело № 2221 по описа на
БРС за 2017г.
Производството
е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от Административно процесуалния
кодекс:
Образувано е по инициатива на началника на РДНСК Югоизточен район, който в касационната жалба е отправил искане за отмяна на Решение №1103 от 05.06.2018г., постановено по адм. дело №2221 по описа на Административен съд Бургас за 2017г. Съдебното производство, по което е бил постановен горепосоченият съдебн акт е било образувано по жалба на „Аполония Ризорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Бяло поле“ № 3, ет.5, офис 16, представлявано от управителите П.Д.Х.и И.С.С. против заповед № ДК-10-ЮИР-41/23.06.2017г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е обявена нищожността на издадено от главния архитект на Община Созопол разрешение за строеж № 65/22.05.2012г. за „Басейн с външен бар към курортни сгради с апартаменти за сезонно ползване“, находящ се в УПИ-8076, поземлен имот с идентификатор 81178.8.169, местност „Аклади“, землище на гр.Черноморец, общ.Созопол, ведно с одобрените на 16.05.2012г. инвестиционни проекти по части: Архитектурна, Конструкции, Електротехническа, ПБЗ и ВиК - технология.
Със своето решение №1103 от 05.06.2018г. Съдът е отменил изцяло оспорения в производството административен акт, като в мотивите на решението е направил констатация за това, че в полза на „Аполония Ризорт“ ООД следва да се присъдят разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК, тъй като дружеството е поискало това в последното съдебно заседание. За да уважи искането, съдът е коментирал, че по делото са представени доказателства за платената от жалбоподателя държавна такса в размер на 50лв. (л.232) и депозити за експертизи в размер на по 600лв. (л.385-387), които е заключил, че следва да му бъдат присъдени. Съдът е посочил и това, че са налични доказателства за плащане и на адвокатско възнаграждение. Цитирал е т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят съответните банкови документи, удостоверяващи плащането (вж. мотивите на ТР). Обсъдил е представени в последното съдебно заседание са 2бр. фактури, с включен ДДС и приложени платежни документи за обща сума от 10 561,48 лева. Заключил е, че това възнаграждение не се явява прекомерно предвид правната сложност на спора и засегнатите с оспорения адм. акт интереси. Поради всичко изложено съдът е намерил, че на жалбоподателя следва да се присъдят реално извършените разноски в размер на 11 811,48 лв., за заплатените държавна такса (50 лв.), депозити за експертиза (1 200 лв.) и адвокатско възнаграждение.
В срока за обжалване на постановеното решение в касационната жалба е била инкорпорирана и молба за изменение на решението в частта за разноските.
В срока за отговор, ответната страна не е изразила мнение по искането за допълване.
След преценка на тази част от касационната жалба, съдебното решение и представените по делото доказателства, Съдът намира искането за неоснователно Макар че същото е предявено на 25.06.2018г. в преклузивния срок за обжалване на така постановения акт по съществото на спора, предвид обстоятелството, че такаоспорените разноски е доказано да са действително извършени, а адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно по размер предвид правната сложнсот на спора, който макар явяващ се такъв без конкретноустановен материален интерес, касае приложениоето на няколко закона - ЗУТ, ЗУЧК, относимото европейско право - (Директива № 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 97/62) създаваща европейската мрежа — „Натура 2000“, Директива № 79/409 относно опазването на дивите птици и ангажира експертното мнение на архитект, като производството е протекло в шест заседания. Нещо повече те са заявени своевременно и извършването им е надлежно доказано, като 20% от сумата предстравлява начислен и събран ДДС, поради което присъждането им в полза на заявилата ги страна в пълен размер се явява основателно.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК, Бургаският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на началника на РДНСК Югоизточен район за измение на Решение №1103 от 05.06.2018г., постановено по адм. дело №2221 по описа на Административен съд Бургас за 2017г. в частта за разноските, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: