П Р О Т О К О Л
31.05.2018 год., гр. Тутракан,
Районен
съд,
наказателен състав,
на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в публично
заседание в състав:
Председател: СПАС СТЕФАНОВ
Секретар Адриана Златева
Прокурор:
Павлина Алекова
Сложи
за разглеждане докладваното от съдията
АНД
№ 227 по описа за 2018 год.
На именното повикване в 11.30 часа се явиха:
Районна прокуратура гр. Тутракан, р. пр., явява се
прокурорът Алекова.
Обвиняема А.Х.М.,
р.пр., не се явява. Вместо нея се явява
адв. Елка Горанова, редовно упълномощена от днес.
Обвиняем А.Х.М.,
р.пр., лично се явява и с адв. Елка Горанова, редовно упълномощена.
По хода на
делото.
Прокурорът: Моля да се даде ход на делото.
Адв.
Горанова: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият
М.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след като изслуша изразените становища счита,
предвид редовното призоваване на А.М., счита, че липсват пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличността на обвиняемия.
А.Х.М. –
На осн. чл.
274, ал. 1 от НПК, съдът запитва за
искания за отводи.
Прокурорът: Нямам искане за отводи.
Адв.
Горанова: Нямам искане за отводи.
Обвиняемият
М.: Нямам искане за отводи.
На осн. чл.
274, ал. 2 от НПК, съдът разяснява
правата на страните.
На осн. чл.
275, ал. 1 от НПК, съдът запитва за
искания по доказателствата и реда на съдебното следствие.
Прокурорът: Нямам искания.
Адв.
Горанова: Нямам искания.
Обвиняемият
М.: Нямам искания.
След като страните заявиха, че нямат искания по
доказателствата и реда на съдебното следствие, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Предоставя възможност на представителя на обвинението
да прочете предложението.
Обвиняемият
М.: Разбирам в какво съм обвинен.
Признавам се за виновен. Родителите ми
са в Германия и те ни направиха дарение с тези пари. Те основно са изпращали
парите. Когато подавахме декларациите не разбрах, че трябва да декларирам и парите,
които получавам от родителите си. В България доходи нямаме. Разбирам
предложението на прокурора. Не желая да давам обяснение. В досъдебното
производство казах всичко и нямам какво да допълня. Фактическата обстановка
вярно е отразена в предложението на прокурора. Всичко беше точно така.
Прокурорът: Нямам въпроси и искания.
Адв.
Горанова: Нямам въпроси. Представям и
моля да приемете ...
Обвиняемият
М.: Нямам искания.
Прокурорът: Представените доказателства са относими към предмета
на делото и моля да бъдат приети като доказателства.
Съдът, след като установи, че са извършени всички
възможни, необходими и допустими следствени действия, обяви съдебното следствие
за приключило и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Ув. г-н съдия, предвид събраните в досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, и направеното изявление от
обвиняемите в днешното с.з., няма да пресъздавам фактическата обстановка, която
е подробно описана в предложението. Считам тази фактическа обстановка за
доказана и непротиворечаща се. Обвинението, което е повдигнато на двамата
предложени за извършено от тях престъпление по смисъла на чл. 313, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, е доказано по един безспорен и категоричен начин.
Предложила съм А.Х.М. да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде
наложено административно наказание „глоба”, тъй като са налице условията за
това, а именно същата не е осъждана, не освобождавана до сега от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от нк,
предвиденото наказание за престъпление по чл. 313, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 от НК е „лишаване от свобода“ до 3 години или „глоба” от 100 лв. до 300
лв. С деянието няма причинени имуществени вреди, които следва да бъдат
възстановени. Поради това моля да я освободите от наказателна отговорност и да
й наложите административно наказание „глоба”, което да бъде ориентирано към
минималния размер, предвиден от закона. При определяне размера на наказанието
моля да имате предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на обвиняемата, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина
в хода на разследването.
Предложила съм също така обвиняемият А.Х.М. да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание „глоба”, тъй като са налице условията за това, а именно същият не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от нк, предвиденото наказание за
престъпление по чл. 313, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК е „лишаване от
свобода“ до 3 години или „глоба” от 100 лв. до 300 лв. С деянието няма
причинени имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени. Поради това
моля да го освободите от наказателна отговорност и да му наложите
административно наказание „глоба”, което да бъде ориентирано към минималния
размер, предвиден от закона. При определяне размера на наказанието моля да
имате предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно
минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина в хода на
разследването.
Право на защита на обвиняемите.
Адв.
Горанова: Ув. г-н съдия, на двамата ми подзащитни е
повдигнато обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 313, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като прокуратурата твърди, че са подадени
заявления, които се подават по силата на закон, в които и двамата са отразили неверни
обстоятелства. Личните ми резерви по отношение на обвинението, което е
повдигнато на подзащитния ми М. касаят обстоятелството, че заявленията, чиито
оригинали са в кориците на делото, изхождат от единствено и само от лицето
А.М., а А. е посочен като неин съпруг. Обстоятелство, за което и ни е не
спорим. Лично аз считам, че предупреждението за невярно деклариране, а и
качеството на декларатор във въпросните заявления има единствено лицето А. Х.
М. и евентуално по отношение на нея би
следвало да се разсъждава дали има извършено престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК. Безспорно е, че заявленията, за които е повдигнато обвинение от
страна на прокуратурата, са подписани от
подзащитната ми. Изготвена е експертиза за това обстоятелство. Безспорно е
доказано, че подписа, положен като декларатор № 1, е именно неин. По отношение
на това дали е декларирала невярно обстоятелство ще си позволя да отбележа, че
и двете лица нямат висока правна култура. Лично аз се доста зачетох в Закона за
семейни помощи за деца, за да открия къде точно е формулирано понятието доход,
който трябва да бъде деклариран. Да не говорим, че разпоредбата е такава, че по
силата на § 1, т. 2 от ДР е записано, че доход са всички брутни доходи на
семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите за
физически лица, както получавани пенсии обезщетения помощи стипендии и са
изредени един ред изключения. Направих справка и със Закона за данъците за
физическите лица, за да потърся кой е облагаемия доход, като личното ми
становище е, че ясна разпоредба за това дали паричните преводи, получавани от
чужбина, са такъв облагаем доход и да е съществувало у двамата ми подзащитни
съзнание, че тези преводи, получавани от чужбина, следва да бъдат вписани като
доходи категорично не може да се направи извод. И двамата са с ниско
образование и не са си давали сметка, че и получаваните от чужбина парични
средства са доходи по смисъла на закона. Съвсем отделен е въпроса дали въпросния
доход е облагаем. Съвсем отделен е въпроса дали изпращаните на подзащитния ми
А. средства са основно от лицето E.A.A, която той посочи като майка и тези
средства са изпращани като дарение за семейството да могат да се издържат по някакъв
начин и да отглеждането на малкото им
дете. Дали изпращаните от майката парични средства са облагаем доход и
съответно е следвало да бъдат декларирани от тях като такъв. Поставяйки тези
няколко въпросителни, лично аз считам, че по отношение на подзащитния ми А.Х.М.
не следва да бъде ангажирана административна наказателна отговорност, но ако не
споделите тези мои становища и прецените, че са
налице всички условия на чл. 78а от НК, се присъединявам към казаното от
прокурора и ако му бъде наложено административно наказание, то моля да бъде
ориентирано към минимума, предвиден от правната норма, а именно 1000 лв., което
е изключително сурово наказание. Още повече, че в кориците на делото се намират
доказателства, че се касае за едно младо семейство с малко дете на ниска
възраст, както и видно от медицинското удостоверение съпругата му е бременна и
през м.ноември т.г. се очаква да се роди и второто им дете и към днешна дата
младото семейство няма други доходи в България. Доходите им са от средства,
изпращани от чужбина. Що се отнася до подзащитнита ми А.Х.М., ако съпругът й е
лице с основно образование и му е трудно да разбере кои доходи да декларира, за
лице с основно образование считам, че това е още по-сложно. Момичето
действително не е съзнавало, че трябва да се вписват абсолютно всички доходи,
които получава семейството й и само поради ниската си правна култура не е
вписала получаваните от чужбина. Ако имаше подобно съзнание, нямаше да подаде
декларация за получаване на детски добавки. По отношение на нея, ако приемете
за доказано обвинението, също моля да бъде наложен административно наказание
глоба в минимален размер по развитите по-горе съображения.
Реплика прокурора: Относно съмненията
на защитата на двамата предложени дали предложеният М. има качеството на
декларатор, смитам, че това му качество произтича от Закона за семейните помощи
за деца. Съгласно чл. 4а от сега действащия закон семейството трябва да
има под определен минимум доходи, за да
може да получи тези социални помощи. Освен това според чл. 7 месечните помощи
за детето до навършване на средно образование се подават от семейството и
размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно по Закона за държавния бюджет
и също така размерът на тази помощ зависи отново от доходите на семейството, т.е.
всички решения, които компетентният орган взема по отношение на това дали ще се
отпуснат помощи и в какъв размер ще бъдат те, са обвързани с доходите на
семейството, а не само на това лице, което е попълнило началните данни в
декларацията. Още повече, че предложеният А.М. е положил подпис като декларатор
№ 2, т.е., че тя се подава от името на двамата.
Ако те бяха декларирали и двамата своите доходи, можеше да стане така,
че да не бъдат отпуснати такива помощи. Така, че неговото присъствие в
декларацията като декларатор не е самоцелно и само да присъства в декларацията.
Също така по смисъла на § 1, б. „б“ съвместно живущите родители без сключен
граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, и техните деца, се
считат за семейство, т.е. по силата на чл. 7, ал. 1 във връзка с § 1, т.1, б.
„а“ в настоящия случай, той също е декларатор. Обстоятелството, че декларацията
там в началната част е оформена така, че само единият попълва данните си в
никакъв случай не означава, че другият не е ангажиран с данните, които се
попълват относно доходите на семейството. Поради това Ви моля да признаете и
предложения А.М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 313, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Относно това дали са съзнавали, че доходите от
чужбина са доходи или не, социалният работник им е обяснил.
Обвиняемият
М.: Нямам какво да добавя към
казаното от защитника ми. Виновен съм.
Последна
дума на обвиняемия: Съжалявам за извършеното.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXVIII от НПК.
От Районна прокуратура –
гр. Тутракан е постъпило мотивирано постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите А.Х.М. и А.Х.М. с
налагане на административно наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК.
След като
разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението, съдът намира, че са налице основанията за прилагане на
посочената разпоредба от НК.
От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за изяснено от фактическа
страна следното:
Обвиняемите А.М. и А.М. са
съпрузи. На 06.01.2017 г. им се родило дете. На 27.03.2017 г., във връзка с
това и на основание чл.10 от Закона за семейни помощи за деца, двамата
попълнили и подали декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на
дете до навършване на една година. В графата за брутния доход на семейството за
изминалите дванадесет месеца, деклараторите посочили, че не са получавали
такива. На същата дата обвиняемите подали втора декларация, този път за
получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не
повече от 20-годишна възраст, съгласно същия закон. Отново вписали, че за
изминалите дванадесет месеца не са получавали доходи. Със заповеди №
ЗСПД/Д-СС-Т-523/29.03.2017 г. и № ЗСПД/Д-СС-Т-522/29.03.2017 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Тутракан на обвиняемите били отпуснати
исканите парични помощи, съответно в размера на 100 и 37 лв. месечно, които
трябвало да получават до 28.02.2018 г. След подаден сигнал до РУ на МВР – гр.
Тутракан била извършена проверка, от която се установило, че за споменатия в
декларациите дванадесетмесечен период обвиняемите са получавали доходи във вид
на парични преводи от чужбина – А.М. – сумата от 8 449,09 евро, а А.М. –
сумата от 8 100 евро.
Горната фактическа
обстановка,съдът извежда обясненията на подсъдимите и от приложените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в досъдебното производство,които
съдът кредитира,като логични последователни и взаимно непротиворечащи си.
От така изложената
фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
От обективна страна
обвиняемите са осъществили всички елементи на престъпния състав по чл.313, ал.1
от НК. Пред съответен държавен орган те са декларирали неверни обстоятелства.
Престъплението е от категорията на формалните, т.е. за да настъпят
общественоопасните му последици е достатъчно писменото потвърждаване на
неистинските обстоятелства, без от това да произтича друг престъпен резултат. Авторството
на деянието се доказва по безспорен начин от изготвената съдебно-почеркова
експертиза по ДП № 318/2017 г. В нейното
заключение е посочено, че подписите, положени в Заявление – Декларация с вх. №
ЗСПД/Д-СС-Т-523/29.03.2017 г. и № ЗСПД/Д-СС-Т-522/29.03.2017 г., двете от
27.03.2017 г. в графа „Декларатор под №1”, са изпълнение на лицето А.Х.М..
Подписите, положени в графа „Декларатор под № 2” в същите документи, са
изпълнение на лицето А.Х.М..
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл. Обвиняемите са
съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са желали тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението е неспазването
от страна на обвиняемите на установения в страната правов ред.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе
предвид самопризнанието на обвиняемите, тяхното чисто съдебно минало, както и
критичното им отношение към извършеното
от тях.
Отегчаващи вината обстоятелства, съдът не констатира.
След като взе предвид изяснените в хода на делото
обстоятелства, съдът прие, че са налице условията за прилагане на чл.78а от НК
по отношение на обвиняемите.От представените свидетелства за съдимост става
ясно, че както А.М., така и А.М. са неосъждани. За извършеното от тях
престъпление по чл.313, ал.1 от НК са предвидени алтернативно наказанията
„лишаване от свобода” до три години или „глоба” от сто до триста лева. Няма
данни за претърпени имуществени вреди от деянието. Не са налице и отрицателните
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съгласно чл.78а, ал.7 от НК.
Воден от горното,съдът намира,че и двамата подсъдими
следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения,да бъдат
освободени от наказателна отговорност,като им бъдат наложени административни
наказания в размер на минимума,предвиден от закона.
Предвид посоченото до тук и
на основание чл. 376, ал. 1 и чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а от НК, съдът
Р
Е Ш И:
1. ПРИЗНАВА обвиняемата А.Х.М.,
родена на *** г. в ***, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 27.03.2017 г., в гр. Тутракан, обл. Силистра,
в съучастие като извършители с А.Х.М., затаила истина в писмени декларации –
Заявление-декларация № ЗСПД/Д-СС-Т-523/27.03.2017 г. за получаване на месечни
помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8 от Закона за
семейни помощи за деца и Заявление-декларация № ЗСПД/Д-СС-Т-522/27.03.2017 г.
за получаване на месечни помощи за деца до навършване на средно образование, но
не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца,
което по силата на закон – чл. 10, ал. 1, чл. 7 и чл. 8 от Закона за семейните
помощи за деца, се подават пред орган на властта – Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Тутракан, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, като не декларирала получените от нея доходи през периода от м.
март
2. ПРИЗНАВА обвиняемия А.Х.М.,
роден в ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 27.03.2017 г., в гр. Тутракан, обл. Силистра, в съучастие като
извършители с А.Х.М., затаил истина в писмени декларации – Заявление-декларация
№ ЗСПД/Д-СС-Т-523/27.03.2017 г. за получаване на месечни помощи за отглеждане
на дете до навършване на една година по чл. 8 от Закона за семейни помощи за
деца и Заявление-декларация № ЗСПД/Д-СС-Т-522/27.03.2017 г. за получаване на
месечни помощи за деца до навършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца, които по
силата на закон – чл. 10, ал. 1, чл. 7 и чл. 8 от Закона за семейните помощи за
деца, се подават пред орган на властта – Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Тутракан, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, като не декларирал получените от него доходи през периода от м.
март
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата А.Х.М., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД
на МВР гр. Силистра сумата от 69.85 лв. /шестдесет и девет лв. и осемдесет и
пет ст./, представляваща припадащата й се част от направените по делото
разноски в досъдебното производство, както и сумата от 5.00 /пет/ лв. по сметка
на ТнРС, в полза на бюджета на съдебната власт, представляваща държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия А.Х.М., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД
на МВР гр. Силистра сумата от 69.85 лв. /шестдесет и девет лв. и осемдесет и
пет ст./, представляваща припадащата му се част от направените по делото
разноски в досъдебното производство, както и сумата от 5.00 /пет/ лв. по сметка
на ТнРС, в полза на бюджета на съдебната власт, представляваща държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и/или протестиране пред
Окръжен съд гр. Силистра в петнадесетдневен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На
основание чл. 309, ал. 4 от НПК съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ взетата в досъдебното производство по отношение на
обвиняемата А.Х.М. мярка за неотклонение
“подписка”.
ОТМЕНЯ взетата в досъдебното производство по отношение на
обвиняемия А.Х.М. мярка за неотклонение
“подписка”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и/или протестирано пред
Окръжен съд гр. Силистра в 7-дневен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 12.40 часа.
Съд.
секретар:
Районен съдия: