Р Е Ш Е Н И
Е № 260035
23.11.2020
г.,гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Пазарджик, Търговско отделение,на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година,в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИЛИНОВА
В присъствието на секретаря Петя Борисова като
разгледа докладваното от съдията търг.д.
№52 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са три субективно съединени искове с правно
основание по чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./,съединени с искове по чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Г.
Р.,ЕГН-**********,***,З.Г.Р., ЕГН **********,*** и М.Г.Р.,ЕГН **********,***
против Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС" АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1700,район
Студентски, бул."Симеоновско шосе" №67А,представлявано от
изпълнителните директориМ С М-Г,П В Д и Г Н. Г
- заедно от двама от тримата изпълнителни директори.
Твърди се в исковата молба ,че на … пред частен
дом настъпило пътнотранспортно
произшествие,при което Г З Б,ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка ,
бял на цвят, с ДК № ,при управление назад на моторното превозно средство е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал.
2 от ЗДвП, като вследствие на ПТП-то е причинена по непредпазливост смъртта на
пешеходеца А К Р, ЕГН **********.Същата починала на вследствие на остро настъпила кръвозагуба в
резултат на разкъсване на аортата и перикарда, както и тежката и несъвместима с
живота черепно-мозъчна травма, довела до развитието на мозъчен оток с
притискане на жизнено важни мозъчни центрове.
Съгласно приетата в наказателното производство
автотехническа експертиза, процесното ПТП е реализирано в светлата част на
денонощието,на път без реален наклон,без асфалтово покритие и маркировка.По
време на инцидента видимостта не е била намалена по метеорологични причини,нито
е била ограничена от определени препятствия, освен конструктивните особености
на автомобила.Не е налице и техническа причина /повреда/, която да е причина за
произшествието. Причината за настъпване на ПТП-то е единствено поведението на
лицето, управлявало автомобила. Произшествието е било предотвратимо единствено
от страна на водача на автомобила -при спазване на изискванията на
ЗДвП.Произшествието се е реализирало поради неспазването им и е довело до тежки
несъвместими с живота наранявания на пострадалата Р, довели до нейната смърт.
По повод на настъпилото пътно транспортно
произшествие е образувано НОХД №
245/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик против водача на цитираното
МПС Г З Б.
С Присъда от по НОХД № г. по описа на ПзОС Г З Б е
признат за виновен, в това че на пред
частен дом № при управление назад на
МПС, лек автомобил марка "", бял на цвят, с ДК № , собственост на
водача е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а
именно като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил,
преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници
в движението; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно
средство е бил длъжен,но не го е сторил,по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно да осигури лица, които да му сигнализират за опасности и чл. 116 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е бил длъжен,но не го е
сторил, да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като по този начин е
причинил смъртта на пешеходеца А К Р, ЕГН **********, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, буква "в", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП във връзка с чл.
373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 36 от НК, Б е осъден на 2 години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за
изпитателен срок от 3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в
сила. На основание чл. 343г от НК на Борнев му е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца.
Присъдата на Пазарджишкият Окръжен съд е обжалвана от
конституираните по делото частни обвинители.Вследствие на подадената жалба е
образувано въззивно НОХД № по описа на Апелативен съд Пловдив. С Решение № ,
постановено по ВНОХД Пловдивският
Апелативен съд наложеното на подсъдимия
наказание от 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за
изпитателен срок от 3 години и 6 месеца ,е потвърдено.
С Решение № , постановено по касационно дело № по
описа на ВКС, I-во НО, Решението на Пловдивския апелативен съд е оставено в
сила.
Отговорността на водачите на лек автомобил марка
"", бял на цвят, с ДК №. е
застрахована със застрахователна полица № 22114003035373 за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена
между Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД и Г З Б.
Ищците И.Г.Р., З.Г.Р. и М.Г.Р. са деца на сина на А К
Р - Г.И.Р., респективно внуци на починалото лице.
Вследствие на смъртта на Айше Рамаданова и тримата
ищци твърдят,че търпят неимуществени
вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, неутешима скръб, както и
психически шок от преждевременната и невъзвратима загуба на един от
най-близките им хора.
Ищците И.Г.Р., З.Г.Р. и М.Г.Р., внуци на А Р,изградили
изключително силна емоционална връзка със своята баба, далече надхвърляща
характерната за националния ни бит духовна и емоционална близост между баба и
внуци с оглед конкретните житейски обстоятелства, при които те са израснали.
Същите твърдят,че винаги са живяли в непосредствена близост до къщата на баба
си и са поддържали ежедневни и непрекъснати контакти с нея. За И., З. и М.
бабата се е грижила заедно с тяхната майка А Р..
И. и З. Р са родени когато майка им е била на двадесет
и две, респективно двадесет и седем годишна възраст. М.Р. е роден, когато
майката е била на тридесет години. Първоначално грижите за двете малки деца са
поети почти изцяло от тяхната баба А Р,която е била ежедневно до тях,
осигурявайки им „родителска" закрила, грижа и помощ.Бащата Г Р. е/отсъствал
често от дома си, както и от населеното място, в което са живеели, тъй като се
е налагало да се грижи за издръжката на семейството и е работил в други
населени места.За майката А Р. е било практически невъзможно сама да се грижи
за двете малки деца, родени едно след друго.Впоследствие,непосредствено преди
раждане на третото дете М.Р.,бащата се разболява тежко, вследствие на което се
налага неговата съпруга А Р. да полага постоянни грижи за съпруга си.
Именно по тази причина основните грижи за децата, след
раждането на М.Р., е полагала тяхната баба. Децата са израснали в къщата на
баба си, която отстои на около 50 метра от бащината им къща под непрестанната
опека на баба си.С годините връзката между баба и внуци се засилва и нейния
интензитет нараства. Живеят като едно сплотено семейство, непрекъснато са един
до друг,помагат си в добро и лошо.
Бабата А Р остава най-близкия човек, който е
непрекъснато до тях, грижи се както за техните ежедневни материални нужди, така
и за възпитанието и обучението на децата. Включително до нейната трагична смърт
отношенията помежду им остават
изключително близки и сърдечни, по-скоро характеризиращи се с любов и
привързаност като между майка и деца, отколкото между баба и внуци.
Тримата ищци твърдят,че са налице предпоставки да
претендират неимуществени вреди за претърпените от тях морални болки и
страдания, тъй-като с оглед житейската ситуация и изградените изключително
близки връзки с починалата А Р,същите изживяват изключително тежко нейната
смърт и претърпяват неимуществени вреди надхвърлящи в голяма степен по
интензитет и продължителност тези, които са типични са конкретната родствена и
семейна връзка.Позовават се на постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОС
на НК, ГК и ТК на ВКС,съгласно които ,когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между родственици извън тези, съгласно
Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди на тези преживели родственици.
От друга страна
твърдят,че са налице всички предпоставки,предвидени кумулативно в
закона,за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка
"ГО", а именно:наличие на валидно сключен застрахователен договор,
виновно и противоправно деяние на застрахованото лице,причинен вредоносен
резултат и причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и деянието на
водача на МПС-то.
Твърдят,че на 25.03.2019 г.ищците отправили
извънсъдебна претенция пред Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД за заплащане
на обезщетение ,но с писмо изх. № 2108/28.02.2020г. били уведомени,
че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед на горното ищците сезират съда с искане да
осъди ответника да заплати на всеки един
от тях обезщетение в размер на по 30000,00лв. ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на настъпване на произшествието, а именно
02.04.2015 г. до окончателното й заплащане.
Представени са писмени доказателства и са формулирани
доказателствени искания в случай ,че ответника оспори основателността на
предявения иск.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по
съображения,че ищците не попадат в
кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение в конкретния
случай като се позовава на Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. на ВКС по
Тълкувателно дело №1/2016г.,съгласно което е прието,че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени,но акцентира,че това ТР е прието след настъпване на застрахователното събитие
и по тази причина е неприложимо в настоящия казус.
Алтернативно,ако се приеме,че спорното правоотношение
се урежда с оглед разясненията,дадени в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на
ВКС по Тълкувателно дело №1/2016г.,ОСНГТК,то счита,че по основание ищците не
попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на пострадал при непозволено увреждане,тъй като същото дава
възможност само по изключение да получи
обезщетение за морални вреди от нечия смърт и „всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени".
Т.е. налице е изискването кумулативно да са налице две
предпоставки : 1) от една страна ищецът да е създал трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която да е изключителна на фона на обичайните
семейни отношения; 2) и от друга страна да търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
В тълкувателното решение изрично е указано, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Нормално е съжителството им в едно домакинство, като и наличието на
особено близка привързаност между тях. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Това обаче не
покрива горните кумулативно дадени критерии.
За да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди на преживелия родственик следва да се установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между него и починалия е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка.
Смисълът на тълкувателното решение е изричното
поставено в него изискване за изключение, както и връзката да е трайна и
дълбоко емоционална. Това изключение налага в тези случаи за разлика от
обичайното ищецът да е най-близкият човек на починалия, а не съпругата,
низходящите или възходящите му. Т.е. такова изключение ще е налице, ако
пострадалият е нямал друго семейство, освен ищеца, с когото е живял и е
споделял едно домакинство и се е намирал с него в отношения, заместващи отношенията
между най-близките му - съпруга, низходящите или възходящите му. Волята на
върховните съдии е да се даде възможност обезщетение за неимуществени вреди да
получат тези, които на практика са неговите най-близки хора.
От направените твърдения в исковата молба,ответникът
твърди,че не се установява визираното в посоченото TP № 1/2016 год. на ОСНГТК
на ВКС изключение, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между тримата ищци и пострадалата е станала толкова силна, че е заместила
връзката им с възходящи и низходящи, не се и твърди такова.
Обстоятелствата, че ищците често са посещавали баба си
и тя се е грижила за тях по време на детството им не са изключителни, доколкото
това е нормален резултат от една страна на семейните отношения между внуци и
бабата, а първите, са живеели в отделно домакинство и къща при собствените си
родители, които са ги отглеждали и са се грижили за тях. Такива отношения и
съвместно съжителство между низходящи и възходящи от втора степен са нормални с
оглед на обичайните отношения на близост, обич,привързаност и уважение,които
хранят в повечето семейства внуци и баби и дядовци помежду си.Те са свързани и
с чисто икономически причини,които не дават възможност за покупка на отделно
жилище от низходящите,а и традиционните патриархални отношения, характерни за
българското семейство.
И тримата ищци са живели отделно,в едно домакинство с
родителите си, отношенията между тях не са били прекъснати по никакъв начин.
По същия начин и починалата е имала непрекъснати
отношения със своите деца, включително и бащата на ищците, и други внуци, които
не са прекъсвани по никакъв начин.
По тази причина изложените факти в исковата молба не
се отклоняват от обичайните за подобни връзки и не могат да обосноват
визираното в TP изключение.
При условията
на евентуалност ,ответникът счита, че
ако бъде прието, че исковете на тези ищци са доказани по основание, то по
отношение на размера на исковете следва да бъде приложена разпоредбата на § 96,
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ (обн. ДВ бр. 101/18 г.)
Оспорва наведените твърденията за възникнали
неимуществени вреди, обосноваващи претендираната сума,както и периода,през
който са търпени,като твърди,че същите не са възникнали и не са търпени през
твърдения период, респективно не кореспондират с претендираните суми.
Възразява, че предявеният размер на неимуществените
вреди е прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, дължаща се на нарушения на правилата за
движение - движение не по тротоара или банкета на пътното платно; движение не
по противоположното платното за движение на пътните превозни средства най¬близо
до лявата му граница; пресичане на платното за движение не по пешеходна пътека,
без да се съобрази с процесното МПС преди да навлезе на платното за движение.
Пледира за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на разноските по делото.
Допълнителна искова молба не е предявена.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото удостоверения за родствени
връзки се установява,че ищците са низходящи от втора степен на АК Р,починала на,
от коляното на сина й Г.И.Р.. По делото
не се спори,а се установява и от
материалите по НОХД № по описа на ПОС за,в т.ч.и от представената като
доказателство по делото с исковата молба Присъда постановена по посоченото
НОХД,че А К Р е
починала на.като смъртта е настъпила вследствие телесни увреждания,несъвместими с живота,в резултат
на ПТП от същата дата –.
С присъда .по
НОХД №.по описа на ПзОС Г З Б е признат за виновен, в това че на пред частен
дом № при управление назад на МПС, лек
автомобил марка "", бял на цвят, с ДК №, собственост на водача е
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а именно като
водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, преди да
започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в
движението; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно
средство е бил длъжен,но не го е сторил,по време на движението си назад непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да
осигури лица, които да му сигнализират за опасности и чл. 116 от ЗДвП, а именно
като водач на пътно превозно средство е бил длъжен,но не го е сторил, да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, като по този начин е причинил смъртта
на пешеходеца А К Р, ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал.
1, буква "в", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка чл. 40,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във
връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 36 от НК, Б е осъден на 2
години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от
3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.
343г от НК на Борнев му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 2 години и 6 месеца.Присъдата е влязла в законна сила.
По делото не се спори относно механизма на ПТП.Отделно
от това относно деянието,осъществяващо признаците и на деликт по чл.45 от ЗЗД,виновността на дееца е налице влязла в законна сила присъда ,която е
задължителна в тази си част за гражданския съд по повод повдигнат пред него
спор за последиците от деянието на основание чл.300 от ГПК.
Ответника не оспорва твърдението,че за управляваното от Б МПС към
момента на ПТП-то е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Във връзка с твърденията на ищците,че са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на баба си бащина линия са ангажирани гласни доказателства.Разпитани
са трима свидетели на ищцовата страна.
Свидетелят К К,без
родство с ищците,установява,че познава същите,семейството им и починалата им баба.Установява,че
баба А има трима сина и една дъщеря.Има внуци от всяко едно от децата
си.Установява,че семейството на сина й Г,чиито деца са ищците,живеело
самостоятелно в къща в близост до тази ,в която живеела А заедно със
семействата на другите си двама сина.Свидетелят установява,че ищците никога не
са живели при тяхната баба,напротив-живели са винаги с родителите си,които са
се грижели за тях и отношенията им винаги са били нормални.Майка им ги гледала
и се грижела за тях.Свидетелят установява,че бащата на ищците работел често
извън селото ,а майка им работела като
чистачка по улиците.Свидетелят установява,че баба А полагала грижи за
отглеждането и възпитанието на децата,които били с нея през деня,когато майка
им била на работа.Бабата отглеждала и другите си внуци,с които живеели в една
къща на 50 метра от къщата на ищците.
Свидетелката А Р.-майка
на ищците,установява,че баба А винаги и помагала при отглеждането на децата.Децата
от малки ходели на градина,а после на училище.Съпруга й бил болен и това
налагало да разчита на помощта на свекърва си.Децата били при баба си през
деня,когато родителите били на работа,а вечер се прибирали в дома си като за
тях се грижела майка им-свидетелката установява,че чистела и готвела всеки
ден.Децата понякога оставали да нощуват при баба си.Свидетелката установява,че
бабата се грижела и за другите си внуци,които живеели в един двор с нея.Баба А
са разболяла от диабет 10 години преди да почине и тогава за нея се грижели
ищците И. и З. ,както и самата свидетелка.Ищците много обичали баба си,защото
тя много ги гледала.На ищцата З. й прилошало когато видяла баба си окървавена
на земята непосредствено след инцидента.Свидетелката установява,че ищците още
тъгуват за баба си и споменават,че им липсва.Често ходят на
гробищата.Свидетелката установява,че всеки един от ищците е женен като И. има
три деца,а другите двама имат по две деца.
Свидетелят Л К ,живеещ в непосредствена близост до дома на бабата на ищците,без родство с тях ,установява,че АР била добра и
уважавана жена .Тя гледала ищците и всичките си други внучета ,когато те били
малки.Ищците се грижели за нея когато тя остаряла и се разболяла.За нея се
грижели и другите й внуци-децата на двамата й сина.Установява,че ищците ходели
често на гробищата.
С оглед на горното от правна страна съдът
приема,че предявените искове са неоснователни.
Предявени са три субективно съединени иска с правна квалификация чл.288 ал.1 т.2
б.“а“ от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищците
вследствие на ПТП ,причинено от водач на
МПС със сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и обективно съединени с
искове по чл.86 от ЗЗД.
Правното
основание на предявената претенция е чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД.Няма
спор по фактите,че при ПТП е загинала А Р –баба на ищците по бащина линия,като
пътния инцидент е настъпил по вина на водача Б при
управление на МПС .
Разрешението на
спорния пред настоящата съдебна инстанция
въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016
г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г.и
Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,и по изключение
всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.В мотивите на решението е прието,че обезщетение следва да се присъди
само тогава,когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен
извод,че лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно доказване
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е,че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите,бабите и дядовците,и внуците ,са част от
най-близкия родствен и семеен кръг,а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,морална
подкрепа,духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна,че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство,а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
В настоящия случай от ангажираните от ищцовата страна
гласни доказателства се установява,че между ищците и починалата им баба е била налице връзка като
между баба и внуци,съответстваща на българските национални традиции.Децата са
живели в семейството и дома на
родителите,които са полагали грижи за тях-бащата е работил и осигурявал
средства за издръжката им,а майката освен че е работела е полагала ежедневни
грижи за отглеждането на децата. Разбирали
са се и не са имали проблеми в отношенията си.Установиха се изложените в
исковата молба твърдения,че за децата когато са били малки се е грижела тяхната
баба през предимно през деня,когато майката е била на работа.Установи се
обаче,че бабата се е грижела и за другите си внуци,а когато тя е остаряла и се
е разболяла за нея са полагали грижи всички в семейството – всичките й
внуци,включително и снахите.Установи се,че ищците са преживели тежко смъртта на
баба си,към която са били привързани.Тъгували,още я споменават и изпитват липса
от загубата й,ходят на гробищата ,за да почетат паметта й.
Горните,безспорно
установени факти и обстоятелства,мотивират съда да приеме,че отношенията между
ищците и тяхната баба съдът са типичните
и нормални между баба и внуци,характерни и традиционно установени в
българския семеен бит.За нормално в българското общество се приема,бабите и
дядовците да оказват съдействие на родителите при отглеждането на децата,а в
последствие да разчитат на тяхната помощ при напредването на възрастта .Не са
изложени в исковата молба твърдения,нито в хода на производството по делото се
установиха обстоятелства,които да мотивират съда да приеме,че в случая
действително между ищците и тяхната
починала вече баба, е била изградена и е съществувала някаква
особена,изключително силна връзка. Нормално и чувството на мъка и болка,които
ищците са изпитали и все още продължават да изпитват от загубата на близък и обичан човек от
семейството.Редом с това не се установи неимуществените вреди понесени от
ищците или от някой от тях да надхвърлят по сила,продължителност или
характер,нормалните за тази ситуация болки и страдания.Тримата ищци имат
семейства и деца ,водят нормален живот обградени от близки хора и няма данни
смъртта на тяхната баба трайна и осезателно да се е отразило на тяхната
психика,да е променило личността им до степен,че да влоши качеството им на живот в една или друга насока.
Съдържанието на
установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че в
случая не следва да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и
ППВС № 5/69 г. и на ищците не следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.Признаването на материално правна легитимация на ищците да получат обезщетение за претърпените
неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство,а
от действителните отношения между тях и брат им,характеризиращи се с особено
силна привързаност и взаимна обич,каквато в случая не е доказана.
При неоснователност на главния иск,неоснователен се
явява и акцесорния по своя характер обективно съединен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за забава,считана от дата на
настъпване на увреждането- 02.04.2015г. до окончателното изплащане на
застрахователното обезщетение.
Ответника в отговора на исковата молба претендира
присъждане на деловодни разноски,за което има право с оглед изхода на делото.Деловодни
разноски обаче не следва да бъдат присъдени в полза на ответното дружество,тъй
като по делото няма доказателства за действително сторени такива.Поради горното
искането за присъждане на деловодни разноски в полза на ответника следва да
бъде оставено без уважение.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНИ субективно съединените искове с правно основание
чл.226 от КЗ/отм./във връзка с чл.45 от ЗЗД,предявени от И. Г.
Р.,ЕГН-**********,***,З.Г.Р.,ЕГН-**********,*** и М.Г.Р.,ЕГН-**********,***
против Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС" АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1700,район
Студентски, бул."Симеоновско шосе" №67А,представлявано от
изпълнителните директори М С М-Г,П В Д и Г Н. Г
- заедно от двама от тримата изпълнителни директори за осъждане на
ответника да заплати обезщетение в
размер на по 30000,00лв.в полза на всеки един от ищците,за претърпяни от тях неимуществени
вреди от смъртта на баба им А К Р,настъпила
вследствие на ПТП на 02.04.2015г.,виновно причинено от водача Г З Б със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица №221140035373 при ответното
дружество и иска за осъждане на ответника да заплати лихва върху
главницата,считано от 02.04.2015г.до окончателното изплащане на главницата.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за присъждане на
съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред апелативен съд гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: