ПРОТОКОЛ
Година 2023 Град ПЛЕВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА |
Секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия АРАБАДЖИЕВА
Административно дело № 343 по описа за 2023 г.
На
именното повикване в 15,06 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Олива“ АД – гр.Кнежа, редовно призован, не
се представлява. Постъпило е становище с вх.№ 3964 от 22 юни 2023 г. от
жалбоподателя, с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие.
ОТВЕТНИКЪТ Ц.К.Й. - инспектор към ОДБХ Велико Търново,
редовно призован, се явява лично. Явява се адвокат Е.Н. от Адвокатска колегия –
Стара Загора с пълномощно от Директора на ОДБХ – Велико Търново и с права да
представлява ст.инсп. Ц.Й..
ОТВЕТНИКЪТ Ц.Й.: Заявявам, че упълномощавам адвокат Е.Н. от
Адвокатска колегия – Стара Загора да ме представлява в настоящото съдебно
производство до приключването му пред настоящата инстанция.
Съдът намира, че представеното от адвокат Н. писмено
пълномощно от Директора на ОДБХ-Велико Търново с права да представлява
ответника- инспектор Ц.Й., не е надлежно и не поражда права. Няма пречка, по
аргумент от чл.33 изр.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, упълномощаването да
се извърши устно пред съда. Това се отразява в протокола от съдебното
заседание. Налице е надлежно упълномощаване от ответника в настоящото
производство на адвокат Е.Н. с права да го представлява в настоящото съдебно
производство, поради което съдът счита, че няма пречка да бъде допусната като
процесуален представител на ответника.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВОКАТ Н.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за хода на
делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Делото
е образувано по жалба от „Олива“ АД гр.Кнежа, представлявано от изпълнителния
директор А.Р.Г., против Разпореждане за забрана № 357 от 11.04.2023 г. на
инспектор в ОДБХ – Велико Търново.
Жалбата
е била нередовна, т.к. към същата не е била приложена квитанция за внесена
държавна такса за оспорване, поради което е била оставена без движение с
определение № 855/28.04.2023 г. за внасяне на дължимата държавна такса и за
представяне на квитанция по делото за извършеното плащане.
Жалбоподателят
е отстранил констатираните нередовности, поради което пречките за движение на делото
са били отстранени и същото е било
насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
С административната преписка издалият оспореното
разпореждане орган е представил и разпореждане за насочване на храни № 427 от
28 април 2023 г., както и протоколи с извършени лабораторни изпитвания на
партидата цяло зърно слънчоглед с произход Украйна, реколта 2022 г., в
количество 22560 кг. Въз основа на резултатите от изпитванията
административният орган е издал представеното по делото разпореждане за
насочване на храни № 427 от 28 април 2023 г., в което е разпоредено насочване
за преработка на партидата цяло зърно слънчоглед с произход Украйна, реколта
2022 г., в количество 22560 кг, камион № BI5527CH /BH196ХR и като причина за
направеното разпореждане е посочено представяне на резултати от лабораторните
изпитвания без да са установени несъответствия по изследваните показатели. На
това основание съдът, с разпореждане № 1775 от 15 юни 2023 г. е изискал от
ответника да представи доказателства и да посочи дали оспореното в настоящото
производство разпореждане за забрана № 357 от 11.04.2023 г., издадено от
инспектор в ОДБХ – Велико Търново, е отменено и/или оттеглено от издалия го
орган, предвид установеното при изследването съответствие на партидата цяло
зърно слънчоглед по изследваните показатели. В случай, че оспореното
разпореждане е отменено или оттеглено от издалия го орган, последният да
представи акта, с който е отменено или оттеглено и да вземе становище по хода
на производството. Такова становище е постъпило от ответника с вх.№ 3876 от
19.06.2023 г., в което е посочил, че разпореждането за забрана №357 от
11.04.2023 г. е оттеглено с издаденото разпореждане за насочване на храни № 427
от 28.04.2023 г., т.к. след проведените лабораторни изследвания не са
установени отклонения от изследваните показатели за контрол. Направено е искане
производството по делото да бъде прекратено и жалбата на „Олива“ АД да бъде приета
за недопустима за разглеждане, алтернативно – да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
Жалбоподателят е депозирал становище с вх.№ 3964 от 22 юни
2023 г., в което е заявил, че са запознати с разпореждането за насочване за
храни, с което е оттеглено обжалваното разпореждане за забрана, но правният им
интерес от разглеждане на жалбата не е отпаднал и моли съда да бъде разгледана
по същество, т.к. от неправомерно издадения административен акт дружеството е
понесло вреди, които е конкретизирало в подадената молба. Алтернативно е заявил,
че в случай, че съдът прецени, че правният интерес на „Олива“ АД е отпаднал и делото следва да бъде
прекратено, моли с прекратяването на делото да бъдат присъдени сторените от
„Олива“ АД разноски в производството до момента за държавна такса и адвокатски
хонорар, който е съобразен изцяло с минимума по чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004 г.
Представен е списък с разноските, както и договор за правна защита и
съдействие, в който е договорен обем на правната помощ като изготвяне и
подаване на жалба и процесуално представителство по делото, като е представена
и разписка, че договореното адвокатско възнаграждение изцяло е заплатено в брой
на датата на подписване на договора. По делото е приложена и квитанция за
платената държавна такса за оспорване.
АДВОКАТ Н.: Уважаема госпожо съдия, от името на доверителя
си поддържам приетото и приложено по делото становище от негова страна. Молим
производството да бъде прекратено. Разпореждането за забрана № 357 от
11.04.2023 г., е издадено на основание заповед № РД 11-790 от 3 април 2023 г.
на Изп.директор на БАБХ – д-р И. Ш., в която заповед, в раздел V т.2, която е
приета и приложена по делото, е отразено следното: „От всяка пратка с произход
Украйна да се вземат проби за лабораторен анализ с акт за вземане на проби, в
който да се посочва вида на храната, лабораторията, към която се насочва и
количеството на пробата. Пратката се поставя под възбрана до получаване на
резултатите от лабораторните изпитвания.“ Моят доверител, в качеството на
инспектор в ОДБХ – Велико Търново, е изпълнил напълно и изцяло заповедта на
изпълнителния директор на БАБХ, като след като е издал разпореждането за
забрана и са взети проби за анализ, е издадено разпореждане за насочване на
храни № 427 от 28.04.2023 г. Жалбоподателят е запознат с тази заповед, както и
е получил разпореждането за забрана. Това е видно от приложените по делото
документи, както и цялата административна преписка. Молим да прекратите
производството по делото като приемете, че жалбата е неоснователна. Оспорваме
така претендираните разноски като недължими и прекомерно завишени.
Съдът намира, че са налице условията на чл.159 т.3, във
връзка с чл.156 ал.1 от АПК за прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения акт от неговия издател. По административната преписка е представено разпореждане
за насочване на храни № 427 от 28 април 2023 г., издадено от ответника, от
което е видно, че административният орган е издал нов административен акт, с
който е разпоредил насочване за преработка, т.е. оттеглил е издадения акт за
забрана на транспортирането, търговия, пускане на пазара и преработка. С оглед
на това съдът намира, че е налице оттегляне на административния акт по смисъла
на чл.159 т.3, във връзка с чл.156 ал.1 от АПК. Други ответници, освен
инспектора от ОДБХ – Велико Търново, издал оспореното разпореждане, по делото
няма, няма и заинтересовани страни, за които оспорения акт да е благоприятен,
за да се изисква тяхното съгласие за оттегляне на акта. Съгласието на
оспорващия за оттегляне на акта също не е необходимо, т.к. оттеглянето е
станало преди провеждане на първото по делото съдебно заседание. Ето защо са
налице предпоставките на чл.159 т.3, във връзка с чл.156 ал.1 от АПК за
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт. В конкретния случай
жалбата против разпореждането за забрана не е съединен иск за обезщетение за
вреди, което би било пречка за прекратяване на делото, а другата законово
уредена хипотеза, при която може да се установи незаконосъобразността на
оттегления акт в рамките на съдебното производство, е тази на чл.204 ал.3 от АПК – когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. Т.е. незаконосъобразността на оттегления акт се
установява не в производство по реда на чл.145 и следващи от АПК по оспорване
на неговата законосъобразност, а в производство по чл.204 и следващите от АПК в
рамките на образувано исково производство за обезщетение за вреди от оттеглен
административен акт. В рамките на такова исково производство, ако такова бъде
инициирано от жалбоподателя, съдът следва да прецени законосъобразността на
оттегления административен акт и то единствено в мотивите на решението, т.к.
този акт вече е бил отменен с нарочен диспозитив от самия административен
орган, който го е оттеглил.
Жалбоподателят
е претендирал сторените по делото разноски общо в размер на 1050 лева с
приложеното по делото становище с вх.№ 3964 от 22 юни 2023 г., като е приложил
договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано като договорено и
изцяло заплатено в брой при подписване на договора възнаграждение за един
адвокат в размер на 1000 лева. Претендирал е и разноските за заплатена държавна
такса в размер на 50 лв. за образуване на делото.
Ответникът
е възразил срещу дължимостта и размера на разноските в днешното съдебно
заседание, претендирани за възнаграждение за един адвокат, който е
представлявал жалбоподателя в настоящото производство. Правният разум, залегнал в текстовете на
чл.143 ал.1-4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в
чиято полза е постановения съдебен акт, от страната, за която оспорването е
приключило неблагоприятно с отмяна на обжалвания административен акт,
респективно на отказа такъв да бъде издаден, при прекратяване на делото поради
оттеглянето на акта, съответно при отхвърлянето на оспорването или оттеглянето
на жалбата. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно
предизвикания правен спор. В случая жалбата против оспореното разпореждане за
забрана е заведена в Административен съд – Плевен на 26 април 2023 г., а е
подадена в по-ранен момент, отново в Административен съд – Плевен, където е
образувано съдебно производство по АД 330 по описа на Административен съд –
Плевен за 2023 г., по което жалбите срещу няколко отделни разпореждания, в т.ч.
срещу настоящото оспорено, са отделени и са докладвани на Председателя на
Административен съд – Плевен за образуване на отделни административни дела, а
разпореждането за насочване за преработване е издадено на 28 април 2023 г.,
т.е. след изготвяне и подаване на жалбата и след образуване на съдебното
производство по обжалване на разпореждането за забрана. Разпоредбата на чл.143
ал.2 от АПК предвижда, че подателят на жалбата има право на разноски и при
оттегляне на оспорения административен акт. Това разрешение е възприето от
законодателя, т.к. именно административният орган, с издаването на оспорения
акт, е станал причина за образуване на съдебното производство, поради което на
жалбоподателя се следват разноски за възнаграждение за адвокат.
Относно
размера на разноските, които следва да бъдат присъдени, настоящият състав на
съда намира следното: Жалбоподателят претендира разноски общо в размер на 1050
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, с оглед „оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на жалба
пред родовокомпетентния административен съд, както и осъществяване на
процесуално представителство пред компетентния административен съд до
приключване на делото на първа инстанция“, видно от представения със становище
вх.№ 3964 от 22 юни 2023 г. договор за правна защита и съдействие. Предвид
направеното от ответника в днешното съдебно заседание възражение за дължимостта
и размера на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че макар в
титулната част на жалбата да не е посочено, че се изготвя и подава чрез адвокат
и същата да не е подписана от адвокат, договореният обем правна помощ в
договора в договора за правна защита и съдействие, а именно освен процесуално
представителство и изготвяне и депозиране на жалба, съдът приема, че
упълномощеният от жалбоподателя адвокат е изготвил депозираната пред съда жалба
против оспореното разпореждане. Упълномощеният адвокат е депозирал и становище
в хода на размяната на книжа между страните, но не е осъществил процесуално
представителство по делото, т.к. същото е прекратено преди провеждане на
същински процесуални действия по същността на спора. Ето защо съдът намира, че
на жалбоподателя се следват разноски в размер на 750 лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в настоящото
производство, на основание чл.8 ал.3 от Наредба 1/2004 г., във връзка с § 1 от
допълнителните разпоредби на наредбата, във връзка с чл.9 ал.1 от същата
наредба, както и 50 лв. държавна такса за подаване на жалба. За разликата над
присъдения от съда размер до пълния претендиран от жалбоподателя размер
искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл.159 т.3, във връзка с
чл.156 ал.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Олива“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Кнежа, обл.Плевен, ул.“Марин Боев“ № 1, представлявана
от Изпълнителния директор А.Г., против разпореждане за забрана № 357 от
11.04.2023 г., издаден от инспектор в Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 330 по
описа на Административен съд – Плевен за 2023 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните –
гр.Велико Търново, с адрес гр.Велико Търново, ул. „Славянска“ № 5,
представлявана от директора С. С., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „Олива“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, обл.Плевен,
ул.“Марин Боев“ № 1, представлявана от Изпълнителния директор А.Г., направените
по делото разноски общо в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, от които 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/ възнаграждение за един адвокат, представлявал
жалбоподателя в настоящото производство и 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса
за подадената жалба.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Олива“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Кнежа, обл.Плевен, ул.“Марин Боев“ № 1, представлявана
от Изпълнителния директор А.Г., за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над присъдения размер от 750 лв. /седемстотин и
петдесет лева/ до пълния претендиран размер от 1000 лв. /хиляда лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок, който
за жалбоподателя тече от датата на съобщението, а за ответника – от днес.
След изготвяне на определението за прекратяване същото да
бъде публикувано на сайта на Административен съд – гр.Плевен и да се съобщи на
жалбоподателя.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,32
часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: