№ 19189
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110123966 по описа за 2023 година
Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
От „Софийска вода” АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д №62510/2022г., по
което е издадено Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., надлежно
връчена на длъжника , който в месечния срок е подал възражение по чл.414 ГПК. Въз основа
на указание, дадено от съда и съобщение, изпратено до кредитора, същия в едномесечен
срок и предявил установителен иск съществуване на вземането по чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайни фактически отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги, като счита още, че са налице облигационни
отношения, които се уреждат от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (Наредба №4) и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийка вода” АД, в сила до
28.08.2016г. Ищецът твърди, че по силата на чл. 2, ал. 1, т.1 от Общите условия (аналогично
чл. 3, ал. 1р т. 1 от Наредба №4) ответникът им качеството на „потребител на ВиК услуги”
за обект, находящ се в град София, ж.к.Захарна фабрика, блок 74, етаж 1, ап.1, за който имот
в заявлението се сочи, че е създаден клиентски номер **********. Сочи, че не са плащани
задълженията, поради което е създадена договорна / съдебна / сметка **********. Ищецът
твърди, че имотът е собственост на СО, като ответницата е наемател, настанена с
настанителна заповед от 23.6.2020г, и общината е дала съгласие титуляр по партидата да
стане наемателя.
Ответникът, получила препис от исковата молба, не е подала писмен отговор. Във
възражението си, сочи, че оспорва вземането, тъй като количеството вода, за тази стойност,
е високо, и тя не може да го употреби, за което посетила общината, откъдето й било
обяснено, че сумата е за сметка на предишен наемател, и че не дължи плащане.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
1
ГПК, установи следното от фактическа страна:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че от 23.6.2020г,
ответницата е титуляр по партида, като датата е техническа грешка, предвид твърдението
във възражението, че ответницата е настанена от 5.10.2021г., и представената от ищеца
настанителна заповед от същата дата, с която Р. Р. е настанена в общинско жилище, заедно с
членовете на семейството й- съпруг и три деца. В самата настанителна заповед е посочено,
че ответницата е настанена за период 27 месеца, считано от 23.6.2021г. до 23.9.2023г.
Видно от изявление на Столична община до ищеца, собственикът – Столична
община, дава съгласие, ответницата да е титуляр по партидата.
От неоспореното от страните и прието от СРС заключение на съдебно –
техническата експертиза, е видно, че за период 30.8.2021г- 24.8.2022г., реално ползваното
количество вода за този имот, се изчислява на база 5 броя потребители, като в имота не е
извършван отчет на показанията на водомери. на 30.8.2021г. е издадена фактура №
*********, с която са начислени 2371,009 куб.м вода, която фактура включва задължение за
предходен период на обща стойност 6965,67 лева, от които 6956,78 лева главница и 8,89
лева лихва.
Други релевантни за спора доказателства не са ангажирани.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна следните правни изводи:
Предметът на правния спор, въведен от ищеца, е положителен установителен иск за
установяване на вземане, за което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение. Основанието на иска е въведено от ищеца в исковата молба – твърди се, че
исковата сума се дължи, защото страните по делото за исковия период са били обвързани от
облигационно правоотношение по доставка на питейна вода. Съгласно разпоредбата на Чл.
3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, (1) Потребители на
услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение, като същото е отделено за безспорно по делото.
Относно размера на задължението, съдът намира следното. В заявлението изрично е
посочено, че вземането на ищеца включва задължения, отразени във фактури издавани за
период 30.8.2021г- 24.8.2022г. От неоспорената от страните и приета от СРС СТЕ се
установи, че реално ползваното количество вода за имота възлиза на 1762,62 лева, като не
се доказа ответницата да дължи останалата сума, по издадена на 30.8.2021г. фактура №
2
*********, с която са начислени 2371,009 куб.м вода, която фактура включва задължение за
предходен период на обща стойност 6965,67 лева, от които 6956,78 лева главница и 8,89
лева лихва, като видно от самата фактура, същата касае задължение за предходен период –
24.7.2021г.-24.8.2021г., който не е предмет на делото, съгласно изрично посоченото от
ищеца – заявител, в заявлението по чл.410 ГПК / периодът е от 30.8.2021г./. Задълженията
на ответницата не възникват от датата на издаването на фактурата, а касаят определен
изминал период, през който е ползвана услугата, като задължението по посочената фактура е
за период, извън периода на заявлението. За горницата, посочена по- горе, от 1762,62 лева,
същата е дължима, тъй като абонатът има задължението да осигури имота за отчет на
показанията на водомерите на определен период от три месеца, поради което и начислената
сума, на база петима потребители /колкото са настанените в имота лица/, е доказана. Ето
защо, искът е основателен за тази главница, и сумата от 119,85 лева лихва върху нея, за
целия период, изчислено от съда, на основание чл.162 ГПК.
При този изход на спора, на страните се следват разноски. Ищецът доказва разноски
за заповедното производство: 236,25лв – 186,25 лева държавна такса, 50 лева
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, за исковото производство, общо
712,53 лева - 212,53 лв държавна такса,100 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, както и сумата 400 лева депозит за СТЕ, като, съразмерно на
основателната част на исковете, ответницата дължи, съответно, сумата 47,76 лева и 144,04
лева за двете производства. Ответната страна не доказва разноски.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1
ЗЗД, че Р. З. *** с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ЗАХАРНА ФАБРИКА, бл.74,
вх.А, ап.1, общ. Столична, обл. София (столица) дължи на СОФИЙСКА ВОДА АД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III 159, ет.2 и 3, БИЗНЕС ЦЕНТЪР
ИНТЕРПРЕД ЦАР БОРИС, общ. Столична, обл. София (столица) сумата 1762,62лева ,
представляваща главница за потребена вода за имот с адрес гр. София, ЖК ЗАХАРНА
ФАБРИКА, бл.74, вх.А, ап.1, за който е открит клиентски номер **********, а за
задължението е създадена договорна /съдебна / сметка ********** за период от 30.08.2021 г.
до 24.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.11.2022 г. до изплащане на
вземането, от 119,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 30.09.2021 г. до
24.08.2022 г, за които суми по ч.гр.д.№62510/2022г от СРС, 125 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им предявени размери :
до 8 719,40 лева главница за период от 30.08.2021 г. до 24.08.2022 г., одо 592,87 лева
мораторна лихва за период от 30.09.2021 г. до 24.08.2022 г.
ОСЪЖДА Р. З. *** с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ЗАХАРНА ФАБРИКА,
бл.74, вх.А, ап.1, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на СОФИЙСКА ВОДА
АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III 159, ет.2 и 3, БИЗНЕС
ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД ЦАР БОРИС, общ. Столична, обл. София (столица) стоР.те
разноски: сумата от 47,76 лева по гр.д.№ 62510/2022г. и сумата 144,04 лева по гр.д.№
23966/2023г.
Ответната страна може да плати сумите доброволно по банков път по банкова сметка:
BG07SOMB91301010307902.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3