Определение по гр. дело №4262/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49139
Дата: 27 ноември 2025 г. (в сила от 27 ноември 2025 г.)
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20251110104262
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49139
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110104262 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и
необходими.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като с отговора на исковата молба ответникът е оспорил относими към
предмета на делото обстоятелства, които са необходими за изясняването на спора.
Искането на ответника на основание чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да
представи в оригинал Договор за кредит с приложенията към него, Извлечение от
погасителен план с отразените по него плащания и поканата за доброволно
изпълнение, изпратена до него, следва да бъде оставено без уважение, доколкото
представените копия са четливи и са надлежно заверени от процесуалния представител
на ищеца – юрк. Юлия Нешева.
С оглед извършеното оспорване от страна на ответника на Договор за кредит с
приложенията към него, Извлечение от погасителен план с отразените по него
плащания и поканата за доброволно изпълнение, изпратена до него, и на основание чл.
193, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже да заяви дали ще се ползва от оспорените
документи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение, да заяви дали желае да се
ползва от представените от него по делото Договор за кредит с приложенията към
него, Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания и поканата за
доброволно изпълнение.
1
При неизпълнение на указанието, документът ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи, формулирани от ищеца с исковата
молба, както и служебно поставен въпрос - Променян ли е размерът на уговорената
възнаградителна лихва, както и на стойността на базовия лихвен процент (БЛП)
по кредита, ако да – кога и при какви показатели. Какъв е дължимият размер на
редовната лихва, съобразно първоначално уговореното, при депозит в размер на
500 лева, вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Виолета Стоянова Стоянова, тел. 0888 846 913.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 183 ГПК.
НАСРОЧВА делото за 17.02.2026г. от 15:40 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са от ищеца „Тексим Банк“ АД срещу ответника Д. С. П. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати сумата в размер на 5457,98 евро, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720/12.12.2018 г., ведно със
законната лихва за периода от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 350,16 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2023 г. до
24.06.2024 г., сумата в размер на 492,12 евро, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.11.2023 г. до 22.01.2025 г., и сумата в размер на 46,02 евро,
представляваща такса са връчване на уведомление чрез ЧСИ.
Ищецът „Тексим Банк“ АД твърди, че между него и Д. С. П. е сключен Договор
за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720/12.12.2018 г., по силата на който на
ответницата е предоставен кредит в размер 15 000 евро, с краен срок за погасяване до
15.12.2025 г. Излага, че сумата е предоставена на заемателката еднократно на
12.12.2018 г., съгласно Мемориален ордер № АА – **********, като считано от
15.06.2023 г. същата била в неизпълнение на договорните си задължения за погасяване
на месечни вноски по главница и лихва в общ размер на 2078,79 евро. Излага доводи,
че на 25.04.2024 г. ответницата погасила еднократно само част от просрочените
задължения като останалата част останала дължима и към настоящ момент. Ищецът
посочва, че въз основа на това и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ е обявил кредита за
предсрочно изискуем, за което ответницата била уведомена чрез съобщение, връчено
чрез залепване от ЧСИ Уляна Димоларова на 24.06.2024г. Наред със стореното
уведомление чрез ЧСИ, ищецът уточнява, че е извършил такова и по електронната
поща на ответницата – *******@********.**, която лично е посочила в попълнената от
нея декларация – въпросник при сключване на процесния договор за кредит. С оглед
на изложеното, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите
осъдителни искови претенции за останалата част, дължима съгласно договора за
кредит, а именно: сумата в размер на 5457,98 евро, представляваща главница по
2
Договор за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720/12.12.2018 г., ведно със
законната лихва за периода от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 350,16 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2023 г. до
24.06.2024 г., сумата в размер на 492,12 евро, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.11.2023 г. до 22.01.2025 г., и сумата в размер на 46,02 евро,
представляваща такса са връчване на уведомление чрез ЧСИ. Претендира сторените в
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. С. П. е депозирала отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, че
главницата по кредита е предоставена от ищеца по собствената й банкова сметка,
доколкото такава не била посочена в представения Договор за кредит. Оспорва
доказателствената стойност на съсдържащата се в договора декларация. Счита
договорът за кредит за бланкетен и неиндивидуализиран, притежаващ единствено
качествата да уреди преддоговорни отношения за последващо сключване на заемен
договор, поради което намира и че същият няма обвързваща спрямо нея сила.
Оспорва, че е уведомена за обявената от ищеца предсрочна изискуемост на кредита,
като твърди, че съобщението не е достигнало до нея. Евентуално, намира, че ако се
приеме съобщението за редовно връчено, то следва да касае единствено падежиралите
и непогасени вноски по кредита. Оспорва, че подписите положени върху Договор за
кредит с приложенията към него, Извлечение от погасителен план с отразените по
него плащания и поканата за доброволно изпълнение, изпратена до ответника, са
нейни. Релевира възражение за нищожност и неравноправност на процесния договор
за кредит, погасителния план към него и рамковия договор за откриване на
разплащателна сметка. Излага съображения, че клаузите не са индивидуално
договорени, не е отразена методологията за формиране на БЛП, липсва клауза,
предвиждаща възможността на потребителя да прекрати договора без неблагоприятни
последици. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по иска чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит между него и ответника с
твърдяното съдържание, в т.ч. уговорка за възнаградителна лихва, получаване на
паричната сума от кредитополучателя; уговорения начин за връщане на усвоените
суми, падежа на уговорените дължими вноски за връщане на заема, настъпване на
падежа на задължението за връщане на претендираните вноски по кредита и
обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за плащане на дължимите суми по договора.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за
установяване на фактите, тежестта на доказване за които носят.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
3
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно
време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани -
вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече и
нфо рма ц и я : Мариана Николова, Мария Г. - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4