№ 2473
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20221110215126 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144
от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 14.09.2023 г., подадена по електронен път на
В. С. И., чрез адв. Я. Сотирова – АК Перник, озаглавена „касационна жалба“,
находяща се на л. 40 от делото, с която се иска решение № 3758 от 04.08.2023
г. да се допълни в частта за разноските, като в полза на молителя да се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за
които се твърди, че е направено своевременно искане и са представени
доказателства.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна по делото, която не
е депозирала отговор.
Съдът като взе предвид направеното искане, въз основа на
материалите по делото и закона, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Производството по НАХД № 15126/2022 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 20-и състав е образувано по жалба на В. С. И., срещу
Електронен фиш серия К № 5643801, като същото е приключило с решение №
3758 от 04.08.2023 г., с което обжалваният електронен фиш е отменен.
Видно от материалите по делото е, че жалбата е подадена лично от
жалбоподателя, като в същата е посочен за съдебен адрес именно адресът на
1
адв. Я. Сотирова. Впоследствие, на 02.03.2023 г. по делото е депозирана молба
с вх. № 59244 от 02.03.2023 г. от адв. Я. Сотирова, в качеството на
процесуален представител на жалбоподателя, с която са направени
доказателтвени искания и е изразено становище по съществото на спора. Към
тази молба са приложени договор за правна защита и съдействие и
пълномощно /л. 13-14/, от които е видно, че на 14.11.2022 г. (която дата
предхожда датата на образуване на НАХД № 15126/2022 г.) В. И. е
упълномощил адв. Я. Сотирова да го представлява в хода на производството по
делото, както и че реално е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 400,00 лева, като към тези документи е приложен и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. С молбата е направено изрично искане за
присъждане в полза на страната на направените по делото разноски.
По делото е проведено едно открито съдебно заседание – на 07.03.2023
г., в което страните не са се явили и делото е обявено за решаване.
На 04.08.2023 г. е обявено решение № 3758, с което обжалваният
Електронен фиш е отменен.
На 21.08.2023 г. по делото е постъпила касационна жалба с вх. №
235086 от въззиваемата страна СДВР, с която е направено искане за отмЯ. на
решението и постановяване на съдебен акт, с който атакуваният електронен
фиш да бъде потвърден.
На 14.09.2023 г. по делото е постъпила „касационна жалба“, подадена от
въззивника, находяща се на л. 40, която е подадена по електронен път и която
по естеството си представлява молба за изменение на решението в частта за
разноските.
По повод постъпилата същинска касационна жалба делото е изпратено
на Административен съд София-град (АССГ), откъдето е върнато на
Софийски районен съд (СРС) за произнасяне по молбата за изменение на
решението в частта за разноските.
С разпореждане от 13.10.2023 г. съдията-докладчик по делото е
разпоредил същото да се изпрати отново на АССГ, като е приел, че в случая е
налице произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски, както
и че с подадената от страна на жалбоподателя „касационна жалба“ се обжалва
именно това произнасяне на съда.
С определение от 30.10.2023 г. на АССГ образуваното производство по
2
КНАХД № 9269/2023 г. е прекратено и делото отново е изпратено на СРС за
произнасяне по молбата за изменение на решението в частта за разноските.
С разпореждане от 15.11.2023 г. съдията-докладчик и
председателстващ 20-и състав при СРС, НО се е отвел от разглеждането на
делото по изложени в съдебния акт съображения за това, съответно делото е
преразпределено на настоящия съдия-докладчик на 17.11.2023 г.
Препис от молбата за изменение на решението в частта за
разноските е изпратена на СДВР, но отговор към днешна дата не е
постъпил.
В конкретния случай жалбоподателят по делото е представил и списък
на разноските, с оглед на което в случая са съобразени задължителните
указания на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.
д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, в което е дадено разяснение по въпроса за
недопустимостта на молба по чл. 248 от ГПК при липса на списък по чл. 80 от
ГПК, т. е. по арг. за противното, в конкретния случай молбата се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на доказателствата по делото следва несъмнен извод за това,
че от страната на жалбоподателя по делото реално са направени разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на сумата от 400
/четиристотин/ лева, за присъждането на които е направено своевременно
искане – с молба от 02.032020 г. При това положение и с оглед
обстоятелството, че жалбата на В. С. И. е уважена, а атакуваният с нея ЕФ
е отменен, следва извод, че на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл.
144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски, за заплащането на които следва
да бъде осъден органът, издал обжалваният и отменен ЕФ, т. е. в случая в
полза на В. С. И. следва да се присъдят направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 /четиристотин/ лева, за
заплащането на които следва да се осъди СДВР. Въпросът за възможна
прекомерност на претендираните разноски в размер на сумата от 400
/четиристотин/ лева не следва да се обсъжда предвид обстоятелството, че по
делото липсва възражение в тази насока.
По изложените съображения и предвид обстоятелството, че в решение
№ 3758 от 04.08.2023 г. липсва произнасяне на съда относно разноските по
3
делото, съдебният състав приема молбата на В. С. И. за допълване на
решението в частта за разноските за основателна. В тази връзка следва да се
посочи, че според настоящия съдия-докладчик в посоченото съдебно решение
на СРС липсва произнасяне по направеното искане за присъждане на
разноски, тъй като липсва произнасяне в диспозитива на съдебния акт.
Същевременно от страна на жалбоподателя своевременно е подадена молба за
изменение на решението в частта за разноските, която неправилно е
озаглавена „касационна жалба“ и адресирана до АССГ (вероятно с оглед
подадената към онзи момент същинска касационна жалба на другата страна
по делото). Същественото в случая е, че молбата по естеството си е такава по
чл. 248 от ГПК, при което компетентен да се произнесе по същата е
съответният съд, постановил съдебния акт, изменението на който се
претендира, респ. по този начин да се осигури възможност за обжалване на
това прознасяне по предвидения за това процесуален ред. Ето защо не е с
решаващо значение за разглеждането на молбата обстоятелството, че същата е
озаглавена и адресирана неправилно, а е значимо какво представлява тя по
своето естество с оглед на нейното съдържание. Молбата по същество е
основателна, тъй като липсва произнасяне по искането за присъждане на
разноски, като основателно е и направеното в хода на същинското въззивно
производство искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
тъй като по същество съдът е приел, че жалбата е основателна, а
жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на разноски и
е представил доказателства за реално заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение, при което съобразно закона следва, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски. Възражения за
прекомерност липсва, но разноските които се претендират не са прекомерни
по размер.
Поради това и предвид изложеното по-горе, решението по делото
следва да се допълни в частта за разноските като на основание чл. 63д от
ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК СДВР следва да
се осъди да заплати на В. С. И. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на сумата от 400
/четиристотин/ лева.
По тези мотиви, съдът,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 3758 от 04.08.2023 г. по НАХД № 15126/2022 г. на
Софийски районен съд, НО, 20-и състав, в частта за разноските, като го
ДОПЪЛВА със следното:
ОСЪЖДА СДВР на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144
от АПК, вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на В. С. И., ЕГН: **********,
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
връчването му на страните пред Административен съд София-град.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5