О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
31.08.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VІІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
ОТКРИТО съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
При секретаря Татяна Шуманова и при
участието на прокурора Ивайло Петров,
като разгледа докладваното от председателя в.н.ч.д. 2084 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.327 и сл. НПК.
Образувано
е по повод постъпил протест от прокурор
при СРП, както и във връзка с постъпила въззивна
жалба от защитника на осъдения Д.М.М. – адв. В. срещу протоколно определение от 27.02.2020г. на
СРС, НО, 135 състав по НОХД
17919/2017г., с което на основание чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. с чл. 25, ал.1 вр. с чл.23,
ал.1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените
по НОХД
17919/2017г. на СРС, НО, 135 състав (три месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим) и по НОХД 15313/2013г. по описа на СРС, НО, 112 състав
(четири месеца и шест дни), а именно – лишаване от свобода за срок от четири
месеца и шест дни.
В
протеста се изтъкват доводи за нарушение на материалния закон. Излага се
аргумент за изтекла давност по чл.82, ал.1, т.4 НК за изпълнение на по-тежкото наказание от четири месеца и шест
дни и се твърди, че с факта на групирането му по реда на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК е допуснато неизпълнение на
указанията, дадени в ТР № 38/1957г.
В
протеста се твърди, че по-тежкото наказание, включено в групата, нито е било
изтърпяно, за да бъде зачетено, нито подлежи на изпълнение в бъдещ период от
време. За да се приеме, че по-тежкото наказание не е било изтърпяно, се
навеждат доводи, че по НОХД 15313/2013г. по описа на СРС, НО, 112 състав
неправилно е приложена разпоредбата на чл. 59 НК, като е зачетено задържането
на Д.М. по друго производство, като деянията и по двете производства са били в
отношение на рецидив, а не в отношение на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 НК. В тази връзка се навежда довод, че неправилното зачитане на предварително
задържане по наказателно производство, включено в групата, не се променя от отказа
на ВКС да възобнови наказателното производство. Във връзка с наведените доводи
в протеста се предлага въззивният съд да събере
доказателства, като изиска преписи от съдебните актове по НОХД № 1238/2006 г. по описа на СГС, НО, 9
състав; НД № 827/2015 г. по описа на ВКС; НД № 1039/2016 г. по описа на САС,
НО, 2 състав; актуална справка от ГДИН.
В
жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт се твърди, че е неправилен и
незаконосъобразен, но с аргумента, че основание за възобновяване на
производство, приключило по реда на Глава двадесет и девета от НПК, не може да
бъде последваща преценка на прокурор, тъй като това
би означавало по реда на извънредния способ за контрол да се иска
преразглеждане и подмяна на волята на едната страна по постигнатото и одобрено споразумение
.
По
арг. от чл.306, ал.3 НПК определението по ал. 1 на
същия текст подлежи на въззивна проверка по реда на
глава ХХІ НПК.
Съдът,
в свое определение от 22.06.2020г. е обсъдил основанията на чл. 327 НПК, като е
счел, че не са налице основания за разпит на лишения от свобода М., свидетели и вещи лица. Съдът в същото
определение е преценил, че са налице
основания за провеждане на съдебно следствие за събиране на писмени
доказателства, а именно – актуална справка за съдимост, заверени преписи от
крайните съдебни актове по НОХД № 1238/2006 г. по описа на СГС, НО, 9
състав; НД№ 827/2015 г. по описа на ВКС; НД №
1039/2016 г. по описа на САС, НО, 2 състав;
актуална справка от ГДИН относно периода на изтърпяване на наказания
„лишаване от свобода“ и „пробация“, периода, в който
подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“,
както и наказателното производство, по което е била взета такава мярка за
неотклонение.
В
производството пред въззивния съд прокурорът изразява
становище, че протестът е основателен. Предлага на съда да отмени атакуваното
протоколно определение, с което на Д.М. е наложено едно общо наказание
„лишаване от свобода“.
Защитникът
на лишения от свобода – адв. В. моли съдът да остави
протеста без уважение, като потвърди първоинстанционния съдебен акт. Моли да
бъде уважена въззивната жалба на защитата.
Лишеният
от свобода – Д.М., редовно призован, не се явява, не изразява становище във
връзка с жалбата и протеста, като е посочил, че не желае да участва лично в
производството.
Съдът, след като обсъди становищата
на страните, доказателствата по делото, релевираните
в жалбата и протеста доводи, както и в
пределите на проверката по чл. 314 от НПК, намира за установено следното.
Жалбата от защитника на осъдения е неоснователна.
Това
е така, тъй като в нея не е формулирано конкретно искане, насочено към проверка
на първоинстанционния съдебен акт. По същество същата има характер на
възражение срещу доводите в протеста, свързани с влошаване положението на
осъденото лице.
Протестът е неоснователен.
Производството е
по чл.306, ал.3 от НПК, като предмет на проверка е съдебен акт на първата
съдебна инстанция по чл.306, ал.1, т. 1 от НПК.
С
протоколно определение по НОХД № 17919/2017 г. по описа на СРС, НО, 135 състав,
влязло в сила на 27.02.2020 г. на осъдения Д.М.М., с
ЕГН **********, е наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ месеца при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване. С протоколно определение
от същата дата СРС, НО, 135 състав по НОХД
17919/2017г. на основание чл.306, ал.1, т.1 НПК вр.
с чл. 25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК съдът е определил
едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД
17919/2017г. на СРС, НО, 135 състав (три месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим) и по НОХД 15313/2013г. по описа на СРС, НО, 112 състав
(четири месеца и шест дни), а именно – лишаване от свобода за срок от четири
месеца и шест дни. Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал.2 вр. с ал.1, т.1 НК времето, през което лишеният от свобода
е бил задържан по реда, предвиден в ЗМВР и НПК. На основание чл. 25, ал.2 НК е
приспаднат периодът, в която осъденото лице е изтърпяло някое от наказанията,
наложени по наказателните производства, включени в съвкупността.
Без
съмнение, деянията, включени в съвкупността, са били извършени преди да е
налице влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. Това е така, тъй като
деянието, за което Д.М. е бил осъден по НОХД 15313/2013г. на СРС, НО, 112
състав, е било извършено на 28.12.2012г., а деянието, по което е бил осъден по
НОХД 17919/2017г. на СРС, НО, 135 състав, е било извършено на 15.02.2013г.
Съдебните актове са влезли в сила съответно на 15.12.2014г. и на 27.02.2020г.
Наказанието,
наложено по НОХД 17919/2017г. на СРС, НО, 135 състав е било изтърпяно в периода
от 25.02.2020г. до 22.05.2020г. (л.54, СП, СГС).
По
влезлия в сила съдебен акт по НОХД 15313/2013г. съдът е приспаднал на основание
чл. 59, ал.1 НК период на задържане по НОХД 1238/2006г. по описа на СГС, влязъл
в сила на 06.06.2006г., с който Д.М. е бил изцяло
оправдан по повдигнатото обвинение (л.15, СП, СГС). НОХД 1238/2006г. е било
образувано по обвинителен акт по ДП 3467/2005г.
по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр. 22/2006г. по
описа на СГП (л. 45, стр.2, СП, СГС) и съгласно справка от ГДИН с рег. №
8657/03.07.2020г. по това досъдебно производство Д.М. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 02.05.2006г. до 19.05.2006г.
(л.54, СП, СГС). От цитираната справка, изготвена от ГДИН, е видно, че лишеният
от свобода Д.М. не е постъпвал в местата за лишаване от свобода за изтърпяване на наказание по НОХД 15313/2013г.
на СРС, НО, 112 състав. За разликата от пълния размер на наложеното наказание
(четири месеца и шест дни), за която не е било извършено приспадане на
основание чл. 59, ал.1 НК, считано от влизане в сила на съдебния акт по НОХД
15313/2013г. (15.12.2014г.) е изтекъл давностният срок за изпълнение. Този срок съгласно чл. 82,
ал.1, т.4 НК е с продължителност от пет години. Междувременно, във връзка с
приложението на разпоредбата на чл. 59, ал.3 НК, свързано с приспадането на
период на задържане по НОХД 1238/2006г. на СГС, прокуратурата е инициирала
производства за възобновяване на производството по НОХД 15313/2013г. на СРС,
като е било изготвено искане от Главния прокурор в срока по чл. 421, ал.1 НПК.
По това искане е било образувано НД № 827/2015 на ВКС, НО, ІІ, Н.О.,
производството по което е прекратено с определение от 16.11.2015г., а делото е
било върнато на ВКП за надлежното установяване на Д.М.М.
(л.11, л.12, СП, СГС). Адресът на осъдения е бил установен през 2016 г., когато на 17.06.2016 г. във ВКС повторно е внесено изготвеното на 20.04.2015 г. искане на Главния
прокурор. Във връзка
с това искане е било образувано НОХД № 634/2016 г. на
ВКС, 2 НО, като производството е било прекратено с протоколно определение от 26.09.2016 г. и делото е изпратено по компетентност на САС, тъй като
актът е от кръга на посочените
в чл. 424, ал. 1 т НПК.
В САС е било образувано Н.Д. по възобновяване 1039/2016г., което е било
прекратено с Определение №
325 от 01.11.2016 г.,
влязло в сила на същата дата, с аргумента, че искането е за утежняване
положението на осъденото лице, а споразумението по НОХД №
15313/2013 г. на РС София е
влязло на 15.12.2014 г. В тази връзка САС е заключил, че преклузивният срок по чл. 421, ал.
1 от НПК е изтекъл на
15.06.2015г. При това положение искането за
утежняване положението на осъдения, внесено през 2016 г., т.е. след
изтичането на този срок, е било счетено от решаващия съд за процесуално недопустимо поради наличие на абсолютна отрицателна
предпоставка за това.
Във връзка с изложените по-горе факти, относими
към правния статус на осъденото лице, е от значение следното. Процесуално
недопустимо е в настоящото производство съдът да обсъжда по същество доводите в
протеста дали в крайния съдебен акт по НОХД № 15313/2013 г. правилно е приложена разпоредбата на чл. 59 НК. Във
всички случаи възможен отговор на този въпрос предполага евентуално утежняване
положението на осъденото лице. Такова произнасяне е било дължимо от съда в
производство по възобновяване, което в настоящия случай е било образувано, но
поради изложените по-горе обстоятелства е било прекратено с влязъл в сила
съдебен акт, постановен от компетентния съд. Противното разбиране, би довело до
заобикаляне на закона, в който изрично са разписани правомощията на различните
съдилища при наличието на искане по чл. 421, ал.1 НПК. Пречка за пререшаване на
въпроса относно приложението на чл. 59, ал.1 НК по НОХД 15313/2013 е налице и с
оглед указанията, дадени в Постановление № 4 от 28.06.1965 Г. ПО Н. Д. №
2/1965 Г., ОСНК НА ВС, когато се налага общо наказание за съвкупността по отделни присъди, за които са налице условията за това, то да се осъществява в
най-благоприятно съчетание за осъдения. СРС е упражнил законосъобразно
правомощията си да определи най-благоприятното съчетание за осъдения, като е
съобразил съдържанието на влезлите в сила съдебни актове. С други думи, първоинстанционният съдебен акт не налага осъденият да
изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 15313/2013 г. на СРС.
Правилна е правната оценка в протеста на
изпълнителската давност, като е прието, че срокът за изпълнение на
остатъка от неизтърпяваната част на
наказанието по НОХД № 15313/2013 г. е
изтекъл, тъй като неговото начало следва
да се определи от момента на влизане в сила на съдебния акт по (15.12.2014 г.)
Поради зачитането на част от наказанието по реда на чл. 59, ал.1 НК с влязъл в
сила съдебен акт по НОХД № 15313/2013 г. обаче – въпрос, който настоящият съд
не е оправомощен да пререшава, следва да се приеме,
че наказанието, наложено по това производство е частично изтърпяно. Следователно,
в настоящия случай е неприложима забраната по т.2, формулирана в Тълкувателно решение № 38 от 03.03.1957г. хо Н.Д. № 38/1957г. на
ОСНК на ВС.
Отделно
от това, съдът служебно констатира, че е определено общо наказание със съдебен акт на съда,
постановил последния влязъл в сила съдебен акт, с което са изпълнено
изискването на чл. 39, ал.1 НПК. В този смисъл от първия съд не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като произнасянето на първия съд
е в съответствие със задължителните указания, дадени в ТР № 14/30.04.1987г. по
н.д. № 6/1987г., ОСНК на ВС.
По
изложените по-горе съображения първоинстанционният
съдебен акт следва изцяло да се потвърди.
Предвид
изложеното и на основание чл.334, т.1, пр.2 от НПК, чл.338 от НПК, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
от 27.02.2020г. на СРС, НО, 135 състав
по НОХД 17919/2017г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: