№ 113
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Ирина Ал. Аспарухова
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600201 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Л. Ж. Ж. за възобновяване на производството по
нохд № 16696/21г. по описа на СРС,НО,22 състав и потвърждаващото го решение по нохд №
4655/23г .по описа на СГС,НО,1 въззивен състав.
В искането се твърди,че съдебните актове са постановени в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон.
В подкрепа на първото основание се посочва че,съдилищата по същество не са дали
отговор на възраженията на защитата във връзка с нарушено право на защита на осъдения
Ж. в хода на досъдебното производство,а на второто-че не са дали обоснован отговор дали
употребата на наркотично вещество от страна на осъдения Ж. е установена по надлежния
ред.
В съдебното заседание пред апелативния съд,защитникът на осъдения поддържа
искането за възобновяване на посочените в него основания.Моли същото да бъде уважено.
Представителят на САП, счита ,че искането е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Осъдения Ж. моли актовете на инстанциите по същество да бъдат възобновени и той
да бъде оправдан.
Софийски апелативен съд,Наказателно отделение,3 състав ,след като провери
1
данните по делото,съобрази становищата и доводите на страните в пределите на
правомощията си,намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл.422 ал.1
т.5 от НПК.Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,като в него се
съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК.Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество в контекста на очертаната в него аргументация,искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 27.04.2023г.постановена по нохд № 16696/21 по описа на СРС,22 състав
Ж. Л. Л. е признат за виновен в това ,че на 30.09.2021г. в гр.София, по локалното платно на
бул.Цариградско шосе с посока на движение от ул.Тарас Шевченко към ул.Чехов е
управлявал МПС –л.а. Опел Зфипра след употреба на наркотични вещества-канабис като
употребата е установена с техническо средство по надлежния ред и деянието е извършено
повторно,поради което е осъден за извършено престъпление по чл.343Б ал.3 от НК и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,при първоначален общ
режим,както и глоба в размер на 500лв.Със същата присъда Ж. е лишен от право да
управлява МПС за срок от две години и шест месеца.С присъдата на осн.чл.68 от НК е
приведено в изпълнение и наказание лишаване от свобода от три месеца при първоначален
общ режим.
С решение от 03.09.2024г.,постановено по внохд № 4655/23г на СГС,НО,1въззивен
състав, присъдата на първостепенния съд е била потвърдена изцяло.
Възобновяването на наказателното дело е извънреден способ за контрол на влязлата в
сила присъда или друг акт,ползващ се със стабилитет и изпълняемост.Касационните
основания за отмяна на присъдата са изчерпателно изброени и необосноваността на
съдебния акт не е сред тях,респективно не е и основание за възобновяване на наказателно
дело в извънредната процедура по Глава 33.Ето защо доводите в тази насока в искането за
възобновяване следва да бъдат преценявани в контекста на твърдения за съществено
нарушение на процесуалните правила,което съставлява възобновително основание по чл.348
ал.1 т.2 от НПК.
Нужно е да се отбележи,че поначало оценката на доказателствата е суверенна дейност
на съда като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от
инстанциите по същество фактически положения и не може да установява нови такива, не
може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища.На
проверка подлежи единствено и само правилността на процеса на формиране на вътрешно
убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за
обективно,всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото както и дали са
предприети всички мерки за разкриване на обективната истина.
В конкретният случай инстанционните съдилища са събрали възможния обем от
доказателства,като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК,поради което
2
не се констатират допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК.Делото не
страда от доказателствен дефицит,който да е попречил на предходните инстанции да
установят по предвидения в закона ред,фактите, подлежащи на доказване.Не се установява
някои доказателствени източници да са били надценени, а други пренебрегнати или
подценени.Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна и
точна интерпретация на данните,установени с годни доказателствени средства,които са били
съпоставени помежду си.
Въз основа на гореизложените констатации,САС счете,че доводите ,релевирани в
искането за възобновяване за нарушения на чл.348 ал.1 т.2 от НПК са несъстоятелни.
В искането за възобновяване твърденията в тази насока се свеждат до липса на
отговор на възраженията на защитата в мотивите на решаващите инстанции,че веднага след
като е дал положителна проба за употреба на наркотици,осъдения Ж. е придобил качеството
на заподозряно лице и полицейските служители е следвало да го третират като такова,с
произтичащите от това му качество права и задължения.Въпреки това обаче,двамата
свидетели полицаи освен ,че не са разяснили правата на Ж. ,според защитникът му са го
въвели в заблуждение относно процесната ситуация.
Както първата ,така и втората инстанция са дали мотивиран отговор на въпроса дали
осъдения Ж. е бил уведомен за правата си,след като е установена употребата на наркотични
вещества с техническо средство.И двете инстанции са оценили като последователни и
убедителни показанията на полицейските служители,който са провели изследването с
техническо средство и след положителния резултат са връчили талон за изследване на Ж.,в
който в писмен вид са били изброени правата и задълженията на водача в конкретната
ситуация.Изложеното от полицейските служители напълно кореспондира с информацията
съдържаща се в талона за изследване,връчен на подсъдимия и медицинския протокол,в
който е отбелязан отказът му да даде кръв за изследване.Талонът е бил подписан от
подсъдимия,с което същият е удостоверил,че е запознат със съдържанието му,както и
произтичащите от неявяването му в болничното заведение ,за да даде кръв или не
последици.Отказът на осъдения да даде кръв за изследване също е удостоверен по
надлежния ред от медицинско лице,поради което разговорите на осъдения с полицейските
служители на тази тема нямат особено както фактическо ,така и правно значение,тъй като
Ж. е бил пълнолетен и грамотен и е могъл сам да вземе информирано решение.В нито един
момент не му е бил отказан достъп до адвокат, с какъвто Ж. е могъл да се консултира в
случай ,че не е бил сигурен в решението си.Нещо повече,към датата на процесното деяние
Ж. вече е бил осъждан за същото престъпление,поради което е бил запознат както с реда за
установяване на употребата на упойващи вещества ,така и с последващите действия
,свързани с установяването на положителната проба в лицензирана лаборатория.
САС не констатира и да е допуснато и нарушение на материалния закон,така както се
твърди в искането за възобновяване.
Както първонистнационния ,така и въззивния съд са обсъдили прецизно всички
обстоятелства водещи до ангажиране на наказателната отговорност на осъдения за
3
извършено престъпление по чл.343Б ал.3 от НК.Приели са ,че са налице всички признаци на
състава на конкретното престъпление както от обективна ,така и от субективна
страна,изводи ,които се споделят и от САС.По несъмнен начин е установено ,че Ж. е
управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества ,употребата на които е
доказана по надлежния ред. За да е налице престъпление по чл.343Б ал.3 от НК,е достатъчно
да се установи, че субектът е привел в движение МПС след като е употребил наркотични
вещества или техни аналози. За съставомерността на деянието е без правно значение
моментът на употреба спрямо момента на привеждане на МПС в движение. Съответно, без
правно значение е и дали деецът, към момента на осъществяване на изпълнителното деяние,
е повлиян от действието на наркотичните вещества или техните аналози. Не се отчита
концентрацията на наркотичното вещество или неговия аналог в организма на дееца. Не се
обсъжда и дали водачът, управлявал след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, е поставил в реална опасност живота и здравето на други участници в движението.
Последното се обосновава с обстоятелството, че престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е
такова на просто извършване. С изменението в чл. 343б, ал. 3 от НК ,упоменато от
защитникът на осъдения Ж. законодателят добави признакът от обективна страна „надлежен
ред“. Наредба № 1 от 2017 г./Наредбата/ е актът, уреждащ реда за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози, като в конкретният случай съдържанието на
признака „надлежен ред“ се попълва от разпоредбата на чл..6 ал.10 от Наредбата ,според
който употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за
изследване.След като съдилищата по същество са установили,че осъдения е тестван с
техническо средство,,резултатът от който е положителен за употреба на наркотични
вещества и осъденият е отказал да даде проба за изследване,удостоверено в медицинския
протокол ,за меродавен се счита резултата,установен от техническото
средство.Следователно, и двете съдебни инстанции са стигнали до верния извод,че всички
елементи от състава на престъплението от обективна страна са налице.Доказан е и умисълът
в действията на осъдения,поради което правилно е прието ,че същият е осъществил състава
на престъплението по чл.343Б ал.3 от НК,както от обективна,така и от субективна страна
,поради което е признат за виновен в извършеното престъпление.
В обобщение на гореизложеното,САС счита ,че не са налице както нарушения на
процесуалните правила ,така и на материалния закон ,които да обуславят възобновяване
,поради което направеното искане от осъдения Ж. е неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното,САС,НО,3 състав
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на нохд №16696/21г. по описа на
СРС,НО,22 състав и внохд № 4655/23г.по описа на СГС,НО,1 въззивен състав, депозирано
от осъдения Л. Ж. Ж. като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5