Решение по дело №2122/2020 на Районен съд - Шумен

 РЕШЕНИЕ

260083/11.2.2021г.                                                             11.02.2021 год.          Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На деветнадесети януари две хиляди  двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В.С.

 Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2122 по описа на ШРС за 2020 год., За да се  произнесе взе предвид следното

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „М Ауто 77” ООД с ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 27-0001196/09.11.2020г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Жалбоподателят  счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото, като в условията на алтернативност, моли за намаляване размера на наложената санкция. За датата на съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не  изпраща процесуален представител.

    Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател извършвало авторемонтна дейност  в автосервиз „Бохеми“, находящ се  в Шумен местност „Долен сусурлук“. На 06.10.2020г., лицето Х. Ф. З.се намирал в обекта, като извършвал ремонт на автомобили. В 11.50 часа на посочената по горе дата от Г.П. и В.Р., работещи като  инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която Х. З.изложил в подписаната от него декларация на осн.чл.402 ал.1 т.3 от КТ, че на обекта е започнал работа на 05.10.2020г., работното му време е от 09.30 до 18.00 часа, както и че се е уговорил да получава месечна заплата от 610 лева. . Била назначена документна проверка, при която за Х. З.бил представен трудов договор, носещ подписите на последния и на управителя на „М Ауто” ЕООД    от 05.10.2020г., който обаче е регистриран в системата на НАП едва на 06.10.2020г. в 19.07 часа. Във връзка с тези констатации, на 09.10.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че в качеството си на работодател при осъществяването на неговата дейност, е допуснало до работа лицето Х. Ф. З., без да му предостави преди постъпването му на работа  копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ за регистрацията на трудовия му договор от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието на представляващ дружеството, бил предявен и подписан от него без каквито и да било възражения. Писмени такива , не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 09.11.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „М Ауто 77” ООД –гр.Шумена   било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.63, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите  Г.П. и В.Р. . Показанията на посочените свидетели са последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Обстановката е изяснена и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От събраните по делото доказателства  , се установява по безспорен начин, че на 06.10.2020г. в 11.50 часа  в обект, в който жалбоподателя е стопанисвал, лицето Х. З.е извършвал дейност, свързана с поправка на автомобили .

 При тази обстановка съдът приема, че същият е полагал труд , като това обстоятелство е констатирано непосредствено от свидетелите   П. и Р., които лично са установили, че лицето извършва авторемонтна дейност в автосервиз „Бохеми“, находящ се  в Шумен местност „Долен сусурлук“, стопанисван от жалбоподателя  , разговаряли са с него, снели са от него обяснения, кореспондиращи с изложеното в акта.  При така установеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, при което техните взаимоотношения са били несъмнено трудовоправни по характер, като в тази насока е и представения впоследствие трудов договор, сключен на 05.10.2020г. , между Х. З.и жалбоподателя  „М Ауто 77” ООД –гр.Шумен   .  При това положение, , работодателят е бил длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа  копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1.   Уведомлението е било изпратено в ТД на НАП едва след  споменатата проверка, но може би именно този факт е провокирал изпращането на същото. Предвид обстоятелството, че посочените изисквания несъмнено не са били спазени и на  З. не е било предоставено копие от съответното уведомление, но въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения, съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е допуснало до работа лице, на което не е било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НАП, с което е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.63, ал.2 от КТ.

.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Административно-наказващият орган правилно е счел, че не са налице условията за приложението на чл.415в от КТ. Втората алинея на посочената разпоредба изрично изключва нарушенията от вида на процесното от приложното поле на чл.415в от КТ. Приложимата санкционна разпоредба също така е издирена правилно, като е наложено наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Също така не са налице основания да се приеме, че се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. В същото време  обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер от 2500 лева, без да е изложил, каквито и да било мотиви в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

С оглед  изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател „имуществена санкция” бъде намалена от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. 

 

 

 

 

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в представените и приети в открито съдебно заседание писмени бележки не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 27-0001196/09.11.2020г  на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен , с което на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на „М Ауто 77” ООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Цар Освободител“ №69 , в качеството му на работодател, представлявано от М. М. Д.с ЕГН**********  е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „М Ауто 77” ООД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Цар Освободител“ №69  , да заплати по сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: