Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти
касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева к. адм. нак. дело № 3349/2019г. по описа на Административен съд Варна,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1, предл.2 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба
на „ Айсберг БВ“ ЕООД с.Изгрев, чрез адв.М.Х. против Решение № 2037/13.11.2019г.,
постановено по НАХД № 4710/2019г. по описа на ВРС, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 23-0000504/04.10.2019г. на Началник Областен
отдел „АА“ гр. Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1000лв., на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.10
пар.2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/2006г., във връзка с чл.78 ал.1 т.1 от
ЗАвП. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, по
съображения изложени в жалбата; твърди, че НП е издадено в нарушение нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН; счита, че дружеството не е издвършило твърдяното
нарушение. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното
решение на ВРС, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора,
жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява. В депозирана
по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Ответната страна, редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а
решението на ВРС следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок, поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в НПК, като в чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни
основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
От фактическа страна Варненският районен съд е установил, че през периода от
месец 09.2018г. до 28.02.2019г. служители към ОО КД“АА” Варна извършили
комплексна проверка на „Айсберт БВ“ ЕООД, при която били проверени документи по
повод извършвани превози от дружеството. При проверката служителите на „АА“
констатирали, че превозвачът не е организирал труда на работника С. Б. Д., като същия управлявал превозно
средство - влекач „Ивеко“ с рег.№ В****НС с монтиран дигитален тахограф, като
водачът не е ползвал дневна почивка от най – малко 9 последователни часа. Видно
от тахографските листи, най – голямото прекъсване за 24- часовия период на
21.12.2018г., започващ в 06.50часа, било
в периода от 23.58часа на 21.12.2018г. до 06.50часа на 22.12.2018г. – общо
почивката възлизала на 6 часа и 52 минути. В съставен на 04.07.2019г. акт за
установяване на административно нарушение служител на ОО „АА“ вписал приетото
за установено, като посочил и правна квалификация на извършеното. Актът бил
надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал
възражения в съдържанието му. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, видно от съдържанието на
което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На
нарушението била дадена правна квалификация по чл.10 пар.2, предл.2 от регл.
561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП и дружеството било санкционирано с
предвиденото административно наказание в чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните
превози.
Районният
съд е преценил, че в хода на проведеното административно-наказателно производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставените АУАН и НП
съдържат реквизитите, изискуеми по ЗАНН и са издадени при спазване на сроковете
по цитирания закон. Посочил е, че нарушението е установено въз основа на
събраните доказателства и същото е безспорно доказано. Изложил е мотиви, че
правилно е определена квалификацията по ЗАвП и вида на административното
наказание. Произнесъл се е и по направените в жалбата възражения.
Касационният състав намира за
правилни и законосъобразни изводите на въззивния съд, че АНО правилно е отнесъл
установените факти и обстоятелства за бездействие на дружеството-превозвач към
приложимите правни разпоредби изискващи от него такова организиране на работата
на водача така, че да осигури спазване на регламентираната в чл.10 §2 изр.1
предл.2 от Регламент 561/06 и чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвтП непрекъсната 24часова
седмична почивка. Съгласно приложената административно-наказателна разпоредба
на чл. 104 ал.1 от ЗАвтП, превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите
за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози
на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с
имуществена санкция 1000лв. След като е установил от тахографските листи от
апарата на автобуса „Ивеко“ с рег. № В ****НС /представени в хода на проверката
преди съставяне на АУАН/ че е управляван от С. Б. Д.през периода 21.12.2018г. -
22.12.2018г. и не е почивал 24 непрекъснати часа, основателно ВРС намерил за
правилно описано и квалифицирано в АУАН и НП нарушението, за което
законосъобразно е наложена на дружеството-превозвач имуществената санкция
предвидена в чл.104 ал.1 от ЗАВтП. За нарушение по чл.104 ал.1 от ЗАвП се
санкционира превозвача независимо дали по времето когато е следвало да бъде
водача в 24часова седмична почивка е осъществявал обществен превоз или превоз
за собствена сметка по дефиницията в § 1 т.4 от ДР на ЗАвП, поради което
неоснователно е оплакването в касационната жалба, че дружеството е
незаконосъобразно санкционирано за извършен от водача в деня на почивката му по
график с автобуса превоз, който не е обществен превоз на пътници.
Настоящият
касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че е установено по
безспорен начин соченото нарушение, за което дружеството е привлечено към
административно-наказателна отговорност. Районният съд е изложил подробни
мотиви по приложението на материалния закон. Направените изводи от решаващият
съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната
обоснованост в делото са налице
доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за да установи фактическата
обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните
и показанията на свидетеля са обсъдени
от ВРС. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха
недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в
тази насока.
Настоящият
касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от
касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2037/13.11.2019г.,
постановено по НАХД № 4710/2019г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.