Р
Е Ш Е
Н И Е
№380
гр.
Русе, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 22 октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА Г.
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА като
разгледа докладваното от съдия Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 566 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
М.Н.Д. е обжалвал решението на
Русенския районен съд по гр. д. № 8567/2018 г., с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от него иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 315 лв., ведно
със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи пазарната стойност на 7 бр. отрязани кайсиеви дървета. Излага
доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Твърди, че са налице всички предпоставки за присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди от непозволено увреждане. Моли въззивния съд да
отмени решението и да осъди ответника да му заплати обезщетението от 315 лв., ведно
със законната лихва. Претендира разноските по делото за двете инстанции.
Ответникът по жалбата М.Г.П.
излага съображения
за неоснователност на жалбата и за това, че решението е правилно и следва да
бъде потвърдено. Счита, че изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на претенцията са обосновани.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на жалбоподателя М.Н.Д. против М.Г.П.,
с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие на отсечени 7 бр. кайсиеви дървета от собствената му овощна градина
по възложена от ответницата работа на Е.Х..
Не е
спорно, че през м. септември 2016 г. ответницата М.Г.П. възложила на св. Е.Х.
да разчисти овощната й градина в с. Семерджиево от саморасли и други дървета,
за да може да я трасира. Посочила му докъде се простира собствеността й. Не е
спорно, че на 16.09.2016 г. ищецът констатирал, че в неговата овощна градина са
отсечени 7 бр. кайсиеви дървета.
В
обясненията на ответницата по прокурорска преписка № 8567/12.04.2019 г. на л.14 тя е направила извънсъдебно признание
на неизгодните за нея факти, че при почистването не е съобразила границите на
имотите и е посочила граница с 40 м. навътре след имота й и в резултат на това лицето,
което е извършвало възложената от нея работа е навлязло в имота на ищеца и е
отсякло 4 бр. кайсиеви дървета. Тя предложила на Д. да го обезщети, но той отказал. Свидетелят Х.установява,
че действително през м. септември 2016 г. заедно със сина си е правил санитарна
сеч в овощната градина на ответницата, което му е било възложено от нея, като е
съобразил да работи само в посочените му от нея граници.
В приетата по делото ботаническа
експертиза вещото лице е дало заключение, че стойността на 7 броя кайсиеви
дървета е 315 лева.
Видно
от приложените по делото доказателства – удостоверение за наследници, договор
за делба на наследствени земеделски земи и скица, ищецът се легитимира като
съсобственик на процесната овощна градина в размер на ½ ид. ч. от нея.
При
така установените фактически положения, въззивният съд намира, че ищецът е доказал
причинените му вреди, изразяващи се в отсечени 4 бр. кайсиеви дървета в
овощната му градина в с. Семерджиево. Тази имуществена вреда е доказана от
извънсъдебното признание на П. (в прокурорската преписка) и е с парична
равностойност в размер на 180 лв. (съгласно експертното заключение), като се
явява пряка и непосредствена последица от поведението на св. Х.при извършването
на работата, възложена му от ответницата М.П. по изсичане на дървета. От тази
сума на ищеца следва да се присъди парично обезщетение съобразно правата му на
собственост върху земеделската земя, респ. върху отсечените дървета, находящи
се в нея, или в половин размер – 90 лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта.
За
останалите 3 бр. отсечени кайсиеви дървета не се събраха доказателства,
установяващи неправомерни действия от ответната страна, поради което
претенцията за тях се явява неоснователна.
Като е
достигнал до различни от изложените изводи, районният съд е постановил частично
неправилен съдебен акт, който следва да се отмени в изложения по-горе смисъл.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК следва да бъде разпределена
отговорността за направените в първоинстанционното
и въззивното производство разноски. На основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се признаят разноски съразмерно с уважената част в размер на 164.66 лв.
от общо 576.31 лв., а на ответника съразмерно с отхвърлената част – 214.29 лв.
от общо 300 лв. Поради изложеното съдът определя разноски в полза на ответницата
по компенсация в размер на 49.63 лв. за
първоинстанционното производство и в полза на ищеца - 95.59 лв. за въззивното
производство от общо 325 лв. (от ответницата не са претендирани разноски за
тази инстанция).
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1177 от 28.06.2019 г., постановено по гр. д. № 8567/2018 г. на Русенски
районен съд в частта, с която е
отхвърлен предявеният от М.Н.Д. срещу М.Г.П., иск с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата до 90 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН ********** ***. С. Раковски
6 да заплати на М.Н.Д., ЕГН ********** *** сумата от 90 лева - представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.09.2016 г., както и
сумата 95.59 лв. –
деловодни разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
горното решение в частта, с която е
отхвърлен искът за имуществени вреди в размера над 90 лв. до 315 лв., ведно със
законната лихва от 16.09.2016 г.
ОСЪЖДА М.Н.Д.,
ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.П., ЕГН ********** ***. С. Раковски
6 сумата от 49.63 лв. –
разноски по компенсация за първоинстанционното производство, съразмерно с
уважената/отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: