№ 1964
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330206610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-6207-000659, издадено
от началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ-Труд, с което на Р.К.И. е
наложена:
-глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП;
-глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП- оспорва се приетата за установена в НП
фактическа обстановка и се изтъкват доводи за несъставомерност на
извършеното по вменената правна квалификация. Моли за отмяна на НП.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на
НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
На 21.05.2021 г. около 10:05 часа в гр. Съединение, жалбоподателят
управлявал товарен автомобил - МЕРЦЕДЕС 815 АТЕГО с per. № ******* по
бул. „Пловдив“, в посока от с. Войсил към гр. Съединение, като наближавал
кръстовището с ул. „Любен Каравелов“.
Пътят на бул. „Пловдив“ бил двулентов, с насрещно движение, с по
една лента за движение във всяка посока. Пътна маркировка на платното за
движение не била налична. Преди кръстовището на бул. „Пловдив“ с ул.
„Любен Каравелов“, в посоката на движение на жалбоподателя имало
поставен знак В24 –„Забранено изпреварването“.
Преди кръстовището имало също така изкуствена неравност на пътя,
надлежно обозначена, както и пешеходна пътека.
Като достигнал кръстовището на бул. „Пловдив“ и ул. „Любен
Каравелов“ жалбоподателят спрял управлявания от него товарен автомобил,
за да заходи за завой на ляво към ул. „Любен Каравелов“.
Това действие било забелязано от св. А.М.Д., който управлявал лек
автомобил мерцедес с рег.№ *******, непосредствено зад товарния
автомобил на жалбоподателя.
Въпреки, че възприел спирането от жалбоподателя, с цел да заходи
за ляв завой, св. А.Д. не изчакал жалбоподателят да извърши маневрата , а
предприел изпреварването му, в зоната на кръстовището, през лявата
лента за насрещно движение.
Междувременно жалбоподателят предприел планираната маневра завой
на ляво и осъществявайки я ударил в дясната страна изпреварващия го през
лентата за насрещно движение автомобил с рег.№ *******.
Реализирало се ПТП с материални щети, подробно описани в протокола
2
за ПТП и подписания между участниците двустранен протокол.
Посочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от показанията на актосъставителя и разпитания свидетел очевидец А.Д.,
които в по-голямата си част са последователни, безпротиворечиви и взаимно
допълващи си, поради което се кредитират от съда.
Единственото несъщинско противоречие в посочените гласни
доказателства е досежно наличието на пътя на знак В24 „Изпреварването
забранено“, като съдът кредитира показанията на актосъставителя, че такъв е
бил наличен, доколкото заявеното от св. Д., че не си спомня за наличието на
знак, всъщност не е равносилно на отричането на този факт.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 25, АЛ.1 ЗДВП.
Съгласно цитираната норма: „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“
Предвид допуснатото ПТП между управлявания от жалбоподателя
автомобил и МПС с рег.№ *******, управляван от св. А.Д., нарушението
се явява доказано от обективна страна, доколкото жалбоподателят
обективно не се е съобразил с местоположението на повреденото МПС.
Въпросът, който се поставя е дали извършеното от жалбоподателя е
съставомерно от субективна страна.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
3
Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
От дадената в чл. 11, ал.2 НК дефиниция е видно, че извършеното от
жалбоподателя би било умишлено, ако той е забелязал изпреварващия го
автомобил и въпреки това съвсем съзнателно не го е пропуснал и е причинил
ПТП. Подобни твърдения нито са изложени в АУАН и НП, нито се
установяват от доказателствата по делото.
От друга страна според чл. 11, ал.3 НК, нарушението по чл. 25, ал.1
ЗДвП ще е извършено по непредпазливост, ако жалбоподателят макар
реално да не е забелязал изпреварващия го автомобил, управляван от св.
А.Д., той е могъл и е бил длъжен да го забележи.
В този смисъл трайната съдебна практика е категорична, че
непредпазливостта като форма на вина ще е налице, ако и двете условия, ( а
именно деецът да е могъл и да е бил длъжен) са налице кумулативно.
Ако дори едно от двете условия липсва, е налице случайно деяние по
смисъла на чл. 15 НК, което е несъставомерно.
Конкретно за нарушението по чл. 25, ал.1 ЗДвП трайната съдебна
практика е последователна и безпротиворечива, че водачът, при
предприемане на маневра, е длъжен да се съобразява с всички МПС, които
се движат пред, до и след него, независимо дали движението им е
правомерно или неправомерно, но само ако са обективно видими за него.
Да се поставя изискване водачът да се съобразява и с МПС, които обективно
не попадат в зоната му на видимост, би било равнозначно на обективна
отговорност, която противоречи на виновния характер на престъплението и
административно нарушение.
На още по-силно основание гореизложеното е важимо за неправомерно
движещите се МПС, като препятствие, което да бъде отчитано при маневра
по чл. 25 ЗДВП. Всеки водач на МПС е длъжен да спазва правилата на ЗДвП
и има право да очаква същото и от останалите участници в движението,
поради което при предприемане на маневри водачът на МПС не е длъжен да
презюмира неправомерно поведение от останалите водачи и да съобразява
поведението си с такова предполагаемо неправомерно поведение. Затова
неправомерно движещите се МПС ще представляват опасност на пътя и
4
местоположението им ще следва да бъде съобразявано едва от момента, в
който движението им обективно е било видимо за предприемащия
маневрата водач.
В този изричен смисъл Решение № 549 от 07.01.2011 г. по нак. д. №
629/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2 от 17.02.2015 г. по нак.
д. № 1944/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 473 от 08.07.2011
г. по нак. д. № 442/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение
№139/15.08.2019 по дело №1227/2018 на ВКС, Решение № 139 от 02.07.2008
г. по к.н.о.х.д. № 59/2009 г. на Върховен касационен съд , Решение № 216 от
22.11.2016 г. по н. д. № 823 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение №
138 от 01.11.2018 г. по н. д. № 601 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 456 от 19.01.2015 г. по нак. д. № 1552/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 104 от 13.05.2016 г. по н. д. № 377 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 139 от 02.07.2008 г. по к.н.о.х.д. №
59/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 95 от 11.09.2018 г. по н. д.
№ 288 / 2018 г. на Върховен касационен съд.
Пренесени на плоскостта на конкретните факти, гореизложените
принципни съображения водят до следните изводи:
При доказателствения анализ вече се обоснова, че св. Д. е предприел
изпреварване на жалбоподателя:
-в зоната на кръстовище;
-след като го е възприел, че той е спрял, за да заходи за ляв завой;
- при наличен поставен знак В24 „Изпреварването забранено“
- в близост до пешеходна пътека;
- чрез навлизане в съседната лява лента, за насрещно движение.
Посочените факти налагат извод, че предприетото изпреварване е
било неправомерно по смисъла на чл. 42, вр. чл. 43 ЗДвП.
В този смисъл, съгласно цитираната трайна практика на ВКС,
жалбоподателят не е бил длъжен да очаква или предполага, че св. Д. ще
предприеме това неправомерно действие и ще се намира в лявата лента
за насрещно движение, докато самият жалбоподател предприема завой на
ляво.
При това положение от ключово значение за преценката дали е налице
5
непредпазливост у жалбоподателя, е обстоятелството дали той към момента
на предприемане на маневрата обективно е могъл да забележи
предприетото от св. Д. неправомерно движение, като само при положителен
отговор на този въпрос жалбоподателят би бил правомерно наказан.
Факти в тази насока не са изложени, нито в АУАН, нито в НП, като в
тази връзка следва да се съобрази, че съгласно задължителните указания на
ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, районният съд
има право да преквалифицира нарушението, при липса на съществено
изменение на фактически повдигнатото обвинение, но не притежава
правомощия да накаже нарушителя въз основа на съставомерни факти,
които не са му надлежно предявени с АУАН и НП, доколкото в този
случай би се накърнило правото му на защита.
По-важното, обаче в случая е, че обективната възможност за
жалбоподателя към момента на предприемане на маневрата завой на ляво да
забележи неправомерно изпреварващия го автомобил мерцедес през
лентата за насрещно движение, не се установява и от доказателствата по
делото, при тежест на доказване, лежаща върху наказващия орган.
Поради изложените съображения извършеното от жалбоподателя,
макар от обективна страна да съставлява нарушение по чл. 25 ЗДвП, се
явява несъставомерно от субективна страна, поради което НП следва да
се отмени в тази част.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ 100, ал.1, т.1 ЗДВП.
В АУАН и НП е вменено, че жалбоподателят не е носил КТ към
СУМПС на дата 21.05.2021г. по време на инкриминираното ПТП. Тези
твърдения се опровергаха от показанията на актосъставителя, който при
разпита си потвърди, че не е присъствал на самия пътен инцидент, поради
което изобщо не е проверявал дали жалбоподателя не е носил КТ на дата
21.05.2021г.
Действително актосъставителят потвърди, че жалбоподателят не е
носил КТ към датата на съставяне на АУАН -10.08.2021г. Видно е обаче,
че дори и да е допуснато нарушение на чл. 100, ал.1, . т.1 ЗДвП от
жалбоподателя на този ден- 10.08.2021г., то се явява съвсем различно от това,
което му е вменено с АУАН и НП, а именно неносене на КТ 3 месеца по-
6
рано на 21.05.2021.
Както вече се посочи, съгласно ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 съдът не може да накаже нарушителя за
нарушение с различни съществени фактически параметри, каквито се явяват
(дата на извършване на нарушението различна с три месеца от вменената във
вина с АУАН и НП), поради което НП следва да се отмени и в тази част.
Още повече, че извършването на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП
се явява недоказано дори към дата 10.08.2021г.
Това е така, доколкото задължението за носене на КТ по чл. 100 от
ЗДвП тежи върху лице, което притежава качеството водач на МПС .
Същевременно съгласно дадената легална дефиниция в т.25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
От друга страна нито в АУАН, нито в НП не са изложени факти, които
да придават на жалбоподателя качеството водач на МПС към дата
10.08.2021г. нито такива обстоятелства се установяват от доказателствата по
делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна и като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е
ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
-интереса от водене на делото, намиращ проявление във вида и
размера на наложеното наказание - само глоба в общ размер на 210 лева,
без допълнително наказание лишаване от права;
7
- обема на извършените процесуални действия и приключване на
делото в едно съдебно заседание;
намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение в размер два пъти и половина над наложената глоба се
явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума съгласно
чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид:
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие, състояща се не
само в изготвяне на жалбата, но и реално представителство в открито
заседание и
- интереса от делото, а именно глоба, която не надхвърля 1000 лева,
този размер на основание чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата възлиза
на 300 лева.
По мнение на настоящия състав в конкретния случай именно този
размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, като присъждането на по-висок би противоречало на
принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените
вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР
1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.
Нещо повече, според съда присъждането на по-висок размер на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай би довело до
неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган, което е идея чужда
на законодателя.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна РУ-Труд не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е
част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-6207-000659, издадено от
началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ-Труд, с което на Р.К.И. е
наложена:
-глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП;
-глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на жалбоподателя Р.К.И., ЕГН
********** сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатска
защита и съдействие пред Районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разноски за разликата над 300 лева до пълно претендирания размер от 500
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9