Р
Е Ш Е
Н И Е № 57
16.01.2017г.,гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в
закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 3038/ 2016г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл.ГПК.
Производството е
образувано по жалба вх.№ 38123/ 22.12.2016г. от
Й.Р.Ш. *** и съдебен адрес:***, действаща чрез адв.Е. *** против
наложена възбрана върху ½ ид.ч. от описан собствен на жалбоподателката
недвижим имот, представляващ СОС в
сграда с идентификатор № 56784.540.208.1.35, по КККР, одобрен със Заповед
РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с
предназначение жилищен апартамент на
едно ниво, находящ се в ***, разположен в сграда №1 в поземлен имот с
идентификатор 56784.540.208, със застроена площ на самостоятелния обект 44, 17
кв м, ведно с прилежащо мазе 14 с полезна площ 4.72 кв м, както и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при описани граници, по изп.д.№ 20168260406410 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков,
с рег.№ 826, район на действие ОС-Пловдив. По изложени доводи за частична несеквестеруемост
на описан недвижим имот, се иска отмяна на наложената възбрана върху ½ идеална част от имота.
Формулирано е искане за допускане на съдебно-техническа експертиза за
определяне жилищната площ на процесното жилище в съответствие с пар.1 от ДР на
Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Представени
са и писмени доказателства към жалбата.
Постъпило е възражение от
ответника по жалбата, „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр.Пловдив, чрез
юриск.Б.К., в качеството на взискател в изпълнителния процес, с който отговор
се оспорва жалбата като неоснователна по аргументи, основани на Тълкувателно
решение №2/ 2013г. на ОСГК на ВКС във връзка с обжалваното действие на съдебния
изпълнител - възбрана върху недвижим имот. Прави се искане за оставяне без
разглеждане депозираната жалба. Претендира се присъждане на
юриск.възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. Депозирано е възражение за
прекомерност на адв.хонорар за
процесуалния представител на жалбоподателката.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Ангел Ангелаков. В същите са изразява оспорване на депозираната жалба като
нередовна, в каквато връзка се сочи, че
с постановеното в тази връзка Определение
№ 2788/ 07.12.2016г. по гр.д.№ 2696/ 2016г. по описа на ПОС – VІІІ гр.с.
е отменено разпореждане от 01.08.2016г. за връщане на настоящата жалба и същата
върната за администрирането й.
Независимо от това възраженията за нередовност на жалбата се поддържат
от съдебния изпълнител. По основателността е застъпено становище за
неоснователност на жалбата по аналогични аргументи от постановеното
Тълкувателно решение № 2/ 2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата е подадена в предвидения
по чл.436, ал.1 ГПК, като е депозирана от легитимирана съобразно разпоредбата
на чл.435, ал.2 ГПК страна.
Обжалва се действие на
съдебен изпълнител, представляващо наложена възбрана върху недвижим имот, от
длъжник в изпълнителния процес с формулирани доводи за несеквестеруемост по
смисъла на чл.444, т.7 ГПК. С
разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК се предвижда процесуално-правната възможност
за длъжника да обжалва действията и актовете на съдебния изпълнител , когато
със същите се насочва изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестеруемо.
Преди обсъждане доводите
на жалбоподателката по същество на наведените аргументи за незаконосъобразност
на обжалваното действие поради несеквестеруемост на процесния недвижим имот,
предмет на наложената възбрана, следва да се отчете възражението на съдебния изпълнител
във връзка с нередовността на жалбата като недопустимо за разглеждане по
настоящото дело, с оглед наличието на влязло в сила, цитирано и от ЧСИ, постановено Определение № 2788/ 07.12.2016г.
по гр.д.№ 2696/ 2016г. по описа на ПОС – VІІ гр.с. , видно от мотивите на което
съдът е разгледал и се е произнесъл по идентичния, повдигнат от СИ процесуален
въпрос по редовността на жалбата.
По същество жалбата е
неоснователна.
Изпълнителното
производство е образувано по инициатива на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр.Пловдив, чрез юриск. С.П. против
жалбоподателката Й.Р.Ш. *** за събиране на вземане по Изпълнителен лист от
14.04.2016г., издаден по гр.д.№ 2829/ 2011г. на РС- гр.Пловдив – ХVІ гр.с., в размер на 67.58 лева , представляващи
разноски по цитираното гражданско дело.
За обезпечаване събиране на
вземането на взискателя съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствен
на жалбоподателката недвижим имот, в режим на СИО, поради което касае ½
ид.част от имота, представляващ СОС в сграда с идентификатор №
56784.540.208.1.35, по КККР, одобрен със Заповед РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с предназначение жилищен апартамент на едно ниво, находящ се в ***, разположен в
сграда №1 в поземлен имот с идентификатор 56784.540.208, със застроена площ на
самостоятелния обект 44, 17 кв м, ведно с прилежащо мазе 14 с полезна площ 4.72
кв м, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при описани граници.
С депозираната жалба се формулират оплаквания за неправилност на изпълнението , като
извършено в нарушение на чл.444, т.7 ГПК като се сочи, че имотът се явява
единствено жилище, придобито по време на брака с Д.Н.Ш., поради което и в режим
на СИО и към настоящия момент. Доводите за неправилност се свързват и с
обстоятелства относно жилищната площ на имота / при застроена 44,17/ 48, 89 кв
м/ , която се явява по-малка от тази, посочена в чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата
за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, вкл. с оглед
разпоредбата на пар.1 от ДР на Наредбата. От фактическа страна се прави възражение
относно това, че с жалбоподателката и съпругът й в процесното жилище живеят и
членовете на семейството на дъщерята на жалбоподателката.
При уеднаквяване на
съдебната практика във връзка с въпросите на изпълнителното производство /
принудителното изпълнение/ с Тълкувателно решение №2/ 2013г. от 26.06.2015г.на
ОСГТК на ВКС се прие, че принудителното изпълнение се насочва върху отделен
имуществен обект на длъжника с налагането на запор и възбрана върху този обект.
При произнасяне относно допустимостта на тези действия посочената тълкувателна
съдебна практика прие с т.1 на тълкувателното решение наличието на допустимост
на процесното обжалвано действие – възбрана, когато същото е наложено върху
несеквестеруема, но непотребима вещ, каквато се явява недвижимият имот, върху което е насочено
принудителното изпълнение по настоящото изпълнително дело. В конкретния случай и видно от преписката по
изпълнителното дело не са предприети последващи действия в изпълнителния процес
за осребряване имуществото на длъжницата, включващо процесния недвижим имот, поради което към
настоящия момент не се налага изясняване на въпроса относно
несеквестеруемостта, респ. несеквестеруемата част от описания недвижим имот,
притежаван от жалбоподателката в режим на СИО с третото лице , съпругът й Д.Н.Ш..
По така изложените
съображения и в съответствие с прилагане т.1 от ТР №2/ 2013г. от 26.06.2015г.на
ОСГТК на ВКС жалбата се явява неоснователна
и като такава ще се остави без уважение.
От ответника по
жалбата се претендира присъждане на юриск.възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК , съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх.№ 38123/ 22.12.2016г. от Й.Р.Ш. ***
и съдебен адрес:***, действаща чрез адв.Е. *** против наложена възбрана върху
½ ид.ч. от собствен на жалбоподателката недвижим имот , представляващ
СОС в сграда с идентификатор № 56784.540.208.1.35, по КККР, одобрен със Заповед
РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с
предназначение жилищен апартамент на
едно ниво, находящ се в ***, разположен в сграда №1 в поземлен имот с
идентификатор 56784.540.208, със застроена площ на самостоятелния обект 44, 17
кв м, ведно с прилежащо мазе 14 с полезна площ 4.72 кв м, както и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при описани граници, по изп.д.№ 20168260406410 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков,
с рег.№ 826, район на действие ОС-Пловдив, като неоснователна.
Осъжда Й.Р.Ш., ЕГН: **********
*** да заплати на „ЕВН България топлофикация”, ЕАД, гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” чрез юрисконсулт Б.К. сумата 100 лева / сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: