РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 320/21.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ДИМИТРИНА
ГЕОРГИЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 151 по описа на съда за 2021год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила
е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра
на правосъдието, гр. София срещу Решение № 1044 от 23.12.2020г., постановено по
адм. дело № 1058 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г., в частта му с която е
Главната дирекция е осъдена да
заплати на лишения от свобода А.Д.П., изтърпяващ наказание в Затвор Пазарджик,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000,00лв., причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвор Пазарджик, която го е
поставила в нечовешки битови условия в периода от 20.09.2017 г. до 18.06.2020
г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2020г., до
окончателното ѝ изплащане.
Поддържа се,
че П. не е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода по начин, който
да накърнява неговото човешко достойнство, нито пък е налице лоша хигиена в обитаваните
от него помещения. Сочи се, че килиите, коридорите и сервизните помещения се
почистват ежедневно от лишените от свобода, като за да няма дървеници и
хлебарки, не следва да се носи храна в спалните помещения. Според
администрацията, при положение, че самите лишени от свобода не спазват
изискванията за хигиена в спалните помещения, то не следва отговорността да се
носи от Главната дирекция. Счита се, че от данните по делото е видно, че П. е
клинично здрав и не е имал оплаквания за хепатит „С“, нито пред медицинските
лица в него, нито впоследствие пред тези от Затвор Пазарджик. Кръвните
изследвания показват незначителни отклонения в чернодробните му показатели.
Осигурявана
е храна от външна фирма, отговаряща на изискванията за калории и разнообразие.
Извършвала
се е дезинфекция и дератизация от външна фирма.
Според
администрацията, относно размера на обезщетението следва да се съобрази, че
ищецът е пребивавал в пренаселени килии по-малко от 4 месеца в рамките на
процесния период, като пренаселеността не е била значителна. Разполагал е с
повече от 3,50 кв. м. чиста жилищна площ. През целия период не е бил лишен от
възможността да задоволява хигиенните си нужди, а само е бил затруднен от
режима на топлата вода.
Поддържа се,
че за въпросния период А.П. не е подавал писмени заявления, или оплаквания за
лоши условия и пренаселеност, до Администрацията на Затвора гр. Пловдив, което според
администрацията показва, че той е бил съгласен с тези обстоятелства, и това е
била неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е
бил длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид пред съответния началник на
затвор или арест, за да бъде преместен в друга килия с по- голяма площ и
отделение с по - добри битови условия. В този контекст се сочи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива
да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от лишените от свобода.
Счита се
също така, че не са установени факти и обстоятелства обосноваващи наличие на
причинно следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административен
орган от структурата на Главна дирекция ’’Изпълнение на наказанията”, в
резултат на което да са причинени неимуществени вреди на П..
Иска се
оспореното решение да бъде отменено, като исковата претенция на П. се отхвърли
изцяло. Иска се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
3. Постъпила
е касационна жалба от А.Д.П.,ЕГН: **********,***, понастоящем в Затвора
Пазарджик, чрез процесуалният му представител адв. С. срещу Решение № 1044 от
23.12.2020г., постановено по адм. дело № 1058 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2020г., в частта му с която
е отхвърлена исковата му претенция да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, гр. София да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 1000,00лв. до 50000,00лв., както и съответното обезщетение за
забавено плащане на исковата сума в размер на законната лихва, считано от
18.09.2020г., до окончателното ѝ изплащане.
Счита се, че
обжалваното решение не е съобразено с практиката на Европейския съд по правата
на човека по делото „Иванов и други срещу България“ от юни 2020 год. Поддържа се, че от данните по делото се установява наличие на нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС за 3 години, поради което обезщетението в размер на 1000 лв. е
несправедливо и в нарушение на чл.13 от Конвенцията за защита на правата на
човека
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и обосновано..
ІІ. За допустимостта :
5. Касационните жалба е подадена в рамките на предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За фактите :
6. Въз основа на
представените в първоинстанционното производство Справка изх. № 126 от 20.11.2020г. ; Справка изх.
№ 8909 от 16.11.2020г.; Справка изх. № 4616 от 30.06.2020г. ; Справка рег. №
6781 от 13.11.2020г., всички изготвени от Началника на Затвора Пазарджик ; Медицинска
справка от 13.11.2020г. на Началника на Медицински център към Затвора Пазарджик
; Здравния картон на лишения от свобода П.
и медицинската документация свързана с него ; Становище изх. № 9961 от
13.11.2020г. на инспектор „Социални дейности и възпитателната работа“ към
Затвора Пазарджик ; Медицинска справка от 12.11.2020г. от д-р Румяна Даскалова
от Медицински център към Затвора Пловдив и приложените към нея докладна
записка, медицинска справка, амбулаторен лист и данните заявени от разпитаните
в съдебно заседание на 23.11.2020г. свидетели Димитър Ангелов П. (баща на жалбоподателя)
и Богдан Недялков Друмжийски, първоинстанционния
съдебен състав е приел за установено следното :
В периода от 17.01.2017
г. до 21.10.2019 г., П. е бил настанен в спално помещение № 15, с площ 28,18
кв.м., като в периодите 10.08.2018г. до 14.08.2018 г. ; 18.08.2018 г. до
27.08.2018 г., 09.02.2019 г. до 13.04.2019 г. ; 16.08.2019 г. до 27.08.2019 г. и от 18.10.2019 г. до 22.10.2019г.,
т.е. общо 3 месеца и 4 дни в килията са били настанени общо 8 човека, тоест
жизнената площ на лишените от свобода през тези дни е била 3,52 кв.м., сиреч
под минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 22.10.2019
г. до 18.06.2020 г., П. е бил настанен в спално помещение № 9, което е с площ
28,18 кв.м. В периодите от 22.10.2019 г. до 24.10.2019 г. ; от 24.01.2020 г. до
29.01.2020 г. ; от 05.02.2020 г. до 19.02.2020 г. ; от 16.08.2019г. до
27.08.2019 г. и от 18.10.2019 г. до 22.10.2019 г., т.е. общо за 24 дни от този
период в килията са били настанени 8 човека, сиреч жизнената площ на лишените
от свобода през тези дни е била 3,52 кв.м., т.е. под минималния стандарт от 4
кв.м.
7. Относно останалото
време от исковия период, съдът е приел за установено, че жизнената площ с която е разполагал П. е било над 4,00², каквато е била и за всеки един
от останалите лишение от свобода обитаващи същите помещения заедно с П..
Крайният извод при това положение е бил , че в период общо от 3 месеца и 28 дни
от пребиваването на П. в затвора, той е разполагал с чиста жилищна площ, 3,52
кв.м., което е с почти 0,5 кв.м. под стандарта от 4,00m²установен в закона.
8. Що се отнася до битовите
условия в помещенията, въз основа на представените справки и данните заявени от
разпитаните по делото свидетели, от страна на съда е прието, че са били налице и
други неблагоприятни обстоятелства : В килиите е имало дървеници. Не е имало
резултат от пръскането срещу вредители. Ищецът е имал ухапвания от дървениците,
което е предизвиквало пъпки. Имало е график на ползването на банята, което е
пречело на нормалното ѝ
ползване. През работните дни П. не се е възползвал от правото си на едночасов
престой на открито, тъй като късно се е връщал от работа. Рядко са подменяли
предпазната му маска независимо, че се е отделял прах по време на работата му.
7. При това положение,
решаващия съд е счел, че са налице несъмнено установени нарушения на стандартите
за жилищна площ, наличие на вредители в килиите, невъзможност за нормално
ползване на баня поради режим на топлата вода, липса на организация за
осигуряване на ежедневния престой на открито на П. (независимо, че работи),
както и недостатъчно честата подмяна на маските на работното място. Въз основа
на това е формиран извод, че в процесния период от около две години и девет
месеца ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на посочените
неблагоприятни обстоятелства, които несъмнено в своята съвкупност преминават
прага на допустимите ограничения на затворниците и представляват нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи.
8. Отчетено е също така,
че по отношение на размера на обезщетението следва да се има предвид, че ищецът
е пребивавал в пренаселени килии по-малко от 4 месеца в рамките на процесния
период, като пренаселеността не е била значителна. Разполагал е с повече от
3,50 кв.м. чиста жилищна площ. През целия период не е бил лишен от възможността
да задоволява хигиенните си нужди, а само е бил затруднен от режима на топлата
вода. Имал е възможност за престой на открито през почивните дни. При това
положение е счетено, че обезщетение в размер на 1 000 лв. представлява
адекватно овъзмездяване за претърпените от него неимуществени вреди, което при
това е съобразено и реалната икономическата ситуация в страната.
9. Съобразно данните
съдържащи се в медицинската справка, изготвена от директора на медицинския център
при Затвора Пловдив е прието, че П. не е подавал оплаквания под каквато и да е
форма от здравословен характер. Липсват данни да е имал хепатит С. Посочено е,
че напротив, ищецът е бил преглеждан от психиатър и от специалист УНГ, а при
неволно убождане му е била поставена инжекция против тетанус. Според Съда, тези
факти противоречат на показанията на бащата на ищеца, според когото последният
страда от хепатит, който датира от преди престоя му в затвора. От данните
съдържащи се здравния картон на ищеца от Затвор Пазарджик и от справката от
директора на Затвор Пазарджик, където ищецът е постъпил на 18.06.2020 г. е прието,
че ищецът е клинично здрав и не е съобщил за хронични заболявания. На
23.07.2020 г. са му направени кръвни изследвания, при които е констатирано само
незначително отклонение на единия от двата чернодробни показателя.
10. Въз основа на така
обсъдените доказателства, съдът е формирал извода, че твърденията на ищеца за
неадекватно медицинско обслужване в Затвор Пловдив са недоказани и
неоснователни. Напротив, ищецът е клинично здрав и не е имал оплаквания за
хепатит С нито пред медицинските лица в него, нито впоследствие пред тези от
Затвор Пазарджик. Кръвните изследвания показват незначителни отклонения в
чернодробните му показатели. Не се потвърждават твърденията бащата на ищеца за
липсата на лекар в Затвора Пловдив. Евентуалното отсъствие на такъв в
определени случаи, във връзка с проверка и приемане на лекарствата от бащата
биха могли да се дължат на липсата на направена предварителна уговорка.
ІV. За правото :
11. По отношение на твърденията,
възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
12. Във връзка с
поддържаните касационни доводи, трябва да се съобрази, че според чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според чл. 3, ал.2
от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС
е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00м².
13. Както се посочи в
предходния раздел от настоящото решение, въз основа на данните представени от
Началника на Затвора Пазарджик, в един твърде продължителен период от около четири
месеца, П. е бил поставен в условия, да обитава помещения в които осигурената
нему жилищна площ е била под 4,00м². Тези факти са
несъмнено установени. Сами по себе си, те са достатъчни за да се приеме, че в посочените
от първоинстанционния съд периоди от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание П. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
14. С оглед на това,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тежестта да обори възведената в чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС презумпция е за ответника по иска за обезщетяване
на неимуществени вреди, тоест в случая ГД „Изпълнение на наказанията“. В тази
насока обаче, ответната администрация не е заявила и не е представила никакви
доказателства, както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и в
производството по касационно обжалване на съдебното решение.
15. Все в този контекст,
трябва да се добави, че съотнасянето на прежде цитираните правни норми,
изключва каквато и да е възможност да се направи извод, че наличието на тоалетна, течаща вода, условия
за раздвижване в коридорите на сградата, „компенсира“ по някакъв начин, неспазването
от администрацията на изискването по чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, да осигури минимална жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода от не по-малко от 4,00м².
Липса на достатъчно жилищна
площ е посочена като самостоятелно основание в хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, проявлението на което е достатъчно за да се приеме, че осъденият е бил
подложен на нечовешко или унизително отношение и е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди. Този факт, както и посочения период от време, през който П.
е бил поставен в тези условия, обосновава впълнота присъдения от
първоинстанционния съд размер на паричната обезвреда.
16. Като напълно
несъстоятелно следва да се определи становището на администрацията, че след
като за въпросния период от време, А.П. не е подавал писмени заявления, или
оплаквания за лоши условия и пренаселеност, до Администрацията на Затвора гр.
Пловдив, то от това следва, че той е бил съгласен с тези обстоятелства, и това
е била неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е
бил длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид пред съответния началник на
затвор или арест, за да бъде преместен в друга килия с по- голяма площ и
отделение с по - добри битови условия.
Адресат на изискването
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е администрацията, а не лишения от свобода.
Администрацията е тази, която е длъжна да осигури минималната жилищна площ във
всяко спално помещение и за всеки лишен от свобода, което не може да е по-малка
от 4,00м². Изпълнението на това императивно задължение не зависи по
никакъв начин от оплакванията, жалбите или исканията на лишените от свобода.
17. С оглед твърденията
заявени от П. в подадената от него касационна жалба, трябва да се констатира,
че с оглед данните съдържащи се в медицинските справки относно лишения от
свобода П. и медицинската документация свързана с него, не се констатира за
исковия период от време, по отношение на него да не е оказвана необходимата и
навременна медицинска грижа и лечение.
Твърденията на
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, за това че в
определени моменти е имало известни затруднения при снабдяването му с
медикаменти(така свидетеля П. – баща) и че понякога той е изпитвал силни
болки(така свидетеля Друмджийски), сами по себе си, не са достатъчни за да се
приемат за несъмнени и истинни, твърденията на П., че е претърпял негативни
физически и психически състояния, в резултат на отказана или неоказана навреме
медицинска грижа и лечение. В този смисъл, присъденото от решаващия съд
обезщетение е явно справедливо, с оглед интензитета и времето през което П. е
бил поставен в неблагоприятна за обитаване жизнена среда.
18. В хода на
касационното производство не се представиха доказателства, които да променят
възприетите вече фактически констатации и правни изводи.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1044 от 23.12.2020г., постановено по
адм. дело № 1058 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2. /п/